Преди да вампиряса се бори за свободата на БългарияИстинският Влад

Преди да вампиряса се бори за свободата на България
Истинският Влад Дракул живее през ХV век оттатък Дунава

Бойна дружба свързва Влад Дракул със средновековна България. Преди да вампиряса влашкият феодал взе участие в кръстоносен поход против османските нашественици. Унгарци, поляци, чехи, румънци и българи се борят в християнската войска. Решителната борба става край Варна на 10 ноември 1444 година.

Дракула е най-прочутият призрак в човешката история. Прославя го ирландският публицист Брам Стокър. През 1897 година той пуска разказ за нощния бродник, който пие кръв. Много филми на ужаса доизграждат страшния облик на върколака.

Истинският Влад Дракул живее през ХV век оттатък Дунава. Той е издънка на знатна фамилия. По мъжка линия вампирът е рода с нашите владетели от заника на Второто българско царство. Неговият прародител Йоан Бесараб венчава щерка си Теодора за цар Иван Александър. Влашката принцеса ражда трима сина – Михаил Асен, Иван Срацимир и Иван Асен.

По-късно царят залюбва еврейката Сара и праща първата си жена в манастир. От брака със Сара се появява именитият Иван Шишман.

Съдбата на тези балкански владетели е сходна. Под натиска на полумесеца Срацимир и Шишман стават васали. Османски васал е и бащата на караконджола, който също се споделя Влад Дракул.



Портрет на Влад Дракул от 1491 година

През 1438 година Дракул-баща съпровожда падишаха при нашествието му в Трансилвания. Принуден е да даде синовете си за заложници. В султанския двор Дракул-син събира люта ненавист против турците. По-късно тя избива в класическа свирепост.

През 1443 година остарелият Дракул намира благоприятност да отхвърли непознатата взаимозависимост. Тогава полско-унгарският крал Владислав III Ягело и трансилванският челник Янош Хунияди потеглят на поход против чалмите.
На 3 ноември кръстоносците разрушават врага при Ниш. После минават през Драгоманската клисура и завладяват Средец. Първата работа на освободителите е да слагат за шеф на града християнин. Възстановяват и поругания храм " Св. София ", трансфорат от мюсюлманите в джамия.

Целта на рицарите е Константинопол, към момента във византийски ръце. Пред Ихтиманските възвишения обаче ги хваща люта зима, продоволствията също са нищожни. Затова пълководците дават заповед на войската да се отдръпна.

Дракул се връща във влашките си владения. Следващата 1444 година вестоносец му оповестява, че се задава нов поход. Сега Владислав и Хунияди идат с 16 000 конници и 2000 бойни коли.

Около 20 септември кръстоносците минават Дунава при Оршова. Превземат Кладово, нападат Видин, овладяват Оряхово и стигат Никополската цитадела. Тук в лагера им се появяват двамата Дракула. Бащата оглежда армията и отбелязва, че силите са малко. Бойците са колкото ловната свита на султана, съпоставя той. Влад упорства да се върнат, с цел да съберат още армия.

Тези рецензии хвърлят в съмнение европейците. Дали пък гостът не шмекерува, съмняват се те. За да потвърди, че е предан, влашкият стопанин дава рамо на антиотоманската коалиция. 

Начело на 4000 конници застава младият Влад Дракул. Неговата конница не носи доспехи. Ездачите са леко въоръжени и бързи като стрели. Те препускат в авангарда. Следват ги маджарите, водени от Хунияди. Зад тях скрибуцат бойните коли, а подире им яздят главните сили, отпред с Владислав. По пътя се причисляват дружини от въоръжени българи.

В този ред армията завладява Свищов. После през Разградско колоната се източва към Нови пазар. Тук един отред е пратен да удари Шуменската цитадела, различен да разузнае към Търново. Ядрото продължава на югоизток. Падат твърдините Овеч, Петрич и Михалич.

На 9 ноември кръстоносците навлизат във Варненското поле. " Неверниците като черен вятър наближили Варна ", сочи османският летописец Едирнели. Същият ден там стъпя и Мурад II. Под командата на султана са близо 100 000 ятагана.

През нощта двете армии настръхват една против друга. Призори става първият конфликт. Дясното крило на християните е прегазено, само че Хунияди и Владислав се окопитват. Двамата повеждат в офанзива кралските отреди. Дракул пък връхлита с шеметната си кавалерия.

Анадолските спахии са разрушени, умира главатарят им Караджа бей. Опиянени от триумфа, власите го удрят на обир. Кавалерията на Влад се врязва в турския стан. Бойците плячкосват шатрите и се отдръпват да броят трофеите.

Владислав също е главозамаян от лесния триумф. Само с 500 конника той атакува еничарския корпус. Ягело язди жребец, персонален подарък от Дракул-баща. Като му подава юздите съдружникът пожелава животното да го избави, в случай че попадне в неволя.

Конят обаче е прострелян. Кралят пада, еничаринът Коджа Хъдър се спуска и му отрязва главата. Гибелта на Владислав се оказва решаваща за изхода на борбата. Смутената християнска войска се огъва. Част от рицарите са избити, останалите безредно се отдръпват на север.

Владислав III Ягело е наименуван Варненчик. След сражението в Европа се надяват, че е оживял. През 1445 година бургундският рицар Валеран дьо Ваврен провежда флотска експедиция да го търси. По Черно море той стига устието на Дунав, където го посрещат въодушевени власи. С тяхна помощ корабите шета край Силистра, Тутракан, Гюргево, Русе и Никопол.

Тези събития карат 12 000 българи да потърсят леговище във владенията на династията Дракул. Езикова преграда няма, тъй като бъдещият призрак знае български.

Както Карл V е приказвал на немски единствено с конете си, по този начин и Влад Дракул е приказвал на влашки единствено със прислужниците си. През ХV столетие формалният език оттатък Дунава е българският. Тамошното свещенодействие е на черковнославянски чак до началото на ХIХ век. И през днешния ден към една шеста от речника на румънския език е със славянски генезис.

Жестоките закони на Влад Дракул са написани на кирилица. В центъра на неговото правосъдие е набиването на прът. Заради тоя способ го назовават Цепеш. Думата е със старобългарси корен, оттова идва " цепеница ".

С набиване на прът Влад затрива цели болярски фамилии. За многообразие употребява и други садистични чалъми. През 1461 година отхвърля да заплати налог на империята и в покоите му идват султански пратеници. Цепеш ги пита за какво не си смъкват чалмите. Правоверните отвръщат, че религията не им разрешава.

" Ами в случай че инцидентно вятърът оголи главите ви? ", злорадства претендентът за върколак. Дракул споделя, че ще се погрижи да не престъпят Корана – удря по един пирон в челата на дипломатите и ги праща за Стамбул.

През 1462 година Цепеш отстъпва пред гнева на Мехмед II. Подгонен от армията му, се избавя в Маджарско. През 1476 година се връща на престола, само че скоро става жертва на болярски скрит план.