Преди да се случи това, което ви разказвам, работех в

Преди да се случи това, което ви описвам, работех в чужбина. Днес – на един обект, на следващия ден – на различен, и до момента в който се усетя, станах на 40. Вярно, събрах някой лев повече, направих ремонт на къщата, купих си нови мебели и кола, само че всичко си има цена. На млади години главната ми цел беше печалбарството, а то от време на време е като комара – превзема те дотам, че не мислиш за нищо друго, с изключение на по какъв начин да спечелиш повече. Годините незабелязано се изнизаха, започнах да чувствам лека отмалялост, хъсът ми за работа се изчерпа и се върнах в родния град. Щом застанах на прага на бащината къща, изпитах удовлетворение, че със лични сили съм съумял да я направя като дворец. Ех, да бяха живи родителите ми, да ме посрещнат, да ме потупа татко ми по рамото и да каже: „ Справи се добре, сине! “ Погледнах некролозите им и безмълвно затворих вратата зад себе си.

Измина месец. Първоначално мислех да си умря и след това да потърся подобаваща работа. С злост открих, че съседите ме гледат като чужденец. Не ме смятаха за собствен човек. Дочувах, че се вълнуват от персоналния ми живот, разпитват за какво съм самичък, няма ли да се бракосъчетавам, какъв брой ли пари съм донесъл. Не обръщах внимание на дребнавите им злословия, само че и на острата болежка в гърдите си, която от време на време ставаше толкоз непоносима, че ми пречеше да вдишвам. От време на време си бъбрех със съседката – вдовица, някъде към 45 година, и тя беше единственият ми непосредствен на това място, където би трябвало да се усещам умерено. Мъжът на Димка умрял млад, по нейни думи – алкохолът го умъртвил. Уважавах дребничката пъргава жена, тъй като и тя като мен се беше борила сама с живота. Помагах й с каквото мога, а в подмяна получавах усмивка с дълбокосмислен намек. Въпреки откровените ми благосклонности и през разум не ми минаваше, че двамата може да сме освен това от другари.

Една заран се разсъниха обзет от паника. Сънувах кошмари и ме болеше главата. Излязох на двора да глътна чист въздух и ненадейно изпитах остра болежка в гърдите. Добре, че Димка ме видяла да се прегъвам на две и извикала кола за спешна помощ. В болничното заведение откриха, че съм претърпял инфаркт. За благополучие се отървах без трайни увреждания. Прибрах се вкъщи, прималял от боязън. Млад съм още, занапред ще сътворявам деца и семейство и нямам никакво желание да загивам. Ами в случай че отново преживея инфаркт и няма никой до мен? Нощем не можех да дремя от терзания, че заболяването ще ме свари неопитен. Дълго умувах какво да върша и най-после взех решение да обсъдя проблемите си с Димка. Тя ме изслуша, поклати замислено глава и съобщи, че единственият вид е да се оженя. Хем няма да съм постоянно самичък, хем ще си имам поддръжка в сложните моменти.

Дори познавала подобаваща жена. Сериозна, работлива, а и хубава била. Не ми се искаше доста да се бракосъчетавам, само че като размислих, се съгласих. Време ми е към този момент, пък и щом Димка, която ми избави живота, я предлага, значи момичето е съществено.
Няколко дни по-късно се срещнах и с нея. Петя беше надалеч от хубавиците, по-скоро беше неугледна, но знаеше по какъв начин да ме накара да се усещам специфичен. Докато й разказвах за прекарванията си в чужбина, в очите й се четеше откровено удивление, само че когато загатнах за инфаркта, на мястото на възхищението се появи откровена горест. Личеше, че надълбоко ми съчувства, тъй като хвана нежно ръката ми и съобщи, че е подготвена да се грижи безрезервно за мен. После заприказва за несполучливите си връзки. Не обърнах изключително внимание на трагичната й история, само че разбрах, че е нещастна.

Нямам доста опит с дамите и си помислих, че щом е самотна и тъжна като мен, значи двамата можем да се опитаме да бъдем щастливи. Само след месец се ожених за Петя. Дни откакто сключихме брак, открих, че с изключение на прелестен слушател, брачната половинка ми е и превъзходен готвач. Баници, печени пилета, торти и сладкиши – ежедневно се радвах на обилие от вкуснотии. Забравих, че съм на диета и би трябвало да се вардя. Домакиня, кулинарка, майсторка в леглото – на всички места си я биваше. Димка постоянно ни гостуваше, с Петя се разбираха безусловно от една дума. Добре си живеех, единствено да не беше проклетият боязън, който по този начин и не ме остави на мира.

Изминаха две години. В брака ми от време на време се прокрадваха мрачни облаци, струваше ми се, че има моменти, когато жена ми не ме понася, само че не разбирах за какво. Тогава тя бързаше да отиде при Димка. От там си идваше спокойна и усмихната, като че ли допреди малко не ме беше гледала с злост. Веднъж още веднъж се разсъниха кисел. Сънувах комшмари и се усещах зле като в деня, в който получих инфаркт. Петя беше на работа и бях самичък. Ужасът, че злото ме застига, ме стисна за гърлото и едвам открих сили да се обадя на Димка и да я помоля за помощ. И ето ме отново в болничното заведение. За благополучие нямах инфаркт, а единствено паник офанзива. След като изслушах за следващ път лекарските препоръки за здравословен метод на живот, потеглих да се прибирам.

Вървях и си мислех, че към този момент всичко ще бъде друго. Ще се трансформира, може даже да си купя къща на село и да се веселя на чистия въздух и екопродукти. Изведнъж се сетих за жена си. Горката, несъмнено е била смачкана от тъга, по тази причина не пристигна незабавно в болничното заведение. Как ще се зарадва да ме види жив и здрав! Тихо, с цел да я изненадам, влязох вкъщи, само че вместо да намеря тъжното й лице, до ушите ми доближи следният диалог: „ Како, този път ще почине. Още един инфаркт – няма изплъзване. Омръзна ми да го очаквам. Нали сподели, че за няма и година ще пукне, а той към този момент втора кара. Отиде ли си, ще разделяме поравно – както се разбрахме авансово. Дано имаме шанс. “ Разпознавайки гласа на Петя, все едно нож ми забиха. Погледнах да видя с кого води злокобния разговор и получих още един удар в гърба. Срещу жена ми, ухилена до ушите, стоеше Димка. Господи, какви мръсници! Аз съм си жив и здрав, а двете усойници освен че ме погребаха, а и имуществото ми деляха. Ще ви спестя идващите подиуми.

Същата вечер изхвърлих мръсницата, която се беше молила за гибелта ми, и по най-бързия метод се разведох с нея. По-късно разбрах, че Димка и Петя са братовчедки, а бракът ми – идеално премислен проект да се снабдят с парите и наследството ми, а престараването с баниците, месата и сладкишите е било с цел да ми докарат втори инфаркт. Слава Богу, оцелях. Днес съблюдавам същинска диета, отивам на работа и страня да споделям проблемите си със съседи. И в случай че в миналото се влюбя, то ще е тъй като съм разкрил същински стойностен сътрудник, а не тъй като съм послушал препоръките на злонамерена сводница.
Стефан
Инфо: Лична драма