Български жестов език и Теоретично описание на Граматиката на Български жестов език вече са факт
Преди да разкажем за състоялата се презентация, би трябвало да поясним, че тя бе крайният резултат от извършеното в границите на една година научно проучване на българския жестовия език, осведомят от PRofile international. То е първото и само по рода си, предоставено с социална поръчка от Министерството на образованието на нашата фондация „ Глухи без граници ". Осъществяването му стана с плана „ BG05M2OP001-3.003-0001 - Подкрепа за еднакъв достъп и личностно развиване " по оперативна стратегия „ Наука и обучение за образован напредък " 2014-2020 година, съфинансирана от Европейския съюз.
В това национално проучване се включиха всички глухи членове на управителния съвет на фондацията. Цветан Кунчев беше избран за началник на проекта; специалист към научния екип беше Валентина Христова; графичният дизайн бе предоставен на Снежи Асенова, а по-късно включихме и Дамян Калчев. Консултанти бяха ръководителят на фондацията Митко Якимов, Янка Трачук и Силвия Бозева - всички глухи. Петър Ганев, който също е ням, създаде автентичен сървър, на който се събираше информацията от сниманите материали. На него се работеше със сниманите жестове от седем градове в страната - София, Пловдив, Плевен, Търговище, Лом, Бургас и Благоевград. В работата бяха включени близо 300 души, като 136 от тях бяха изпълнители-информатори. Те ни даваха данни за жестовете и обособените думи.
С това научно проучване постигнахме задачата си - доказахме, че съществува български жестов език, който идва от самите глухи хора и той не е по никакъв начин първичен и обикновен, както се мислеше и твърдеше. Освен това, в хода на проучването беше доказано, че има диалектни форми на жестовия в другите райони в страната. Възрастните глухи хора, които бяха изпълнители-информатори, при снимането ни демонстрираха, че българският жестов език е същински и съществува (през годините е имало опити той да бъде преместен, само че те са си го запазили и си споделят с него). Спазихме рекомендацията на професорския екип и в речника въведохме първи и втори вид, с цел да уважим непокътнатите и употребявани жестове.
Надявам се, че Речника на българския жестов език, в който са включени 5840 жестови знаци, най-сетне ще имаме онази независимост на достъп до информация; ще може да се стартира образованието на колкото се може повече преводачи, които да са в интерес на глухите. Децата посредством него също ще могат да получат качествено обучение и да обогатят речниковия си ресурс.
Успоредно с лексиката бе направено и научно изложение на граматиката на българския жестов език - по него работиха професорите лингвисти от Софийски университет „ Св. Климент Охридски ": Ръководител на научния колектив - проф. Йовка Тишева, проф. Гергана Дачева, проф. Красимира Алексиева, проф. Владимир Жобов, проф. Юлияна Стоянова; а също и проф. Цанка Попзлатева. Съвместно с тях като глухи специалисти работиха Валя Христова и Петя Керчева. Неоценима помощ оказа и лекар Бояна Алексов, старши специалист и координатор, за което сме й признателни. С близо едногодишния си труд те потвърдиха, че българският жестов език е достигнал ниво на пълноценна езикова система и се разграничава от устната тирада в лексиката и метода на изграждане на изреченията. Бяха структурирани три значими за осъществяването и смисъла на жестовете категории - артикулация, настройка на ръката при обособените жестове и вид на изпълняваното придвижване. Бяха открити и доказани разлики при потребление на жестовите знаци за синоними, омоними и антоними. Най-после беше направено нещо, което го има от дълго време в света - в тази книга професорите потвърдиха, че глухите хора приказват на език, за който се твърдеше, че е аграматичен. Това, както беше изяснено научно, е по този начин наречената „ глуха граматика ", в която няма предлози и съюзи като „ от ", „ на ", „ във ", „ със " и т. н. Граматиката демонстрира, че глухите хора имат особена независимост и комфорт да поддържат връзка, без езикът им да има нещо общо с одобрените и познати граматически правила на вербалния език.
На 23 март тази година, в конферентния център „ Венус ", Министерството на науката и образованието, в партньорство с фондация " Глухи без граници - България ", представихме резултатите от националното научно проучване.
Заместник-министър Деница Сачева откри събитието. В късото си слово тя акцентира, че „ българският жестов език може да бъде приет като независим. България е измежду дребното страни, провели изследване с такава цел. То ще разреши да се вкарат законови разпореждания за равностойното използване на жестовия език в образованието и в други области на публичния живот.В момента жестовите знаци се употребяват като помощно средство и средство за връзка при образованието на децата и учениците с повреден слух в детските градини и учебните заведения. Изследването е основа и за основаване на методически принадлежности, които да оказват помощ в връзката и взаимното образование на глухите и чуващите деца и възпитаници в цялата страна. Ако жестовият език бъде легализиран, ще можем да го въведем като специфичен образователен предмет в специфичните учебни заведения и като избираем в останалите. "
След нея госпожа Грета Ганчева, шеф на дирекция „ Достъп до обучение и поддръжка на развиването " към МОН сподели, че „ следва създаването на методики за използването на този език, а също и образование на учители и възпитаници, да се вкара като избираем предмет в общообразователното учебно заведение, по този начин, че да може да се реализира връзката сред чуващите и глухите хора от една страна и от друга - да се развива този език. Предстои също и образование на чиновниците, работещи в другите администрации, с цел да бъдат посрещнати потребностите на глухите хора. "
От името на фондацията ръководителят Митко Якимов изрече задоволството си от сполучливото привършване на публичната поръчка за национално научно проучване на българския жестов език. Благодари на Министерството на образованието и науката за методическата поддръжка по време на реализация на проучването, както и на всички глухи, взели присъединяване. Председателят Митко Якимов акцентира, че остава единствено една крачка до крайната цел - конституционното признание на българския жестов език за формален език на републиката.
Презентацията на двете книги преставиха ръководителя на екипа - Цветан Кунчев, Валентина Христова - специалист от научния екип и Снежанка Асенова - съветник лексика, съветник и дизайн на Речника. Разказа за осъществената работа и стадиите, през които минаха, за неуморната работа, лишавайки се от сън и почивки, от свободно време, с цел да спазят периодите по плана.
Вярваме, че с този речник и граматиката най-сетне ще реализираме свободата на глухите хора да поддържат връзка. Вярваме също, че узаконяването на българския жестов език в най-скоро време ще стане неоспорим факт - с цел да могат в действителност глухите хора да се почувстват равноправни жители на Република България,допълват още от PRofile international.
В това национално проучване се включиха всички глухи членове на управителния съвет на фондацията. Цветан Кунчев беше избран за началник на проекта; специалист към научния екип беше Валентина Христова; графичният дизайн бе предоставен на Снежи Асенова, а по-късно включихме и Дамян Калчев. Консултанти бяха ръководителят на фондацията Митко Якимов, Янка Трачук и Силвия Бозева - всички глухи. Петър Ганев, който също е ням, създаде автентичен сървър, на който се събираше информацията от сниманите материали. На него се работеше със сниманите жестове от седем градове в страната - София, Пловдив, Плевен, Търговище, Лом, Бургас и Благоевград. В работата бяха включени близо 300 души, като 136 от тях бяха изпълнители-информатори. Те ни даваха данни за жестовете и обособените думи.
С това научно проучване постигнахме задачата си - доказахме, че съществува български жестов език, който идва от самите глухи хора и той не е по никакъв начин първичен и обикновен, както се мислеше и твърдеше. Освен това, в хода на проучването беше доказано, че има диалектни форми на жестовия в другите райони в страната. Възрастните глухи хора, които бяха изпълнители-информатори, при снимането ни демонстрираха, че българският жестов език е същински и съществува (през годините е имало опити той да бъде преместен, само че те са си го запазили и си споделят с него). Спазихме рекомендацията на професорския екип и в речника въведохме първи и втори вид, с цел да уважим непокътнатите и употребявани жестове.
Надявам се, че Речника на българския жестов език, в който са включени 5840 жестови знаци, най-сетне ще имаме онази независимост на достъп до информация; ще може да се стартира образованието на колкото се може повече преводачи, които да са в интерес на глухите. Децата посредством него също ще могат да получат качествено обучение и да обогатят речниковия си ресурс.
Успоредно с лексиката бе направено и научно изложение на граматиката на българския жестов език - по него работиха професорите лингвисти от Софийски университет „ Св. Климент Охридски ": Ръководител на научния колектив - проф. Йовка Тишева, проф. Гергана Дачева, проф. Красимира Алексиева, проф. Владимир Жобов, проф. Юлияна Стоянова; а също и проф. Цанка Попзлатева. Съвместно с тях като глухи специалисти работиха Валя Христова и Петя Керчева. Неоценима помощ оказа и лекар Бояна Алексов, старши специалист и координатор, за което сме й признателни. С близо едногодишния си труд те потвърдиха, че българският жестов език е достигнал ниво на пълноценна езикова система и се разграничава от устната тирада в лексиката и метода на изграждане на изреченията. Бяха структурирани три значими за осъществяването и смисъла на жестовете категории - артикулация, настройка на ръката при обособените жестове и вид на изпълняваното придвижване. Бяха открити и доказани разлики при потребление на жестовите знаци за синоними, омоними и антоними. Най-после беше направено нещо, което го има от дълго време в света - в тази книга професорите потвърдиха, че глухите хора приказват на език, за който се твърдеше, че е аграматичен. Това, както беше изяснено научно, е по този начин наречената „ глуха граматика ", в която няма предлози и съюзи като „ от ", „ на ", „ във ", „ със " и т. н. Граматиката демонстрира, че глухите хора имат особена независимост и комфорт да поддържат връзка, без езикът им да има нещо общо с одобрените и познати граматически правила на вербалния език.
На 23 март тази година, в конферентния център „ Венус ", Министерството на науката и образованието, в партньорство с фондация " Глухи без граници - България ", представихме резултатите от националното научно проучване.
Заместник-министър Деница Сачева откри събитието. В късото си слово тя акцентира, че „ българският жестов език може да бъде приет като независим. България е измежду дребното страни, провели изследване с такава цел. То ще разреши да се вкарат законови разпореждания за равностойното използване на жестовия език в образованието и в други области на публичния живот.В момента жестовите знаци се употребяват като помощно средство и средство за връзка при образованието на децата и учениците с повреден слух в детските градини и учебните заведения. Изследването е основа и за основаване на методически принадлежности, които да оказват помощ в връзката и взаимното образование на глухите и чуващите деца и възпитаници в цялата страна. Ако жестовият език бъде легализиран, ще можем да го въведем като специфичен образователен предмет в специфичните учебни заведения и като избираем в останалите. "
След нея госпожа Грета Ганчева, шеф на дирекция „ Достъп до обучение и поддръжка на развиването " към МОН сподели, че „ следва създаването на методики за използването на този език, а също и образование на учители и възпитаници, да се вкара като избираем предмет в общообразователното учебно заведение, по този начин, че да може да се реализира връзката сред чуващите и глухите хора от една страна и от друга - да се развива този език. Предстои също и образование на чиновниците, работещи в другите администрации, с цел да бъдат посрещнати потребностите на глухите хора. "
От името на фондацията ръководителят Митко Якимов изрече задоволството си от сполучливото привършване на публичната поръчка за национално научно проучване на българския жестов език. Благодари на Министерството на образованието и науката за методическата поддръжка по време на реализация на проучването, както и на всички глухи, взели присъединяване. Председателят Митко Якимов акцентира, че остава единствено една крачка до крайната цел - конституционното признание на българския жестов език за формален език на републиката.
Презентацията на двете книги преставиха ръководителя на екипа - Цветан Кунчев, Валентина Христова - специалист от научния екип и Снежанка Асенова - съветник лексика, съветник и дизайн на Речника. Разказа за осъществената работа и стадиите, през които минаха, за неуморната работа, лишавайки се от сън и почивки, от свободно време, с цел да спазят периодите по плана.
Вярваме, че с този речник и граматиката най-сетне ще реализираме свободата на глухите хора да поддържат връзка. Вярваме също, че узаконяването на българския жестов език в най-скоро време ще стане неоспорим факт - с цел да могат в действителност глухите хора да се почувстват равноправни жители на Република България,допълват още от PRofile international.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ