Преди да направим България, трябва да направим българи, казва навремето

" Преди да създадем България, би трябвало да създадем българи ", споделя преди време книжовникът Иван Богоров. Кога българите стартират да се самоопределят като българи и от кой момент има български език? Разговор с езиковеда Иля Златанов:

Дъждовни води: Г-н Златанов,. Каква в действителност е разликата сред език и акцент?

Златанов: Език и акцент са много относителни термини. Тази несигурност произтича от обстоятелството, че отговорът на въпроса дали един език е литературен или акцент зависи от историята и политиката.

В диалектите няма верни и неправилни форми. Преди да се наложат актуалните езици, диалектните и дублетни разновидности на думите са в мощна конкуренция. Нормирането на един език е развой, при който той се кодифицира, сформират се речници, вкарва се обединен правопис, граматика, а в множеството случаи поражда и художествена литература. Предполага се, че хората стигат до единодушие да изградят един език-еталон, който всички се стремят да усвоят, въпреки сега на основаването му този пример да не е ро̀ден за никого.
Редакцията предлага
Дъждовни води: Кога в България се стига до това единодушие? Но дано преди този момент да Ви попитам кой акцент се избира за пример и за какво?

Златанов: Преди образуването на книжовните езици някои диалекти се употребяват с по-голям авторитет от други. В спомените си Славейков загатва, че у тях е имало единствено две книги на български - " Софрония " и " Амартолон Сотирия ": „ Амартолон Сотириябеше на едно шопско (кратовско) произношение, такова, каквото единствено арнаутите халваджии приказваха по нас и ние надали не го наричахме арнаутско; то ми се виждаше необичайно някак и по славянобългарските ми тогава предразсъдъци аз го намирах прекомерно пошло и нехубаво ".

Дъждовни води: Нека да поясним, че книгата „ Чудеса пресвятия Богородици ", преведена на " болгарский язик " по книгата " Амартолон Сотирия ", е оповестена през 1817. Но за какво е на шопско или кратовско произношение? И какво общо има то с арнаутите?

Златанов: Това е книга, издадена от Йоаким Кърчовски на „ простейший язик болгарский “. Книгата е в духа на дамаскините - първите книги на новобългарски език, писани на говора, от който произлиза създателят. А Йоаким Кърчовски дълго е бил преподавател в Кратово. Колкото до арнаутите, по този начин са наричали освен албанците, само че и преселниците от Македония.

Дъждовни води: И по кое време поражда (или стартира да възниква) българският литературен език?

Златанов: Българският литературен език е относително млад. През годините на османското господство името " българин " се чува рядко и българите най-често се самоопределят просто като християни. Затова Иван Богоров, който издава в Лайпциг първия български вестник " Български орел ", приканва: " Преди да създадем България, би трябвало да създадем българи ”.

Книжовният ни език се построява едвам към края на ХІХ век въз основа на говорите на стопански развитите селища към Стара Планина: Васил Априлов е от Габрово, Петър Берон - от Котел, Иван Богоров - от Карлово, Петко Славейков - от Търново, а Вазов - от Сопот. И най-много измежду емигрантите във Влашко, където има и свободен щемпел. В Браила Добри Войников основава първата театрална натрупа. При неналичието на открит стандарт речта на актьорите има голямо значение при разработване на нормите за точност на езика.

Дъждовни води: Когато се възвръща българската държавност, този език става формален в страната. Но към този миг несъмнено доста хора приказват разновидности на български и отвън нейните лимити.

Златанов: Да, книжовният български продължава да се употребява и от тези българи, които след Освобождението остават в рамките на многонационалната Османска империя. След Междусъюзническата война, когато огромна част от българите влизат в състава на национални страни, в които доминира езикът на титулната нация, въздействието на книжовния български върху тях отслабва. В кралство Югославия нараства въздействието на сръбския език и в скопската книжовна норма в този момент има много сърбизми. В Гърция работи идеологемата, че „ славофоните " в действителност са изконни гърци, трансформирали езика си заради българския терор. Според тази идеологема, единственият заслужен за проучване език е гръцкият, така че за модерни термини стартират да употребяват гръцки думи. Например: " Ни я анатинаксая кашчата " - т.е., " Взривиха ни къщата ".
Тайният език на дюлгерите от Момчиловци
Дъждовни води: В същото време българският се развива нанякъде по свои закони, в това число и под съветско въздействие, нали по този начин?

Златанов: Да, разликите сред книжовния български и екстериториалните български приказва се задълбочава и заради засилената русификация на езика ни. След Освобождението в България е въведено краткотрайно съветско ръководство. Работният език в министерствата е съветски. В армията, съдилищата и в други области нахлува мощен поток от русизми. Както акцентира Иван Богоров, „ най-злото е, че тии (русите) в случай че и да не налитат толкоз на нас, ний сами, без да са усетим, слугуваме на панруската им мисъл, и са затичаме да вършим писмовният наш език Руско-Български, та им ставаме слепи подлизурки без да щем “.

Дъждовни води: Влиянието на съветския език е очевидно с просто око както в българската литература, по този начин и в правописа чак до ден-днешен. Какви са Вашите усещания като човек, който чудесно владее съветски?

Иля Златанов

Златанов: С просто око се виждат единствено най-фрапантните случаи. Но доста съветски думи са се вкоренили по този начин надълбоко в езика ни, че към този момент даже не подозираме, че са от съветски. Дори такива ежедневни думи като кухня и печка. В ранните ни готварски книги кухнята се назовава готварница, а печката - машина за готвение. Руското въздействие в българския продължава до най-ново време. След 1944 година български и съветски се сближават и правописно. В по този начин наречения Отечественофронтовски правопис се отстраняват последните характерни български букви ѣ, ѫ, и ѭ. По същото време от македонски се изхвърля буквата " ъ ", тъй като „ мириса многу на бугарски “. Тези обстоятелства образно илюстрират въздействието на политиката върху езика.

Дъждовни води: И най-после: къде се приказва български отвън България?

Златанов: Лингвистите приказват за плурицентрични езици - такива, които имат повече от една вариация на книжовния език. От това становище българският би могъл също да се дефинира като плурицентричен, с другите си правила в България, Банат и Македония. Това обаче не трансформира отношението на самите носители на езика. Ако банатските българи считат езика си за български, макар че техният диалект е кодифициран още в средата на 19 век и употребява латиница, македонците се отнасят към речта си като към независим език. И този въпрос явно се взема решение не от езикознанието, а от самосъзнанието. Затова няма независима банатска уикипедия, само че има македонска.

Иля Златанов е приключил съветска лингвистика в Петербургския университет. Публикува в профилирани езиковедски списания и сборници.