Забравената магия на киното: Логото на Universal от 1936 г. е шедьовър на ръчна изработка и научна фантастика
Преди цифровата ера – когато логата не се рендерираха, а се изработваха с ръце, светлини и фосфоресциращи материали
Светлин Желев преди 35 секунди 1 СподелиНай-четени
НаукаСветлин Желев - 1:55 | 23.08.2025Под краката ни: неизчерпаемият енергиен запас, който занапред откриваме
IT НовиниСветослав Димитров - 16:40 | 21.08.2025Енергия от нищото: слънчевите панели на прозорците завладяват градовете
IT НовиниЕмил Василев - 18:39 | 22.08.2025Колкото по-сложна е една ключова дума, толкоз по-лесно е да бъде разрушена – парадоксът на актуалната киберсигурност е оголен
Светлин Желевhttps://www.kaldata.com/Главен редакторЗнаковото лого на Universal Pictures от 1936 година – въртящият се черен глобус с изписано име и танцуващи към него звезди – не е компютърен резултат, а изумителна ръчна структура, основана с техниката и въображението на същински пионери в киното. Историята зад това образно признание е като сюжет от научна фантастика – само че всичко е действително, физическо и снимано на кинолента.
С новото управление на студиото в средата на 30-те години, паметният биплан, обикалящ Земята от 1927 година, бил пенсиониран. На негово място влизат арт-деко жанр и инженерна досетливост.
Арт шефът Александър Голицен избира да размени остарялото лого с ново, ослепително – напълно ръчно основано благодарение на плексиглас, специфични покрития и прецизна работа със светлина.
Звездите били изрязани от тъничък плексиглас и покрити с фосфорен цинков сулфид – същото вещество, употребявано в рентгенови екрани и катодни лъчи. Те се въртели без значение една от друга, осветени от няколко движещи се светлини и снимани с камера със затворен отвор, с цел да се улови красивото придвижване на отраженията по повърхността им.
След това цялата тази звездна хореография била прожектирана върху черна сфера, покрита със същото вещество, само че в по-слаба централизация. Надписът „ UNIVERSAL “ бил прибавен върху втори, по-голям и гладък глобус, сниман под ъгъл, с висока скорост – към 32 фрагмента в секунда. Финалното лого било основано посредством троен експониран кадър, с в допълнение наслагване на букви, отблясъци и сенки.
Целият развой лишил към половин година – единствено за няколко секунди екранна магия.
Любопитен подробност: по-късно самият глобус, модифициран с голям брой дребни сфери, бил употребен като устройство в паметната лента This Island Earth (1955) – наречено там „ Interociter “.
Тази история е доказателство, че даже нещо толкоз малко и видимо просто като кино лого може да е плод на голяма пристрастеност, инженерна талантливост и артистичен обсег. Време, в което „ специфични резултати “ означаваха същински изкуство – основано с ръце, светлина и въображение.
