Кой изостави Франция в труден момент?
Преди дни Мигел Анхел Моратинос Куяубе, чудноват испански посланик, който се радва на купата - висш представител на Организация на обединените нации за Алианса на цивилизациите, бе ненадейно осведомен с ефимерната популярност на трендовете във френския Twitter.
Бивш народен представител социалист, Моратинос преди малко бе разгласил публично изказване, в което изрази " дълбока угриженост " за " възходящото напрежение и случаи на непоносимост, провокирани от публикуването на сатиричните карикатури, изобразяващи пророка Мохамед, които мюсюлманите считат за надълбоко обидни ". Той продължи да " акцентира ", че " обидата на свещените религиозни знаци предизвика ненавист и принудителен екстремизъм, водещ до поляризация и фрагментация на обществото " и прикани за " взаимно ценене на всички религии и вярвания и за поощряване на просвета на приятелство и мир " и по този начин нататък и така нататък, написа Ан-Елизабет Муте за CapeX.
Изявлението на Моратинос бе нехарактерно подхванато всекидневника Le Parisien, който нормално няма навика да написа за организациите на Организация на обединените нации. В рамките на минути реакциите - отляво и отдясно - се свеждат всъщност до " взаимното почитание стартира с това да не се режат главите на хората ", " помолете дамите да не носят и къси поли, за какво пък не? " или " елементарен страхливец и колаборационист? ", (това са единствено някои от учтивите реакции.)
Карикатурата, колкото и да е дива - е доста специфична френска традиция от 6 века и едно ликвидиране, наподобява двойно по-обидно. Французите си спомнят, че когато осем чиновници на Charlie-Hebdo бяха избити от терористи с калашников през 2015 година, уважаваното френско йезуитско списание Études разгласява доста по-обидни карикатури от Charlie-Hebdo на Исус Христос, папата и разнообразни духовници, най-много в нецензурни пози изтъквайки, че те като французи са разбрали шегата и техният Бог няма по какъв начин да бъде засегнат от няколко рисунки.
Франция, към момента под шока от обезглавяването на Самуел Пати - преподавател, който сподели карикатурите на Мохамед по време на цивилен урок, част от наложителната образователна стратегия - се разсъни с убийството на още трима души (включително обезглавяването на 60-годишна жена) от следващия маниак на ислямизма в базиликата Нотр-Дам в Ница.
Гневът на страната се усложнява в допълнение от това, което французите усещат като необяснимо занемаряване от по-голямата част от света. Убийството на Самюел Пати и изказването на Еманюел Макрон, че Франция няма да се поддаде на ислямисткия гнет и че карикатурите в никакъв случай няма да бъдат неразрешени тук, не бяха последвани от изложение на подкрепа; а с вълна от антифренски яд и ненавист, апели за протест на френските артикули - и още по-лошо.
Всичко това, водено от чудноват съюз от властнически водачи с вътрешни стопански и политически проблеми - турският президент Реджеп Тайип Ердоган и пакистанският министър председател Имран Хан - заедно от новосъздадената американска преса за качество. " Вашингтон пост ", да вземем за пример, не се тормози да омаловажи възбраната на ислямските мрежи, маскирани като Неправителствени организации, които разпалват пламъците и вероятно са подкрепили убийството на Самюел Пати, до " Франция се активизира против мюсюлмански групи ", до момента в който съперниците се оплакват от " нетолерантността " и " институционалния расизъм " на Франция като ехтене на американските опасения, подбудени от придвижването Black Lives Matter.
Според французите, англо-журналистите нямат проблем да намерят еквивалент сред радикализма, който реже глави, и това, което те назовават с предумисъл " радикализиран секуларизъм ", т.е. Франция, която отстоява личната си многовековна традиция на световна страна.
Да, имаше изказвания за поддръжка от задгранични водачи, като Ангела Меркел и Джузепе Конте, само че те бяха необичайно заглушени. Чувството тук е, че Салман Ружди в днешно време ще бъде упрекнат за фетвата от 1989 година на аятолах Хомейни, осъждайки го на гибел за осквернение в неговия магически-реалистичен разказ " Сатанинските стихове ".
Ружди живееше и се криеше десетилетия, заобикаляйки няколко опита за ликвидиране, само че най-малко имаше необятната поддръжка на интернационалното публично мнение. И като минем бързо напред с 30 години, наподобява, че аятолаха победи, с непредвидената помощ на " огромния Сатана " - американския империализъм от нов жанр, който отхвърля да признае френската просвета и цивилизация.
Като студент в Съединени американски щати по време на нападението през 2015 година против Charlie-Hebdo си припомням, че присъствах на конференции по тероризма, където чиновници и професори на Държавния департамент реагираха състрадателно на случилото се във Франция, само че постоянно упрекваха стопанската система на Франция за сегашния безпорядък. Твърдяха, че неналичието на икономическа опция е предиздвикала безработни и обеднели млади мъже да се извърнат към радикални благоприятни условия. Спомням си, че изразът " стопанската система е глупава " провокира смях няколко пъти, написа Франсоа Валентин за National Interest.
Най-сложният миг в това " обществено " пояснение на тероризма е от политолога Оливие Рой. Рой твърди, че актуалните събития не са резултат от " радикализация на исляма ", а по-скоро артикул на " ислямизация на радикалността ". С други думи, днешните джихадисти биха били секта на Червената войска или комунистическа дирекция за мятане на бомби.
През 2017 година тогавашният претендент за президент Макрон показа това материалистично схващане. Като съществени проблеми той видя всеобщата безработица и неналичието на професионални благоприятни условия. Кандидатът за президент искаше Франция да се трансформира в динамична " започваща нация ", а не да изпада в " тъжните пристрастености " на идентичността.
Но това обществено пояснение не съответствува с профила на френските джихадисти. Далеч от това, че са карикатури на обезверено небогати нещастници без хоризонт, множеството са отглеждани в фамилии от междинната класа (67%), а единствено 16% са отглеждани в работен фамилии. Френският публицист Дейвид Томсън е прекарал месеци в контакт с доста джихадисти и твърди в книгата си The Revenants, че мъжете, присъединяващи се към " Ислямска страна ", в по-голямата си част " са добре открити в дейния си живот, със семейство и почтени заплати, преди да изоставен заради своите религиозни и политически убеждения ".
Хората, изразяващи тези обвинявания против Френската република са надалеч от истината, първият проект, опитващ се да усъвършенства изискванията на живот в гетата, датира от 1977 година През 2000 година държавното управление е похарчило 8 милиарда евро за различен проект. Националният проект за възобновяване на градовете от 2003 година докара до към 47 милиарда евро разноски. Като цяло сред 1994 и 2019 година са изразходвани към 75 милиарда евро. Франция има великодушни схеми за преразпределение, изразходвайки към 714,5 милиарда евро за обществени заплащания. Освен това би трябвало да се има поради, че някои департаменти във Франция като селските региони на Крез или Ариеж са относително толкоз небогати и най-малко толкоз надалеч от икономическите благоприятни условия, като в същото време не са място за размножаване на ислямизма.
Това не значи, че неналичието на стопански благоприятни условия не въздейства, само че не е главната движеща мощ зад ислямизма. Въпреки че Франция е изключително мощно наранена от ислямисткия тероризъм, тя не е единствената страна, която е обект на офанзива. Дори Германия, чиято стопанска система непрестанно превъзхожда тази на Франция през последните петнадесет години, се сблъсква с огромни терористични офанзиви от домашно отгледани ислямисти, до момента в който над седемстотин германци се причисляват към " Ислямска страна ". По сходен метод Швеция, страна, известна със своята великодушна обществена система и демократичните си полезности, има триста нейни жители, които се причислиха към " Ислямска страна ".
Вторият мотив против френското общество и държавно управление е хипотетичният им расизъм. Аргументът гласи, че постколониалната Франция е запазила огромна част от своя колониален нрав - гневно шовинистичен светоглед и съмнение към мюсюлманите пораждат доста неодобрение измежду имигрантите и техните фамилии и тогава радикалният ислям запълва тази празнина.
Тези обвинявания са несправедливи. Франция е хазаин на по-голямо мюсюлманско население от която и да е от европейските си съседи, даже се приближава до Съединени американски щати, макар че има доста по-малко население. Анкетите също по този начин демонстрират, че французите са по-толерантни към исляма от европейските си съседи, като 85% от френските жители споделят пред Pew Research, че биха били подготвени да одобряват мюсюлмани като съседи, изпреварвайки Германия, Англия и Ирландия.
Да се опише концепцията Laicité на нефренска аудитория от дълго време е проблем. Laicité е всъщност френската форма на секуларизъм, която подсигурява независимост на изповедание, като в същото време се концентрира остро върху ограничението на силата на религията в обществената сфера - артикул на история, белязана от постоянни спорове сред монархията и папата, религиозните войни след Реформацията и Френската гражданска война (където духовенството постоянно се оказва на страната на съперниците на революцията). През 2004 година, в името на непримиримостта, държавното управление одобри закон, който подсигурява религиозния неутралитет на публичното обучение, като не разрешава носенето на показни религиозни облекла и знаци. През 2010 година различен закон забрани покривала за лица или бурки обществено, само че най-много от съображения за национална сигурност.
Но концепцията, че френските мюсюлмани възприемат Laicité като инструмент за потискането им, не устоя. През 2005 година, година след закона от 2004 година за религиозните знаци, Laicité има позитивна конотация за 81% от френските мюсюлмани. През 2011 година 60% поддържаха закона от 2010 година, който не разрешава носенето на бурки на цялото лице по улиците. През 2019 година 70% считат, че законите разрешават на мюсюлманите да практикуват вярата си свободно.
Експертите и политиците във Франция и в чужбина, които се застъпват за хипотетична " ислямофобия, финансирана от страната ", би трябвало да бъдат внимателни да се причислят към хора, недоброжелателни интернационалните артисти, като турския президент Ердоган.
В допълнение, терминът " ислямофобия " би трябвало да се употребява деликатно, защото свързва две разнообразни феномени. Ислямофобията, разбирана като анти-мюсюлманска дискриминация, би трябвало да се санкционира, само че прекомерно постоянно терминът е употребен против всякаква рецензия към исляма. В изискванията на народна власт, ние би трябвало да сме свободни да подлагаме на критика и да разглаждаме всевъзможен набор от хрумвания, в това число религии, с цел да не желаеме да въведем още веднъж законите за богохулството, с които Волтер се сблъсква цялостен живот - " Търпимостта е разследване от човечността, всички сме основани от недостатъци и неточности и дано взаимно си извиним нелепостта на другия, това е първият закон на природата (казва Волтер). " Мюсюлманите би трябвало да имат същите права като всички жители, само че ислямът би трябвало да е като всяка друга вяра или концепция.
Идеята, че мюсюлманите са изправени пред спонсорирана от страната дискриминация, е отровна, създавайки раково изложение, което кара френските мюсюлмани да се усещат потиснати от хипотетично деспотичен режим. Той разрешава на разнообразни хора, да настояват, че има " война против мюсюлмански жители " и постоянно да пишат за иден " геноцид над мюсюлмани ". Тази необикновено токсична изразителност служи като мощен инструмент за радикализация и разрешава на радикализирани човеци да рационализират офанзивите си.
Съдбата на Самюел Пати е трагично предизвестие за заплахите. След като сподели карикатури на Мохамед в клас по независимост на изразяването, той бързо бе разгласен за " ислямофоб " от родители, възпитаници, а скоро по-късно ислямистки групи, които започнаха да желаят отстраняването му, даже да се срещнат с шефа на учебното заведение на Пати. Обвинителите му, като го назовават расист и " ислямофоб ", слагат цел на гърба му, оправдавайки всевъзможни офанзиви. Те дадоха на младия терорист, който умъртви Пати, идеологическа зелена светлина за такова безчовечие.
В доста връзки хората, които упрекват Франция в " спонсорирана от страната ислямофобия ", рискуват да създадат същото на национално равнище, давайки зелена светлени за опрощение на офанзиви против сякаш расистка страна, поставяйки цел на гърба на Франция. Ако ислямистките пропагандатори и техните потребни идиоти съумеят да изобразят Франция като расистка страна, тогава наподобява трагично явно, че доста френски мюсюлмани ще се почувстват принудени да отвърнат превантивно против този фиктивен зложелател. Атаката в Ница бе след дни на агитация от Турция против Франция.
Трябва да да бъде ясно, че това, което тласка сепаратизма във Франция, не е френското държавно управление или " систематичен расизъм ", а доста мощните и добре подготвени ислямистки групи, които десетилетия наред предизвикват този фиктивен роман за тласкана от страната дискриминация, с цел да прокарат своя дневен ред и да набират почитатели. Основната неточност на Франция е да се сковава от тези обвинявания и да ги остави да процъфтяват безпроблемно, да се остави да бъде овладяна от най-яростните си врагове. Международните медии би трябвало съществено да си помислят дали да дават идеологическа храна на тези врагове на демокрацията.
Бивш народен представител социалист, Моратинос преди малко бе разгласил публично изказване, в което изрази " дълбока угриженост " за " възходящото напрежение и случаи на непоносимост, провокирани от публикуването на сатиричните карикатури, изобразяващи пророка Мохамед, които мюсюлманите считат за надълбоко обидни ". Той продължи да " акцентира ", че " обидата на свещените религиозни знаци предизвика ненавист и принудителен екстремизъм, водещ до поляризация и фрагментация на обществото " и прикани за " взаимно ценене на всички религии и вярвания и за поощряване на просвета на приятелство и мир " и по този начин нататък и така нататък, написа Ан-Елизабет Муте за CapeX.
Изявлението на Моратинос бе нехарактерно подхванато всекидневника Le Parisien, който нормално няма навика да написа за организациите на Организация на обединените нации. В рамките на минути реакциите - отляво и отдясно - се свеждат всъщност до " взаимното почитание стартира с това да не се режат главите на хората ", " помолете дамите да не носят и къси поли, за какво пък не? " или " елементарен страхливец и колаборационист? ", (това са единствено някои от учтивите реакции.)
Карикатурата, колкото и да е дива - е доста специфична френска традиция от 6 века и едно ликвидиране, наподобява двойно по-обидно. Французите си спомнят, че когато осем чиновници на Charlie-Hebdo бяха избити от терористи с калашников през 2015 година, уважаваното френско йезуитско списание Études разгласява доста по-обидни карикатури от Charlie-Hebdo на Исус Христос, папата и разнообразни духовници, най-много в нецензурни пози изтъквайки, че те като французи са разбрали шегата и техният Бог няма по какъв начин да бъде засегнат от няколко рисунки.
Франция, към момента под шока от обезглавяването на Самуел Пати - преподавател, който сподели карикатурите на Мохамед по време на цивилен урок, част от наложителната образователна стратегия - се разсъни с убийството на още трима души (включително обезглавяването на 60-годишна жена) от следващия маниак на ислямизма в базиликата Нотр-Дам в Ница.
Гневът на страната се усложнява в допълнение от това, което французите усещат като необяснимо занемаряване от по-голямата част от света. Убийството на Самюел Пати и изказването на Еманюел Макрон, че Франция няма да се поддаде на ислямисткия гнет и че карикатурите в никакъв случай няма да бъдат неразрешени тук, не бяха последвани от изложение на подкрепа; а с вълна от антифренски яд и ненавист, апели за протест на френските артикули - и още по-лошо.
Всичко това, водено от чудноват съюз от властнически водачи с вътрешни стопански и политически проблеми - турският президент Реджеп Тайип Ердоган и пакистанският министър председател Имран Хан - заедно от новосъздадената американска преса за качество. " Вашингтон пост ", да вземем за пример, не се тормози да омаловажи възбраната на ислямските мрежи, маскирани като Неправителствени организации, които разпалват пламъците и вероятно са подкрепили убийството на Самюел Пати, до " Франция се активизира против мюсюлмански групи ", до момента в който съперниците се оплакват от " нетолерантността " и " институционалния расизъм " на Франция като ехтене на американските опасения, подбудени от придвижването Black Lives Matter.
Според французите, англо-журналистите нямат проблем да намерят еквивалент сред радикализма, който реже глави, и това, което те назовават с предумисъл " радикализиран секуларизъм ", т.е. Франция, която отстоява личната си многовековна традиция на световна страна.
Да, имаше изказвания за поддръжка от задгранични водачи, като Ангела Меркел и Джузепе Конте, само че те бяха необичайно заглушени. Чувството тук е, че Салман Ружди в днешно време ще бъде упрекнат за фетвата от 1989 година на аятолах Хомейни, осъждайки го на гибел за осквернение в неговия магически-реалистичен разказ " Сатанинските стихове ".
Ружди живееше и се криеше десетилетия, заобикаляйки няколко опита за ликвидиране, само че най-малко имаше необятната поддръжка на интернационалното публично мнение. И като минем бързо напред с 30 години, наподобява, че аятолаха победи, с непредвидената помощ на " огромния Сатана " - американския империализъм от нов жанр, който отхвърля да признае френската просвета и цивилизация.
Като студент в Съединени американски щати по време на нападението през 2015 година против Charlie-Hebdo си припомням, че присъствах на конференции по тероризма, където чиновници и професори на Държавния департамент реагираха състрадателно на случилото се във Франция, само че постоянно упрекваха стопанската система на Франция за сегашния безпорядък. Твърдяха, че неналичието на икономическа опция е предиздвикала безработни и обеднели млади мъже да се извърнат към радикални благоприятни условия. Спомням си, че изразът " стопанската система е глупава " провокира смях няколко пъти, написа Франсоа Валентин за National Interest.
Най-сложният миг в това " обществено " пояснение на тероризма е от политолога Оливие Рой. Рой твърди, че актуалните събития не са резултат от " радикализация на исляма ", а по-скоро артикул на " ислямизация на радикалността ". С други думи, днешните джихадисти биха били секта на Червената войска или комунистическа дирекция за мятане на бомби.
През 2017 година тогавашният претендент за президент Макрон показа това материалистично схващане. Като съществени проблеми той видя всеобщата безработица и неналичието на професионални благоприятни условия. Кандидатът за президент искаше Франция да се трансформира в динамична " започваща нация ", а не да изпада в " тъжните пристрастености " на идентичността.
Но това обществено пояснение не съответствува с профила на френските джихадисти. Далеч от това, че са карикатури на обезверено небогати нещастници без хоризонт, множеството са отглеждани в фамилии от междинната класа (67%), а единствено 16% са отглеждани в работен фамилии. Френският публицист Дейвид Томсън е прекарал месеци в контакт с доста джихадисти и твърди в книгата си The Revenants, че мъжете, присъединяващи се към " Ислямска страна ", в по-голямата си част " са добре открити в дейния си живот, със семейство и почтени заплати, преди да изоставен заради своите религиозни и политически убеждения ".
Хората, изразяващи тези обвинявания против Френската република са надалеч от истината, първият проект, опитващ се да усъвършенства изискванията на живот в гетата, датира от 1977 година През 2000 година държавното управление е похарчило 8 милиарда евро за различен проект. Националният проект за възобновяване на градовете от 2003 година докара до към 47 милиарда евро разноски. Като цяло сред 1994 и 2019 година са изразходвани към 75 милиарда евро. Франция има великодушни схеми за преразпределение, изразходвайки към 714,5 милиарда евро за обществени заплащания. Освен това би трябвало да се има поради, че някои департаменти във Франция като селските региони на Крез или Ариеж са относително толкоз небогати и най-малко толкоз надалеч от икономическите благоприятни условия, като в същото време не са място за размножаване на ислямизма.
Това не значи, че неналичието на стопански благоприятни условия не въздейства, само че не е главната движеща мощ зад ислямизма. Въпреки че Франция е изключително мощно наранена от ислямисткия тероризъм, тя не е единствената страна, която е обект на офанзива. Дори Германия, чиято стопанска система непрестанно превъзхожда тази на Франция през последните петнадесет години, се сблъсква с огромни терористични офанзиви от домашно отгледани ислямисти, до момента в който над седемстотин германци се причисляват към " Ислямска страна ". По сходен метод Швеция, страна, известна със своята великодушна обществена система и демократичните си полезности, има триста нейни жители, които се причислиха към " Ислямска страна ".
Вторият мотив против френското общество и държавно управление е хипотетичният им расизъм. Аргументът гласи, че постколониалната Франция е запазила огромна част от своя колониален нрав - гневно шовинистичен светоглед и съмнение към мюсюлманите пораждат доста неодобрение измежду имигрантите и техните фамилии и тогава радикалният ислям запълва тази празнина.
Тези обвинявания са несправедливи. Франция е хазаин на по-голямо мюсюлманско население от която и да е от европейските си съседи, даже се приближава до Съединени американски щати, макар че има доста по-малко население. Анкетите също по този начин демонстрират, че французите са по-толерантни към исляма от европейските си съседи, като 85% от френските жители споделят пред Pew Research, че биха били подготвени да одобряват мюсюлмани като съседи, изпреварвайки Германия, Англия и Ирландия.
Да се опише концепцията Laicité на нефренска аудитория от дълго време е проблем. Laicité е всъщност френската форма на секуларизъм, която подсигурява независимост на изповедание, като в същото време се концентрира остро върху ограничението на силата на религията в обществената сфера - артикул на история, белязана от постоянни спорове сред монархията и папата, религиозните войни след Реформацията и Френската гражданска война (където духовенството постоянно се оказва на страната на съперниците на революцията). През 2004 година, в името на непримиримостта, държавното управление одобри закон, който подсигурява религиозния неутралитет на публичното обучение, като не разрешава носенето на показни религиозни облекла и знаци. През 2010 година различен закон забрани покривала за лица или бурки обществено, само че най-много от съображения за национална сигурност.
Но концепцията, че френските мюсюлмани възприемат Laicité като инструмент за потискането им, не устоя. През 2005 година, година след закона от 2004 година за религиозните знаци, Laicité има позитивна конотация за 81% от френските мюсюлмани. През 2011 година 60% поддържаха закона от 2010 година, който не разрешава носенето на бурки на цялото лице по улиците. През 2019 година 70% считат, че законите разрешават на мюсюлманите да практикуват вярата си свободно.
Експертите и политиците във Франция и в чужбина, които се застъпват за хипотетична " ислямофобия, финансирана от страната ", би трябвало да бъдат внимателни да се причислят към хора, недоброжелателни интернационалните артисти, като турския президент Ердоган.
В допълнение, терминът " ислямофобия " би трябвало да се употребява деликатно, защото свързва две разнообразни феномени. Ислямофобията, разбирана като анти-мюсюлманска дискриминация, би трябвало да се санкционира, само че прекомерно постоянно терминът е употребен против всякаква рецензия към исляма. В изискванията на народна власт, ние би трябвало да сме свободни да подлагаме на критика и да разглаждаме всевъзможен набор от хрумвания, в това число религии, с цел да не желаеме да въведем още веднъж законите за богохулството, с които Волтер се сблъсква цялостен живот - " Търпимостта е разследване от човечността, всички сме основани от недостатъци и неточности и дано взаимно си извиним нелепостта на другия, това е първият закон на природата (казва Волтер). " Мюсюлманите би трябвало да имат същите права като всички жители, само че ислямът би трябвало да е като всяка друга вяра или концепция.
Идеята, че мюсюлманите са изправени пред спонсорирана от страната дискриминация, е отровна, създавайки раково изложение, което кара френските мюсюлмани да се усещат потиснати от хипотетично деспотичен режим. Той разрешава на разнообразни хора, да настояват, че има " война против мюсюлмански жители " и постоянно да пишат за иден " геноцид над мюсюлмани ". Тази необикновено токсична изразителност служи като мощен инструмент за радикализация и разрешава на радикализирани човеци да рационализират офанзивите си.
Съдбата на Самюел Пати е трагично предизвестие за заплахите. След като сподели карикатури на Мохамед в клас по независимост на изразяването, той бързо бе разгласен за " ислямофоб " от родители, възпитаници, а скоро по-късно ислямистки групи, които започнаха да желаят отстраняването му, даже да се срещнат с шефа на учебното заведение на Пати. Обвинителите му, като го назовават расист и " ислямофоб ", слагат цел на гърба му, оправдавайки всевъзможни офанзиви. Те дадоха на младия терорист, който умъртви Пати, идеологическа зелена светлина за такова безчовечие.
В доста връзки хората, които упрекват Франция в " спонсорирана от страната ислямофобия ", рискуват да създадат същото на национално равнище, давайки зелена светлени за опрощение на офанзиви против сякаш расистка страна, поставяйки цел на гърба на Франция. Ако ислямистките пропагандатори и техните потребни идиоти съумеят да изобразят Франция като расистка страна, тогава наподобява трагично явно, че доста френски мюсюлмани ще се почувстват принудени да отвърнат превантивно против този фиктивен зложелател. Атаката в Ница бе след дни на агитация от Турция против Франция.
Трябва да да бъде ясно, че това, което тласка сепаратизма във Франция, не е френското държавно управление или " систематичен расизъм ", а доста мощните и добре подготвени ислямистки групи, които десетилетия наред предизвикват този фиктивен роман за тласкана от страната дискриминация, с цел да прокарат своя дневен ред и да набират почитатели. Основната неточност на Франция е да се сковава от тези обвинявания и да ги остави да процъфтяват безпроблемно, да се остави да бъде овладяна от най-яростните си врагове. Международните медии би трябвало съществено да си помислят дали да дават идеологическа храна на тези врагове на демокрацията.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ