Премълчаната история на академик Дмитрий Лихачов
Преди да скочат русофобите да напомним какво споделя Дмитрий Лихачов, огромният откривател, лингвист и културолог:
„ България e люлката на славянската просвета. “
Той беше сред първите руски учени, които признаха:
„ Църковнославянският език, пренесен в Рус от България освен посредством книгите, само че и устно – посредством богослужението, незабавно става в Рус самобитен знак на духовната полезност на това, за което на него се е говорило и писало. България даде на източните славяни висшия пласт на езика, „ полюса на духовността “, обогатил изключително нашия език, вдъхнал му нравствена мощ и дарба да възвисява мислите, понятията и визиите. Това е езикът, на който са доверявали най-възвишените мисли, на който са се молили и на който са писали тържествени слова. Той от самото начало е бил „ паралелно “ с съветския народ и го е обогатявал духовно. После поезията заменя молитвите. Помнейки молитвеното минало на нашата лирика, би трябвало да пазим нейния език и „ високите ù полезности “.
Предаването ще напомни на днешните български слушатели колосалното научно завещание на акад. Лихачов, водещ ценител освен на средновековната съветска литература, история и фолклор, само че и на византийското изкуство и на славянските литератури. Както стана дума, в задълбочените му проучвания изключително място заема старобългарската литература, в частност делото на Кирил и Методий, Търновската книжовна школа и нейното въздействие в Русия.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Facebook
„ България e люлката на славянската просвета. “
Той беше сред първите руски учени, които признаха:
„ Църковнославянският език, пренесен в Рус от България освен посредством книгите, само че и устно – посредством богослужението, незабавно става в Рус самобитен знак на духовната полезност на това, за което на него се е говорило и писало. България даде на източните славяни висшия пласт на езика, „ полюса на духовността “, обогатил изключително нашия език, вдъхнал му нравствена мощ и дарба да възвисява мислите, понятията и визиите. Това е езикът, на който са доверявали най-възвишените мисли, на който са се молили и на който са писали тържествени слова. Той от самото начало е бил „ паралелно “ с съветския народ и го е обогатявал духовно. После поезията заменя молитвите. Помнейки молитвеното минало на нашата лирика, би трябвало да пазим нейния език и „ високите ù полезности “.
Предаването ще напомни на днешните български слушатели колосалното научно завещание на акад. Лихачов, водещ ценител освен на средновековната съветска литература, история и фолклор, само че и на византийското изкуство и на славянските литератури. Както стана дума, в задълбочените му проучвания изключително място заема старобългарската литература, в частност делото на Кирил и Методий, Търновската книжовна школа и нейното въздействие в Русия.
Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Facebook
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




