Преди дни в Боровец се проведе 14-ият Български курс по

Преди дни в Боровец се организира 14-ият Български курс по коронарна физиология с интернационално присъединяване, проведен от проф. Пламен Гацов. Водещи кардиолози, кардиохирурзи и експерти от България, Сърбия, Гърция и Италия разискаха най-новите трендове в лекуването на сърдечно-съдовите болести – от актуалните интервенционални способи и новите благоприятни условия пред стентовете до революцията в ехокардиографията и нуждата от мултидисциплинарен метод при пациентите. Какво е равнището на кардиологичинта помощ в България… Пред ФАКТИ приказва проф. Пламен Гацов от Плевенския медицински университет.

- Проф. Гацов, кардиологията е една от най-бързо разрастващите се области в медицината. Какви са най-важните новости, които бяха показани на тазгодишния курс?
- Кардиологията е извънредно динамично разрастваща се област на медицината. Все повече нови неща могат да се кажат, изключително в региона на сърдечната хирургия и интервенционалната кардиология. Основната цел е да се преодоляват положения като изострен инфаркт, клапни болести и болести на аортата, които са извънредно публикувани. За страдание точно сърдечно-съдовите болести остават най-честата причина за смъртност измежду българското население.

- Говорим за това от години?
- Има прочут резултат от напъните, които се поставят, само че към момента има доста какво да се направи.

- Затова ли тази година поканихте експерти и от други медицински области?
- Да. Сърдечно-съдовите болести са водеща причина за заболеваемост и смъртност. Затова поканихме и невролози, измежду които неврологът доцент Калпачки от болница „ Св. Анна “, както и гастроентерологът други Цонев от Пета градска, експерти по нефрология, анестезиология, рентгенология и други Спектърът на нашите ползи е доста необятен и присъединяване на тези специалности има голямо значение за вярното лекуване на пациентите. Това е комплексният, мултидисциплинарен метод.

- Потенциални участници в по този начин нареченият Heart Team, тъй като приказваме за сърдечни проблеми?
- Да, доста се приказва за Heart Team, само че за жалост не постоянно се ползва. И не става въпрос единствено за сърдечния екип – кардиолози, анестезиолози и кардиохирурзи. Става дума за целия лекарски екип, който има отношение към пациента. Нашите заболели имат голям брой съпътстващи болести, които не могат да бъдат обсъждани поотделно. Затова би трябвало да работим дружно.

- Може ли да се каже, че се следи наклонност към слагане на по-малко стентове? Чухме, че при някои случаи към този момент се избират балони и медикаментозно лечение…
- Да, мисля, че това е някаква наклонност. Стентовете вземат решение доста значими проблеми, да вземем за пример при остро задръстване или скъсване на артерия. Но въпреки всичко оставяме в пациента непознат материал – метал и други съставни елементи. Разбира се, приказваме единствено за случаите, при които това е допустимо. Там, където се постанова слагане на стент, никой не го слага под подозрение. Но когато може да се реагира по различен метод, е по-добре да не се слага стент.

- Защо?
- Защото в случай че сложим прекомерно доста стентове, след това можем да затрудним работата на хирурзите, в случай че се наложи интервенция в същата зона. Балансът сред прекомерната интензивност при слагането на стентове и вярната преценка по кое време те са нужни е извънредно значим. Именно по тази причина организираме сходни научни конгреси – с цел да обсъждаме по кое време и какво лекуване е най-подходящо.

- Това значи ли, че медицината се връща обратно – от стентовете към балоните?
- Не. Това не е кръговрат. Това е серпантина към развиване нагоре. В началото имаше инвазия на балоните, по-късно балоните бяха сменени от стентовете, а в този момент евентуално стентовете ще правят отстъпка място в избрани обстановки. Това е естественото развиване на медицината.

- Благодарение на техниката?
- Техниката непрестанно напредва. Всеки нов стадий ни разрешава да създадем още нещо – било посредством нови лекарства, било посредством нови материали. Всичко това взаимно добавя лекуването.

- Много впечатляващи бяха и демонстрациите на новите ехографски технологии. Просто кръвоносните съдове се виждат безусловно 1:1…
- Да, това е фантастично. Днес можем да виждаме сърцето съвсем като с просто око – по какъв начин се движи, по какъв начин работят клапите, по какъв начин се движат стените му.

- Колко лечебни заведения в България разполагат с сходна техника?
- Вече не са малко. Може би към десетина, даже дванадесет лечебни заведения в България разполагат с триизмерна ехокардиография. При нея обликът се вижда на практика като онлайн. Сърцето стои пред очите ни съвсем по този начин, както го виждат хирурзите по време на интервенция. Това е извънредно скъпо.

- Кардиологията в България на какво равнище е спрямо останалите страни? Имаше посетители от Сърбия, Гърция, Италия…
- Да, имахме посетители от Сърбия, лекции от Гърция, както и български сътрудник, който работи в Италия. Мога умерено да кажа, че България е на доста положително равнище както в европейски, по този начин и в международен мащаб. Специално кардиологията, интервенционалната кардиология и кардиохирургията са на извънредно високо равнище.

- Къде бихте сложили България?
- Смея да настоявам, че сме в първата десетка на Европа, когато приказваме за кардиология. В някои връзки даже сме преди всичко. По брой катетеризационни лаборатории на глава от популацията България е измежду водещите страни в Европа. Също по този начин сме измежду първите и по брой осъществени катетеризационни интервенции.

- Тоест, българските пациенти имат бърз достъп до модерно лекуване?
- Да. България обезпечава доста бърз и улеснен достъп до тези модерни лечебни методики, които могат действително да оказват помощ на пациентите.