Политическият ислям не обича свободата на словото
Преди да сте настръхнали – ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ислям не е вяра, не е ислям, няма общо с естествените мюсюлмани и не е система от вярвания, а просто справочник по тирания.
Направих уточнението, тъй като доста хора не четат повече от заглавието или едно изречение по-късно.
Първо: считам, че свободата е най-важното и висше нещо, което съществува през днешния ден и тя е над всичко останало, тя води след себе си всички достижения на актуалната цивилизация. Който избира храната пред свободата, най-после свършва без нито едното; тези, които са избирали (през цялата история) свободата пред това да се нахранят – в последна сметка са се превръщали в развити общества, които са имали и независимост, и храна.
Свободата на словото се включва в това. Не свободата да зовеш за принуждение и гибел, а свободата да приказваш, да се изразяваш и да се шегуваш, в случай че искаш, БЕЗ ДА ВРЕДИШ на другите.
Ако нечии усеща са наранени, това не е проблем за свободата. Проблем е единствено, в случай че нараниш, убиеш, отнемеш свободата, репресираш, заплашиш. Ето разликата:
Не е проблем, в случай че едно списание обиди възприятията на някой! Проблем е, в случай че едно списание стартира да подкукуросва читателите си да атакуват хора и да ги бият или убиват; в случай че стартира да подкукуросва читателите си да заплашват и репресират другите.
Не е проблем, в случай че разгласява хумореска за мюсюлманите/християните, проблем е, в случай че стартира да подтиква към принуждение против мюсюлманите/християните.
Второ: ДОРИ (в случая това НЕ Е, само че приказваме по принцип) да има закононарушение, то би трябвало да има АДЕКВАТНО и съразмерно наказване. Да убиеш поради картинка е оттатък изродщината, гадостта, плуещата и разлагащата се в тинята на човешкия боклук, гнусна долна уродщина! И, в случай че се наречеш „ мохамеданин “ или обществено обявиш, че го правиш „ поради мюсюлманите или исляма “… познай какво им лепваш на името.
За информация: ето ТАКА наподобяват хората, които след третата ракия в кръчмата, почват да споделят, че желаят „ Крумови закони “. Тези фантазии за завист и кървава отплата са присъщи на еднакъв вид мозъци, пък каквито и ще религии да си измислят, зад които да се преструват, че стоят.
***
И по този начин: политическият ислям не обича свободата на словото. Свободата на словото е съществена и води след себе си ЧУВСТВОТО за независимост, което пък води до отменяне на безспорните авторитети… сещате се – тези кухи лейки, които споделят, че хората би трябвало да им се подчиняват, тъй като трябва; и, в случай че някой попита „ за какво “, му режат главата.
Ако мислите, че на Ердоган, фанатиците от Иран или на който и да е различен „ водач “ и „ лидер “, който се крие зад думата „ ислям “, му пука за вяра, религия, Бог… грубо се заблуждавате.
Много уместно е описанието на измисления сановник на Тери Пратчет в „ Пирамиди “… там висшият сановник е разказан като не изключително набожен, тъй като религията и вярата му пречели да си прави работата…
И по какъв начин иначе…
Особено що се отнася до нашите същински религии, които учат хората да са положителни, само че и да убиват понякога врагове в името на вярата…
Как можеш да водиш за носа някой, като ЕДНОВРЕМЕННО му казваш да бъде добър и да убива, да не краде, само че да плячкосва…?!?!?!
Как по какъв начин?! Като му забраниш да задава въпроси, ето по какъв начин. Под боязън от принуждение и гибел.
И ето по този начин се ражда политическият ислям, политическото християнство, политическите религии на фанатизъм.
Вземаш една група хора, обединяваш ги под един байрак (религия), казваш им, че е воля на Големия човек в небето да те слушат, който задава въпроси, му чупиш зъбите – за наставление на другите – и водиш тълпата, както си поискаш.
Както историята до момента сочи… я водиш против друга сходна навалица, с различен подобен като тебе, който употребява Големия човек в небето, само че го е нарисувал по друг метод в книжките си и му е дал друго име. Все отново не може да има два тима с едно и също име в едно и също първенство…
Разни „ водачи “ от ислямския свят, с пяна на уста, изясняват, че Макрон трябвало да спре карикатурите.
Самият факт, че виждат нещата по този начин, че един президент да КАЗВА на художниците (артисти) на едно списание (частна медия) какво да вършат или да не вършат, приказва доста за това по какъв начин тези „ водачи “ гледат на света. За тях всеки водач е султан и споделя на всички какво да вършат или не. Ето къде е фундаменталната разлика сред Франция, която е знак на свободата, и страните с политически ислям.
***
На фона на всичко това, позицията на България и Борисов – „ мир да има “ –
е несъответствуваща. Има мачове, в които няма реми. Има такива спортове. Колкото и да обичаме ремитата и да играем и с тия, и с тия… има моменти, в които естествената ни послушност и наведените глави, дето сабя не ги сече, са нездравословни.
В случая нашето място е в Европа, с Европа и за Европа. Най-вече, тъй като тази позиция е позицията на правдата и свободата в тази ситуация. И на второ място, тъй като сме солидарни със фамилията си – европейското. Хем са прави, хем са ни семейство. Къде е мястото за съмнение? Не разбирам.
Има последствия от тая „ игра “. Ето, ще го описвам с образец:
Вчера, в който разказва по какъв начин през 2017 година самоубиецът-терорист в Manchester Arena е привлякъл вниманието на един от охранителите, НО…
… само че оня не е направил нищо, от боязън да не бъде упрекнат в расизъм. Мир да има… си е затраял.
22 двама починаха. Плюс атентатора – 23-ма.
„ Мир да има “ не е добра политика за всеки случай. Има случаи, в които би трябвало да имаш кураж и да покажеш къде стоиш, а не разкрачен… и за тия, и за тия.
***
И за край:
Груба неточност е да се хвърляш да воюваш против вяра. Биеш се с вятъра. Религия за един човек е едно, за различен – друго. Воюваш с лошотията, не с религията, тя е единствено опрощение на неприятните да бъдат неприятни.
Злото съществува и в християни, и в мюсюлмани, и в атеисти. Навсякъде. Лошотията на хората е това, против което би трябвало да се биеш.
Религията е единствено опрощение. Гадовете постоянно ще са гадове.
Да речем, че не съществуваше вяра. Мислиш, че нямаше да си намерят причина да се избиват? Щяха да се избиват заради… знам ли – поради прогнозата за времето или поради това дали би трябвало или не да се носи тениска под ризата. Лошите ще си намират аргументи да са неприятни. Религията им дава избор. Всяка вяра има и нещо неприятно, и нещо положително в себе си. Те си избират да следват неприятното. Ако нямаше вяра, може би щяха да се разделят на почитатели на ваниловия сладолед и шоколадовия, кой знае? Високите щяха да водят война с ниските. Искам да кажа, че религията е просто причина, опрощение, като всяко друго. Със или без нея, все си водят война. Просто са я наложили като главно опрощение, само че щяха да се избиват и без нея. Ленин, Сталин и Мао са били атеисти.
Да виждаш неналичието на вяра да ги е спряла да избият десетки милиони хора? Не.
Направих уточнението, тъй като доста хора не четат повече от заглавието или едно изречение по-късно.
Първо: считам, че свободата е най-важното и висше нещо, което съществува през днешния ден и тя е над всичко останало, тя води след себе си всички достижения на актуалната цивилизация. Който избира храната пред свободата, най-после свършва без нито едното; тези, които са избирали (през цялата история) свободата пред това да се нахранят – в последна сметка са се превръщали в развити общества, които са имали и независимост, и храна.
Свободата на словото се включва в това. Не свободата да зовеш за принуждение и гибел, а свободата да приказваш, да се изразяваш и да се шегуваш, в случай че искаш, БЕЗ ДА ВРЕДИШ на другите.
Ако нечии усеща са наранени, това не е проблем за свободата. Проблем е единствено, в случай че нараниш, убиеш, отнемеш свободата, репресираш, заплашиш. Ето разликата:
Не е проблем, в случай че едно списание обиди възприятията на някой! Проблем е, в случай че едно списание стартира да подкукуросва читателите си да атакуват хора и да ги бият или убиват; в случай че стартира да подкукуросва читателите си да заплашват и репресират другите.
Не е проблем, в случай че разгласява хумореска за мюсюлманите/християните, проблем е, в случай че стартира да подтиква към принуждение против мюсюлманите/християните.
Второ: ДОРИ (в случая това НЕ Е, само че приказваме по принцип) да има закононарушение, то би трябвало да има АДЕКВАТНО и съразмерно наказване. Да убиеш поради картинка е оттатък изродщината, гадостта, плуещата и разлагащата се в тинята на човешкия боклук, гнусна долна уродщина! И, в случай че се наречеш „ мохамеданин “ или обществено обявиш, че го правиш „ поради мюсюлманите или исляма “… познай какво им лепваш на името.
За информация: ето ТАКА наподобяват хората, които след третата ракия в кръчмата, почват да споделят, че желаят „ Крумови закони “. Тези фантазии за завист и кървава отплата са присъщи на еднакъв вид мозъци, пък каквито и ще религии да си измислят, зад които да се преструват, че стоят.
***
И по този начин: политическият ислям не обича свободата на словото. Свободата на словото е съществена и води след себе си ЧУВСТВОТО за независимост, което пък води до отменяне на безспорните авторитети… сещате се – тези кухи лейки, които споделят, че хората би трябвало да им се подчиняват, тъй като трябва; и, в случай че някой попита „ за какво “, му режат главата.
Ако мислите, че на Ердоган, фанатиците от Иран или на който и да е различен „ водач “ и „ лидер “, който се крие зад думата „ ислям “, му пука за вяра, религия, Бог… грубо се заблуждавате.
Много уместно е описанието на измисления сановник на Тери Пратчет в „ Пирамиди “… там висшият сановник е разказан като не изключително набожен, тъй като религията и вярата му пречели да си прави работата…
И по какъв начин иначе…
Особено що се отнася до нашите същински религии, които учат хората да са положителни, само че и да убиват понякога врагове в името на вярата…
Как можеш да водиш за носа някой, като ЕДНОВРЕМЕННО му казваш да бъде добър и да убива, да не краде, само че да плячкосва…?!?!?!
Как по какъв начин?! Като му забраниш да задава въпроси, ето по какъв начин. Под боязън от принуждение и гибел.
И ето по този начин се ражда политическият ислям, политическото християнство, политическите религии на фанатизъм.
Вземаш една група хора, обединяваш ги под един байрак (религия), казваш им, че е воля на Големия човек в небето да те слушат, който задава въпроси, му чупиш зъбите – за наставление на другите – и водиш тълпата, както си поискаш.
Както историята до момента сочи… я водиш против друга сходна навалица, с различен подобен като тебе, който употребява Големия човек в небето, само че го е нарисувал по друг метод в книжките си и му е дал друго име. Все отново не може да има два тима с едно и също име в едно и също първенство…
Разни „ водачи “ от ислямския свят, с пяна на уста, изясняват, че Макрон трябвало да спре карикатурите.
Самият факт, че виждат нещата по този начин, че един президент да КАЗВА на художниците (артисти) на едно списание (частна медия) какво да вършат или да не вършат, приказва доста за това по какъв начин тези „ водачи “ гледат на света. За тях всеки водач е султан и споделя на всички какво да вършат или не. Ето къде е фундаменталната разлика сред Франция, която е знак на свободата, и страните с политически ислям.
***
На фона на всичко това, позицията на България и Борисов – „ мир да има “ –
е несъответствуваща. Има мачове, в които няма реми. Има такива спортове. Колкото и да обичаме ремитата и да играем и с тия, и с тия… има моменти, в които естествената ни послушност и наведените глави, дето сабя не ги сече, са нездравословни.
В случая нашето място е в Европа, с Европа и за Европа. Най-вече, тъй като тази позиция е позицията на правдата и свободата в тази ситуация. И на второ място, тъй като сме солидарни със фамилията си – европейското. Хем са прави, хем са ни семейство. Къде е мястото за съмнение? Не разбирам.
Има последствия от тая „ игра “. Ето, ще го описвам с образец:
Вчера, в който разказва по какъв начин през 2017 година самоубиецът-терорист в Manchester Arena е привлякъл вниманието на един от охранителите, НО…
… само че оня не е направил нищо, от боязън да не бъде упрекнат в расизъм. Мир да има… си е затраял.
22 двама починаха. Плюс атентатора – 23-ма.
„ Мир да има “ не е добра политика за всеки случай. Има случаи, в които би трябвало да имаш кураж и да покажеш къде стоиш, а не разкрачен… и за тия, и за тия.
***
И за край:
Груба неточност е да се хвърляш да воюваш против вяра. Биеш се с вятъра. Религия за един човек е едно, за различен – друго. Воюваш с лошотията, не с религията, тя е единствено опрощение на неприятните да бъдат неприятни.
Злото съществува и в християни, и в мюсюлмани, и в атеисти. Навсякъде. Лошотията на хората е това, против което би трябвало да се биеш.
Религията е единствено опрощение. Гадовете постоянно ще са гадове.
Да речем, че не съществуваше вяра. Мислиш, че нямаше да си намерят причина да се избиват? Щяха да се избиват заради… знам ли – поради прогнозата за времето или поради това дали би трябвало или не да се носи тениска под ризата. Лошите ще си намират аргументи да са неприятни. Религията им дава избор. Всяка вяра има и нещо неприятно, и нещо положително в себе си. Те си избират да следват неприятното. Ако нямаше вяра, може би щяха да се разделят на почитатели на ваниловия сладолед и шоколадовия, кой знае? Високите щяха да водят война с ниските. Искам да кажа, че религията е просто причина, опрощение, като всяко друго. Със или без нея, все си водят война. Просто са я наложили като главно опрощение, само че щяха да се избиват и без нея. Ленин, Сталин и Мао са били атеисти.
Да виждаш неналичието на вяра да ги е спряла да избият десетки милиони хора? Не.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ