Методий Кусев – издигането на авторитета на отделния човек, а не превръщането на хората в пролетариат
„ прeди да има Екзархия, прeди да начене възраждането на българитe, славянското население в Македония се е наричало българи… [и следователно] и западна Македония би трябвало да се причисли към България. “
В спор сред митрополит Методий и сръбския посланик в Санкт Петербург Джордже Симич през 1890 година за характера на македонското население, съгласно някои източници, митрополитът толкоз добре аргументира тезата си, че македонците са българи и сърбите не могат да имат никакви искания към тях, че Симич, който по-късно ще стане министър-председател на Сърбия, подава оставка от дипломатическия си пост.
След окупирано на западната ни съседка от Сърбия и Гърция по време на Балканската война, този спор служи за основа на книгата „ Македония в своите поданици единствено сърби няма “, която Кусев издава в Чирпан. В нея той в допълнение дава етнографски, исторически и географски обстоятелства за това, че Западна Македония би трябвало да се причисли към България и отхвърля „ угнетителното и непоносимо държание “ на новите сръбски управляващи във Вардарска Македония, които се пробват да разгласят македонските българи за сърби.
Тодор (Тоде) Йовчев Кусев е роден в град Прилеп. Родителите на Тодор умират, когато е още дребен и той, дружно с шестте си братя и сестри, е отгледан и просветен от съграждани. Това наподобява въпреки всичко потребно за всички тях, тъй като братята му Гьорче и Константин развиват необятна комерсиална активност и стават богати, а брат му Даме Кусев става член на революционната организация Неа Филики Етерия.
Тодор приключва в началото обучение в частното учебно заведение на хаджи поп Костадин Дингов в Прилеп, а по-късно гръцката прогимназия. След това самичък той взе участие в прогонването на гъркоманите от църквата, в уредбата на учебното заведение в града и в основаването на ново българско читалище „ Надежда “, както и неделно учебно заведение prez 1867 година.
Кусев е лидер на партията на младите в Прилепската българска община и последователно става един от водачите на българското църковно придвижване в там. След като гъркоманите през 1871 година си построяват нова черква, в своя тирада в българската черква Кусев споделя:
Думи на крика към социализма и неговата идеология. Според Кусев правото на благосъстоятелност е неоспоримо право на индивида, само че дефинира за най-голямо зло у актуалния човек неговите атеистичните схващания – за него напълно материалистичната настройка към живота води към съсипия.
През 1895 година в Казанлък се появява „ Възпитанието в духа на християнството или безбожието “. В този си труд Методий акцентира на напред във времето възпитанието и образоването като главен мотор във образуването на човека; образуване, което продължава непрекъснато. В текста си митрополитът пази религиозното образование и съпоставя позитивните му резултати със резултатите от социалистическото образование. Според него решаващо за едно заслужено общество не е режимът на ръководство, а високия морал и религия у обособените жители. А атеизмът основава „ продажна и тираническа интелигенция “. Вместо това крайната цел на възпитанието нe е превръщането на хората в еднородна маса и пролетариат, издигането на престижа на обособения човек.
Кусев упреква Русия, нейната политика и българските политици, които имат вяра на вятъра в съветска поддръжка, за първата национална злополука на България в книгата си „ Погрома на България. Виновникът “, която написа след 1914, откакто България губи грубо Междусъюзническата война.
По време на войните на България за национално обединяване 1912 – 1918 Методий Кусев и цар Фердинанд поддържат изчерпателна поверителна преписка, в която митрополитът е консултант на Фердинанд по отношение на военните дейности и държавническите каузи. Близките им връзки се резервират, макар че царя и държавното управление притискат синода да отнеме административните права на Методий в Старозагорската епархията, тъй като Фердинанд не схваща вярно молбата на митрополита за финансова помощ за устройването на „ Аязмото “ и желае парка за себе си.
След Първата международна война Методий прави опити да уреди някаква правдивост от спечелилите за България като да вземем за пример насочва апел към американския президент Удроу Уилсън да не позволява трайното отделяне на Македония и Добруджа от страната в бъдещия кротичък контракт.
Митрополитът умира в дома си на 1 ноември 1922 година, тъкмо две години след синодалното му реабилитиране. Погребан е в Стара Загора, в едноименния парк, директно до църквата „ Свети Теодор Тирон “.
