Истината!...Само истината!
Преди да показва този „ необикновен “ материал, бих желал да кажа, че съм извънредно признателен на ориста, че в границите на моя живот поколението, към което числя се, не бе насила да взе участие във война. И това е по този начин – от 1945 до 1991 година Европа претърпя интервал на постоянни, непроменими граници. Период на къде по-бърз, къде по-бавен, само че при всички случаи напредък. Европа към този момент не познаваше глада, униженията на пагубното обществено неравноправие, и жестокостите на националната ненавист.
Но по тази причина пък отвън Европа – в целия свят се правиха бурни процеси на публично преустрояване, подхранени с реки от кръв.
В света имаше два или три публични оазиси: Северна Америка, Австралия, и толкоз! До войната против СР Югославия в самия завършек на ХХ век Европа към момента живееше в мир.
Нарушаването на този мир в Европа стартира при започване на 90-те години на ХХ век на Балканите. От какво бе съдбоносен половинвековният мир в Европа след Втората международна война? Най-краткият отговор е: съвкупна причина за по този начин траялия мир бе разразилата се „ студена “ война, в която бе въвлечена цяла Европа, дружно със Съединени американски щати и Канада. Но тя не прерасна в натоварен парещ боен спор. Този извънреден факт също има своите аргументи. Това бе военното единение на трите най-велики сили по това време – Съединени американски щати, Русия и Англия. Най-голяма роля в това изиграха срещите и съвещанията в Техеран, Ялта и Потсдам на водачите на най-могъщите страни от Антихитлеристката коалиция – Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия.
Най-важните договорености на тези заседания бяха направени от ръководителите на Съюз на съветските социалистически републики – Сталин, Съединени американски щати – Рузвелт и английския министър-председател Чърчил – в действителност велики исторически персони. И към тези „ трима огромни “ (както ги назоваха тогавашните средства за всеобща информация) отношението и до ден сегашен е извънредно позитивно. С едно изключение – Сталин.
На пръв взор това е необяснимо – за какво точно ръководителят на далата най-вече жертви във Втората международна война страна и най-могъщата войска, без която успеха над фашизма би била невъзможна, бе подложен на безпощадно отричане. В основата на безусловно негативната оценка за Сталин е същото това извънредно негативно отношение към него в страната, която той ръководеше. В продължение на десетилетия се разгръщаше гневна акция на отричане на всичко, обвързвано с Й. В. Сталин. Резултатите от това са най-разнообразни. Но тази, която визира мен и моето потомство, е посочена при започване на текста. Нашето потомство изживя своя полувековен кротичък интервал – апропо предсказан от самия Сталин – само че и стана жертва на едно гигантско изкривяване на историческите обстоятелства, свързани с живота и делото му.
През последните 30 години в остатъчната част от Съюз на съветските социалистически републики - Руската федерация - на бял свят се издигна не елементарна вълна, а същинско цунами от литература, отдадена на Сталин, която обърна персонално моя мироглед за него, а имам възприятието, че и за голямата част от моето потомство. Така е в Русия, само че не и в България. Нашата лява интелигенция още не е излязла от наркозата на антисталинизма. На 5 март т. година се навършиха 70 година от гибелта на Йосиф Сталин. От това историческо разстояние към този момент може да се направи справедлива оценка за тази извънредно противоречива историческа персона.
С приведените по-долу текстове бих желал да обясня големия интерес към „ другия “ Й. В. Сталин, проявен от лявата интелигенция на модерна Русия. Сигурно по тази причина не е инцидентно, че в три огромни социологически изследвания на съветското публично мнение два пъти на челно място като най-велика персона в цялата история на тази велика страна е подложен Йосиф Сталин.
...
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА Й. В. СТАЛИН
Култът към личността на И. В. Сталин и руското общество.
Василий Мухин
Йосиф Висарионович Сталин е един от видните политици от първата половина на 20 век. Сред социолози, политолози и историци, само че и в всеобщото схващане на огромни групи от популацията и в Русия, и в целия свят, битува мнението, че Сталин е доста спорна персона.То се движи от безусловно безрезервно приемане на цялата му активност до цялостното й отказване. За активността му се водят разногласия десетилетия поред, те не стихват и до през днешния ден!
По време на живота му селища, заводи и градове са кръстени на Сталин. Например Царицин е преименуван на Сталинград.
Но какво се случи след гибелта на Сталин?
До революционната 1917 година животът и работата на Сталин не се разграничават от тези на професионалните революционери на Русия през последните десетилетия от съществуването на Руската империя.
Животът на Сталин се трансформира трагично след Февруарската гражданска война, която поставя завършек на монархията и автокрацията в Русия. Сталин е освободен от седмото си изгнание в Сибир. Тогава Сталин е съвсем на 40 години, тъй че по времето на Октомврийската гражданска война той е възрастен човек. Но в болшевишката партия той заема много висока позиция, от 1912 година е член на Политбюро. От тогава, дружно с В. М. Молотов, той е основен редактор на болшевишкия вестник „ Правда “. Той е високо скъп от В. Ленин и е в неговия непосредствен кръг. Самият Ленин с изключение на водач на болшевишката партия по това време е и извънреден публицист.
В бурната и напрегната до краен лимит обстановка сред Февруарската гражданска война и болшевишкия прелом на 7 ноември 1917 година Сталин, Ленин и Троцки са на върха на започващата гражданска война: Ленин оглавява новото държавно управление на Русия, Троцки поема поста комисар по външните работи, а Сталин е назначен за комисар по националните въпроси.
От началото на гражданската война напролет на 1918 година до нейния край през 1922 година Сталин заема разнообразни управителни позиции във висшето управление на голямата страна.
През април 1922 година Сталин е определен за общоприет секретар на Централен комитет на болшевишката партия и стартира да се занимава с чисто партийни каузи. Изглежда по този начин, като че ли на Сталин е поверен държавен пост без изключително значение. Така си мислеха мнозина в тези години, само че нещата се оказаха доста по-сложни.
По време на Февруарската гражданска война болшевишката партия има към 40 хиляди членове, само че бързо усилва числеността си и притегля от ден на ден членове, като с увеличението на членската си маса се трансформира във все по-сложен организъм.
Сталин сполучливо се оправя с възходящата натовареност на поста общоприет секретар на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) в среда, в която има трагична липса на образовани хора, заемащи значими позиции в партията и руската страна.
През 20-те години на предишния век, на върха на руската власт и комунистическата партия, Сталин последователно става върховен водач на партията.
Това се изяснява с обстоятелството, че Съюз на съветските социалистически републики е построен като нова и специфична страна. На върха на вертикала на властта стои противоконституционен орган - Политбюро на Централен комитет на Комунистическата партия. Ръководен принцип е идейно-политическото управление на партията във всички структури на социалистическото общество.
Следователно, заемайки поста общоприет секретар на Централен комитет на партията, Сталин се утвърждава като безспорен водач на публичния живот в Съюз на съветските социалистически републики и остава подобен до гибелта си. Съдбата на Сталин не е лесна - той се оказва безспорен водач на Комунистическа партия на Съветския съюз и Съюз на съветските социалистически републики.
Може би по тази причина активността на Сталин провокира стихия от похвали след 30-те години на ХХ век.
През десетилетието от 1929 до 1939 година Съветският съюз претърпява невъобразим до тогава ритъм на икономическо развиване. Това е времето на колективизацията, индустриализацията и съпътстващата ги урбанизация на живота на руското общество.
Но тогава има всеобщи репресии.
През всичките тези години Вячеслав Михайлович Молотов, ръководител на Съвета на комисарите, заема най-високата оперативна служба в страната отпред на Съюз на съветските социалистически републики. Въпреки това, това десетилетие на " великия поврат " се свързва с името на Сталин, а не с името на Молотов.
Всички триумфи на Съюз на съветските социалистически републики се приписват на Сталин, от което култът към неговата персона се разраства в неуместни размери.
Към това би трябвало да се добави активността на Сталин по време на Великата отечествена война, тогава той демонстрира изключителните си качества на водач от максимален мащаб. Така че след края на Великата отечествена война култът към неговата персона минава всички рационални граници.
Но след гибелта на Сталин върху него се стоварва мощна вълна на отказване на делата и на личността му. Тогава всички провали, ексцесии и закононарушения в руското общество стартират да се приписват само и единствено на Сталин и най-близкото му обграждане.
Когато преди 40 години се организира процесът на преустрояване на руското общество, още веднъж стартират да приписват всички неуспехи на неговото развиване единствено на В. И. Сталин.
Тук е редно да си напомним изявлението на американския политолог Збигнев Бжежински за Сталин:
„ При Сталин Съветският съюз в действителност се трансформира във велика индустриална мощ. Наистина имаше отлив на популацията от селата. Централизираната социалистическа система беше изцяло преустроена. И въпреки всичко руската стопанска система имаше релативно (?) висок ритъм на напредък. Според руската публична статистика националният приход се е нараснал четирикратно през годините на първите петгодишни проекти, като е дал годишно нарастване от съвсем 15 %. ”
Но допустимо ли е да се дефинира 15 % растеж на националния приход на дадена страна с думите релативно? Този напредък на руската страна е невъобразим до тогава в историята.
Трудно ми е да кажа дали Сталин е бил деспот, както споделя У. Чърчил или не. Разглеждайки справочната литература, открих, че Сталин доста малко е заемал място в първото държавно управление на Ленин, тъй че от 1918 година до май 1951 година Й. Сталин в никакъв случай не е заемал обществен пост. В интервала след гибелта на Ленин през януари 1924 година до май 1941 година най-високите държавни постове в Съюз на съветските социалистически републики се заемат от двама от сътрудниците на Ленин: Алексей Иванович Риков и Вячеслав Михайлович Молотов. През цялото това време Сталин заема длъжността секретар на болшевишката партия: общоприет секретар от 1922 до 1934 година и секретар от 1934 година до края на 1952 година
За да отговорим на тези и доста други въпроси, свързани с личността на Сталин, би трябвало да разгледаме и проучваме събитията и мненията от този интервал.
В Съветския съюз култът към личността на Сталин е безспорен. Но аз изтъквам известното изявление на руския публицист Михаил Шолохов: „ Да! Имаше фетиш, само че имаше и персона. “
***
В началото на февруари 1956 година – в последния ден на ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз, на закрито съвещание пред определения нов Централен комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, неговият първи секретар Никита Сергеевич Хрушчов прочита отчет, неочакван в дневния ред на конгреса. Текстът на този отчет е изслушан от Централен комитет и провокира безспорен потрес измежду висшия орган на болшевишката партия. В него считаният за полубожество доскоро началник на Комунистическа партия на Съветския съюз и руската страна Йосиф Висарионович Сталин е махленски в голям брой неточности, извращения и даже закононарушения. Съдържанието на отчета е с най-висша степен на секретност. Въпреки това няколко дни след неговото прочитане към този момент е притежание и на цивилизования и либерален Запад.
От този миг нататък до началото на 90-те години на предишния век името на Сталин е подложено на невиждано в историята отричане. Едва след трагичните събития, свързани с разпадането на цитаделата на международния социализъм - Съюз на съветските социалистически републики, стартират да се промъкват първите справедливи оценки за активността на Сталин, неофициалния водач на първата социалистическа страна в света и безспорна преобладаваща персона през първата половина на ХХ век.
Една от най-впечатляващите оценки за обвиняванията на Хрушчов към Сталин по време на осемгодишната му власт като началник на Комунистическа партия на Съветския съюз и Съюз на съветските социалистически републики е на С. Харцизов.
Ето и самият текст: „ ШЕСТДЕСЕТТЕ И ЕДНА ЛЪЖИ НА НИКИТА ХРУШЧОВ
Сред най-необичайните вести от последните години в жанра nonfiction
е излязлата на съветски език през 2007 година книга на американския историк професор Гроувър Фер (Grover Ferr) „ Антисталинската измама ”,която
преглежда в детайли популярния отчет на Хрушчов на ХХ конгрес
на Комунистическа партия на Съветския съюз. За доста къс период с книгата съумяха да се срещат хиляди
читатели, а в някои магазини тя попада в категорията „ бестселър ”, бива
обругана, само че и приласкана от своите първи читатели – критици, като в
нашето пазарно време тя съумя да сe трансформира в библиографска рядкост…
Ето за какво ни беше забавно да се обърнем непосредствено към самия професор
Фер, да се срещнем с него, както се споделя, от първа ръка:
Професоре, кажете по какъв начин и за какво Вие, випускник на Принстънския
университет, чиято дисертация за степен „ лекар по философия ” беше
отдадена на френското Средновековие, са заинтересувахте от руската ера, епохата на Сталин?
Моята съществена специализация са Средните епохи. Някакъв необикновен
документ, който да „ удостоверява ” правото ми да уча историята на
сталинския Съюз на съветските социалистически републики, нямам. В същото време тъкмо тази ера ми сътвори
професионални привички за исторически изследвания: като чета и проучвам
неанглоезичните първоизточници, в никакъв случай да не се допирам на
„ общоприетите ” възгледи, да не се поверявам на мненията на „ приети
престижи ”, в случай че самичък не бъда уверен в това. Още като аспирант дори
участвах в протестни акции в интервала 1965 – 1969 година срещу войната на
Съединени американски щати във Виетнам. И по този начин един път някой ми сподели, че виетнамските
комунисти не са „ положителни момчета ”, че те всичките са „ сталинисти ”, а
„ Сталин е унищожил милиони почтени хора ”. Това аз запомних. Някъде в
началото на 1970-те години попаднах на първото издание на „ Големия
гнет ” на Р. Конкуеста. Бях покъртен от прочетеното!
Трябва да ви кажа, че тогава аз към този момент четях на съветски, теоретичен още в учебно заведение.
Преработих главно този труд - нещо, което надали някой е правил с
книгата на мастития съветолог. Така ми стана ясно, че историческите
свидетелства в тази книга са били употребявани от създателя по искрено
лъжовен метод. Неговите заключения просто не подхождат на доказателствата
изнесени в книгата. Въобще създателят е подбирал доказателствата по
степента на неприязън към Сталин, без да се преценява със степента
на надеждност…Първата публикация „ Старите истории на маршал Тухачевски в
нова светлина ” се появява едвам в 1988 г…Това съответствува с появяването на
нова историческа школа и аз се посветих на проучването на трудовете на
такива учени, като Джон Арч Гети, Роберт Терстон, Роберта Т. Манинг,
Шийла Фицпатрик, Джери Хау, Луис Зигелбаум, Лин Виола...
Предполагам, че тези имена не приказват нищо на съветския четец.
Трудно е да си представим, че след Конкуеста ще се появят
представители на „ западната школа ”,които да допринесат за някакво ново
осмисляне на историята на Съветския съюз…
Напротив! Тази школа, за която става дума, поражда като антитеза
на Конкуеста и концепциите на тоталитарната съветология от времето на
„ студената война ”. Изследователите на тази нова школа демонстрираха
несъстоятелността на троцкистките, хрушчовските и горбачовско-
елцинските тълкования на руското минало. Със своята политическа
тенденциозност те се дискредитираха, тъй че читателите могат да ги смятат за пропагандни мостри, а не за исторически материали. В научните сфери се появи сензационната книга „ Източници на огромните чистки ” на Дж. А. Гети, който опроверга всевъзможни легенди за репресиите от 1930-те години, които са сякаш проведени от Сталин.
„ Нещастието ” на учения е в това, че трудът му беше оповестен в
годините на ”перестройката ”, когато под прикритието на „ гласността ” в
Съюз на съветските социалистически републики към този момент излизаше в всеобщи тиражи литература по тази тематика. Как
съветският четец може да знае за пионерските работи на Гети, в случай че нито
една от неговите книги по отношение на историята на Русия не е била издадена в
Русия?
Така стоят нещата и с болшинството от упоменатите от мен историци. Но
за благополучие има и образци от преди няколко месеца, когато в едно от
украинските интернет-списания бе оповестена превъзходната публикация на
проф. М. Таугер от Университета на щата Вирджиния, която разгроми
нацисткия мит за сякаш извършен от властта „ Голодомор ” в годините 1932 –
1933 година
А отчетът на Хрушчов на ХХ-я конгрес, по какъв начин се появи и какъв бе
ползата към него?
А „ Забраненият ” или както споделят на Запад „ Секретен ” отчет на
Хрушчов без пресилване е една от най-влиятелните речи на 20 век.
Както и да е оценен отчета - с плюс или минус – той коренно
промени хода на историята на Съюз на съветските социалистически републики и Русия като негова част. Не е
маловажно, че точно тази тирада стана един от стълбовете на политическата
идея на „ антисталинизма ”... Накратко, този значим документ
ангажира вниманието на всеки, който се интересува от предишното на
Съветския съюз.
Именно: доста са заинтересуваните от тази тематика, само че по какъв начин Вие си
обяснявате интереса към „ антисталинската измама ”?
Труден въпрос, дано читателите сами да преценяват. Като откривател аз
бях изумен и съпоставих „ разобличителните ” тезиси на „ закрития ” отчет
с историческите свидетелства, появили се след разсекретяването на
документи на някогашните руски архиви. Такова изследване би могъл да
направи както съветски, по този начин и китайски историк; нали през идващите 10-15
години учените разполагаха с голям брой нови източници, които им даваха
опция за справедлива оценка на едни или други тезиси на
хрушчовската тирада. Така се появи и доста любопитна картина: става известно, че
от всички тествани „ изобличителни ” изказвания няма нито едно, което да
дава отговор на истината. Нито едно! Тук-там е имало истина, и тя е била
известна и преди. Например, в хода на самото закрито съвещание, някои от
делегатите забелязали, че обособени хрушчовски „ разобличения ” (като
неуместното заявление, че самичък Сталин „ възнамерявал по глобуса ” (военните
операции) са били, меко казано, надалеч от истината. Удивителни
разобличения!
А Вие не преувеличавате ли? Това, че целият отчет се състои от
Неистини. е мъчно да се повярва. Вие просто защитавате Сталин, с което унижавате Хрушчов и неговия исторически отчет!
Ще Ви отчайвам: Аз не „ пазя ” нито Сталин, нито който и
да е било. Аз съм откривател и академик и работя с обстоятелства и доказателства.
Ако се интересувах от речта на Хрушчов по отношение на космоса, кукуруза или
Програмата на Комунистическа партия на Съветския съюз, щях да диря източници от съответната предметна
област. Тема на моя теоретичен отчет са закононарушенията на Сталин и Берия.
Удаде ми се да събера 61 „ изобличителни ” изказвания. Всяко едно от тях е
изследвано на основата на исторически свидетелства, като излиза наяве в
края на краищата, че в „ тайния ” отчет Хрушчов не загатва нищо,
което да е истина - нито за Сталин, нито за Берия; „ Защитата на Сталин ”
тук е неуместна: тежките доказателства се потвърждават от обвиняващата
страна. Всички „ разобличителни ” изказвания на „ тайния ” отчет, като
доказателства са несъстоятелни.
Сега във връзка „ да имаме вяра или не ”. Нито един сериозен откривател няма
правото да приема или не приема нещо за истина по причина на своите
убеждения или желания. Дали се харесва на някого или не, само че в
светлината на показаните в „ Антисталинската измама ” научно-
исторически доказателства повече не е допустимо да се преглежда историята на Съветския съюз в кривото огледало на „ тайния отчет ”. Между другото „ Антисталинската измама ” напълно не е уместно
заглавие за една научно-изследователска работа, нали?
Книгата излезе от щемпел с библиографичен и именен справочник,
отправки и документи – в приложение, с други думи – спазване на
условията на солидните университетски издания, освен това в огромен тираж.
Какво повече да желаеме от създателя?
Разбира се, че по време на работата над ръкописа, работното заглавие беше
друго. Преди това имаше и автентично, авторско заглавие, поясняващо
същината на извършеното проучване, само че заради неговия огромен размер, както
и заради други аргументи, не беше признато. Издателството предложи друго
заглавие, което бе обикновено да се одобри. Нали в края на краищата
издателството управлява напъните на редакторите, художниците,
коректорите и е в правото си да разчита на търговски триумф.
И въпреки всичко, нещо не се получава, като от една страна Вие пишете,
че речта на Хрушчов съдържа доста неистини, а от друга - във върхушката на управлението на Комунистическа партия на Съветския съюз не се откри никой, който да потвърди подправените разобличения. Нещо повече, със своето безмълвие те му оказаха цялостна поддръжка. И тъкмо заради това ние се сблъскваме с един от най-интересните въпроси.
Въпреки необятно публикуваните показа, основната цел
на ”закрития „ отчет ” бе освен Сталин, само че и политическият курс и
избраната наклонност, които се свързваха с неговото име. Руският
историк Юрий Жуков напряко твърди, че задачата на Хрушчов се състояла в
това, да постави завършек на демократичните промени, стартирани, само че
незавършени в живота на Сталин. Към днешна дата (и би трябвало да кажем –
не без въздействието на отчета на Хрушчов) „ Сталин ” и „ демокрацията ” в
визиите на мнозина са думи – антиподи, понятия, които значат две
несъвместими крайности, две полярности. Такова мнение е неправилно.
Сталин преглежда ленинските възгледи като представителна
народна власт и се стреми да вкорени нейните правила в държавното
устройство на Русия. Именно Сталин е отпред в битката за
демократизиране на руското общество, битка оказала се в самата
вътрешност на политическите процеси, имащи място в Съюз на съветските социалистически републики в интервала 1930
– 1950 година Същината им с свежда до това, че ролята на партията в
ръководството на страната е лимитирана до „ естествени ” (както в
другите страни) граници, а напредването на управленците
нагоре в йерархията се прави не по партийните описи, а на
основата на демократични процедури.
Не единствено Хрушчов, само че наподобява и другите руски водачи не са били
съгласни с курса на такива промени. Във всеки случай Маленков, Молотов
и Каганович, едни от най-известните и свързани със Сталин фигури,
въпреки и насилствено, се съгласили със скрития подтекст в него. Да поеме
властта, да разгласи един взривоопасен, „ закрит отчет ” и да прокара своите
хрумвания Хрушчов съумява, като скланя на своя страна руския партиен хайлайф.
Като употребявам тази опция, не мога да не изразя признателността си
към историците Юрий Жуков(Русия) и Джон А. Гети (САЩ), чиито
научни писания ме въодушевиха в работата по „ секретния отчет ”, които
още веднъж откриха надълбоко скрития в хрушчовските времена факт на
привързаността на Сталин към правилата на демокрацията.
Беседа на С. ХАРЦИЗОВ
Объективная газета; ;Литературная Россияt;, N24. ШЕСТДЕСЕТТЕ И ЕДНА ЛЪЖИ НА НИКИТА ХРУШЧОВ
КОЛКОТО И ВРЕМЕ ДА МИНЕ В ИСТОРИЯТА, ЛЪЖАТА СИ ОСТАВА ЛЪЖА, А ИСТИНАТА СИ ОСТАВА ИСТИНА! В нашия случай праволинейно се постанова въпросът: „ И въпреки всичко какъв е бил самичък по себе си Й. В. Сталин? “ Това може да се види най-добре в оценката на хора, които са му били равни по сан, по разсъдък и историческа значителност. Ето каква оценка дава за Сталин неговият най-качествен и хладнокръвен конкурент Чърчил. По мотив 80-годишнината на Йосиф Висарионович (1959), когато в Съюз на съветските социалистически републики и всички социалистически страни като се изключи Китайската национална република и Албания антисталинската акция стига до нервност, в английския парламент на паметно съвещание, отдадено на годишнината от рождението на Й. В. Сталин, Уинстън Чърчил произнася тирада. Ето нейното наличие:
„ За Русия беше огромно благополучие, че в годините на сложни тествания Русия беше ръководена от гениалния и непреклонен пълководец И. В. Сталин. Той беше изключителна персона в жестокото време, в което протича целият му живот.
Сталин беше човек с невероятна сила, осведоменост и непреклонна воля, внезапен, корав, безмилостен и на дело, и в диалог, на който даже аз, учтив в британския парламент, не можех да опълчва нищо. Сталин на първо място имаше ужасно възприятие за жлъч и комизъм, както и способността да показва тъкмо мислите си. Сталин написа речите си самичък и в творбите му постоянно звучи гигантска мощ. Тази мощ беше толкоз огромна в Сталин, че той изглеждаше неповторим измежду водачите на всички времена и нации. Най-голямо усещане ни направи Сталин. Влиянието му върху хората беше неустоимо. Когато той влезе в залата на конференцията в Ялта, всички ние като по команда се изправихме и, необичайно да се каже, по някаква причина застанахме спокойно. Притежаваше дълбока, лишена от всякаква суматоха, разумна и смислена мъдрост. Сталин беше непостижим занаятчия да намира изходи от най-безнадеждното състояние в сложни моменти. В най-трудните моменти, както и в моменти на успех, той беше еднообразно въздържан, в никакъв случай не се поддаваше на илюзии. Той беше неизмеримо комплициран човек. Той сътвори и покори голяма империя. Той беше човек, който със личните си ръце унищожи врага си и принуди нас, които той намерено назова империалисти, да въстанем против империалистите. Сталин беше най-великият, непостижим деспот в света. Прие Русия с рало, а я остави оборудвана с атомно оръжие. Не! Каквото и да приказват за него, историята и народите не не помнят такива хора. “
Ето какво написа в записките си Шарл дьо Гол за Сталин:
" Сталин имаше грамаден престиж, и освен в Русия. Той умееше да “поучава ” своите врагове, да не се паникьосва при загуби и да не се любува на успехите. А победи той имаше повече от провали. Сталинова Русия - това не е предходната Русия, починала дружно с монархията. Но сталиновата страна бе обречена без почтени приемници на Сталин ".
(Де Гол, Шарл. Военные мемуары. Кн. II. М., 1960).
В сходен дух за Сталин пишат доста други политици и откриватели на историята. Но всички те са от противниковия тогава лагер на Сталин.
След ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз позитивни оценки за Сталин са дали единствено двама ръководители на комунистическото и работническото придвижване: Мао Цзе Дун и Енвер Ходжа от Албанската партия на труда.
***
ДЕЛА НА СТАЛИН С ДОКАЗАНО ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ:
1.Франция.
Благодарение на систематичното гледище на Сталин и макар съпротивата на Чърчил и безразличието на Ф. Д. Рузвелт, Сталин постанова приемането на Франция в състава на дотогавашната Антихитлеристка коалиция – Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики. При подписването на капитулацията на Германия от В. Кайтел на 9 май 1945 година Франция към този момент е третирана като държава-победителка и подписва документа за капитулация дружно с представителите на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия. Това дава опция на Франция да взе участие и в Потсдамската конференция и да получи част от Германия като своя окупационна зона. И освен това – Франция получава място в 5-членния състав на непрекъснатите членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, с което се връща статутът на Франция като велика мощ.
Всичко това става на фона на към момента живия спомен на срамното проваляне на Франция от нацистка Германия (1940) и още по-срамното й държание по време на фашистката окупация (1940 – 1944).
2.Полша.
По гледище на Сталин в границите на тричленната Антихитлеристка коалиция, макар съпротивата на Съединени американски щати и изключително на Англия Германия е задължена да отстъпи изконните немски територии Силезия и огромна част от западна Прусия на Полша.
По този мотив през 1946 година делегация на полското държавно управление, отпред с Болеслав Бйерут се обръща в Москва с предложение към Сталин Съюз на съветските социалистически републики Полша да се причисли към Съветския съюз като 17 република. Но естествено Сталин отхвърля.
3. Огромна, а някои историци считат и решаваща, е ролята на Сталин при основаването на страната Израел през 1948 година
4. Главното настоящо лице при определянето на условия за подписване на кротичък контракт с България в Париж през 1946 – 1947 година е Сталин.
***
ИСТИНАТА ЗА Т. НАР. СТАЛИНСКИ РЕПРЕСИИ В Съюз на съветските социалистически републики (1921-1953)
Според данни на съветския държавен списък за социално-политическа история (РГАСПИ) наказани за контрареволюционни закононарушения за интервала от 1921 година до 1 февруари 1954 са общо 3 777 380 души. От тях на гибел от Колегията на ОГПУ, " тройките " на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), Специалната среща, Военна гилдия, съдилища и военни трибунали, са наказани 642 980 души, 2 369 220 души на задържане в лагери и затвори за период от 25 години и по-малко и 765 180 души на изгнание.
През 1939 година популацията само че Съюз на съветските социалистически републики наброява 147 млн.
С няколко думи: изнасяните от съветски дисиденти, западни историци и анализатори данни за милиони – чак до 30 млн. починали в репресиите се оказват елементарен мит във връзка с популацията на Съюз на съветските социалистически републики.
Широко публикувано е мнението за това, че репресиите в Червената войска в края на 30-те години на ХХ в. засягат нейната боеспособност и с това се изясняват началните пагубни неуспехи на руските военни сили във Великата отечествена война.
Ето какви са резултатите от обстойното изследване на въпроса за резултатите от тези репресии, осъществени през последните години:
РЕПРЕСИРАНИ ВОЕННИ ЧИНОВЕ В ПЕРИОДА 1937-1939 Г. – 28 685.
Запознавайки се с тези малцина, само че извънредно значими по темперамент данни, аз трансформирах настройките си, трупани с десетилетия при оценката за тази част от руското минало, в която Сталин е бил водеща фигура. Веднага желая да отбележа, че това не ме направи и не може да ме направи сталинист. Аз си оставам един почитател на марксистката доктрина за историята. Духът на тази доктрина е по спартански изразен от руския писател-нобелист Михаил Шолохов, на който принадлежи крилата фраза: „ Да! Верно – был культ, само че была и личность! “
И още нещо: единственият блян на марксистката доктрина на историята е да се доближи:
Истината!...само истината!
И нищо друго с изключение на истината!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Но по тази причина пък отвън Европа – в целия свят се правиха бурни процеси на публично преустрояване, подхранени с реки от кръв.
В света имаше два или три публични оазиси: Северна Америка, Австралия, и толкоз! До войната против СР Югославия в самия завършек на ХХ век Европа към момента живееше в мир.
Нарушаването на този мир в Европа стартира при започване на 90-те години на ХХ век на Балканите. От какво бе съдбоносен половинвековният мир в Европа след Втората международна война? Най-краткият отговор е: съвкупна причина за по този начин траялия мир бе разразилата се „ студена “ война, в която бе въвлечена цяла Европа, дружно със Съединени американски щати и Канада. Но тя не прерасна в натоварен парещ боен спор. Този извънреден факт също има своите аргументи. Това бе военното единение на трите най-велики сили по това време – Съединени американски щати, Русия и Англия. Най-голяма роля в това изиграха срещите и съвещанията в Техеран, Ялта и Потсдам на водачите на най-могъщите страни от Антихитлеристката коалиция – Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия.
Най-важните договорености на тези заседания бяха направени от ръководителите на Съюз на съветските социалистически републики – Сталин, Съединени американски щати – Рузвелт и английския министър-председател Чърчил – в действителност велики исторически персони. И към тези „ трима огромни “ (както ги назоваха тогавашните средства за всеобща информация) отношението и до ден сегашен е извънредно позитивно. С едно изключение – Сталин.
На пръв взор това е необяснимо – за какво точно ръководителят на далата най-вече жертви във Втората международна война страна и най-могъщата войска, без която успеха над фашизма би била невъзможна, бе подложен на безпощадно отричане. В основата на безусловно негативната оценка за Сталин е същото това извънредно негативно отношение към него в страната, която той ръководеше. В продължение на десетилетия се разгръщаше гневна акция на отричане на всичко, обвързвано с Й. В. Сталин. Резултатите от това са най-разнообразни. Но тази, която визира мен и моето потомство, е посочена при започване на текста. Нашето потомство изживя своя полувековен кротичък интервал – апропо предсказан от самия Сталин – само че и стана жертва на едно гигантско изкривяване на историческите обстоятелства, свързани с живота и делото му.
През последните 30 години в остатъчната част от Съюз на съветските социалистически републики - Руската федерация - на бял свят се издигна не елементарна вълна, а същинско цунами от литература, отдадена на Сталин, която обърна персонално моя мироглед за него, а имам възприятието, че и за голямата част от моето потомство. Така е в Русия, само че не и в България. Нашата лява интелигенция още не е излязла от наркозата на антисталинизма. На 5 март т. година се навършиха 70 година от гибелта на Йосиф Сталин. От това историческо разстояние към този момент може да се направи справедлива оценка за тази извънредно противоречива историческа персона.
С приведените по-долу текстове бих желал да обясня големия интерес към „ другия “ Й. В. Сталин, проявен от лявата интелигенция на модерна Русия. Сигурно по тази причина не е инцидентно, че в три огромни социологически изследвания на съветското публично мнение два пъти на челно място като най-велика персона в цялата история на тази велика страна е подложен Йосиф Сталин.
...
БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА ЖИВОТА И ДЕЙНОСТТА НА Й. В. СТАЛИН
Култът към личността на И. В. Сталин и руското общество.
Василий Мухин
Йосиф Висарионович Сталин е един от видните политици от първата половина на 20 век. Сред социолози, политолози и историци, само че и в всеобщото схващане на огромни групи от популацията и в Русия, и в целия свят, битува мнението, че Сталин е доста спорна персона.То се движи от безусловно безрезервно приемане на цялата му активност до цялостното й отказване. За активността му се водят разногласия десетилетия поред, те не стихват и до през днешния ден!
По време на живота му селища, заводи и градове са кръстени на Сталин. Например Царицин е преименуван на Сталинград.
Но какво се случи след гибелта на Сталин?
До революционната 1917 година животът и работата на Сталин не се разграничават от тези на професионалните революционери на Русия през последните десетилетия от съществуването на Руската империя.
Животът на Сталин се трансформира трагично след Февруарската гражданска война, която поставя завършек на монархията и автокрацията в Русия. Сталин е освободен от седмото си изгнание в Сибир. Тогава Сталин е съвсем на 40 години, тъй че по времето на Октомврийската гражданска война той е възрастен човек. Но в болшевишката партия той заема много висока позиция, от 1912 година е член на Политбюро. От тогава, дружно с В. М. Молотов, той е основен редактор на болшевишкия вестник „ Правда “. Той е високо скъп от В. Ленин и е в неговия непосредствен кръг. Самият Ленин с изключение на водач на болшевишката партия по това време е и извънреден публицист.
В бурната и напрегната до краен лимит обстановка сред Февруарската гражданска война и болшевишкия прелом на 7 ноември 1917 година Сталин, Ленин и Троцки са на върха на започващата гражданска война: Ленин оглавява новото държавно управление на Русия, Троцки поема поста комисар по външните работи, а Сталин е назначен за комисар по националните въпроси.
От началото на гражданската война напролет на 1918 година до нейния край през 1922 година Сталин заема разнообразни управителни позиции във висшето управление на голямата страна.
През април 1922 година Сталин е определен за общоприет секретар на Централен комитет на болшевишката партия и стартира да се занимава с чисто партийни каузи. Изглежда по този начин, като че ли на Сталин е поверен държавен пост без изключително значение. Така си мислеха мнозина в тези години, само че нещата се оказаха доста по-сложни.
По време на Февруарската гражданска война болшевишката партия има към 40 хиляди членове, само че бързо усилва числеността си и притегля от ден на ден членове, като с увеличението на членската си маса се трансформира във все по-сложен организъм.
Сталин сполучливо се оправя с възходящата натовареност на поста общоприет секретар на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) в среда, в която има трагична липса на образовани хора, заемащи значими позиции в партията и руската страна.
През 20-те години на предишния век, на върха на руската власт и комунистическата партия, Сталин последователно става върховен водач на партията.
Това се изяснява с обстоятелството, че Съюз на съветските социалистически републики е построен като нова и специфична страна. На върха на вертикала на властта стои противоконституционен орган - Политбюро на Централен комитет на Комунистическата партия. Ръководен принцип е идейно-политическото управление на партията във всички структури на социалистическото общество.
Следователно, заемайки поста общоприет секретар на Централен комитет на партията, Сталин се утвърждава като безспорен водач на публичния живот в Съюз на съветските социалистически републики и остава подобен до гибелта си. Съдбата на Сталин не е лесна - той се оказва безспорен водач на Комунистическа партия на Съветския съюз и Съюз на съветските социалистически републики.
Може би по тази причина активността на Сталин провокира стихия от похвали след 30-те години на ХХ век.
През десетилетието от 1929 до 1939 година Съветският съюз претърпява невъобразим до тогава ритъм на икономическо развиване. Това е времето на колективизацията, индустриализацията и съпътстващата ги урбанизация на живота на руското общество.
Но тогава има всеобщи репресии.
През всичките тези години Вячеслав Михайлович Молотов, ръководител на Съвета на комисарите, заема най-високата оперативна служба в страната отпред на Съюз на съветските социалистически републики. Въпреки това, това десетилетие на " великия поврат " се свързва с името на Сталин, а не с името на Молотов.
Всички триумфи на Съюз на съветските социалистически републики се приписват на Сталин, от което култът към неговата персона се разраства в неуместни размери.
Към това би трябвало да се добави активността на Сталин по време на Великата отечествена война, тогава той демонстрира изключителните си качества на водач от максимален мащаб. Така че след края на Великата отечествена война култът към неговата персона минава всички рационални граници.
Но след гибелта на Сталин върху него се стоварва мощна вълна на отказване на делата и на личността му. Тогава всички провали, ексцесии и закононарушения в руското общество стартират да се приписват само и единствено на Сталин и най-близкото му обграждане.
Когато преди 40 години се организира процесът на преустрояване на руското общество, още веднъж стартират да приписват всички неуспехи на неговото развиване единствено на В. И. Сталин.
Тук е редно да си напомним изявлението на американския политолог Збигнев Бжежински за Сталин:
„ При Сталин Съветският съюз в действителност се трансформира във велика индустриална мощ. Наистина имаше отлив на популацията от селата. Централизираната социалистическа система беше изцяло преустроена. И въпреки всичко руската стопанска система имаше релативно (?) висок ритъм на напредък. Според руската публична статистика националният приход се е нараснал четирикратно през годините на първите петгодишни проекти, като е дал годишно нарастване от съвсем 15 %. ”
Но допустимо ли е да се дефинира 15 % растеж на националния приход на дадена страна с думите релативно? Този напредък на руската страна е невъобразим до тогава в историята.
Трудно ми е да кажа дали Сталин е бил деспот, както споделя У. Чърчил или не. Разглеждайки справочната литература, открих, че Сталин доста малко е заемал място в първото държавно управление на Ленин, тъй че от 1918 година до май 1951 година Й. Сталин в никакъв случай не е заемал обществен пост. В интервала след гибелта на Ленин през януари 1924 година до май 1941 година най-високите държавни постове в Съюз на съветските социалистически републики се заемат от двама от сътрудниците на Ленин: Алексей Иванович Риков и Вячеслав Михайлович Молотов. През цялото това време Сталин заема длъжността секретар на болшевишката партия: общоприет секретар от 1922 до 1934 година и секретар от 1934 година до края на 1952 година
За да отговорим на тези и доста други въпроси, свързани с личността на Сталин, би трябвало да разгледаме и проучваме събитията и мненията от този интервал.
В Съветския съюз култът към личността на Сталин е безспорен. Но аз изтъквам известното изявление на руския публицист Михаил Шолохов: „ Да! Имаше фетиш, само че имаше и персона. “
***
В началото на февруари 1956 година – в последния ден на ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз, на закрито съвещание пред определения нов Централен комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, неговият първи секретар Никита Сергеевич Хрушчов прочита отчет, неочакван в дневния ред на конгреса. Текстът на този отчет е изслушан от Централен комитет и провокира безспорен потрес измежду висшия орган на болшевишката партия. В него считаният за полубожество доскоро началник на Комунистическа партия на Съветския съюз и руската страна Йосиф Висарионович Сталин е махленски в голям брой неточности, извращения и даже закононарушения. Съдържанието на отчета е с най-висша степен на секретност. Въпреки това няколко дни след неговото прочитане към този момент е притежание и на цивилизования и либерален Запад.
От този миг нататък до началото на 90-те години на предишния век името на Сталин е подложено на невиждано в историята отричане. Едва след трагичните събития, свързани с разпадането на цитаделата на международния социализъм - Съюз на съветските социалистически републики, стартират да се промъкват първите справедливи оценки за активността на Сталин, неофициалния водач на първата социалистическа страна в света и безспорна преобладаваща персона през първата половина на ХХ век.
Една от най-впечатляващите оценки за обвиняванията на Хрушчов към Сталин по време на осемгодишната му власт като началник на Комунистическа партия на Съветския съюз и Съюз на съветските социалистически републики е на С. Харцизов.
Ето и самият текст: „ ШЕСТДЕСЕТТЕ И ЕДНА ЛЪЖИ НА НИКИТА ХРУШЧОВ
Сред най-необичайните вести от последните години в жанра nonfiction
е излязлата на съветски език през 2007 година книга на американския историк професор Гроувър Фер (Grover Ferr) „ Антисталинската измама ”,която
преглежда в детайли популярния отчет на Хрушчов на ХХ конгрес
на Комунистическа партия на Съветския съюз. За доста къс период с книгата съумяха да се срещат хиляди
читатели, а в някои магазини тя попада в категорията „ бестселър ”, бива
обругана, само че и приласкана от своите първи читатели – критици, като в
нашето пазарно време тя съумя да сe трансформира в библиографска рядкост…
Ето за какво ни беше забавно да се обърнем непосредствено към самия професор
Фер, да се срещнем с него, както се споделя, от първа ръка:
Професоре, кажете по какъв начин и за какво Вие, випускник на Принстънския
университет, чиято дисертация за степен „ лекар по философия ” беше
отдадена на френското Средновековие, са заинтересувахте от руската ера, епохата на Сталин?
Моята съществена специализация са Средните епохи. Някакъв необикновен
документ, който да „ удостоверява ” правото ми да уча историята на
сталинския Съюз на съветските социалистически републики, нямам. В същото време тъкмо тази ера ми сътвори
професионални привички за исторически изследвания: като чета и проучвам
неанглоезичните първоизточници, в никакъв случай да не се допирам на
„ общоприетите ” възгледи, да не се поверявам на мненията на „ приети
престижи ”, в случай че самичък не бъда уверен в това. Още като аспирант дори
участвах в протестни акции в интервала 1965 – 1969 година срещу войната на
Съединени американски щати във Виетнам. И по този начин един път някой ми сподели, че виетнамските
комунисти не са „ положителни момчета ”, че те всичките са „ сталинисти ”, а
„ Сталин е унищожил милиони почтени хора ”. Това аз запомних. Някъде в
началото на 1970-те години попаднах на първото издание на „ Големия
гнет ” на Р. Конкуеста. Бях покъртен от прочетеното!
Трябва да ви кажа, че тогава аз към този момент четях на съветски, теоретичен още в учебно заведение.
Преработих главно този труд - нещо, което надали някой е правил с
книгата на мастития съветолог. Така ми стана ясно, че историческите
свидетелства в тази книга са били употребявани от създателя по искрено
лъжовен метод. Неговите заключения просто не подхождат на доказателствата
изнесени в книгата. Въобще създателят е подбирал доказателствата по
степента на неприязън към Сталин, без да се преценява със степента
на надеждност…Първата публикация „ Старите истории на маршал Тухачевски в
нова светлина ” се появява едвам в 1988 г…Това съответствува с появяването на
нова историческа школа и аз се посветих на проучването на трудовете на
такива учени, като Джон Арч Гети, Роберт Терстон, Роберта Т. Манинг,
Шийла Фицпатрик, Джери Хау, Луис Зигелбаум, Лин Виола...
Предполагам, че тези имена не приказват нищо на съветския четец.
Трудно е да си представим, че след Конкуеста ще се появят
представители на „ западната школа ”,които да допринесат за някакво ново
осмисляне на историята на Съветския съюз…
Напротив! Тази школа, за която става дума, поражда като антитеза
на Конкуеста и концепциите на тоталитарната съветология от времето на
„ студената война ”. Изследователите на тази нова школа демонстрираха
несъстоятелността на троцкистките, хрушчовските и горбачовско-
елцинските тълкования на руското минало. Със своята политическа
тенденциозност те се дискредитираха, тъй че читателите могат да ги смятат за пропагандни мостри, а не за исторически материали. В научните сфери се появи сензационната книга „ Източници на огромните чистки ” на Дж. А. Гети, който опроверга всевъзможни легенди за репресиите от 1930-те години, които са сякаш проведени от Сталин.
„ Нещастието ” на учения е в това, че трудът му беше оповестен в
годините на ”перестройката ”, когато под прикритието на „ гласността ” в
Съюз на съветските социалистически републики към този момент излизаше в всеобщи тиражи литература по тази тематика. Как
съветският четец може да знае за пионерските работи на Гети, в случай че нито
една от неговите книги по отношение на историята на Русия не е била издадена в
Русия?
Така стоят нещата и с болшинството от упоменатите от мен историци. Но
за благополучие има и образци от преди няколко месеца, когато в едно от
украинските интернет-списания бе оповестена превъзходната публикация на
проф. М. Таугер от Университета на щата Вирджиния, която разгроми
нацисткия мит за сякаш извършен от властта „ Голодомор ” в годините 1932 –
1933 година
А отчетът на Хрушчов на ХХ-я конгрес, по какъв начин се появи и какъв бе
ползата към него?
А „ Забраненият ” или както споделят на Запад „ Секретен ” отчет на
Хрушчов без пресилване е една от най-влиятелните речи на 20 век.
Както и да е оценен отчета - с плюс или минус – той коренно
промени хода на историята на Съюз на съветските социалистически републики и Русия като негова част. Не е
маловажно, че точно тази тирада стана един от стълбовете на политическата
идея на „ антисталинизма ”... Накратко, този значим документ
ангажира вниманието на всеки, който се интересува от предишното на
Съветския съюз.
Именно: доста са заинтересуваните от тази тематика, само че по какъв начин Вие си
обяснявате интереса към „ антисталинската измама ”?
Труден въпрос, дано читателите сами да преценяват. Като откривател аз
бях изумен и съпоставих „ разобличителните ” тезиси на „ закрития ” отчет
с историческите свидетелства, появили се след разсекретяването на
документи на някогашните руски архиви. Такова изследване би могъл да
направи както съветски, по този начин и китайски историк; нали през идващите 10-15
години учените разполагаха с голям брой нови източници, които им даваха
опция за справедлива оценка на едни или други тезиси на
хрушчовската тирада. Така се появи и доста любопитна картина: става известно, че
от всички тествани „ изобличителни ” изказвания няма нито едно, което да
дава отговор на истината. Нито едно! Тук-там е имало истина, и тя е била
известна и преди. Например, в хода на самото закрито съвещание, някои от
делегатите забелязали, че обособени хрушчовски „ разобличения ” (като
неуместното заявление, че самичък Сталин „ възнамерявал по глобуса ” (военните
операции) са били, меко казано, надалеч от истината. Удивителни
разобличения!
А Вие не преувеличавате ли? Това, че целият отчет се състои от
Неистини. е мъчно да се повярва. Вие просто защитавате Сталин, с което унижавате Хрушчов и неговия исторически отчет!
Ще Ви отчайвам: Аз не „ пазя ” нито Сталин, нито който и
да е било. Аз съм откривател и академик и работя с обстоятелства и доказателства.
Ако се интересувах от речта на Хрушчов по отношение на космоса, кукуруза или
Програмата на Комунистическа партия на Съветския съюз, щях да диря източници от съответната предметна
област. Тема на моя теоретичен отчет са закононарушенията на Сталин и Берия.
Удаде ми се да събера 61 „ изобличителни ” изказвания. Всяко едно от тях е
изследвано на основата на исторически свидетелства, като излиза наяве в
края на краищата, че в „ тайния ” отчет Хрушчов не загатва нищо,
което да е истина - нито за Сталин, нито за Берия; „ Защитата на Сталин ”
тук е неуместна: тежките доказателства се потвърждават от обвиняващата
страна. Всички „ разобличителни ” изказвания на „ тайния ” отчет, като
доказателства са несъстоятелни.
Сега във връзка „ да имаме вяра или не ”. Нито един сериозен откривател няма
правото да приема или не приема нещо за истина по причина на своите
убеждения или желания. Дали се харесва на някого или не, само че в
светлината на показаните в „ Антисталинската измама ” научно-
исторически доказателства повече не е допустимо да се преглежда историята на Съветския съюз в кривото огледало на „ тайния отчет ”. Между другото „ Антисталинската измама ” напълно не е уместно
заглавие за една научно-изследователска работа, нали?
Книгата излезе от щемпел с библиографичен и именен справочник,
отправки и документи – в приложение, с други думи – спазване на
условията на солидните университетски издания, освен това в огромен тираж.
Какво повече да желаеме от създателя?
Разбира се, че по време на работата над ръкописа, работното заглавие беше
друго. Преди това имаше и автентично, авторско заглавие, поясняващо
същината на извършеното проучване, само че заради неговия огромен размер, както
и заради други аргументи, не беше признато. Издателството предложи друго
заглавие, което бе обикновено да се одобри. Нали в края на краищата
издателството управлява напъните на редакторите, художниците,
коректорите и е в правото си да разчита на търговски триумф.
И въпреки всичко, нещо не се получава, като от една страна Вие пишете,
че речта на Хрушчов съдържа доста неистини, а от друга - във върхушката на управлението на Комунистическа партия на Съветския съюз не се откри никой, който да потвърди подправените разобличения. Нещо повече, със своето безмълвие те му оказаха цялостна поддръжка. И тъкмо заради това ние се сблъскваме с един от най-интересните въпроси.
Въпреки необятно публикуваните показа, основната цел
на ”закрития „ отчет ” бе освен Сталин, само че и политическият курс и
избраната наклонност, които се свързваха с неговото име. Руският
историк Юрий Жуков напряко твърди, че задачата на Хрушчов се състояла в
това, да постави завършек на демократичните промени, стартирани, само че
незавършени в живота на Сталин. Към днешна дата (и би трябвало да кажем –
не без въздействието на отчета на Хрушчов) „ Сталин ” и „ демокрацията ” в
визиите на мнозина са думи – антиподи, понятия, които значат две
несъвместими крайности, две полярности. Такова мнение е неправилно.
Сталин преглежда ленинските възгледи като представителна
народна власт и се стреми да вкорени нейните правила в държавното
устройство на Русия. Именно Сталин е отпред в битката за
демократизиране на руското общество, битка оказала се в самата
вътрешност на политическите процеси, имащи място в Съюз на съветските социалистически републики в интервала 1930
– 1950 година Същината им с свежда до това, че ролята на партията в
ръководството на страната е лимитирана до „ естествени ” (както в
другите страни) граници, а напредването на управленците
нагоре в йерархията се прави не по партийните описи, а на
основата на демократични процедури.
Не единствено Хрушчов, само че наподобява и другите руски водачи не са били
съгласни с курса на такива промени. Във всеки случай Маленков, Молотов
и Каганович, едни от най-известните и свързани със Сталин фигури,
въпреки и насилствено, се съгласили със скрития подтекст в него. Да поеме
властта, да разгласи един взривоопасен, „ закрит отчет ” и да прокара своите
хрумвания Хрушчов съумява, като скланя на своя страна руския партиен хайлайф.
Като употребявам тази опция, не мога да не изразя признателността си
към историците Юрий Жуков(Русия) и Джон А. Гети (САЩ), чиито
научни писания ме въодушевиха в работата по „ секретния отчет ”, които
още веднъж откриха надълбоко скрития в хрушчовските времена факт на
привързаността на Сталин към правилата на демокрацията.
Беседа на С. ХАРЦИЗОВ
Объективная газета; ;Литературная Россияt;, N24. ШЕСТДЕСЕТТЕ И ЕДНА ЛЪЖИ НА НИКИТА ХРУШЧОВ
КОЛКОТО И ВРЕМЕ ДА МИНЕ В ИСТОРИЯТА, ЛЪЖАТА СИ ОСТАВА ЛЪЖА, А ИСТИНАТА СИ ОСТАВА ИСТИНА! В нашия случай праволинейно се постанова въпросът: „ И въпреки всичко какъв е бил самичък по себе си Й. В. Сталин? “ Това може да се види най-добре в оценката на хора, които са му били равни по сан, по разсъдък и историческа значителност. Ето каква оценка дава за Сталин неговият най-качествен и хладнокръвен конкурент Чърчил. По мотив 80-годишнината на Йосиф Висарионович (1959), когато в Съюз на съветските социалистически републики и всички социалистически страни като се изключи Китайската национална република и Албания антисталинската акция стига до нервност, в английския парламент на паметно съвещание, отдадено на годишнината от рождението на Й. В. Сталин, Уинстън Чърчил произнася тирада. Ето нейното наличие:
„ За Русия беше огромно благополучие, че в годините на сложни тествания Русия беше ръководена от гениалния и непреклонен пълководец И. В. Сталин. Той беше изключителна персона в жестокото време, в което протича целият му живот.
Сталин беше човек с невероятна сила, осведоменост и непреклонна воля, внезапен, корав, безмилостен и на дело, и в диалог, на който даже аз, учтив в британския парламент, не можех да опълчва нищо. Сталин на първо място имаше ужасно възприятие за жлъч и комизъм, както и способността да показва тъкмо мислите си. Сталин написа речите си самичък и в творбите му постоянно звучи гигантска мощ. Тази мощ беше толкоз огромна в Сталин, че той изглеждаше неповторим измежду водачите на всички времена и нации. Най-голямо усещане ни направи Сталин. Влиянието му върху хората беше неустоимо. Когато той влезе в залата на конференцията в Ялта, всички ние като по команда се изправихме и, необичайно да се каже, по някаква причина застанахме спокойно. Притежаваше дълбока, лишена от всякаква суматоха, разумна и смислена мъдрост. Сталин беше непостижим занаятчия да намира изходи от най-безнадеждното състояние в сложни моменти. В най-трудните моменти, както и в моменти на успех, той беше еднообразно въздържан, в никакъв случай не се поддаваше на илюзии. Той беше неизмеримо комплициран човек. Той сътвори и покори голяма империя. Той беше човек, който със личните си ръце унищожи врага си и принуди нас, които той намерено назова империалисти, да въстанем против империалистите. Сталин беше най-великият, непостижим деспот в света. Прие Русия с рало, а я остави оборудвана с атомно оръжие. Не! Каквото и да приказват за него, историята и народите не не помнят такива хора. “
Ето какво написа в записките си Шарл дьо Гол за Сталин:
" Сталин имаше грамаден престиж, и освен в Русия. Той умееше да “поучава ” своите врагове, да не се паникьосва при загуби и да не се любува на успехите. А победи той имаше повече от провали. Сталинова Русия - това не е предходната Русия, починала дружно с монархията. Но сталиновата страна бе обречена без почтени приемници на Сталин ".
(Де Гол, Шарл. Военные мемуары. Кн. II. М., 1960).
В сходен дух за Сталин пишат доста други политици и откриватели на историята. Но всички те са от противниковия тогава лагер на Сталин.
След ХХ конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз позитивни оценки за Сталин са дали единствено двама ръководители на комунистическото и работническото придвижване: Мао Цзе Дун и Енвер Ходжа от Албанската партия на труда.
***
ДЕЛА НА СТАЛИН С ДОКАЗАНО ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ:
1.Франция.
Благодарение на систематичното гледище на Сталин и макар съпротивата на Чърчил и безразличието на Ф. Д. Рузвелт, Сталин постанова приемането на Франция в състава на дотогавашната Антихитлеристка коалиция – Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики. При подписването на капитулацията на Германия от В. Кайтел на 9 май 1945 година Франция към този момент е третирана като държава-победителка и подписва документа за капитулация дружно с представителите на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия. Това дава опция на Франция да взе участие и в Потсдамската конференция и да получи част от Германия като своя окупационна зона. И освен това – Франция получава място в 5-членния състав на непрекъснатите членове на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, с което се връща статутът на Франция като велика мощ.
Всичко това става на фона на към момента живия спомен на срамното проваляне на Франция от нацистка Германия (1940) и още по-срамното й държание по време на фашистката окупация (1940 – 1944).
2.Полша.
По гледище на Сталин в границите на тричленната Антихитлеристка коалиция, макар съпротивата на Съединени американски щати и изключително на Англия Германия е задължена да отстъпи изконните немски територии Силезия и огромна част от западна Прусия на Полша.
По този мотив през 1946 година делегация на полското държавно управление, отпред с Болеслав Бйерут се обръща в Москва с предложение към Сталин Съюз на съветските социалистически републики Полша да се причисли към Съветския съюз като 17 република. Но естествено Сталин отхвърля.
3. Огромна, а някои историци считат и решаваща, е ролята на Сталин при основаването на страната Израел през 1948 година
4. Главното настоящо лице при определянето на условия за подписване на кротичък контракт с България в Париж през 1946 – 1947 година е Сталин.
***
ИСТИНАТА ЗА Т. НАР. СТАЛИНСКИ РЕПРЕСИИ В Съюз на съветските социалистически републики (1921-1953)
Според данни на съветския държавен списък за социално-политическа история (РГАСПИ) наказани за контрареволюционни закононарушения за интервала от 1921 година до 1 февруари 1954 са общо 3 777 380 души. От тях на гибел от Колегията на ОГПУ, " тройките " на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), Специалната среща, Военна гилдия, съдилища и военни трибунали, са наказани 642 980 души, 2 369 220 души на задържане в лагери и затвори за период от 25 години и по-малко и 765 180 души на изгнание.
През 1939 година популацията само че Съюз на съветските социалистически републики наброява 147 млн.
С няколко думи: изнасяните от съветски дисиденти, западни историци и анализатори данни за милиони – чак до 30 млн. починали в репресиите се оказват елементарен мит във връзка с популацията на Съюз на съветските социалистически републики.
Широко публикувано е мнението за това, че репресиите в Червената войска в края на 30-те години на ХХ в. засягат нейната боеспособност и с това се изясняват началните пагубни неуспехи на руските военни сили във Великата отечествена война.
Ето какви са резултатите от обстойното изследване на въпроса за резултатите от тези репресии, осъществени през последните години:
РЕПРЕСИРАНИ ВОЕННИ ЧИНОВЕ В ПЕРИОДА 1937-1939 Г. – 28 685.
Запознавайки се с тези малцина, само че извънредно значими по темперамент данни, аз трансформирах настройките си, трупани с десетилетия при оценката за тази част от руското минало, в която Сталин е бил водеща фигура. Веднага желая да отбележа, че това не ме направи и не може да ме направи сталинист. Аз си оставам един почитател на марксистката доктрина за историята. Духът на тази доктрина е по спартански изразен от руския писател-нобелист Михаил Шолохов, на който принадлежи крилата фраза: „ Да! Верно – был культ, само че была и личность! “
И още нещо: единственият блян на марксистката доктрина на историята е да се доближи:
Истината!...само истината!
И нищо друго с изключение на истината!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ