Преди да започнем пътешествието до една от най-интересните, но и

Преди да стартираме пътешествието до една от най-интересните, само че и непознати средновековни църкви в България, би трябвало да уточним, че селата с това име са няколко в България. Селото, в което се намира именитата черква „ Св. Св. Петър и Павел “, е на територията на община Драгоман. Селото и храмът се ситуирани на високия ляв бряг на река Нишава, на към 9 км от град Драгоман. Църквата e отвън селището – на към 1 км западно от него. Дотам може да се стигне с високопроходим автомобил или пешком. В хубаво време разходката е приятна и лишава не повече от 15 минути.

 Средновековният храм е прочут като „ Св. Св. Петър и Павел “ или „ Св. Петър “. През годините църквата е наричана и с двете имена, само че в случай че се позовем на книгата „ Православните църкви на българското Средновековие IX – XIV век “ на историчката доцент Бистра Николова, достоверното име на средновековната обител е „ Св. Св. Петър и Павел “. Църквата евентуално е зародила като гробищен храм, тай като директно до нея е ситуирано остаряло гробище, също монумент на културата. Отвън храмът не е изключително впечатляващ – съставлява най-обикновена правоъгълна сграда с варосани стени. Единствените по-разнообразни елементи, които оформят външната архитектура, са патронната ниша над църковната врата и две други тесни ниши.

 Според вътрешното си устройство църквата се числи към дребните еднокорабни, едноапсидни църкви, присъщи за епохата на Средновековието. Храмът е с дължина 5,50 м и ширина към 4,50 м; градежът е от ломен камък, споен с хоросан, а покривът е затрупан с каменни плочи. Независимо от простотата на градежа и неугледния си външен тип, църквата основава чувство за античност и святост. Един от локалните хора, Венцислав Аспарухов, който от години се пробва да избави рушащия се храм, споделя, че когато сложи ръце на стените ѝ, се изпълва със успокоение и берекет. Всички знаем, че в България има такива енергийни места, където логиката отстъпва на възприятията. Именно такова място е и църквата край драгоманското село.

 Онова, което прави този храм неповторим културен и нравствен монумент на Средновековието, са вътрешните фрески. Това, което впечатлява най-силно, е, че те са напълно непокътнати такива, каквито са били по времето на изписване на църквата – евентуално преди към 800 години. Малко са местата в България, където човек може да се допре до толкоз достоверна старост, по тази причина и не е чудно, че в полутъмната сърцевина на храма духът на предишното е осезателен и същински жив. За посетителите е значимо да знаят, че църквата не е настояща и с цел да се предотвратят опитите за посягане над нея, стои непрекъснато заключена.

 Малката средновековна черква над село Беренде е застрашена от изгубване и макар обезверените старания на локалните поданици да я опазят, продължава да се разрушава. Парадоксален факт е, че църквата в никакъв случай не е била реставрирана, въпреки че още през 1927 година е оповестена за национална старост, през 1966 година стенописите ѝ са оповестени за монумент от национално значение, а през 1978 година е заявена като живописен монумент.

 Точната датировка на „ Св. Св. Петър и Павел “ към момента не е конкретизирана. Някои учени отнасят нейното изграждане към времето на цар Иван Асен II, началото на XIII в., а други – към времето на Иван Александър, средата на XIV в. В църквата липсва ктиторски надпис, а от дълго време заличеният надпис на западната фасада: " Йоан Асен в Христа правоверен цар и самовластник всем блгаром ", не дава опция за несъмнено датиране. Може би точно този надпис е в основата на пагубната за ориста на църквата-легенда, че тук е заровена короната и съкровището на цар Иван Асен. През годините доста иманяри са били изкушени да копаят към и даже вътре в църквата (под олтарния камък), само че най-вандалската демонстрация, предизвикала частичното разрушение на стенописите, е разрушаването на покрива. За да бъде откраднат медният обков на стрехите, са породени съществени повреди навътре в църквата – стенописите стартират да се просмукват с вода и към този момент са трайно развалени.

 Въпреки тъжната история на последните години на църквата в Беренде, когато влезете в нея, пред вас ще оживее един непредвиден свят на църковни живописни композиции, които са измежду най-впечатляващите по нашите земи. Казват, че изписването на дребната черква може да си съперничи с това на фамозния Земенски манастир – другата непокътната черква от този интервал – и даже с ненадминатата Боянска черква. Тук се пази един от дребното останали изцяло съхранени стенописни ансамбли от XIV в – времето, наричано „ Втори златен век на българската просвета “. Тези фрески са постоянно споменавани в писания на български и задгранични създатели, отдадени на Средновековието.

 Поради дребните размери на църквата при изписването ѝ е прибавен така наречен скъсен указател. В апсидата са изписани светите църковни отци, а над тях – Богородица Ширшая небес. В славянската иконографска традиция тези изображения се назовават „ Ширшая небес “ или „ Знамение “. От двете страни на апсидата са изображенията на Архангел Гавраил (отляво) и Благовещение (отдясно), под него е изписан Свети Кирил Александрийски, като по този начин, допуска се, художникът или ктиторът е изразил почитта към св. Кирил Философ. На южната стена в долния пояс са изобразени светци, а над тях – медальони. На западната стена по канон са зографисани свети Архангел Михаил, св. св. Константин и Елена и сцената „ Успение Богородично “, а над нея – сцената „ Възнесение “. На северната стена са светците воини: свети Теодор Стратилат, свети Димитър и свети Георги; до тях са Богородица и Христос и по цялата дължина над долния пояс има медальони с облици на светци. Целият горен указател изтънчено е изрисуван с евангелски подиуми: „ Кръщение “, „ Влизане в Йерусалим “, „ Страстите Христови “, „ Целувката на Юда “.

 На юг от входа може да се види може би най-интересното изображение в храма – на Св. Архангел Михаил, който държи в ръцете си мастилница, свитък и перо. Тук Архангел Михаил е показан в иконографски рядко срещан вид като писар. Текстът на свитъка се разчита по този начин: Ако си пристигнал като посетител, влез с наслада, в случай че ли си бес подбудител, незабавно бягай от входните порти.

Конхата на апсидата се заема напълно от допоясно изображение на Богородица Оранта с Христос Младенец в медальон на гърдите ѝ.
Думата " Оранта " идва от (лат. оrans, огаntis) " молещ се, призоваващ " – човек в молитвена поза с вдигнати нагоре ръце.

В православната иконография това е един от главните типове изображения на Богородица в застъпническа молитва.

В долната част на олтарната апсида са показани четирима от великите църковни отци:

Св. Василий Велики

Св. Атанасий Александрийски Св. Григорий Богослов Св. Йоан Златоуст Композиция, нормална за иконографското оформление на олтарното пространство, зародила в годините на XII век и знак на Небесната литургия. Както е и в тази ситуация с дребното пространство на храмовата апсида, знак и на тайнството на Евхаристията или Св. Причастие, при което Светите Дарове, а точно хлябът и виното се преосъществяват в тялото и кръвта Христови по време на литургията - сцена, постоянно изобразявана независимо в по-големите храмове.

Най-интересно тук е изображението на светец, обозначен като Св. Кирил Философ, който е изобразен, както стана дума, след фигурата на Св. Йоан Златоуст на южната част от източната стена. Очевидно настрана самостоятелен, защото липсва симетрично ситуиран от другата страна на олтара църковен архиерей, само че сигурно явяващ се като продължение на композицията " Мелизмос " и тематично обвързван с нея.

Известно е, че с прозвището " Философ " е бил почетен преподавателят по философия в Магнаурската школа в Константинопол, славянският просветник Св. Константин, наименуван в монашество - Кирил. С това название е съпроводено името му и в историческите извори.

В стенописната стратегия на източната стена е включен още един забавен облик - сцената " Недреманное око ", съдържаща спящия Христос Емануил с едно отворено око на бял декор, символизиращ райската градина, прозрението в бъдещето на пристрастеностите человечески и изкуплението.

Тази комбинация се появява през XIV век и е присъща за иконографията и през идващите епохи, само че в нашия случай е и податка към датирането на храма в XIV век. Над апсидата е показана сцената " Възнесение ", където Христос, поддържан от ангели, се възнася, седящ в зарево към небесната дъга. Под него е Богородица в поза на Оранта, във разновидността с двата ангела от двете ѝ страни.

В пространството на дребната черква са изобразени всичките 12 празника от цикъла на Великите Празници.

Най-интересна е сцената Успение Богородично, намираща се също на нормалното си място над входната врата.

Най-важната характерна специфичност при тази сцена е представянето на облиците на Св. Йоан Дамаскин и на Св. Козма Маюмски от двете страни на главното композиционно ядро.

И двамата са изобразени като част от композицията, тъй като са създатели на доста химни и проповеди в чест на Богородица, имат и такива, особено отдадени на нейното Успение.

На северната стена са показани трима от най-популярните светци-войни - Св. Теодор Стратилат, Св. Димитър и Св. Георги.

Следва композицията Деисис с Христос по средата, Богородица и Св. Йоан Предтеча от двете му страни в молитвена поза, застъпващи се за греховете на човешкия жанр. До облика на Св. Петър са изобразени поредно Св. Павел и Св. Никола, а галерията приключва на запад с фигурите на Св. Параскева и Св. Неделя. До входа са ситуирани фигурите на Св. Константин и Елена, облечени в царски облекла. Между тях е ситуиран кръст с букви, което е още една податка за датировката на храма, сочеща времето, когато се появяват кръстове с лигатури и криптограми върху това изображение - XIV век.

На юг от входа е може би най-интересното изображение в храма - Св. Архангел Михаил, държащ мастилница свитък и перо.

Текстът на свитъка гласи:

" Ако си пристигнал като посетител, влез с наслада, в случай че ли си бес подбудител, незабавно бягай от входните порти ".

Образът на Архангела в Беренде ясно демонстрира визиите за него като герой със Сатаната, настойник и пазач на Христовия храм. Архангел Михаил тук е показан в иконографски рядко срещан вид като писар. 

Стенописите в църквата в с. Беренде безспорно са същинско благосъстояние за бедната откъм монументи от тази ера Българска страна. Въпреки скромните размери на църквицата фактът, че тя съставлява изцяло съхранен към момента отбор от XIV век, прави паметника скъп извор за обсега и художествените характерности на Второто Българско царство и образец за характера на отдалечените, дребни провинциални средища и мястото им в художествената просвета на епохата, правещи ги скъп исторически монумент. Църквата в с. Беренде е голямо благосъстояние за страната ни. Този неповторим шедьовър на средновековното монументално изкуство заслужава да бъде съхранен за поколенията.

Инфо: www.spisanie8.bg