Антоан Николов пред novini:bg: Съвременният български политик изнасилва истината /2-ра част/
Преди дни публикувахме първа част от изявлението ми с Антоан Николов, в която разговаряхме за това по какъв начин и за какво партийците в Народното събрание не съумяват да работят обикновено, да не се опълчват непрестанно и да сеят ненавист и нетърпимост. Също по този начин се спряхме на тематиката за образа на столицата близо две десетилетия по-късно. Днес на вашето внимание предлагаме втората част от нашия диалог за бизнеса, културата и още веднъж за политиката, която, както знаем е във всяка област от живота ни. Антоан Николов е един от създателите и деятел от НИС на в София, както и дълготраен ръководител на СОС. Той е софиянец, приключил е право в СУ " Свети Климент Охридски ". В зората на демокрацията първо бе общински консултант, а по-късно и най-младият в страната ръководител на общински съвет /1997-1999 и 1999-2003/. През 2003 година след разцеплението в се отдръпна от политическа активност. Собственик е на винарска изба " Магура ", ръководител на фондация " Интелектуални планове ". Представител на КРИБ за община Видин. Семеен с две деца.
Г- Николов, политическата неустойчивост и хаоса в публичния живот по какъв начин се отразяват върху бизнеса?
Става все по-трудно. Пазарите се стагнират, енергоносителите са оскъпени неведнъж и всички чакаме тази „ страшна зима “, за която ни предизвестяват и евентуално в действителност ще е такава. Голям проблем е и неналичието на работна ръка. Отчита се, че нямало безработица. Няма, тъй като към този момент огромна част от българите не са в страната.
Както е известно, аз се занимавам с винопроизводство в Северозапада. Тази година не успяхме да си намерим задоволително хора за гроздобера. Забелязвам и различен доста значим проблем. Една част от хората по места не желаят да работят, тъй като разчитат на прекалено много и разнообразни обществени помощи. Така влизаме в нещо като обаян кръг – хем не можеш да оставиш хората без поддръжка, хем като се раздадат доста помощи не желаят да работят. Този „ феномен “ го изпитват на гърба си доста мои другари и сътрудници, които са в действителния бизнес. Та неизбежно стигаме и до казуса с демографската рецесия, която също е една от обичаните дъвки на българските политици. Но факт е, че за повече от 20 година аз не знам нещо действително да е направено по тематиката.
Български модел ли е да си избираме политици, от които след това да се разочароваме? Това участ ли е някаква?
О, ние като общество също имаме виновност за всичко, което ни се случва. Все чакаме някакъв „ избавител ” да ни се яви от някъде и да ни „ оправи ”. Последния път множеството ни сънародници повериха такова доверие на някакъв човек единствено тъй като е пристигнал извън и бил приключил нещо в Харвард. Аз също съм бил там, преди време с Евгений Бакърджиев даже лекции четохме там. Но не съм разказвал това обществено, с цел да се фукам. Като че ли имаме историческа обремененост или неизбежност да се надяваме все някой извън да пристигна и да ни избавя. Чакали сме „ дядо Иван ” да пристигна и да ни освободи от турското иго, до момента в който прилежащите страни сами са си извоювали свободата.После на два пъти сме внасяли цар извън. В по-новата ни история българските партизани “побеждават “ и откриват своя режим, с помощта на руската войска и по този начин до през днешния ден. Докато не осъзнаем, че е значимо сами да се оправяме с проблемите си, все по този начин ще е.
Не е загадка вашето користолюбие към културата и заниманията ви в тази посока. Как мислите, не е ли срамно, че заделяме в бюджета си по-малко пари даже от РСМ и по какъв начин това се отразява върху националното ни съзнание?
Ясно е, че без обучение и просвета, няма бъдеще. Развитието и на двете е значимо изискване, да се измъкнем и от духовната, политическа и икономическа рецесия. Ако се вгледаме в образованието, направиха се какви ли не промени и не престават да се вършат. Дали има усъвършенстване?! Аз като родител на две деца виждам, че няма, в противен случай.Често объркваме децата си от къде, какво и по какъв начин да учат. А децата ни са умни, пораства ново потомство, много по- друго от нашето, споделям го в най-хубавия смисъл на думата!
Ако се върнем към въпроса за културата, ясно е че тя също страда.Разбира се, в случай че разгледаме „ културата ” като сборно разбиране.Не може в тази област да се подхожда единствено и само с пазарни механизми.Знаете ли каква превъзходна картинна изложба има в Белоградчик – малко градче, само че с богата художествена експозиция. Общината мъчно я поддържа и на доста места в България е по този начин. Това е наше културно и историческо завещание, което би трябвало освен да се съхранява, а и да се откри метод да се развива. Но в този момент, за жалост, както виждаме всичко в областта на обществените финанси се свежда до оцеляването - ще има ли топло и храна.
Ще оцелеят ли множеството български пенсионери, поради голямата инфлация на стоките от първа нужда?
Смятам, че по отношение на множеството възрастни хора предходното държавно управление на Политическа партия извърши тежък грях. Това стана и под зоркия взор на, които и до през днешния ден не престават да тръбят какъв брой сполучлива обществена политика са провеждали. В резултат на тази „ сполучлива “политика несъответствието сред най-богатите и най-бедните пенсионери се усили неведнъж.
Най-големите пенсии стигнаха до 3 400 лв., а най-ниските се усилиха с по-малко 100 лв.. Това е доста незаслужено, тъй като над 1 милион българи получават ниски пенсии, а какво са 100 лв. при сегашната инфлация! Нищо. Въобще, аз като дясно мислещ човек, съм безапелационен, че раздаването на пари на ангро не води до нищо положително, а единствено до нови заеми и задлъжнялости, които падат върху гърбовете на всички нас, та даже и на децата ни. За нежеланото състояние на възрастните хора обаче предлагам един опит: Да вземем по един народен представител - доброволец от всяка парламентарна група, да ги настаним в един апартамент и да им оставим по 467 лв. за един месец, колкото е минималната пенсия след нарастването. В тези пари да е включена поддръжката на жилището, медикаменти, храна, облекла, превоз, обувки и просвета, тъй като въпреки всичко ние не сме животни, имаме потребност и от духовна храна. Много ми е любопитно по какъв начин ще устоят. Това не са фантасмагории, такава е действителността, в която живеят над 1 милион българи, работили десетилетия наред.
Защо хората в България гледат на политиците като на изнасилвачи на истината?
Защото нищо от това, което преди избори ни се дава обещание, след това не се случва. По наше време отново е имало разминавания, само че се стараехме да изпълняваме предизборните си стратегии.Това бяха действителни стратегии, с които печелихме изборите. Колко такива прочетохте в този момент, преди последните избори! Само две партии – и, се явиха с стратегии, а останалите с по 5-6 лозунга, написани на един –два листа. Затова българският политик изнасилва истината и в момента над 60 на 100 от нашите съграждани не излизат да гласоподават. Губенето на вяра изморява към този момент и физически, освен ментално.
Г- Николов, политическата неустойчивост и хаоса в публичния живот по какъв начин се отразяват върху бизнеса?
Става все по-трудно. Пазарите се стагнират, енергоносителите са оскъпени неведнъж и всички чакаме тази „ страшна зима “, за която ни предизвестяват и евентуално в действителност ще е такава. Голям проблем е и неналичието на работна ръка. Отчита се, че нямало безработица. Няма, тъй като към този момент огромна част от българите не са в страната.
Както е известно, аз се занимавам с винопроизводство в Северозапада. Тази година не успяхме да си намерим задоволително хора за гроздобера. Забелязвам и различен доста значим проблем. Една част от хората по места не желаят да работят, тъй като разчитат на прекалено много и разнообразни обществени помощи. Така влизаме в нещо като обаян кръг – хем не можеш да оставиш хората без поддръжка, хем като се раздадат доста помощи не желаят да работят. Този „ феномен “ го изпитват на гърба си доста мои другари и сътрудници, които са в действителния бизнес. Та неизбежно стигаме и до казуса с демографската рецесия, която също е една от обичаните дъвки на българските политици. Но факт е, че за повече от 20 година аз не знам нещо действително да е направено по тематиката.
Български модел ли е да си избираме политици, от които след това да се разочароваме? Това участ ли е някаква?
О, ние като общество също имаме виновност за всичко, което ни се случва. Все чакаме някакъв „ избавител ” да ни се яви от някъде и да ни „ оправи ”. Последния път множеството ни сънародници повериха такова доверие на някакъв човек единствено тъй като е пристигнал извън и бил приключил нещо в Харвард. Аз също съм бил там, преди време с Евгений Бакърджиев даже лекции четохме там. Но не съм разказвал това обществено, с цел да се фукам. Като че ли имаме историческа обремененост или неизбежност да се надяваме все някой извън да пристигна и да ни избавя. Чакали сме „ дядо Иван ” да пристигна и да ни освободи от турското иго, до момента в който прилежащите страни сами са си извоювали свободата.После на два пъти сме внасяли цар извън. В по-новата ни история българските партизани “побеждават “ и откриват своя режим, с помощта на руската войска и по този начин до през днешния ден. Докато не осъзнаем, че е значимо сами да се оправяме с проблемите си, все по този начин ще е.
Не е загадка вашето користолюбие към културата и заниманията ви в тази посока. Как мислите, не е ли срамно, че заделяме в бюджета си по-малко пари даже от РСМ и по какъв начин това се отразява върху националното ни съзнание?
Ясно е, че без обучение и просвета, няма бъдеще. Развитието и на двете е значимо изискване, да се измъкнем и от духовната, политическа и икономическа рецесия. Ако се вгледаме в образованието, направиха се какви ли не промени и не престават да се вършат. Дали има усъвършенстване?! Аз като родител на две деца виждам, че няма, в противен случай.Често объркваме децата си от къде, какво и по какъв начин да учат. А децата ни са умни, пораства ново потомство, много по- друго от нашето, споделям го в най-хубавия смисъл на думата!
Ако се върнем към въпроса за културата, ясно е че тя също страда.Разбира се, в случай че разгледаме „ културата ” като сборно разбиране.Не може в тази област да се подхожда единствено и само с пазарни механизми.Знаете ли каква превъзходна картинна изложба има в Белоградчик – малко градче, само че с богата художествена експозиция. Общината мъчно я поддържа и на доста места в България е по този начин. Това е наше културно и историческо завещание, което би трябвало освен да се съхранява, а и да се откри метод да се развива. Но в този момент, за жалост, както виждаме всичко в областта на обществените финанси се свежда до оцеляването - ще има ли топло и храна.
Ще оцелеят ли множеството български пенсионери, поради голямата инфлация на стоките от първа нужда?
Смятам, че по отношение на множеството възрастни хора предходното държавно управление на Политическа партия извърши тежък грях. Това стана и под зоркия взор на, които и до през днешния ден не престават да тръбят какъв брой сполучлива обществена политика са провеждали. В резултат на тази „ сполучлива “политика несъответствието сред най-богатите и най-бедните пенсионери се усили неведнъж.
Най-големите пенсии стигнаха до 3 400 лв., а най-ниските се усилиха с по-малко 100 лв.. Това е доста незаслужено, тъй като над 1 милион българи получават ниски пенсии, а какво са 100 лв. при сегашната инфлация! Нищо. Въобще, аз като дясно мислещ човек, съм безапелационен, че раздаването на пари на ангро не води до нищо положително, а единствено до нови заеми и задлъжнялости, които падат върху гърбовете на всички нас, та даже и на децата ни. За нежеланото състояние на възрастните хора обаче предлагам един опит: Да вземем по един народен представител - доброволец от всяка парламентарна група, да ги настаним в един апартамент и да им оставим по 467 лв. за един месец, колкото е минималната пенсия след нарастването. В тези пари да е включена поддръжката на жилището, медикаменти, храна, облекла, превоз, обувки и просвета, тъй като въпреки всичко ние не сме животни, имаме потребност и от духовна храна. Много ми е любопитно по какъв начин ще устоят. Това не са фантасмагории, такава е действителността, в която живеят над 1 милион българи, работили десетилетия наред.
Защо хората в България гледат на политиците като на изнасилвачи на истината?
Защото нищо от това, което преди избори ни се дава обещание, след това не се случва. По наше време отново е имало разминавания, само че се стараехме да изпълняваме предизборните си стратегии.Това бяха действителни стратегии, с които печелихме изборите. Колко такива прочетохте в този момент, преди последните избори! Само две партии – и, се явиха с стратегии, а останалите с по 5-6 лозунга, написани на един –два листа. Затова българският политик изнасилва истината и в момента над 60 на 100 от нашите съграждани не излизат да гласоподават. Губенето на вяра изморява към този момент и физически, освен ментално.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ