Преди да се навършат 80 години от спасението на българските

Преди да се навършат 80 години от спасението на българските евреи започваме да повдигаме завесата на неразказаното за този уникален в международната история акт на човечност.

Теодора Енчева и операторът Борис Пинтев се срещнаха с първите еврейски фамилии от България, пристигнали в Палестина, с цел да изградят самостоятелна страна Израел. Екслузивният роман стартира в този момент.

Израел е плод на концепциите на циониста Теодор Херцел, който в края на 19. век приканва всички евреи да се завърнат в Обетованата земя, а при започване на 20. съумява да убеди първият учител по моделиране в българското рисувателно учебно заведение също да се реалокира от София в Йерусалим.

През 1906 година Борис Шатц, един от обичаните художници на цар Фердинанд, основава Художествена академия в страна, в която по религиозни аргументи не рисуват човешките лица.

За да извърши тази културна гражданска война Шатц загърбва 10-те години, в които основава бюстове на Иван Вазов и Тодор Кирков и барелефи с присъщи селски облици.



Животът на Яков Джераси също минава през съдбовни обрати. На 2 години и половина е качен на параход за Хайфа, а след това върви по пътя на всеки преселник от мъжки пол, мобилизиран за 3 години в израелската войска, а в случай че е вишист - за 5. Роден в България, израства при Голанските възвишения и Галилейското езеро, на границата със Сирия.

“Майка ми, тя беше доста ужасена, когато бутнаха един буркан с кисело мляко от парахода, когато ние идваме в Хайфа, пада от парахода и тя се чудеше в този момент по какъв начин ще го храня това дете. Оттам отпътуваме в едни бараки на англичаните, които напуснаха няколко месеца по-рано и там ни настаняват на коридори с легла, фамилии, всички бяха дружно за няколко седмици, до момента в който се записват като нови имигранти”, споделя Яков Джераси.



Родителите на Яков са измежду 48-те хиляди български евреи, избавени от лагерите на гибелта, и в никакъв случай не схващат какъв брой огромен е ужасът от Холокоста, до момента в който не се откриват в Израел.

И стартира живота в цитадела, издигната по време на Британския мандат в Палестина. Майката му е единствената жена и единствената нееврейка.

„ В крепостта живееха бойци и единствено моето семейство. Дори аз помня, че аз се върнах от учебно заведение един ден с въшки и майка ми подвигна необикновен скандал, че това не може да продължи по този метод и татко ми получи особено позволение, че полицейска кола ще ме кара на кибуц, където учебните заведения са по-развити “, спомня си Яков Джераси.

50-те и 60-те години на 20. век са началото на взрива в селското стопанство в Израел. За да бъде кръстосан пътят на смъртоносната малария, блатата към Галилейското езеро би трябвало да бъдат отводнени и да се трансфорат в райска градина със зюмбюли, аспержи и памук.



Нищо от духа на първите пионери в младата юдейска страна не подсказва, че фамилен другар ще донесе злощастие в семейство Джераси.

„ Идваш от България, оцеляваш в цялата борба на Втората международна война, стигаш до Израел жив и здрав, подготвен си да строиш страна. Баща ми беше погубен от човек, който оцеля от лагерите “, споделя мъжът.

Убиецът е от тези мощни физически евреи, които германците употребяват в концлагерите, с цел да им оказват помощ за всеобщите изтезания против по-големи привилегии.

“Баща ми му даде позволение да носи оръжие, аз помня татко ми го питаше: Ти имаш опит с оръжие. Той сподели: Не, аз от Полша нося този опит”, сподели Яков Джераси.



Приживе съумява да открие брачната половинка си и да основат дете, чийто кръстник е бащата на Яков.

„ Среща я инцидентно в рейс, който отпътува в региона, в който татко ми и аз живеехме тогава “, изясни Джераси.

Щастливото съвпадане и социализацията в новосформиран Израел на някогашния концлагерист капо от Аушвиц, се оказват безсилни пред комплекса на Холокоста.

„ Тези хора носят със себе си ужасни комплекси, те се чудеха за какво остават живи в този свят. В фамилията не се говореше доста за това. Аз имам компликации да си го обясня на себе си “, споделя още Джераси.

Станка Джераси научава за гибелта на брачна половинка си, в миг когато написа писмо до България, в последното изречение оповестява новината на околните си и изпраща дребния си наследник да пусне плика в пощата. Започва да работи като здравна сестра, доживява до 93, без да разреши споменът да угасне.

Чичото Карл Джераси, откривателят на хапчето анти-бебе, поема грижата за фамилията и образованието на децата в Съединените американски щати. В знак на обвързаност синовете прекрачват юдейските обичаи и поставят майка си до гроба на татко си, без значение, че не е еврейка.

И до през днешния ден братя Джераси към момента не са разговаряли със сина на килъра на татко си, с цел да го попитат знае ли детайлности за нещастието.

Те са уверени, че целият свят би трябвало да приказва за положителния урок по човещина от 40-те години на 20-ти век, когато българите избавят от отявлена гибел своите съседи евреи.

Яков Джераси има корени от Русе и Карлово, женен е за американка католичка, приключил е интернационалните връзки, бил е представител на Цахал - израелските отбранителни сили по време на Кипур - една от най-тежките войни за младата еврейска страна. В Америка се занимава с бизнес. Един ден идва в България с желание да отседне за 6 месеца и остава 30 години.