Агент Джон Дъглас – истинският майндхънтър
Преди да се появи сериалът „ Mindhunter “ на Netflix, американската литература се снабдява със същата книга от Джон Дъглас. Както се досещате, американците не обичат да четат книги и затова се прави сериал за лова на най-големите серийни убийци в историята на Съединени американски щати. Историята на Джон Дъглас е впечатляваща. Преди работата във ФБР, той е прекарал години в американската войска. Профилирането на убийци е била последната му концепция за кариера. В бюрото за разузнавания изкарва курс за парламентьорство и криминология.
По време на образованието си вижда, че един предмет липсва – опитът да се комуникира с един от причинителите. Първоначалната концепция въобще не е била да основава цялостен клон във ФБР, той желал да натрупа познания за себе си и след това да ги показва в класната стая. Някъде там се случва и срещата с Робърт Реслър и двамата за първи път вкарват думата – сериен палач. Потенциалът на тяхната концепция стартира да се прояснява и калява с пътувания по пандизите и срещи с най-тежките случаи. Д-р Анн Бърджис основава протокол с въпроси за добиване на скъпата информация зад изкривеното схващане на килъра.
Мисията не е толкоз комплицирана на хартия – би трябвало да се открият претекстове, подготовка и методология на работа. До 1979 година двамата сътрудници разпитват повече от 36 серийни убийци. Работата не е за всеки и криминалистът ще напише в своята книга, че срещите са оставили забележителна диря в живота му. Тайната на всеки диалог се е криела в магията да накараш нарушителя да си мисли, че не е направил нищо и е почтен. Издигането му е като раждането на нова рок звезда, почувства ли се значим, той стартира да приказва.
Агентите не са имали право да излизат от роля, играта продължавала до правенето на цялостен профил. ФБР ще надгради познанията и ще построи нова стратегия преследване на нападателни нарушители. ФБР се отзовават в доста сериозна и сериозна точка – градът си мисли, че това е ККК, до момента в който опитните очи виждат напълно други истории и претекстове. Идеята на криминолозите е да стартират да наблюдават реките, където най-вероятно телата се изхвърлят.
Там намират 23-годишният Уейн Уилямс. След обширен обзор в дома му откриват нишки от килима му, които след това участват в козината на кучето, неговите лични ръце и за негово най-голямо страдание – телата на жертвите. Доказването на една доктрина е единствено част от работата. В един миг душeвността на причинителя се предава и надлежно показва същинската природа на палач – задоволително за присъда.
Отделът преследва и други забавни лица като Гари Риджуей. Неговият регион на деяние е Сиатъл и там жителите към този момент не се усещат в сигурност. Това е по-скоро разкош. Изненадващо е, че ФБР съумява да открие някои съществени белези, с които да опише доста добре причинителя. С тях се потвърждава уникалността на причинителя – да вземем за пример той в никакъв случай не се е ограничавал единствено с една раса (повечето убийци имат един профил на жертвата и се придържат към него).
Гари признава, че е лишил живота на 71 души и заради липса на доказателства не може да се повдигне присъда за останалите. Дъглас се пенсионира през 1996 година и още веднъж е потърсен да асистира през 2007 година за ликвидиране в Западен Мемфис, Арканзас. И до през днешния ден някогашният сътрудник на ФБР споделя, че арестуваните причинители – младежи, са принудени да мълчат и на практика познават същинския причинител. До през днешния ден нито един от тях не е проговорил. През 2011 година упрекнатите Екълс, Мискели и Болдуин са освободени от пандиза. Извършителят не е открит.
Пенсиоран, към този момент с книга и телевизионно предаване, Джон Дъглас признава, че неговата методика не се е трансформирала изключително. Убийците се разпитват по този начин, както той ги е разпитвал при започване на кариерата си. ФБР сега създава друга стратегия за разпознаването на терористи, където се хвърлят съществени запаси. Бившият сътрудник сега е частен съветник и се занимава напълно със семинари, частни случаи и напоследък изследва напълно новите поп култури, с цел да може да ги познава колкото се може повече.
Общото поверие, че профилирането на един палач не е изключително дейно, на практика изпуска някои влакна. Добрият сътрудник, създаващ профила, употребявайки към този момент насъбраните познания, а едвам по-късно идва на помощ и детективската работа. С обединени сили е надалеч по-възможно да се улови жертвата.
