Разкопките на Таш баир около Новград отново зарадваха археолозите
Преди дни завърши следващият стадий от взаимния план на Националния археологически институт /НАИМ/ към Българската академия на науките и Института по праистория и средновековна история на Университета в Тюбинген /Германия/. Разкопките се организират всяка пролет и есен от 2018 година. Археологическата експедиция е съсредоточила вниманието си в региона на Таш хълм към Новград. По думите на доктор Свен Конрад, началник на разкопките, с разнообразни способи са изследвани селища, укрепления и гробни комплекси от разнообразни столетия. В региона на Таш хълм се следи висока централизация на значими археологически обекти. От една страна това се изяснява с комфортното местонахождение и положителните условия за заселване. По думите на археолозите възвишенията на Таш хълм са били съвсем непрестанно населявани от неолита до края на Първото българско царство.
И тази есен в продължение на месец на разкопките работиха български и немски археолози. От българска страна участваха доктор Владислав Живков от НАИМ, доктор Върбан Върбанов от Регионалния исторически музей в Русе и Светлана Тодорова – докторант в НАИМ. От немска страна с изключение на доктор Конрад се включиха и двама студенти. В помощ на експертите бяха и 14 души от локалното население.
„ В този сектор на Дунавския лимес за първи път беше изследвана римска постройка, открита посредством геомагнитни проучвания. След разкритията се оказа, че постройката е с приблизителни размери от 13х9,80 метра и е насочена в посока север-юг. В северната страна тя има портик, състоящ се от три колони и анти т.е. разширените странични стени, оформящи входната зона “, показа доктор Конрад.
По мнението на експертите постройката е с основа от ломени камъни в льосова заварка с прикован дувар от глинени тухли, а покривът е бил построен с керемиди. Участниците в разкопките са на мнението, че част от камъните, употребявани за градежа, са били извадени и употребявани още веднъж. Сградата е потърпевша в допълнение и от актуалната обработка на земята. По време на експедицията в региона откривателите съумяха да открият относително огромно количество от инвентара на къщата като фрагментирани керамични съдове., лампи, хромел за зърно, стоманени принадлежности. Сред находките се отличава и малко оловно огледало. Според откритите материали постройката може да се датира в интервала от края на втори до началото на трети век. Към момента не е ясна повода за овакантяване на постройката, чийто покрив след това се е срутил.
Две са хипотезите на археолозите за предназначението на къщата. Първата е, че тя е главната постройка на вила рустика – типично римско земеделско имение. Другата е, че съставлява част от село. При първата опция римското вилно стопанство би трябвало да включва и икономически здания, чието изследване следва. „ Въз основа на нашите предходни изследвания можем да заключим, че вилата или селището явно е била част от гъсто обитаем регион в този сектор, където Янтра се влива в Дунава. Предвиждаме римският селищен живот и негоното развиване в региона на река Янтра да бъдат във фокуса на взаимните българо-германски проучвания през идващите години “, добавя проф. Конрад.
И тази есен в продължение на месец на разкопките работиха български и немски археолози. От българска страна участваха доктор Владислав Живков от НАИМ, доктор Върбан Върбанов от Регионалния исторически музей в Русе и Светлана Тодорова – докторант в НАИМ. От немска страна с изключение на доктор Конрад се включиха и двама студенти. В помощ на експертите бяха и 14 души от локалното население.
„ В този сектор на Дунавския лимес за първи път беше изследвана римска постройка, открита посредством геомагнитни проучвания. След разкритията се оказа, че постройката е с приблизителни размери от 13х9,80 метра и е насочена в посока север-юг. В северната страна тя има портик, състоящ се от три колони и анти т.е. разширените странични стени, оформящи входната зона “, показа доктор Конрад.
По мнението на експертите постройката е с основа от ломени камъни в льосова заварка с прикован дувар от глинени тухли, а покривът е бил построен с керемиди. Участниците в разкопките са на мнението, че част от камъните, употребявани за градежа, са били извадени и употребявани още веднъж. Сградата е потърпевша в допълнение и от актуалната обработка на земята. По време на експедицията в региона откривателите съумяха да открият относително огромно количество от инвентара на къщата като фрагментирани керамични съдове., лампи, хромел за зърно, стоманени принадлежности. Сред находките се отличава и малко оловно огледало. Според откритите материали постройката може да се датира в интервала от края на втори до началото на трети век. Към момента не е ясна повода за овакантяване на постройката, чийто покрив след това се е срутил.
Две са хипотезите на археолозите за предназначението на къщата. Първата е, че тя е главната постройка на вила рустика – типично римско земеделско имение. Другата е, че съставлява част от село. При първата опция римското вилно стопанство би трябвало да включва и икономически здания, чието изследване следва. „ Въз основа на нашите предходни изследвания можем да заключим, че вилата или селището явно е била част от гъсто обитаем регион в този сектор, където Янтра се влива в Дунава. Предвиждаме римският селищен живот и негоното развиване в региона на река Янтра да бъдат във фокуса на взаимните българо-германски проучвания през идващите години “, добавя проф. Конрад.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ