Преди да се обсъжда дали да се увеличи възрастта за

Преди да се разисква дали да се усили възрастта за пенсиониране или осигурителната вноска, би трябвало да се сложи на масата по-големият въпрос – какво не е наред във философията на цялата ни данъчна и осигурителна система. Това съобщи проф. Богомил Манов от Фискалния съвет в предаването " България, Европа и светът на фокус “ по Радио " Фокус “ .

Повод за диалога стана извършеното съвещание на Социалната комисия в Народното събрание, на което депутатите утвърдиха период от шест месеца за основаване на пътна карта за промяна в пенсионната система. Към ангажираните институции – Министерството на финансите, Национален осигурителен институт, КФН и Национална агенция за приходите – ще се причисли и Фискалният съвет. Основният въпрос обаче остава отворен: Кое да се увеличи – пенсиите или пенсионните вноски?

Проф. Манов дефинира този спор като неправилно дефиниран. Според него фокусът би трябвало да бъде изместен от обособени детайли към общата конструкция и логичност на системата.

" В момента системата е обърната – в България към 90% от приходите в бюджета идват от налози, само че две трети от тях са косвени – Данък добавена стойност, акцизи, мита. Това натоварва най-вече хората с ниски приходи “, изясни той. По думите му в множеството европейски страни доминират директните налози и има необлагаем най-малко, както и прогресивна канара. У нас обаче се ползва плосък налог, който задълбочава общественото неравноправие.

" Солта, която яде бедният, е същата като тази, която яде богатият. Но когато и двамата платят Данък добавена стойност, резултатът върху разполагаемия им приход е фрапантно друг “, сподели Манов, цитирайки класическата икономическа максима.

Професорът сложи под подозрение успеваемостта на сегашната пенсионна система, като акцентира, че близо половината от средствата за пенсии идват от държавната дотация, а не от осигурителни вноски. " Ако през 2020 година присъединяване на бюджета беше към 5 милиарда лв., през днешния ден то е над 11 милиарда “, посочи той.

Освен това, съгласно него системата страда от " тотална уравновиловка “ – към 1,6 млн. пенсионери получават под 1000 лв. месечно, което обезсмисля връзката сред трудов принос и пенсионно поръчителство.

" Когато хората не виждат връзка сред това, което внасят, и това, което получават, мотивацията им да се обезпечават на действителен приход изчезва “, безапелационен е Манов. По тази причина той се разгласи срещу механично повишение на осигурителната вноска или възрастта за пенсиониране. " Това ще удари конкурентоспособността на бизнеса и ще понижи покупателната дарба на хората. “

Като допустимо решение проф. Манов предложи да се намерения за леко увеличение на Данък добавена стойност с един процентен пункт. " Това би дало опция да се събират повече доходи даже от сивия бранш и да се разшири обсегът на действителното обезпечаване “, аргументира се той.

Друга негова рекомендация е обвързвана със усилване на втория и третия пенсионен дирек – спомагателното наложително и непринудено обезпечаване, където съгласно него връзката сред принос и получена пенсия е по-силна и обективна. Той предлага последователно преливане на част от осигуровките от държавното публично обезпечаване към тези фондове.

" Пенсията би трябвало да бъде функционалност на това, което човек е внесъл – това е основополагащ принцип, без който не може да има резистентност “, заключи проф. Манов.