Арестуван в България: кой е руснакът, издирван от Ливан?
Преди броени дни в България е бил задържан руснакът Игор Гречушкин. Той е търсен от Ливан за детонацията на пристанището в Бейрут през 2020 година. Какво се знае за него? И каква е връзката с България?
Миналата седмица на софийското летище " Васил Левски " е бил задържан руснакът Игор Гречушкин. Той е търсен за детонацията на пристанището в ливанската столица Бейрут през 2020 година. Гречушкин, който има и кипърско поданство, е бил задържан по интернационална заповед на Интерпол след идването си от Кипър в София.
Властите в Ливан приготвят документи за идната екстрадиция на Гречушкин в Ливан, където да бъде разпитан за ролята му в детонацията през 2020, при която починаха минимум 218 души и бяха ранени над 6000. Ако България реши да не го екстрадира, е допустимо ливански следователи да дойдат в страната, с цел да разпитат руснака.
Каква е ролята на Гречушкин в смъртоносната детонация в Бейрут
Твърди се, че Гречушкин е бил притежател или краткотраен оператор на кораба MV Rhosus, плавал под молдовски байрак, чийто товар провокира смъртоносната детонация. Корабът придвижва 2750 тона амониев нитрат от грузинското пристанище Батуми към Мозамбик през септември 2013 година. Той е в неприятно положение - с корозирали палуби, проблеми с електрическата енергия и радиовръзката. Гречушкин подрежда на капитана на кароба Борис Прокошев да се насочи към пристанището в Бейрут, откъдето да вземе спомагателен товар и да заплати за прекосяване през Суецкия канал.
В ливанската столица обаче пристанищните управляващи откриват, че корабът не е кадърен за корабоплаване, както и че не са платени пристанищни такси в размер на 100 000 $, заради което му не разрешават да продължи пътуването си. Гречушкин афишира банкрут и изоставя кораба с товара от амониев нитрат на ливанското пристанище. Опасният товар е изместен в склад 12 на пристанището през 2014 година и остава там до 4 август 2020, когато провокира смъртоносната детонация.
Каква е връзката с България
Разследване на Центърa за проучване на корупцията и проведената престъпност (OCCRP) от 2020 година показва, че Гречушкин не е бил притежател на кораба Rhosus, а единствено го е наемал посредством офшорна компания, записана на Маршаловите острови. Документите, прегледани от журналистическия екип, демонстрират, че същинският притежател на Rhosus е бил Хараламбос Маноли, кипърски корабен магнат. Маноли отхвърля, само че отхвърля да даде документи в поддръжка на изказванието си.
Разследването демонстрира, че кипърският магнат е имал кораба посредством компания, записана в Панама, която получава пощата си в България. На адреса е записана към този момент несъществуващата компания Interfleet Shipmanagement. Собственикът - Николай Петров Христов, удостоверява пред OCCRP, че компанията е била младши сътрудник на кипърска компания със същото име, благосъстоятелност на Маноли. Христов твърди, че е замразил активността на българската компания през 2012, откакто Маноли го е въвлякъл в подозрителен заем от FBME Bank без негово познание.
Ливанската прокуратура обаче продължава да счита Игор Гречушкин за притежател на кораба и на база на това са издадени заповедите му за арест от Интерпол.
Дотук нито един ливански държавен чиновник не е бил наказан по отношение на детонацията в Бейрут през 2020. През годините следствието бе блокирано неведнъж, като първичният проверяващ арбитър Фади Саван бе отхвърлен под политически напън.
Тази година новоизбраният президент на Ливан Жозеф Аун даде обещание, че ще приключи следствието. Арестът на Гречушкин е първата сериозна стъпка в тази посока след години бавене на правосъдния развой.
