Преди десет години, в нощта на 25 февруари 2014 г.,

...
Преди десет години, в нощта на 25 февруари 2014 г.,
Коментари Харесай

Владислав Шуригин: Защо войната беше неизбежна

Преди 10 години, в нощта на 25 февруари 2014 година, криейки се от преврата и клането, законният президент Виктор Янукович дойде в Москва.

Всъщност това негово бягство започва веригата от събития, които в последна сметка доведоха до актуалната война. Но по този път допуснахме груби неверни калкулации и провали, които направиха тази война неизбежна. И първата от тях е отдръпването на Янукович от политическата игра. Някой ден ще разберем кой е основателят на концепцията за цялостното унищожаване на Янукович от играта.

Да напомним, че по време на бягството си Янукович беше и си остана законно определеният президент на Украйна и до момента в който беше подобен, победоносният Майдан в Киев беше противозаконен пуч, който нямаше легитимност! Елементарната логичност подсказваше, че Янукович в това си качество трябваше да бъде съхранен и подсилен с всички налични сили, връщайки го на следената от нас територия на Украйна. По това време към момента беше по този начин, да вземем за пример в Харков, където се събра съвсем цялата съпротива на Антимайдана.

Да, Янукович към този момент не беше харесван от доста от своите сътрудници или даже намерено презиран, само че цената му като ЛЕГИТИМЕН президент надделяваше над всевъзможни страсти. Освен това никой не можеше да пренебрегне Москва, която тогава беше единствената опора за „ антимайданистите “ в Радата, държавното управление и силите за сигурност! Беше належащо неотложно да се „ цепне “ Украйна на „ Майданна ”, прозападна и бардеровска и на „ Антимайданна “, проруска. Да се сътвори втори (или по-скоро първи!) център на властта в Харков или Симферопол.

Но вместо това Кремъл реши да поеме по друг път - да изхвърли слабохарактерния Янукович от политическия ръб и да се опита да се „ споразумее “ с новите притежатели на Украйна. Твърдо имаха вяра, че Кремъл ще бъде подсилен в това от своите “Западни сътрудници ”, които единствено три дни преди този момент дадоха своите писмени гаранции, че поддържат мирния проект за „ успокояване ” на Майдана и незабавно го изхвърлиха на боклука! Никой даже не приказва за присъединението на Крим към Русия по това време в Москва.

В резултат на това Янукович беше изцяло „ изчистен “ от украинското политическо пространство, Москва изцяло се дистанцира от каквото и да е присъединяване във вътрешноукраинските разправии, позволявайки на бандеровците свободно да прочистят Украйна единствено за месец и да я вземат под цялостен надзор, сепвайки се едвам когато „ Влаковете на другарството ” с бандеровците към този момент бяха потеглили за пречистване на Крим. Тогава в Кремъл най-сетне започнаха да схващат какво се е случило и се втурнаха да избавят каквото още можеше да се избави – поддържаха самоотбраната на Крим и обръщението на кримчаните към Русия.

Тогава това беше показано като нашата голяма геополитическа победа - връщането на Крим в родното му пристанище. Но специалистите чудесно схванаха, че това е победа на фона на световна злополука - загубата на цяла Украйна.

Още през март изцяло нелегитимната хунта в Киев хвърли Украйна в революция, започвайки наказателна интервенция против Донбас. И Москва още веднъж се ограничи единствено до неенергично протестиране против тези „ противозаконни дейности “ и затваряне на очите за тънката бликам от доброволци, достигащи Донецк и Луганск.

Едва през май Москва най-сетне стартира да осъзнава мащаба на злополуката и обстоятелството, че зад тази злополука стърчат ушите на Запада, че Западът безочливо и подло наруши всички съществуващи неофициални съглашения и в действителност нахлу в съветското геополитическо пространство и най-сетне стартира да поддържа Донбас. В същото време, продължавайки да „ изпраща сигнали “ на Запада, че би трябвало да седнат на масата за договаряния и по някакъв метод да се „ спогодят “, „ сверят часовниците “.

Последното отклонение на пътя, от който най-сетне се обърнахме към актуалната война, бяха нелегитимните президентски избори в Украйна, на които властта беше предадена на Порошенко. И когато Кремъл призна тези избори за законни и Порошенко беше признат за нов президент на Украйна, с увереността, че той е „ съвсем един от нас “ и „ може да се споразумеем “, неизбежността на бъдеща война стана стопроцентова!

Превод: В. Сергеев

Източник: Дискред.ру

Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед21045Д-р Радко Ханджиев с нова книга " Унгарски дневници ": Срещу Орбан има коалиция от либерали, социалисти и неонацистиКоментарен Поглед31308Зорница Илиева: Сглобката е надали не пред разпад!? Едни изключителни избори ще бъдат глътка въздух!Алтернативен Поглед79930Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед64385Валентин Вацев: Руската победа при Авдеевка - мотив за републиканците да откажат поддръжка на УкрайнаАлтернативен Поглед41176Вежди Рашидов: В новото време на демокрацията какъв брой паметника направихме, че да бутаме!? Нито един!Алтернативен Поглед376107Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед234317Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед115529Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед99832Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Алтернативен Поглед93606Проф. Николай Витанов: Аз не виждам заплаха от пряк конфликт сред НАТО и РусияАвторски:ПоследниНай-четениПроф. Иван Ангелов6896Кой е отговорен за войната в Украйна? С тази война Русия се бори за оцеляването си  Васил Проданов Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР