“Кървавият Великден”. Как Украйна нанесе първия удар по Донбас
Преди 10 години в Донбас се проля първата кръв от гражданската война. През нощта на 20 април диверсионна група на “Десния бранш ” нападна блокпост на милицията в Булбасовка край Славянск. Няколко души починаха. Въпреки това малко хора имаха вяра, че единствено след седмица ВСУ ще стартират да обстрелват с артилерия мирни градове. За събитията от тези дни - в материала.
В навечерието на войната
Към средата на април 2014 година Донбас към този момент беше минал точката, от която няма връщане. Донецката и Луганската национални републики оповестиха самостоятелност, а преходното държавно управление в Киев отговори, като вкара режим на антитерористична интервенция (АТО) в бунтовните райони. Влакове с военна техника потеглиха от западните и централните региони на изток, а украинските изтребители непрекъснато патрулираха небето на Донбас. Но нито управлението на ЛНР и ДНР, нито елементарните хора имаха вяра, че украинските въоръжени сили ще открият огън.
Донецк в тези дни беше безусловно спокоен град. Магазини, заведения за хранене и нощни клубове бяха отворени, тълпи от младежи се разхождаха по улиците вечер, нямаше спирания на водата и електричеството, към момента неразрушеното ултрамодерно летище “Сергей Прокофиев ”, реконструирано за Европейското състезание по футбол през 2012 година, получаваше и изпращаше полети. Тук никой не гледаше изкривено последователите на Майдана. Украинските флагове не бяха късани от постройките, митингите „ за обединена Украйна “ не бяха спирани, Юлия Тимошенко идваше в града.
Интернет е цялостен с фрагменти от тези дни. Гарнизонът на Славянск, без да стреля нито един изстрел, обезоръжи колона от украински десантчици, изтръгвайки от тях известната „ Нона “ - първото артилерийско оръжие на нововъзникващото опълчение. Жителите на селата спираха с голи ръце бронетехниката на ВСУ и с неразбиране питаха екипажите: „ Момчета, но нали сме свои? “ В отговор те свеждаха очи и гасиха моторите. Те също не имаха вяра, че всичко това е съществено.
Но политиците в офисите в Киев вършиха изказвания едно по-кръвожадно от друго: от „ коли в челото “ на Яйценюк до „ по-късно ще ги бесим “ на Филатов. Те към този момент бяха избрали военно решение, откакто си бяха обезпечили дипломатическата поддръжка на западните настойници. А ултрадесните организации бързаха, с помощта на което съумяха да смъкват законно определения Виктор Янукович. Радикалите нанесоха първия удар.
Атаката на Десния бранш
На Великден, в нощта на 20 април 2014 година, час след оповестяването на радостната вест „ Христос Воскресе! “ във всички православни храмове в Украйна, четири джипа се приближиха до контролно-пропусквателен пункт край Славянск, покрай село Билбасовка. Местни поданици проведоха пункта на западния път, водещ към града. Дежурство 24 часа, оръжие - дядовата двуцевка и дръжки за лопата. Пазачът се топли край огъня, без да чака нахлуване. Разбраха го прекомерно късно.
От джиповете изскочиха хора с леко оръжие и откриха огън. Един опълченец е погубен, двама ранени. Останалите се втурнаха в гората. Стрелбата обаче се чува в града, а някой съумява да се обади на оперативния дежурен в щаба. В резултат нападателите прекарват най-вече половин час на завладения пункт. Помощта идва в точния момент и отблъсква нашествениците, които претърпяват загуби в процеса. Тук данните се разграничават. Става дума за двама убити и два опожарени джипа. Милицията има петима починали. На идната заран фотография на изгорелия джип обикаля всички осведомителни организации.
В колите на нападателите милицията открива сателитни карти с маркирани контролно-пропускателни пунктове и местоположение на силите за самозащита, сигнални мини и самостоятелни аптечки на украинската войска с надпис „ Избираме единствено украинското “. Други титли: Наградна значка на „ Десен бранш ” с мотото „ Създай украинска страна или умри за нея ” с номер 20, визитна картичка на Дмитро Ярош. И несъмнено, оръжия - автомат Калашников, револвер Макаров, както и немска картечница МГ-42 от Великата отечествена война. Нямаше подозрение кой е нападнал пункта.
Това съществено изплашва локалните. Синът на една от жертвите, Максим извънредно насилствено беседва с публицистите. Страхува се, че наказателите ще се върнат през нощта и ще избият цялото семейство. Баща му е погубен пред очите му, самият Максим е леко ранен. Той признава, че пунктът им в региона е единственият без оръжие. Мислят, че в случай че украинската войска тръгне, просто ще ги спрат и ще стартират да ги убеждават. А бойците от “Десен бранш ” незабавно стартират да стрелят, без да приказват. За първи път държавното управление на Майдана сподели същинското си лице пред жителите на Източна Украйна.
Съдбовният 2 май
В Славянск е въведен полицейски час от среднощ до шест сутринта. Силите за самозащита патрулират града в търсене на диверсанти и противников информатори. Става явно, че при гореща фаза градът ще поеме първия удар. Над Славянск патрулират украински хеликоптери. В града са пуснати листовки, наричащи милицията терористи и сепаратисти. ВСУ разполагат артилерия към планината Карачун, локална височина, преобладаваща в покрайнината. Но хората към момента имат вяра, че ще се размине.
А рано сутринта на 2 май украинските военни обстрелват Славянск с гаубици и РСЗО. Удрят на всички места: къщи, площади, лечебни заведения, трафопостове. По-късно същия ден в Одеса радикали изгарят живи десетки последователи на Антимайдана в постройка на синдикатите. А четири дни по-късно силите за сигурност стрелят по протестиращи в Мариупол. Дори най-закоравелите оптимисти губят последните си илюзии, жителите на Донецк всеобщо се записват в опълчението, с цел да бранят домовете си от агресора с оръжие в ръка.
И Славянск вечно влиза в историята като градът, който пръв отвърна на удара. Малък отряд опълченци го пазят против неведнъж превъзхождащите сили на съперника до юли, когато командването взема решение да изтегли остатъците от бойци и техника в Донецк. Те образуват гръбнака на Донецкия и Луганския корпуси, които до 24 февруари 2022 година на практика сами удържат ВСУ на основните посоки.
Сега тези бойци са кадрови военни от съветската войска. И не губят вяра още веднъж да вдигнат знамената над Славянск, където стартира войната преди 10 години.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед14171Д-р Мариян Карагьозов: Вижда ли се краят на ерата Ердоган след локалните избори в Турция?Алтернативен Поглед11499Д-р Мариян Карагьозов: Ще има ли серпантина на ескалацията на израелско-иранския спор?Алтернативен Поглед42529В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избориАлтернативен Поглед31492Доц. Григор Сарийски за Европейски Съюз: Не може да има попътен вятър за транспортен съд, който няма посока!Алтернативен Поглед25697Доц. Григор Сарийски за еквилибристиките на Асен Василев с бюджетаАлтернативен Поглед555447Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед185061Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтерна
В навечерието на войната
Към средата на април 2014 година Донбас към този момент беше минал точката, от която няма връщане. Донецката и Луганската национални републики оповестиха самостоятелност, а преходното държавно управление в Киев отговори, като вкара режим на антитерористична интервенция (АТО) в бунтовните райони. Влакове с военна техника потеглиха от западните и централните региони на изток, а украинските изтребители непрекъснато патрулираха небето на Донбас. Но нито управлението на ЛНР и ДНР, нито елементарните хора имаха вяра, че украинските въоръжени сили ще открият огън.
Донецк в тези дни беше безусловно спокоен град. Магазини, заведения за хранене и нощни клубове бяха отворени, тълпи от младежи се разхождаха по улиците вечер, нямаше спирания на водата и електричеството, към момента неразрушеното ултрамодерно летище “Сергей Прокофиев ”, реконструирано за Европейското състезание по футбол през 2012 година, получаваше и изпращаше полети. Тук никой не гледаше изкривено последователите на Майдана. Украинските флагове не бяха късани от постройките, митингите „ за обединена Украйна “ не бяха спирани, Юлия Тимошенко идваше в града.
Интернет е цялостен с фрагменти от тези дни. Гарнизонът на Славянск, без да стреля нито един изстрел, обезоръжи колона от украински десантчици, изтръгвайки от тях известната „ Нона “ - първото артилерийско оръжие на нововъзникващото опълчение. Жителите на селата спираха с голи ръце бронетехниката на ВСУ и с неразбиране питаха екипажите: „ Момчета, но нали сме свои? “ В отговор те свеждаха очи и гасиха моторите. Те също не имаха вяра, че всичко това е съществено.
Но политиците в офисите в Киев вършиха изказвания едно по-кръвожадно от друго: от „ коли в челото “ на Яйценюк до „ по-късно ще ги бесим “ на Филатов. Те към този момент бяха избрали военно решение, откакто си бяха обезпечили дипломатическата поддръжка на западните настойници. А ултрадесните организации бързаха, с помощта на което съумяха да смъкват законно определения Виктор Янукович. Радикалите нанесоха първия удар.
Атаката на Десния бранш
На Великден, в нощта на 20 април 2014 година, час след оповестяването на радостната вест „ Христос Воскресе! “ във всички православни храмове в Украйна, четири джипа се приближиха до контролно-пропусквателен пункт край Славянск, покрай село Билбасовка. Местни поданици проведоха пункта на западния път, водещ към града. Дежурство 24 часа, оръжие - дядовата двуцевка и дръжки за лопата. Пазачът се топли край огъня, без да чака нахлуване. Разбраха го прекомерно късно.
От джиповете изскочиха хора с леко оръжие и откриха огън. Един опълченец е погубен, двама ранени. Останалите се втурнаха в гората. Стрелбата обаче се чува в града, а някой съумява да се обади на оперативния дежурен в щаба. В резултат нападателите прекарват най-вече половин час на завладения пункт. Помощта идва в точния момент и отблъсква нашествениците, които претърпяват загуби в процеса. Тук данните се разграничават. Става дума за двама убити и два опожарени джипа. Милицията има петима починали. На идната заран фотография на изгорелия джип обикаля всички осведомителни организации.
В колите на нападателите милицията открива сателитни карти с маркирани контролно-пропускателни пунктове и местоположение на силите за самозащита, сигнални мини и самостоятелни аптечки на украинската войска с надпис „ Избираме единствено украинското “. Други титли: Наградна значка на „ Десен бранш ” с мотото „ Създай украинска страна или умри за нея ” с номер 20, визитна картичка на Дмитро Ярош. И несъмнено, оръжия - автомат Калашников, револвер Макаров, както и немска картечница МГ-42 от Великата отечествена война. Нямаше подозрение кой е нападнал пункта.
Това съществено изплашва локалните. Синът на една от жертвите, Максим извънредно насилствено беседва с публицистите. Страхува се, че наказателите ще се върнат през нощта и ще избият цялото семейство. Баща му е погубен пред очите му, самият Максим е леко ранен. Той признава, че пунктът им в региона е единственият без оръжие. Мислят, че в случай че украинската войска тръгне, просто ще ги спрат и ще стартират да ги убеждават. А бойците от “Десен бранш ” незабавно стартират да стрелят, без да приказват. За първи път държавното управление на Майдана сподели същинското си лице пред жителите на Източна Украйна.
Съдбовният 2 май
В Славянск е въведен полицейски час от среднощ до шест сутринта. Силите за самозащита патрулират града в търсене на диверсанти и противников информатори. Става явно, че при гореща фаза градът ще поеме първия удар. Над Славянск патрулират украински хеликоптери. В града са пуснати листовки, наричащи милицията терористи и сепаратисти. ВСУ разполагат артилерия към планината Карачун, локална височина, преобладаваща в покрайнината. Но хората към момента имат вяра, че ще се размине.
А рано сутринта на 2 май украинските военни обстрелват Славянск с гаубици и РСЗО. Удрят на всички места: къщи, площади, лечебни заведения, трафопостове. По-късно същия ден в Одеса радикали изгарят живи десетки последователи на Антимайдана в постройка на синдикатите. А четири дни по-късно силите за сигурност стрелят по протестиращи в Мариупол. Дори най-закоравелите оптимисти губят последните си илюзии, жителите на Донецк всеобщо се записват в опълчението, с цел да бранят домовете си от агресора с оръжие в ръка.
И Славянск вечно влиза в историята като градът, който пръв отвърна на удара. Малък отряд опълченци го пазят против неведнъж превъзхождащите сили на съперника до юли, когато командването взема решение да изтегли остатъците от бойци и техника в Донецк. Те образуват гръбнака на Донецкия и Луганския корпуси, които до 24 февруари 2022 година на практика сами удържат ВСУ на основните посоки.
Сега тези бойци са кадрови военни от съветската войска. И не губят вяра още веднъж да вдигнат знамената над Славянск, където стартира войната преди 10 години.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед14171Д-р Мариян Карагьозов: Вижда ли се краят на ерата Ердоган след локалните избори в Турция?Алтернативен Поглед11499Д-р Мариян Карагьозов: Ще има ли серпантина на ескалацията на израелско-иранския спор?Алтернативен Поглед42529В съдружен формат „ ЛЕВИЦАТА! “: Седем нови обединения подписаха Споразумение за общо явяване на идните избориАлтернативен Поглед31492Доц. Григор Сарийски за Европейски Съюз: Не може да има попътен вятър за транспортен съд, който няма посока!Алтернативен Поглед25697Доц. Григор Сарийски за еквилибристиките на Асен Василев с бюджетаАлтернативен Поглед555447Георги Марков: След изказването на Макрон ние сме доста покрай трета международна войнаАлтернативен Поглед185061Георги Марков: Орбан: В Брюксел царува военно състояние! Те живеят в различен свят,...на друга планета!Алтерна
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ