Бактерии убийци! Учените разкриват мистерията за смъртта на древните цивилизации
Преди четири хиляди години три от най-важните цивилизации на Източното Средиземноморие умират съвсем по едно и също време. Последните резултати от архео-генетичните проучвания демонстрират, че епидемиите от инфекциозни болести са изиграли забележителна роля в това. В антични гробове учените са разкрили ДНК на бактерии, причиняващи чума и коремен тиф.
Възможни аргументи за колапс
За къс интервал от 2200 до 2000 година прочие н. е. се разпадат двете най-големи империи от бронзовата ера - Египетската и Акадската. И Микенското царство, обхващащо островите и крайбрежията на Егейско море, изпада в дълбока рецесия, изразяваща се в внезапен спад на популацията, разрушение на градове, изгубване на търговски пътища и общ крах на културата.
Хетските, египетските и гръцките писмени източници, достигнали до нас, ни споделят, че по това време суша, апетит, трусове, цивилен безредици и нашествия на прилежащи племена удрят Източното Средиземноморие. Дълги години археолозите търсят удостоверение на тези обстоятелства.
Напоследък обаче се появиха нови способи, които могат да тестват други вероятни аргументи за краха на ранните цивилизации от бронзовата ера, като да вземем за пример хипотезата за всеобщи епидемии. Преди това от останките са разпознати единствено тези болести, които са оставили промени в костите. Съвременните технологии за разбор на ДНК вършат допустимо идентифицирането на по-широк кръг от инфекциозни патогени, които са засягали популациите в предишното.
Учени, ръководени от архео-генетика Гунар Нойман от Института за еволюционна антропология „ Макс Планк “ в Германия, изследвайки антични погребения от края на 3-то хилядолетие прочие н. е. в пещерата Агиос Хараламбос в Крит, откриха, че някои от мъртвите са били заболели от чума и коремен тиф.
Общо създателите са анализирали 32 ДНК проби от зъбите на хора, заровени сред 2290 и 1909 година пр.н.е. При две е открито съществуване на чумния микроб Yersinia pestis, при още две - Salmonella enterica, причиняваща коремен тиф.
Според откривателите колапсът на античните цивилизации най-вероятно се дължи на комплекс от взаимосвързани фактори. Дългосрочните засушавания, свързани с изменението на климата, почнали преди 4200 години, водят до неуспех на реколтата, гладни протести и всеобщи миграции на нации. А неналичието на питейна вода и имунологичната уязвимост водят до разпространяване на болести.
Най-опасната бактерия
Чумният микроб Yersinia pestis е бактерия, виновна за съвсем всички огромни епидемии от древността доникъде на XIV век. Първият исторически източник, който загатва чумата, се смята за Библията. Той разказва случай, когато филистимците, победили израилтяните, заловили ковчега на завета, след което избухнала зараза. Оказа се обаче, че болестта е поразява хората доста преди библейските събития – най-малко от късния неолит.
Миналата година немски генетици, изучавайки останките на четирима души, живели в Латвия преди повече от пет хиляди години, откриха, че един от тях евентуално е умрял от чума. Това е най-старият прочут случай на болестта. Преди това откриватели от Дания и Англия проучиха геноми, извлечени от зъбите на 101 индивида от бронзовата ера, открити в обширна област от Полша до Сибир. Авторите потвърдиха съществуването на Yersinia pestis в седем мъртви, заровени през III-I хилядолетие пр.н.е.
В актуалната история на човечеството са известни най-малко три опустошителни чумни пандемии. Първата и най-смъртоносна - " чумата на Юстиниан " - стартира в Египет през 551 година и до 580 година обгръща съвсем цялата територия на цивилизования свят от това време. Под формата на обособени огнища се демонстрира в продължение на двеста години - доникъде на VIII век. И лишава живота на повече от 100 милиона души в Северна Африка, Европа, Централна и Южна Азия и Арабия. Това е гигантска цифра, като се има поради, че цялото население на Земята по това време е към триста милиона.
Втората пандемия - " Черната гибел " - поражда в Азия и бушува в Европа през 1346-1353 година, където 25 милиона души стават нейни жертви. Третата стартира през 1855 година в Китай и по-късно бързо се популяризира по света с търговски кораби. Огнища са маркирани в 87 пристанищни града, изключително мощни в Хонконг и Бомбай.
През ХХ век болестта е записана в Индия - от 1898 до 1963 година там са умряли повече от 12 милиона души. В съвремието медицината е сложила чумата под надзор. Годишният брой на случаите в света не надвишава две хиляди души, множеството в Африка. Пациентите се лекуват с антибиотици и противочумен серум.
Чума, само че не онази
Учените съпоставят данните от ДНК разбора на антични патогени с възрастта на останките и откриват, че специфична линия на Yersinia pestis е съществувала през бронзовата ера. В продължение на три хилядолетия той остава ендемичен измежду популацията на народите на Евразия и се предава единствено от човек на човек посредством пряк контакт. Този липсващ тип включва всички ДНК проби на възраст от пет до две и половина хиляди години, в това число находката в Крит.
Авторите считат, че най-вероятно това е белодробна чума, която се предава по въздушно-капков път. По-късно, когато чумният микроб се приспособява към преместване от бълхи и въшки, се появява бубонната форма, с която се свързват всички смъртоносни епидемии от Средновековието. Хората се заразяват посредством ухапвания от инсекти, бактерията навлиза в кръвта и на мястото на възпалените лимфни възли се появяват отоци - бубони.
Резултатите от генетичните проучвания демонстрират, че в ранния вариант на Yersinia pestis липсват няколко основни гена, виновни за скоростта на предаване. Въз основа на това учените излагат версия, че чумата, от която са страдали античните хора, не е била толкоз тежка и заразна, колкото средновековната ѝ версия.
От междинния неолит и изключително през бронзовата ера, патогенът към този момент участва в необятен географски диапазон сред Централна Европа и Сибир. Експертите считат, че праисторическата чумна пандемия, която е резултат от нарасналата подвижност на хората и развиването на връзките сред страните, е една от аргументите за внезапното понижаване на популацията в края на 4-то - началото на 3-то хилядолетие пр.н.е.
Бактерията Salmonella enterica, открита в гробовете на Крит, също се разграничава по някои генетични особености от актуалната версия. Изследователите към момента не знаят по какъв начин това е отразено в методите на вирулентност и разпространяване. Въпреки това, самият факт на едновременното наличие на два патогена на рискови заболявания в район с висока плътност на популацията, какъвто тогава е Крит, съгласно създателите, може да има пагубни последствия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Възможни аргументи за колапс
За къс интервал от 2200 до 2000 година прочие н. е. се разпадат двете най-големи империи от бронзовата ера - Египетската и Акадската. И Микенското царство, обхващащо островите и крайбрежията на Егейско море, изпада в дълбока рецесия, изразяваща се в внезапен спад на популацията, разрушение на градове, изгубване на търговски пътища и общ крах на културата.
Хетските, египетските и гръцките писмени източници, достигнали до нас, ни споделят, че по това време суша, апетит, трусове, цивилен безредици и нашествия на прилежащи племена удрят Източното Средиземноморие. Дълги години археолозите търсят удостоверение на тези обстоятелства.
Напоследък обаче се появиха нови способи, които могат да тестват други вероятни аргументи за краха на ранните цивилизации от бронзовата ера, като да вземем за пример хипотезата за всеобщи епидемии. Преди това от останките са разпознати единствено тези болести, които са оставили промени в костите. Съвременните технологии за разбор на ДНК вършат допустимо идентифицирането на по-широк кръг от инфекциозни патогени, които са засягали популациите в предишното.
Учени, ръководени от архео-генетика Гунар Нойман от Института за еволюционна антропология „ Макс Планк “ в Германия, изследвайки антични погребения от края на 3-то хилядолетие прочие н. е. в пещерата Агиос Хараламбос в Крит, откриха, че някои от мъртвите са били заболели от чума и коремен тиф.
Общо създателите са анализирали 32 ДНК проби от зъбите на хора, заровени сред 2290 и 1909 година пр.н.е. При две е открито съществуване на чумния микроб Yersinia pestis, при още две - Salmonella enterica, причиняваща коремен тиф.
Според откривателите колапсът на античните цивилизации най-вероятно се дължи на комплекс от взаимосвързани фактори. Дългосрочните засушавания, свързани с изменението на климата, почнали преди 4200 години, водят до неуспех на реколтата, гладни протести и всеобщи миграции на нации. А неналичието на питейна вода и имунологичната уязвимост водят до разпространяване на болести.
Най-опасната бактерия
Чумният микроб Yersinia pestis е бактерия, виновна за съвсем всички огромни епидемии от древността доникъде на XIV век. Първият исторически източник, който загатва чумата, се смята за Библията. Той разказва случай, когато филистимците, победили израилтяните, заловили ковчега на завета, след което избухнала зараза. Оказа се обаче, че болестта е поразява хората доста преди библейските събития – най-малко от късния неолит.
Миналата година немски генетици, изучавайки останките на четирима души, живели в Латвия преди повече от пет хиляди години, откриха, че един от тях евентуално е умрял от чума. Това е най-старият прочут случай на болестта. Преди това откриватели от Дания и Англия проучиха геноми, извлечени от зъбите на 101 индивида от бронзовата ера, открити в обширна област от Полша до Сибир. Авторите потвърдиха съществуването на Yersinia pestis в седем мъртви, заровени през III-I хилядолетие пр.н.е.
В актуалната история на човечеството са известни най-малко три опустошителни чумни пандемии. Първата и най-смъртоносна - " чумата на Юстиниан " - стартира в Египет през 551 година и до 580 година обгръща съвсем цялата територия на цивилизования свят от това време. Под формата на обособени огнища се демонстрира в продължение на двеста години - доникъде на VIII век. И лишава живота на повече от 100 милиона души в Северна Африка, Европа, Централна и Южна Азия и Арабия. Това е гигантска цифра, като се има поради, че цялото население на Земята по това време е към триста милиона.
Втората пандемия - " Черната гибел " - поражда в Азия и бушува в Европа през 1346-1353 година, където 25 милиона души стават нейни жертви. Третата стартира през 1855 година в Китай и по-късно бързо се популяризира по света с търговски кораби. Огнища са маркирани в 87 пристанищни града, изключително мощни в Хонконг и Бомбай.
През ХХ век болестта е записана в Индия - от 1898 до 1963 година там са умряли повече от 12 милиона души. В съвремието медицината е сложила чумата под надзор. Годишният брой на случаите в света не надвишава две хиляди души, множеството в Африка. Пациентите се лекуват с антибиотици и противочумен серум.
Чума, само че не онази
Учените съпоставят данните от ДНК разбора на антични патогени с възрастта на останките и откриват, че специфична линия на Yersinia pestis е съществувала през бронзовата ера. В продължение на три хилядолетия той остава ендемичен измежду популацията на народите на Евразия и се предава единствено от човек на човек посредством пряк контакт. Този липсващ тип включва всички ДНК проби на възраст от пет до две и половина хиляди години, в това число находката в Крит.
Авторите считат, че най-вероятно това е белодробна чума, която се предава по въздушно-капков път. По-късно, когато чумният микроб се приспособява към преместване от бълхи и въшки, се появява бубонната форма, с която се свързват всички смъртоносни епидемии от Средновековието. Хората се заразяват посредством ухапвания от инсекти, бактерията навлиза в кръвта и на мястото на възпалените лимфни възли се появяват отоци - бубони.
Резултатите от генетичните проучвания демонстрират, че в ранния вариант на Yersinia pestis липсват няколко основни гена, виновни за скоростта на предаване. Въз основа на това учените излагат версия, че чумата, от която са страдали античните хора, не е била толкоз тежка и заразна, колкото средновековната ѝ версия.
От междинния неолит и изключително през бронзовата ера, патогенът към този момент участва в необятен географски диапазон сред Централна Европа и Сибир. Експертите считат, че праисторическата чумна пандемия, която е резултат от нарасналата подвижност на хората и развиването на връзките сред страните, е една от аргументите за внезапното понижаване на популацията в края на 4-то - началото на 3-то хилядолетие пр.н.е.
Бактерията Salmonella enterica, открита в гробовете на Крит, също се разграничава по някои генетични особености от актуалната версия. Изследователите към момента не знаят по какъв начин това е отразено в методите на вирулентност и разпространяване. Въпреки това, самият факт на едновременното наличие на два патогена на рискови заболявания в район с висока плътност на популацията, какъвто тогава е Крит, съгласно създателите, може да има пагубни последствия.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ