Преди десетина години пуснахме една невинна реклама за пловдивски мол.

Преди десетина години пуснахме една почтена реклама за пловдивски мол. Във визията Альоша го нямаше на хълма - беше слязъл до мола да пие една бира в жегата. 

Веднага откакто излезе тази закачлива реклама няколко (да, НЯКОЛКО СА) българо-руски сдружения от Пловдив излязоха с гневна декларация, в която анатемосаха нас, създателите. Възмутително било, поругаване сатанинско. 

Тия дни чета всевъзможни възгласи по отношение на този шейсет и пет годишен каменен чичо с автомат, под чийто дуло съм израсъл. От “оставете историята на мира “ до “той е нашият Исус “ (Рио де Жанейро, майна). 

Някои псевдо-патриоти от междутепетен тип даже обявиха, че този монумент изобразявал съветския избавител от турското ни иго. Доста плиткоумно, тъй като солдатът е в униформа на руската Червена войска, а изпод даже си написа, но кой ли ти чете…  

Надига се и пловдивският еснафлък (роден, благ, обичан от мен) и споделя “абе цялата работа втасала, майна, тва ли е най-важното сега? “. 

Изпуснали сме момента, това е правилно. Трябваше още преди трийсетина години да премахнем всички знаци, които руската власт и нейните български прислужници бяха сложили на челата ни. Точно както в Германия изкъртиха свастиката от всички публични здания незабавно след рухването на нацисткия режим.

Альоша не е артистична татуировка, нито е белег от предишното. С щръкналите над всичко и всички Альоша, Мочя и всички останали сходни знаци ние бяхме жигосани, като същински плебеи. 

И, майна, в случай че не осъзнавате това значи към момента сте такива.

 

Радослав Бимбалов, Фейсбук