Аз бях дотук!
Преди да са пристигнали да ме приберат за изявление там, където ми е мястото, би трябвало да си призная непринудено и без напън – аз бях дотук!
Повикаха ме и рекоха – Белчев, нашите пиари за нищо не стават, една дивотия като за пред хора не могат да пробутат, давай, ти от дълго време си се специализирал да измисляш нелепости, ще можеш ли против непретенциозно възнаграждение да окажеш помощ на държавната сигурност.
За миг помислих, че календарът се е върнал обратно, само че след това се сетих, че несъмнено имат поради националната такава и като съзнателен жител кимнах с глава, взех папчицата и – професионално деформиране – незабавно измислих нелепост.
- Обявете, че това е информативен Чернобил – посъветвах ги. – Хората гледат тоя сериал като разпрани, незабавно ще схванат защо става дума и ще си сложат мокри пешкири по прозорците, с цел да ги уплътнят, та да не им изтичат оттова данните.
- Тъпанар – похвалиха ме. – Това нашите щатни чорапите наобратно да си извърнат, отново няма да могат да го измислят. Веднага го пускаме на медиите – да си го предъвкват.
Медиите попредъвкаха, само че нещо не им се услади, та на другия ден отново ме повикаха.
- Дай друго предложение, това нещо не прави работа.
Помислих малко и споделих:
- Най-добре ще е да ги изненадаме с изказванието, че нищо изключително не е станало, едно хлапе, както си играло на таблета, инцидентно бръкнало където не би трябвало. А още по-добре – че бил страховит геймър – напряко магьосник, национална горделивост! Та - да вземем да го назначим да си играе на държавна работа с министерска заплата!
- Как единствено ти идват мислено тия простотии! – възхитиха ми се. – И ти си магьосник, да знаеш!
- Знам – рекох непретенциозно.
И зачаках най-малко някакво високо държавно отличие. За страдание, след два дни отново ме потърсиха.
- Случаят претърпя ненадейно развиване, би трябвало да се работи стремително и на високотехнологично равнище. Мислиш ли, че ще се оправиш?
- Естествено – отвърнах. – Само ми кажете задачата.
Задачата не бе елементарна, само че елементарни задания ние не решаваме – комплицирани простотии ни дай на нас! Помислих пет, а може би и шест минути и предложих:
- Значи, разгласяваме случая още веднъж за чернобилстващ. Хората ще желаят да узнаят чия мръсна ръчица стои зад злодеянието – по тази причина ще открием, че неприятните хакери особено са групирали данните на българските държавници в папки, адресирани „ За ония парижки говеда ”, „ За белградчанина с мустаците ”, „ Препоръчано – за олигарха зложелател ”. Така всеки рационален човек незабавно ще разбере кой си е поръчал националното ни злополучие. А за да бъде ясно на всички, че хакерите са долни същества, за които нищо свято няма, ще прибавим и директория с данните на болните от кожно-венерическия диспансер, та всички да им се възмутят. За пикантност може да намесим и един-двама от по-неприятните ни министри – да се знае, че врагът е освен пред портата, ами и зад нея дебне, неговата…
Помислиха малко.
- Чак такива идиотизми от теб не чакахме. Ти престъпни филми не гледаш ли – кой, като обира банка, написа на касата – обрана от Пенчо Суриката по поръчка на Спас Муфлона?
- Кой пък беше тоя? – полюбопитствах.
- Никой – отвърнаха. – Просто образец, у нас банките никой в никакъв случай не ги обира. Бягай отсам с твоите простотии, ще си намерим различен за твоето място.
Това авторското право у нас за нищо го нямат – на сутринта си купих вестник – там някой си беше присвоил всичките мои нелепости, единствено беше ги поукрасил на места, с цел да наподобяват по-драматично. Хората обичат драмите – комедиите към този момент не ги разсмиват, то, като живееш в същинска комедия, измислената няма по какъв начин да ти е смешна.
Та – да повторя, аз бях дотук! Свалям от себе си всяка отговорност за по-нататъшното развиване на действието – аз дадох от себе си всичко като професионален производител на нелепости, с по-нататъшните любителски извършения нямам нищо общо!
Повикаха ме и рекоха – Белчев, нашите пиари за нищо не стават, една дивотия като за пред хора не могат да пробутат, давай, ти от дълго време си се специализирал да измисляш нелепости, ще можеш ли против непретенциозно възнаграждение да окажеш помощ на държавната сигурност.
За миг помислих, че календарът се е върнал обратно, само че след това се сетих, че несъмнено имат поради националната такава и като съзнателен жител кимнах с глава, взех папчицата и – професионално деформиране – незабавно измислих нелепост.
- Обявете, че това е информативен Чернобил – посъветвах ги. – Хората гледат тоя сериал като разпрани, незабавно ще схванат защо става дума и ще си сложат мокри пешкири по прозорците, с цел да ги уплътнят, та да не им изтичат оттова данните.
- Тъпанар – похвалиха ме. – Това нашите щатни чорапите наобратно да си извърнат, отново няма да могат да го измислят. Веднага го пускаме на медиите – да си го предъвкват.
Медиите попредъвкаха, само че нещо не им се услади, та на другия ден отново ме повикаха.
- Дай друго предложение, това нещо не прави работа.
Помислих малко и споделих:
- Най-добре ще е да ги изненадаме с изказванието, че нищо изключително не е станало, едно хлапе, както си играло на таблета, инцидентно бръкнало където не би трябвало. А още по-добре – че бил страховит геймър – напряко магьосник, национална горделивост! Та - да вземем да го назначим да си играе на държавна работа с министерска заплата!
- Как единствено ти идват мислено тия простотии! – възхитиха ми се. – И ти си магьосник, да знаеш!
- Знам – рекох непретенциозно.
И зачаках най-малко някакво високо държавно отличие. За страдание, след два дни отново ме потърсиха.
- Случаят претърпя ненадейно развиване, би трябвало да се работи стремително и на високотехнологично равнище. Мислиш ли, че ще се оправиш?
- Естествено – отвърнах. – Само ми кажете задачата.
Задачата не бе елементарна, само че елементарни задания ние не решаваме – комплицирани простотии ни дай на нас! Помислих пет, а може би и шест минути и предложих:
- Значи, разгласяваме случая още веднъж за чернобилстващ. Хората ще желаят да узнаят чия мръсна ръчица стои зад злодеянието – по тази причина ще открием, че неприятните хакери особено са групирали данните на българските държавници в папки, адресирани „ За ония парижки говеда ”, „ За белградчанина с мустаците ”, „ Препоръчано – за олигарха зложелател ”. Така всеки рационален човек незабавно ще разбере кой си е поръчал националното ни злополучие. А за да бъде ясно на всички, че хакерите са долни същества, за които нищо свято няма, ще прибавим и директория с данните на болните от кожно-венерическия диспансер, та всички да им се възмутят. За пикантност може да намесим и един-двама от по-неприятните ни министри – да се знае, че врагът е освен пред портата, ами и зад нея дебне, неговата…
Помислиха малко.
- Чак такива идиотизми от теб не чакахме. Ти престъпни филми не гледаш ли – кой, като обира банка, написа на касата – обрана от Пенчо Суриката по поръчка на Спас Муфлона?
- Кой пък беше тоя? – полюбопитствах.
- Никой – отвърнаха. – Просто образец, у нас банките никой в никакъв случай не ги обира. Бягай отсам с твоите простотии, ще си намерим различен за твоето място.
Това авторското право у нас за нищо го нямат – на сутринта си купих вестник – там някой си беше присвоил всичките мои нелепости, единствено беше ги поукрасил на места, с цел да наподобяват по-драматично. Хората обичат драмите – комедиите към този момент не ги разсмиват, то, като живееш в същинска комедия, измислената няма по какъв начин да ти е смешна.
Та – да повторя, аз бях дотук! Свалям от себе си всяка отговорност за по-нататъшното развиване на действието – аз дадох от себе си всичко като професионален производител на нелепости, с по-нататъшните любителски извършения нямам нищо общо!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ