Машинистите, оцелели след влаковата катастрофа: Прегърнахме се и чакахме удара
Преди дни два товарни влака се удариха челно край село Локорско. Пред NOVA приказват оживелите машинисти от частната железница. Пламен Илиев и Цветан Дамяновски виждат движещия се против тях трен и в последните 11 секунди съумяват да стигнат до задната кабината. „ Седнахме, прегърнахме се и чакахме удара “, описа Илиев.
Припомняме, че при случая починаха двама, други шестима бяха ранени. Кадрите от злополуката бяха като от филм. Станаха ясни четири аргументи, имаше уволнения и промяна на управителни постове, откакто се разбра, че е имало поредност от неточности в Българските държавни железници. Например, че диспечерката е отишла за баничка и не е предала информация на заместващия я сътрудник.
„ Имам три счупени ребра и едно спукано, цялата ми дясна страна е постарала, имам и скъсани меки връзки на левия гален. Спя по 2-3 часа на денонощие, болката е непоносима “, изясни Пламен Илиев.
„ Аз имам натъртени бъбреци, черен дроб и тил. В съпоставяне с сътрудника аз съм по-добре “, съобщи Цветан Дамяновски.
Пламен Илиев споделя, че пръв е видял идващия трен. „ Беше на към 300-400 метра до удар. Движехме се с към 50 км/ч. В този миг извиках на сътрудника да бягаме. В момента, в който потеглих чух по какъв начин Цветан задейства влаковата спирачка на рисково прекъсване “, добави той.
Цветан Дамяновски прави опит да задържи локомотива. „ Това е инстинкт за секунди “, уточни машинистът.
Двамата съумяват да стигнат в задната кабина. „ Седнахме, прегърнахме се и чакахме удара “, описа Илиев и добави, че съгласно информацията от машината от задействането на спирачката до удара е имало 11 секунди.
„ Беше като по филмите, ужасно. Успях да погледна през стъклата, че идната кабина идваше право върху нашата. Чух по какъв начин се пукаха стъклата “, споделя Илиев.
След първичния удар Пламен Илиев и Цветан Дамяновски скачат от композицията и пробват да оказват помощ на останалите.
