Преди да се отговори на този въпрос, трябва да престанем

Преди да се отговори на този въпрос, би трябвало да престанем да задаваме въпроси като това дали България би трябвало да е член на Европейски Съюз и на еврозоната или не. Според анализатори, би трябвало да се в Европейски Съюз и да приемем еврото, защото „ пазарите като цяло го изискват. Това стана ясно по време на Петата Международна конференция за индустриални парцели – БГСКЛАД 2025, чийто медиен сътрудник беше най-големият уебсайт за недвижими парцели в България -.

„ В момента имаме огромното предимство да притеглим китайски вложители, само че в случай че си структурираме вярно дилемите и си създадем добър екшън проект. Той би трябвало да е на равнище страна и да се създаде тактика, визия най-малко за 15-20 години. Ние – частните компании, като участници в този развой, сме мотора, носим смяната и трендовете. Пречки има доста, само че има и доста благоприятни условия. Въпросът е върху каква повърхност ще построим този разговор – дали фокусът ще е да се оплакваме нон стоп от проблемите или да внедрим нещата в нашето ръководство на държавно равнище “, споделя Даниела Бойчева, изпълнителен шеф, CTP Invest Ltd.

Част от отговора на въпроса дали може да отговорим на условията на огромните задгранични вложители, е да знаем какво те желаят. „ Те търси съвременна постройка, европейско качество, постоянен сътрудник в наше лице, да знаят, че ще го подкрепим във всеки един миг – ще му предложим 5 компании за транспортиране на боклука, транспортна локация, няма да сме просто хазяин, а сътрудник и чака да види план, в който може да си осъществя корпоративната обществена отговорност и всичко, с което се е заел. Изискването е да бъдем европейски сътрудник “, споделя Мирослава Александрова, Мениджър по Корпоративно развиване, East Ring LP Ltd.

Има систематичен риск – инфлация, евро, политическа неустойчивост, само че има непостоянен риск и върху него сме се фокусирали – да има озеленяване, фасилити мениджмънт, положително ръководство и вложителя да знае, че няма да се занимава с друго, с изключение на неговата активност. „ тогава наемателят оставя за повече време. Това е комплимент за нас и ни оказва помощ да понижим разноските от промяна, комисионни, поправки и други “, добавя Александрова.

Някои участници на пазара са на мнение, че не би трябвало фокусът да пада единствено върху Китай. „ Стига с този Китай. Китай е фантазия за България. Защо Китай би пристигнал в България от икономическа позиция? Ако си отговорим на този въпрос съм склонен да го разисквам. Няма отговор на въпроса за какво компании като Temu и Shein с вътрешен пазар от 5 милиона души, би трябвало да си вършат огромен хъб в България. Да гоним някакви химери не е съществено “, е мнението на Гюрджиев. България не е място, на което ще пристигна някои, който ще наеме 15 000 работни места, само че е прелестно място за наемане до 1500 индивида.

Според него, главният проблем на България е, че тя е неликвиден пазар. „ Необходимо е страната да приложи постоянна политика във връзка с геополитическото развиване. Задаването на въпроси дали еврото е нашата валута са неуместни “, прибавя той.

Въпреки доста задания, които би трябвало да бъдат решени, с цел да влязат повече задгранични вложители у нас, то интерес към България като дестинация съществува и все още. „ Ние имаме какво да им предложим. Има нови компании, само че има и съществуващи, които се развиват с по-бързи темпове от предстоящото “, добавя Бойчева.

Тя регистрира и различен значим миг, който не трябва да се пропуща, а точно, че някои вложители не желаят да бъдат първи на даден пазар. Предпочитат да са втори, трети, само че не и първи. Това, че преди тях има различен, е тип гаранция, че страната, към която са се насочили води вярна и добра политика по отношение на задграничните вложения.

Друг проблем, който българският пазар на логистични площи, а и въобще на всевъзможни типове парцели, е че слагаме осъществяването преди тактиката. „ Нашата стопанска система работи на правилото на жилищата – желая да пребивавам в центъра, само че построиха страховит апартамент в Манастирски ливади. С такива разнопосочни дейности никой няма да пристигна тук, единствено тъй като ще му предложим отлична инфраструктура “, безапелационен е Гюрджиев.

„ Трябва да има съответен фокус за дадена промишленост, да се работи продължително в тази посока. За да стигнем до клиент се стремим да сме самодейната страна, да сътворяваме предпоставки, да пътуваме, с цел да може да сътворяваме по-голяма контактна мрежа. ТИЗ към този момент се потвърди като бранд в България. Всяка седмица имаме визити от компании, камари и други задгранични търговски организации. Разпознаваеми сме и целия този капацитет, който има района, сме сигурни, че в една или друга степен ще се употребява “, е мнението на Емил Янков, Мениджър Бизнес развиване, Тракия Икономическа зона. Той напомни, че последните 6-7 години са осъществени много вложения от Турция.

Рано или късно вложителя се сблъсква с страната

Болезнена тематика е връзката сред бизнеса и страната. Дори брокерите и фирмите, които ръководят индустриалните и логистични бази у нас да си свършат съвършено работата, то рано или късно се стига до страна, защото става за реализирането на крупни бизнес планове, които няма по какъв начин да се осъществят единствено от частния бранш. Разбира се, решаващата роля за връзката сред задграничния бизнес и страната са точно медиаторите и ръководещите екипи на индустриалните зони.

„ Изключително тясно работим с страната. Срещаме се с най-малко 5-6 министерства, които са заинтригувани страни по дадени планове. Споделяме с тях нашата идея и визия по какъв начин съгласно нас е добре да се концентрира запас, с цел да се притегли даден вложител. Като има съответен вложител страната постоянно откликва и работи по това нещо “, споделя Янков.

„ Най-важното е вложителя да остане в България. Работим сполучливо с общините, с разнообразни държавни институции, търговски камари. Ако забележим, че не може да удовлетворим едно търсене, стараем се да го запазим в България като го прехвърлим към сътрудник, само че вложителя да остане у нас. В тази връзка виждам, че не е единствено нашето отношение такова. Старанието ни е да няма конкуренция, а партньорство сред медиаторите на пазара, с цел да може да сме по-разпознаваеми и да удовлетворим капиталовите претенции “, споделя Александрова.

Необходимо да се работи върху това пазарът на индустриални и логистични площи да се разпръсне отмерено върху територията на цялата страна. Имоти има, а тук-там даже има и построена инфраструктура. Това е здравословно за цялата българска стопанска система, защото ще сътвори работни места в доста на брой дребни градове, а през последната една-две години следи връщане на българи в България и то точно към родните им места. Те не желаят да се откриват в София или най-големите градове, защото динамичността на живота там е извънредно висока.

За страдание, през днешния ден промишлеността на България се случва преди всичко в Пловдив и по-късно в столицата. „ Това е доста нездравословно, тъй като натоварва в допълнение цялата инфраструктура и не съумяваме в цялостен потенциал да развием нашите мощни страни “, споделя Бойчева. „ Това, което интензивно би трябвало да се случи допустимо най-скоро е разговор и той да бъде от страната на институциите към частните компании и вложителите. За страдание, огромна част от институциите като цяло не познават хората, които интензивно вземат участие на този пазар “, безапелационна е тя.

„ Всички сме единомислещи, че всеки нов клиент и шеф е добре пристигнал и че би трябвало да създадем всичко допустимо, с цел да печелим, само че конкуренцията е нещо, за което се борихме дълги години и в този момент няма по какъв начин да се оплакваме от нея. Работата на страната несъмнено не е в това да взема парче от пая на частния вложител, а да фасилитира, т.е. да подкрепя частния вложител, тъй като той прави потребно нещо за страната, довеждайки нови клиенти. От всичките индустриални зони, за които аз знам (до момента 7), действително има единствено един сполучливо осъществен план, който се намира в София и то е сполучлив, тъй като се намира в столицата “, споделя Гюрджиев.

Държавата с изключение на да продаде земя на даден вложител друго не може да прави. Тя няма инструмента да го прави. „ Аз не съм чувал за държавен дивелъпър на никое място в Европа. Даже мисля, че може би е неразрешено. Когато има единодушие сред бизнеса и администрацията това е неповторимия и съвършения вид за добра работа “, заключава Гюрджиев.

И в случай че би трябвало да кажем кой е печелившия метод за привличане на задгранични вложители, то още веднъж е добре да погледнем на Изток. „ Успехът на Далечния Изток не се дължи на това, че страната в лицето на държавното управление измисля всяка последваща крачка на съответните икономически субекти, а че ги делегира безусловно на географско равнище и се основава здравословно съревнование сред обособените градове и райони да създадат нещо, което е привлекателно и за интернационалните сътрудници и за локалните поданици. Нещо, което нашата обществена власт не съумя да припознае “, споделя Иван Велков, президент на „ ФИАБЦИ България “.

Подробна статистика за междинните цени на парцели в България по градове и квартали може да видите ТУК