Изтрива ли някой националната памет
Преди дни четох за куриозна преживелица на среща на Г-20 преди войната, разказана от тогавашния министър председател на Австралия. След като държи тирада, в която търси отговорност за сваления пътнически аероплан над Източна Украйна от Кремъл, на почивката е причакан от Владимир Путин.
“…Той ненадейно се обърна, хвана [ме] за лактите и се опита да ме раздруса, а по-късно ме отблъсна. И сподели на британски, който приказва много свободно: " Слушай, ти не си радикален австралиец, само че аз съм радикален руснак “.
Тогава - споделя австралиецът - разбрах, че за този човек няма такова нещо като права и закони, има история за земя и кръв. И Украйна е тяхна, тъй като е била съветска земя и на нея са живели руснаци - без значение от интернационалното право.
Този ракурс към “патриотизма ”, както действително се назовава етнонационализмът у нас, всеобщо не се схваща. По съветски модел и почин предишното се тачи главно през военните борби и победи на българите над прилежащите нации и постоянно патриотизмът се построява през омразата към тях. Историята се учи като история на българския етнос, а в действителност българската нация е артикул на 19 век. И в случай че тогава е било обикновено акцентът да бъде върху българите за сметка на другите народности в процеса на ферментация на българската нация, то проучването на историята и до през днешния ден през тази призма е рецепта за непрестанно възпоминание на враждите с нашите съседи - по този начин се поддържа националната памет за споровете с тях - най-много с Турция, само че и Сърбия, и Гърция. А и у нас нацията се третира като моноетническа, макар забележителната популация на турския и ромския етнос.
Затова възпитанието в национализъм като конфронтация с етносите в другите страни във връзка с територията на етноса (земята) и с етносите в нашата страна във връзка с правата (кръвта) е залога> за бъдещи спорове.
Баталният исторически прочит е квинтесенцията на всички патриотични планове у нас. Съвсем неслучайно те са проруски - точно тъй като припознават русите като наша кръв и вяра. А оттова Русия в националната памет не може да бъде припозната като зложелател на България, даже когато искрено окупира нашата територия - като през 1944 година И би я окупирала отново през днешния ден - евентуално без опозиция.
В укрепване на този етнически национализъм - нашите национални герои от Възраждането се празнуват единствено поради саможервата им в името на нашата независимост, т.е свободата на българския етнос. Никога поради заветите им, в името на които самите те умират - като “чиста и свята република ”, където обаче става дума за правата и на другите етноси - че би трябвало да са равни с тези на българите. Да не пропуснем заветите на Васил Левски и за задружните усилия; за новия подтисник, който ще ни освободи; за пазенето на националната пара; за уроците от паренето; за кривиците, които да си споделяме и други И всичко това - с цел да сме равни на другите европейски нации.
Не, националните герои се празнуват като религиозни кумири. За тях си спомняме тъкмо един път годишно точно като нещо далечно, отминало, само че не и като завещания за следване, които към този момент ни ангажират като … жители.
Да, гражданският детайл на патриотизма умишлено липсва. А когато някой прави плахи опити да мисли по цивилен, а не етнически за нашата история, незабавно се появяват - даже от най-високата естрада в страната - етнопатриотите, с цел да проклинат отцепродавците на националната памет, която желаят да изтрият. Какво тъкмо някой е изтрил, предал и продал в никакъв случай не излиза наяве - тъй като ще бъде елементарно оборено.
Колко по-лесно е да се влияе на страстите посредством езика на омразата, с цел да се запази комунистическата версия на нашата история, която сякаш някой желал да изтрие. В която омразата към турците е най-старателно поддържана. За да се помни #КОЙ ни е освободил.
Докато не се научим по човешки, а не етнически да четем историята - ще бъдем постоянно пленници на създателите на нейната комунистическа версия. България също.
Между другото - една от най-непознатите за българите мисли на Христо Ботев е “преди сичко би трябвало да сме индивиди, след това към този момент българи и патриоти… ”
Случайност?
“…Той ненадейно се обърна, хвана [ме] за лактите и се опита да ме раздруса, а по-късно ме отблъсна. И сподели на британски, който приказва много свободно: " Слушай, ти не си радикален австралиец, само че аз съм радикален руснак “.
Тогава - споделя австралиецът - разбрах, че за този човек няма такова нещо като права и закони, има история за земя и кръв. И Украйна е тяхна, тъй като е била съветска земя и на нея са живели руснаци - без значение от интернационалното право.
Този ракурс към “патриотизма ”, както действително се назовава етнонационализмът у нас, всеобщо не се схваща. По съветски модел и почин предишното се тачи главно през военните борби и победи на българите над прилежащите нации и постоянно патриотизмът се построява през омразата към тях. Историята се учи като история на българския етнос, а в действителност българската нация е артикул на 19 век. И в случай че тогава е било обикновено акцентът да бъде върху българите за сметка на другите народности в процеса на ферментация на българската нация, то проучването на историята и до през днешния ден през тази призма е рецепта за непрестанно възпоминание на враждите с нашите съседи - по този начин се поддържа националната памет за споровете с тях - най-много с Турция, само че и Сърбия, и Гърция. А и у нас нацията се третира като моноетническа, макар забележителната популация на турския и ромския етнос.
Затова възпитанието в национализъм като конфронтация с етносите в другите страни във връзка с територията на етноса (земята) и с етносите в нашата страна във връзка с правата (кръвта) е залога> за бъдещи спорове.
Баталният исторически прочит е квинтесенцията на всички патриотични планове у нас. Съвсем неслучайно те са проруски - точно тъй като припознават русите като наша кръв и вяра. А оттова Русия в националната памет не може да бъде припозната като зложелател на България, даже когато искрено окупира нашата територия - като през 1944 година И би я окупирала отново през днешния ден - евентуално без опозиция.
В укрепване на този етнически национализъм - нашите национални герои от Възраждането се празнуват единствено поради саможервата им в името на нашата независимост, т.е свободата на българския етнос. Никога поради заветите им, в името на които самите те умират - като “чиста и свята република ”, където обаче става дума за правата и на другите етноси - че би трябвало да са равни с тези на българите. Да не пропуснем заветите на Васил Левски и за задружните усилия; за новия подтисник, който ще ни освободи; за пазенето на националната пара; за уроците от паренето; за кривиците, които да си споделяме и други И всичко това - с цел да сме равни на другите европейски нации.
Не, националните герои се празнуват като религиозни кумири. За тях си спомняме тъкмо един път годишно точно като нещо далечно, отминало, само че не и като завещания за следване, които към този момент ни ангажират като … жители.
Да, гражданският детайл на патриотизма умишлено липсва. А когато някой прави плахи опити да мисли по цивилен, а не етнически за нашата история, незабавно се появяват - даже от най-високата естрада в страната - етнопатриотите, с цел да проклинат отцепродавците на националната памет, която желаят да изтрият. Какво тъкмо някой е изтрил, предал и продал в никакъв случай не излиза наяве - тъй като ще бъде елементарно оборено.
Колко по-лесно е да се влияе на страстите посредством езика на омразата, с цел да се запази комунистическата версия на нашата история, която сякаш някой желал да изтрие. В която омразата към турците е най-старателно поддържана. За да се помни #КОЙ ни е освободил.
Докато не се научим по човешки, а не етнически да четем историята - ще бъдем постоянно пленници на създателите на нейната комунистическа версия. България също.
Между другото - една от най-непознатите за българите мисли на Христо Ботев е “преди сичко би трябвало да сме индивиди, след това към този момент българи и патриоти… ”
Случайност?
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ