Преди десетилетие изглеждаше, че е в необратим упадък, пише BBC“.

Преди десетилетие изглеждаше, че е в необратим крах, написа „ BBC “. Притесненията по отношение на сигурността, разноските и това какво да се прави с радиоактивните боклуци бяха понижили ентусиазма за технологията, която в миналото се смяташе за революционен източник на изобилна и евтина сила .

Сега обаче необятно се приказва за възобновление, подхранвано от софтуерните колоси Microsoft , Гугъл и Amazon , които оповестиха вложения в бранша, както и от възходящия напън върху богатите страни да лимитират въглеродните си излъчвания.

Доколко обаче завръщането е действително?

Когато през 50-те и 60-те години на предишния век за първи път бе създадена нуклеарна сила с комерсиална цел, държавните управления бяха съблазнени от нейния видимо безграничен капацитет.

Ядрените реактори можеха да употребяват и управляват същите страховити сили, които се освобождават от атомните бомби – с цел да обезпечат електричество за милиони домове . Тъй като един кг уран дава към 20 000 пъти повече сила от кг въглища, това изглеждаше като бъдещето. Но технологията вдъхваше и публичен боязън . И този боязън изглеждаше оневинен от злополуката в Чернобил, която при започване на 1986 година популяризира радиоактивно замърсяване в цяла Европа .

Тя разпали необятна социална и политическа съпротива и забави развиването на промишлеността .

Друга повреда – в японската централа „ Фукушима Дайчи “ през 2011 година – още веднъж ускори опасенията по отношение на нуклеарната сигурност . Самата Япония спря всички свои реактори незабавно по-късно и от този момент единствено 12 от тях са рестартирани.

Германия реши последователно да се откаже от нуклеарната сила. Други страни понижиха проектите си за вложения в нови електроцентрали или за удължение на живота на остарелите уреди .

По данни на Международната организация за атомна сила това е довело до загуба на 48 GW електрическа енергия в международен мащаб в интервала 2011-2020 година

Развитието на нуклеарната енергетика обаче не стопира. В Китай да вземем за пример през 2011 година е имало 13 нуклеарни реактора. Сега те са 55, а други 23 са в развой на създаване .

За Пекин, който се пробва да посрещне бързо възходящото търсене на електрическа енергия, нуклеарната енергетика е имала и към момента има жизненоважна роля. Сега ползата към този бранш наподобява още веднъж се ускорява и на други места. Това частично се дължи на обстоятелството, че развитите страни търсят способи да задоволят търсенето на сила , като в същото време се стремят да реализират задачите за понижаване на излъчванията според Парижкото съглашение . Предвид прогнозите, че 2024 година ще бъде най-топлата година в историята, натискът за понижаване на въглеродните излъчвания се ускорява. Подновяването на вниманието към енергийната сигурност след нахлуването на Русия в Украйна също е фактор.

Южна Корея да вземем за пример неотдавна се отхвърли от проектите си за последователно закриване на огромния си парк от нуклеарни електроцентрали през идващите четири десетилетия – и вместо това ще построи още.

Франция анулира проектите си да понижи зависимостта си от нуклеарната сила, която обезпечава 70% от електрическата енергия в страната. Вместо това тя желае да построи до осем нови реактора .

Освен това предходната седмица държавното управление на Съединени американски щати удостовери на Конференцията на Организация на обединените нации по изменението на климата (Cop29), която се организира в Азербайджан, че има намерение да утрои производството на нуклеарна сила до 2050 година

Първоначално Белият дом бе заречен да направи това по време на миналогодишната конференция Cop28. Общо 31 страни, измежду които Англия , Франция и Япония , се съгласиха да се опитат да утроят потреблението на нуклеарна сила до 2050 година

Също по този начин на Cop29, която завършва в петък, 22 ноември, Съединени американски щати и Обединеното кралство оповестиха, че ще си сътрудничат за ускорение на създаването на нови технологии за нуклеарна сила.

Това се случи, откакто в заключителното изказване или „ равносметката “ от миналогодишното съвещание на Cop28 беше контрактувано, че нуклеарната сила би трябвало да бъде една от технологиите с нулеви или ниски излъчвания , които би трябвало да бъдат „ ускорени “, с цел да се подкрепи битката с изменението на климата .

Гладът за чиста сила обаче не идва единствено от държавните управления. Технологичните колоси се стремят да създават от ден на ден и повече приложения, които употребяват изкуствен интелект.

И въпреки всичко изкуственият разсъдък разчита на данни – а центровете за данни се нуждаят от непрекъснато и надеждно електричество . Според Barclays Research, през днешния ден центровете за данни дават отговор за 3,5 % от потреблението на електрическа енергия в Съединени американски щати, само че до края на десетилетието тази цифра може да нарасне до над 9 %.

През септември Microsoft подписа 20-годишен контракт за закупуване на електрическа енергия от Constellation Energy, което ще докара до повторното отваряне на печално известната електроцентрала „ Три Майл Айлънд “ в Пенсилвания – мястото на най-тежката нуклеарна повреда в историята на Съединени американски щати, където през 1979 година реактор претърпя отчасти разтопяване.

Въпреки накърнения ѝ публичен имидж, различен реактор в централата продължи да създава електрическа енергия до 2019 година Главният изпълнителен шеф на Constellation Джо Домингес дефинира договорката за повторното ѝ отваряне като „ мощен знак на възраждането на нуклеарната сила като чист и благонадежден енергиен запас “ .

Други софтуерни колоси възприеха друг метод. Гугъл възнамерява да купува сила, създадена от няколко така наречен дребни модулни реактори (Small Modular Reactors или SMRs) – зараждаща се технология, която има за цел да направи нуклеарната сила по-лесна и по-евтина за потребление . Amazon също поддържа създаването и построяването на SMR.

Самите SMR се разпространяват частично като решение на един от най-големите дефекти на нуклеарната сила през днешния ден. В западните страни новите електроцентрали би трябвало да се строят по строги модерни стандарти за сигурност . Това, в комбиниране с големия им мащаб, прави построяването им прекомерно скъпо и комплицирано.

Хинкли Пойнт С е добър образец за това. Първата нова нуклеарна електроцентрала във Англия от средата на 90-те години на предишния век се построява на далечен крайбрежен сектор в Югозападна Англия . Тя би трябвало да бъде първата от серия нови централи, които да заменят остаряващия реакторен парк на страната. Проектът обаче изостава с към пет години от графика и ще коства с до 9 милиарда паунда (11,5 милиарда долара) повече от плануваното.

Това не е изолиран случай. Най-новите реактори в американската централа Vogtle в Джорджия бяха открити със седемгодишно забавяне и костваха повече от 35 милиарда $ – над два пъти повече от първичния бюджет. SMR са проектирани да решат този проблем. Те ще бъдат по-малки от обичайните реактори и ще употребяват стандартизирани елементи, които могат да се сглобяват бързо тук-там, близки до местата, където е нужна сила.

Но макар че по данни на Международната организация за атомна сила в международен мащаб се създават към 80 разнообразни плана, концепцията към момента не е потвърдена в комерсиалната мрежа .

Мненията за нуклеарната сила остават мощно поляризирани . Поддръжниците настояват, че технологията е нужна, с цел да бъдат реализирани задачите в региона на климата. Сред тях е Род Адамс, чийто фонд Nucleation Capital предизвиква вложенията в нуклеарни технологии. Той изяснява:

„ Историята на нуклеарното разделяне в продължение на седем десетилетия демонстрира, че това е един от най-безопасните източници на сила. “

И добавя:

„ Той е дълготраен, благонадежден източник на сила с ниски настоящи разноски, само че финансовите разноски в западните страни са прекомерно високи. “

Противниците обаче упорстват, че нуклеарната сила не е отговорът .

Според професор М. В. Рамана от Университета на Британска Колумбия е „ нелепост да се счита, че нуклеарната сила е чиста “ . Според него тя е „ един от най-скъпите способи за произвеждане на електрическа енергия. Инвестирането в по-евтини нисковъглеродни източници на сила ще обезпечи по-голямо понижение на излъчванията за един $ “ .

Ако актуалните трендове в действителност предвещават нова нуклеарна епоха , един остарял проблем остава. След 70 години атомна сила към момента има различия по отношение на това какво да се прави с насъбраните радиоактивни боклуци – някои от които ще останат рискови в продължение на стотици хиляди години.

Решението, към което се стремят доста държавни управления, е геоложкото погребение – погребение на отпадъците в запечатани тунели надълбоко подземен. Но единствено една страна, Финландия, е построила такова оборудване, до момента в който природозащитниците и деятелите против нуклеарната енергетика настояват, че изхвърлянето на отпадъците отвън полезрението и съзнанието е просто прекомерно рисковано .

Разрешаването на тази мистерия може да се окаже основен фактор, който да дефинира дали в действителност ще настъпи нова епоха на нуклеарната енергетика .

На 21 ноември – Деня на християнското семейство, ВМА откри актуализирана Клиника по пластична хирургия