Пророчествата и истинският завет на Кубрат, ЦАР на българите
Преди десетина години два екипа запалянковци си слагат за цел да изследват нашата история там, където тя не е изследвана, и да издигнат българския дух. Сдружение „ Руните приказват “, подпомагано от съдружие „ България “, се заема с нелеката задача за разчитане на прабългарските руни и изненадва българската общност у нас и по света с невероятни открития. „ Руните приказват “, които назовават себе си интердисциплинарен екип и работят напълно безплатно, преди години е изследвал надписите на пръстените на цар Кубрат и е разчел техните послания.
Нещо повече - екипът е обосновал за какво могъщият български държател, основал Стара Велика България, не е нито " хан ", нито " кан ", а цар на българите. Съкровището на цар Кубрат , какъвто екипът потвърждава, че е могъщият български държател, е намерено през 1912 година в Малая Перешчепина, Украйна. То съдържа предмети от самото покръстване на цар Кубрат – приел името на един от апостолите на Исус – Тома . Сред съкровището са и три пръстена, единият от които е с доста дълъг текст – този на българския държател.
Един от пръстените с монограм от съкровището. Снимка: Vassia Atanassova - Spiritia / CC BY-SA 4.0
Върху пръстена на цар Кубрат, или Тома, са изписани най-важните събития от историята на българите и има цялостно изложение на българската страна към датата на неговото царуване, на царската фамилия и покръстването или приемане на християнството от трите български племена под скиптъра на цар Кубрат. Друго, което е значимо, че има изписан заветът на великия български държател – неговите наследници да пазят учението на християнството чисто и да владеят, и пазят изконната българска земя на Балканския полуостров – Едем .
Според Мила Салахи от съдружие „ Руните приказват “, която владее седем антични и модерни езици, писмото върху пръстените е комбинирано от нашите древнобългарски руни, които са основата на всички писмени системи в света и писмеността на Тот, което се споделя и в самия пръстен:
„ На Аза (душата, епифизата) за Светлината (Азо ра) и ориста писха през вековете на божият прислужник Тот с Богатството (азбуката).
Ясно се споделя и кой ще прочете пръстена - това може да бъде единствено българин. „ Битието (животът) на царя добре прикрито в Кръста е. И с магия ще се прочете от клоните (българи) на царството. Дървото (родът, от който произлизаме) с ръцете си ще посеят и построят.
От Жреца Цар („ есеиа “ - сановник, влъхва, „ есеите “ - кастата на Исус) с ръцете, с вати („ ватан “ - първоезикът на руните, нишката). Умът от Извора ще им подари! И ще се радва, и ще спрат тъгите в ковчега, когато от Светлината ще се посее! ”
Цар Кубрат
Екипът на „ Руните приказват “ не просто твърди, че Кубрат не е кан/хан, а потвърждава, че е цар, защото съгласно разчитането в пръстена ясно, и то нееднократно, е написано:
" Кубрат Е и Т’Сара, и Хляба ”. Друг е въпросът, че до ден сегашен никой не е потърсил и не е обяснил какво значи самата купа " цар ". Оригиналното звучене е „ Сар “, само че както знаем, до момента в който един език стигне до равнище изчерпателен, какъвто е родният ни език (език, в който морфемите - най-малките смислови единици в езика - могат да съществуват независимо и се считат за обособени думи), се употребяват по този начин наречените определителни членове. В пръстена на цар Кубрат се употребява Т’ и става Т’сар - царят . След прочут интервал те се сливат и се преобразуват в буквата ц, макар че е непокътнато съчетанието тс в доста думи – „ детски “, „ комитски “ и така нататък
Паметникът на великия български държател в Малая Перешчепина. Снимка: Urum / CC BY-SA 3.0
Думата " сар " безусловно значи " незамърсен ", в тази ситуация – породист. Тук би трябвало ясно да се каже, че престолонаследникът постоянно е първородният наследник, а в случай че няма наследник, купата може да се одобри от брата на владетеля – това е нормалното право на първия ръководещ жанр.
Това изяснява и традицията на царските и аристократични династии до през днешния ден - да не се изкривява кръвната линия на потеклото. Що се отнася до думите " кан " и " хан ", когато не се познава семантиката (значението на думите) в езика, се бърка. " Кан " е част, а " Кан Ас ю Биги " – " Част от звездата на бигите ", нарицателно име на българите. " Хан " е " закон, легален " ; също по този начин значи " полк ", боен термин.
Пророчеството
Българската история е част от историята на Великата тирейска цивилизация, а тя е фундаментът на историята на човешката цивилизация, споделя екипът и прави забавно разобличаване и от разчитането от пръстена на Бела от Абдера – брачната половинка на Астир, познатият ни под името Аспарух основател на Дунавска България. Този пръстен съдържа знамение и то гласи:
„ Огнена госпожица ще се роди! Слушайте я за написаното и да написа от потеклото! Нейното е да види Тис заровеният с анкха (живота)! И родовете да изкове с ръцете си тази! Сама ще съшие руните и Управляващия Род ще скове! С Божията мощ влиза и ражда я в Царството, от тишината ражда я Тис. И от заровените камъни на Мисзо(исус) ще види, ще прочете и ще се завърнете! ”.
Екипът на „ Руните приказват “ работи посредством разчитане на античното българско руническо писмо, непокътнато до Х век, като съблюдава 15 строги правила за четене, зависещи съгласно формата притежател. Улавя се основата на думата и се наблюдава нейното развиване до актуалния ни език. Екипът употребява и способ за планиране на звездите, картографиране и установяване на територии, основаващ се на свещената геометрия, която нашите предшественици са познавали чудесно.
Еднажден - началото на Новата година за прабългарите
Още от ЛЮБОПИТНО:
Нещо повече - екипът е обосновал за какво могъщият български държател, основал Стара Велика България, не е нито " хан ", нито " кан ", а цар на българите. Съкровището на цар Кубрат , какъвто екипът потвърждава, че е могъщият български държател, е намерено през 1912 година в Малая Перешчепина, Украйна. То съдържа предмети от самото покръстване на цар Кубрат – приел името на един от апостолите на Исус – Тома . Сред съкровището са и три пръстена, единият от които е с доста дълъг текст – този на българския държател.
Един от пръстените с монограм от съкровището. Снимка: Vassia Atanassova - Spiritia / CC BY-SA 4.0
Върху пръстена на цар Кубрат, или Тома, са изписани най-важните събития от историята на българите и има цялостно изложение на българската страна към датата на неговото царуване, на царската фамилия и покръстването или приемане на християнството от трите български племена под скиптъра на цар Кубрат. Друго, което е значимо, че има изписан заветът на великия български държател – неговите наследници да пазят учението на християнството чисто и да владеят, и пазят изконната българска земя на Балканския полуостров – Едем .
Според Мила Салахи от съдружие „ Руните приказват “, която владее седем антични и модерни езици, писмото върху пръстените е комбинирано от нашите древнобългарски руни, които са основата на всички писмени системи в света и писмеността на Тот, което се споделя и в самия пръстен:
„ На Аза (душата, епифизата) за Светлината (Азо ра) и ориста писха през вековете на божият прислужник Тот с Богатството (азбуката).
Ясно се споделя и кой ще прочете пръстена - това може да бъде единствено българин. „ Битието (животът) на царя добре прикрито в Кръста е. И с магия ще се прочете от клоните (българи) на царството. Дървото (родът, от който произлизаме) с ръцете си ще посеят и построят.
От Жреца Цар („ есеиа “ - сановник, влъхва, „ есеите “ - кастата на Исус) с ръцете, с вати („ ватан “ - първоезикът на руните, нишката). Умът от Извора ще им подари! И ще се радва, и ще спрат тъгите в ковчега, когато от Светлината ще се посее! ”
Цар Кубрат
Екипът на „ Руните приказват “ не просто твърди, че Кубрат не е кан/хан, а потвърждава, че е цар, защото съгласно разчитането в пръстена ясно, и то нееднократно, е написано:
" Кубрат Е и Т’Сара, и Хляба ”. Друг е въпросът, че до ден сегашен никой не е потърсил и не е обяснил какво значи самата купа " цар ". Оригиналното звучене е „ Сар “, само че както знаем, до момента в който един език стигне до равнище изчерпателен, какъвто е родният ни език (език, в който морфемите - най-малките смислови единици в езика - могат да съществуват независимо и се считат за обособени думи), се употребяват по този начин наречените определителни членове. В пръстена на цар Кубрат се употребява Т’ и става Т’сар - царят . След прочут интервал те се сливат и се преобразуват в буквата ц, макар че е непокътнато съчетанието тс в доста думи – „ детски “, „ комитски “ и така нататък
Паметникът на великия български държател в Малая Перешчепина. Снимка: Urum / CC BY-SA 3.0
Думата " сар " безусловно значи " незамърсен ", в тази ситуация – породист. Тук би трябвало ясно да се каже, че престолонаследникът постоянно е първородният наследник, а в случай че няма наследник, купата може да се одобри от брата на владетеля – това е нормалното право на първия ръководещ жанр.
Това изяснява и традицията на царските и аристократични династии до през днешния ден - да не се изкривява кръвната линия на потеклото. Що се отнася до думите " кан " и " хан ", когато не се познава семантиката (значението на думите) в езика, се бърка. " Кан " е част, а " Кан Ас ю Биги " – " Част от звездата на бигите ", нарицателно име на българите. " Хан " е " закон, легален " ; също по този начин значи " полк ", боен термин.
Пророчеството
Българската история е част от историята на Великата тирейска цивилизация, а тя е фундаментът на историята на човешката цивилизация, споделя екипът и прави забавно разобличаване и от разчитането от пръстена на Бела от Абдера – брачната половинка на Астир, познатият ни под името Аспарух основател на Дунавска България. Този пръстен съдържа знамение и то гласи:
„ Огнена госпожица ще се роди! Слушайте я за написаното и да написа от потеклото! Нейното е да види Тис заровеният с анкха (живота)! И родовете да изкове с ръцете си тази! Сама ще съшие руните и Управляващия Род ще скове! С Божията мощ влиза и ражда я в Царството, от тишината ражда я Тис. И от заровените камъни на Мисзо(исус) ще види, ще прочете и ще се завърнете! ”.
Екипът на „ Руните приказват “ работи посредством разчитане на античното българско руническо писмо, непокътнато до Х век, като съблюдава 15 строги правила за четене, зависещи съгласно формата притежател. Улавя се основата на думата и се наблюдава нейното развиване до актуалния ни език. Екипът употребява и способ за планиране на звездите, картографиране и установяване на територии, основаващ се на свещената геометрия, която нашите предшественици са познавали чудесно.
Еднажден - началото на Новата година за прабългарите
Още от ЛЮБОПИТНО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ