Само в БЛИЦ: Съдът като театър на абсурда – или една илюстрация на два съсипани живота
Преди близо три години БЛИЦ разгласява необятна разработка по скандалния случай, образец за крещяща неправда в правосъдната система. Но разкритията комфортно останаха в миманса, без никой от способените управляващи да си мръдне пръста да промени две унищожени човешки ориси. Тук можете да прочетете материала от 2016 година, където е разказана обстойно и нашироко цялата неуместна сага .
Сега единствено ще маркираме защо иде тирада. И още веднъж ясно и тъкмо ще посочим някои съществени обстоятелства, които потвърждават невинността на двамата наказани на тежки ефикасни присъди (по 10 и по 13 години и 3 месеца). И най-много – че изрично е налице законово съображение за обновяване на производството. Възобновяване, което даже да се случи, по всяка възможност ще е без никакво значение за единия от незаслужено наказаните по простата причина, че… е прекомерно допустимо да не доживее бленувания миг на възтържествуване на справедливостта, тъй като поради преживения стрес се е разболял от тежко онкологично заболяване и е претърпял две интервенции и химеотерапия.
По въпросното произвеждане има наказани трима души, които са приети за отговорни в нанасянето на тежка телесна щета на бензинджията Галин Тачев.
Случаят е от 13 ноември 2010 година, а главно настоящо лице е разградчанинът Марин Петров – прочут в района предприемач с известност на човек, непосредствен до някогашните групировки. В дребните часове на въпросната дата той влиза със своята държанка Павлина Гешева в бензиностанция до село Гешево. Там с изключение на личния състав са и трима пияни мъже, които стартират да ги подкачат. Петров замълчава и излиза. Последва телефонно позвъняване от него към някогашния му водач Димитър Колев. В този миг той е в дискотека в Разград, където е и Тодор Григоров, който е трябвало да се прибере с неговата кола към дома си. Димитър потегля към бензиностанцията, а с него и Тодор. Междувременно Марин се обажда и на още един човек – Радослав Раденков, който идва на мястото с още двама души (по-късно в качеството си на очевидци по делото) – Мирослав Радев и Светослав Стоянов. И оттова към този момент стартира забавната част.
Пръв в бензиностанцията влезнал Раденков, след него Колев, след това Марин Петров, последван от Мирослав Радев и Тодор Григоров, и най-после – Светослав Стоянов (така стоят под номера и в материалите по досъдебното производство). Раденков отишъл до касата и помел с ръка един от стелажите с дъвки и бонбони и почнал да разпитва за въпросните трима мъже. В това време влиза и 42-годишният тогава бензинджия. Разказ от тук насетне не е необходим, тъй като са налице записи от камерите в бензиностанцията, които, въпреки и с неприятно качество, реалистично демонстрират какво се случва. Видеозаписът онагледява по какъв начин Марин Петров предизвика спор с бензинджията /и двамата обрисувани на фрагментите с бяло кръгче – б. а./ и по какъв начин му удря пестник, който след това обаче е приписан на различен от подсъдимите.
Именно за това би трябвало да се обърне внимание и да се посочат явно нелогичните дейности на проверяващия служител на реда, чиито трудове в материалите са следните: „ Номер 3 /Марин Петров/ и Номер 5 /Тодор Григоров/ беседват с Галин Тачев, а останалите по това време са до касата. На видеозаписа наподобява (?!) че Номер 5 удря пестник на Галин Тачев. В идващият миг Номер 1 (Раденков) бързо доближава към тях и удря Галин Тачев, при което го събаря на земята и стартира да го рита “.
А какви са обстоятелствата, документирани на видеозаписите: не Тодор Григоров, а Марин Петров удря пестник на потърпевшия бензинджия. Много забавно обаче за какво на проверяващия служител на реда „ му наподобява “, че Тодор удря пестник, само че за сметка на това пък комфортно пропуща безспорния факт, че на фрагментите се вижда, че шамарът е дело на Марин?!
След това: когато Тачев пада на земята, Димитър Колев го изтегля към касите. От всичките му дейности се вижда, че не демонстрира никаква експанзия по отношение на него, а дружно със Светослав и Мирослав се пробват да спрат Раденков да го удря. Но проверяващите на процедура неприемливо измислят и вменяват претекст на Димитър, че в действителност го е издърпал на по-широко място, с цел да могат по-удобно да го бият. През цялото това време – от рухването на земята на Тачев до края, Тодор Григоров стои настрана от цялата обстановка.
Следователно за Тодор Григоров няма безапелационни доказателства, а единствено наподобява, че е нанесъл един пестник на потърпевшия, както е и изрично, че Димитър Колев не е нанесъл нито един удар. От записа обаче абсолютно е видно, че Тодор Григоров не е нанасял удар на потърпевшия Галин Тачев, а за какво на проверяващият служител на реда му наподобява по този начин, може да изясни само и единствено самият проверяващ. Особено мощно усещане не може да не направи фактът, че за Димитър Колев изрично се открива, че удар той въобще не е нанесъл, само че е включен в така наречен „ група “ на лицата, които са нанесли побой, в резултат на който постадалият е получил инсулт. Всъщност – и съгласно проверяващия, безапелационни доказателства има единствено за Раденков – видно от записа, привързан към делото. Той фактически брутално е нанасял ритници на потърпевшия човек.
Фатално обаче за ориста на двама души е не мнението на проверяващия служител на реда, а тезата на прокурора в обвинителния акт, която безусловно преповтаря това безусловно нестимулирано персонално мнение. Безусловно в пъти по-фатално е събитието, че съдът, който би трябвало да преценя всички доказателства и да реши делото всъщност, безусловно е прекопирал случайните съждения на проверяващ служител на реда и прокурор.
Абсолютно неразбираемо е по какъв метод може да се стимулира извод и да се постанови неоправдателна присъда, като се одобри, че един шамар, при който потърпевшият е останал прав, може да аргументи инсулт. Още по-учудващо е по какъв начин този шамар може да се трансферира като извършителство от един човек на различен. А точно – от Марин на Тодор. Освен това извънредно фрапантен е фактът, че може да бъде наказан човек, който не е нанесъл нито един удар. Дори в противен случай – също видно от записа – пробва да прекрати побоя, нанасян от Раденков.
Накрая обаче Григоров и Колев се оказват с по 13 години и 3 месеца и 10 години отнемане от независимост – ей по този начин, тъй като някой е решил да изкриви действителността в интерес на различен. Всъщност Марин Петров, който е основател на целия случай, видно от фрагментите на видеозаписа, пръв нанася удар по лицето на потърпевшия. Този факт е напълно подценен и изваден вън от кориците на делото както от проверяващият служител на реда, по този начин и от прокурора, а като край – и от правосъдните сформира. На процедура ставаме очевидци на безпецедентно арогантна замяна – Марин Петров е замесетен от различен човек, а точно Тодор Григоров, който да поеме виновността му макар неналичието на доказателства да е нанасял удар на потърпевшия.
Абсолютен казус в наказателното право е да се одобри, че човек, който въобще не е нанесъл удар, може да е причинител при причиняване на тежка телесна щета. Нещо повече: на видеозаписа Димитър Колев подхваща дейни дейности да избави потърпевшия от Раденков, който е индивидът, нанасял нескончаем и нечовечен побой.
По време на следствието Марин Петров даже има наглостта да излъже, че изобщо не е бил в бензиностанцията! Прави го, тъй като до оня миг не е знаел, че има видеокадри. Марин Петров получава присъда за лъжесвидетелстване под №561 от 27.07.2011 година по НОХД № 482/2011г. на Районен съд – Разград. Именно тази присъда е безспорното законово съображение да бъде обновено делото според наредбите на член 422 от Наказателно-процесуален кодекс.
Вече има един отвод за обновяване на делото от Апелативен съд – Варна. Вярно е, че това е ексклузивен прийом, при който се поправя влезнала в действие присъда. И случаите, в които дело се възобновява по молба на наказан, са извънредно редки. Същевременно обаче не излиза наяве има ли значение лъжесвидетелстването на главния очевидец по делото Марин Петров, както и какво в действителност се открива от видеозаписа и въобще получен ли е този запис. Не е ясно и за какво не е коментиран в претекстовете на Апелативен съд – Варна.
Основният въпрос е по какъв начин е допустимо проверяващ служител на реда, прокурор и съдии от три инстанции да не виждат и да не изтълкуват законосъобразно дейностите и държанието на всяко едно от лицата, които са участници в по този начин измислената „ група “?! Както и незаконно ли е държанието на основателя на случая, който в действителност е и човек, нанесъл удар на потърпевшия, само че необяснимо за какво остава единствено очевидец по делото?! И редно и обикновено ли е способените органи да изкривяват обстоятелствата, и в резултат на това да доближават до неправилни заключения, а действителният разбор на обстановката да бъде изработен в действителност в границите на журналистическо следствие?! И нека този парадокс да не е индикация за правораздаването в последните години. В последна сметка човек, за който на проверяващи и магистрати „ им наподобява, че е нанесъл пестник “, е наказан на 13 години и 3 месеца отнемане от независимост при първичен непоколебим режим. А този, който въобще не е нанесъл удар, също ще лежи при непоколебим режим 10 години.
Вероятно за никого няма да е изненада, че и за двамата наказани тези явно несправедливи присъди са били голям потрес. Шок, който съгласно околните на Тодор Григоров е измежду аргументите да се отключи тежко онкологично заболяване – рак на панкреаса. Последвали са и две интервенции, втората от които – извънредно тежка. На процедура половината вътрешни органи на Григоров са били изрязани – повече от половината задстомашна жлеза, жлъчка и жлъчни канали, дванадесетопръстник, част от тънките вътрешности и стомаха. Няма да бъде пресилено или пък неточност, в случай че се каже, че Тодор Григоров към този момент е половин човек. При това безусловно. Близките му се надяват извършената химеотерапия да стопира болестта и той да влезе в ремисия.
Освен подаване на молба за отсрочване на изтърпяване на наказването на Тодор Григоров заради явно унищоженото му здраве и неспособност да се лекува в изискванията на местата за отнемане от независимост, следва подаване на молба и до Апелативен съд – Варна за обновяване на делото. Надеждата е, че при новото разглеждане правосъдният състав ще реши вярно постановената присъда за лъжесвидетелстване на Марин Петров, както и ще се запознае персонално с приложения видеозапис, а също по този начин – ще направи съответни заключения на база фрагментите в него.
Настоящата обява не цели сензация, а само правдивост и наказване на действително отговорните лица. Защото въпреки всичко две човешки ориси, от които зависят и тези на техните близки, са в ръцете на Темида, която, с цел да оправдае името и достойнството си, не би трябвало да остане сляпа за една голяма неправда.
БЛИЦ ще продължава да припомня за нея.
Сега единствено ще маркираме защо иде тирада. И още веднъж ясно и тъкмо ще посочим някои съществени обстоятелства, които потвърждават невинността на двамата наказани на тежки ефикасни присъди (по 10 и по 13 години и 3 месеца). И най-много – че изрично е налице законово съображение за обновяване на производството. Възобновяване, което даже да се случи, по всяка възможност ще е без никакво значение за единия от незаслужено наказаните по простата причина, че… е прекомерно допустимо да не доживее бленувания миг на възтържествуване на справедливостта, тъй като поради преживения стрес се е разболял от тежко онкологично заболяване и е претърпял две интервенции и химеотерапия.
По въпросното произвеждане има наказани трима души, които са приети за отговорни в нанасянето на тежка телесна щета на бензинджията Галин Тачев.
Случаят е от 13 ноември 2010 година, а главно настоящо лице е разградчанинът Марин Петров – прочут в района предприемач с известност на човек, непосредствен до някогашните групировки. В дребните часове на въпросната дата той влиза със своята държанка Павлина Гешева в бензиностанция до село Гешево. Там с изключение на личния състав са и трима пияни мъже, които стартират да ги подкачат. Петров замълчава и излиза. Последва телефонно позвъняване от него към някогашния му водач Димитър Колев. В този миг той е в дискотека в Разград, където е и Тодор Григоров, който е трябвало да се прибере с неговата кола към дома си. Димитър потегля към бензиностанцията, а с него и Тодор. Междувременно Марин се обажда и на още един човек – Радослав Раденков, който идва на мястото с още двама души (по-късно в качеството си на очевидци по делото) – Мирослав Радев и Светослав Стоянов. И оттова към този момент стартира забавната част.
Пръв в бензиностанцията влезнал Раденков, след него Колев, след това Марин Петров, последван от Мирослав Радев и Тодор Григоров, и най-после – Светослав Стоянов (така стоят под номера и в материалите по досъдебното производство). Раденков отишъл до касата и помел с ръка един от стелажите с дъвки и бонбони и почнал да разпитва за въпросните трима мъже. В това време влиза и 42-годишният тогава бензинджия. Разказ от тук насетне не е необходим, тъй като са налице записи от камерите в бензиностанцията, които, въпреки и с неприятно качество, реалистично демонстрират какво се случва. Видеозаписът онагледява по какъв начин Марин Петров предизвика спор с бензинджията /и двамата обрисувани на фрагментите с бяло кръгче – б. а./ и по какъв начин му удря пестник, който след това обаче е приписан на различен от подсъдимите.
Именно за това би трябвало да се обърне внимание и да се посочат явно нелогичните дейности на проверяващия служител на реда, чиито трудове в материалите са следните: „ Номер 3 /Марин Петров/ и Номер 5 /Тодор Григоров/ беседват с Галин Тачев, а останалите по това време са до касата. На видеозаписа наподобява (?!) че Номер 5 удря пестник на Галин Тачев. В идващият миг Номер 1 (Раденков) бързо доближава към тях и удря Галин Тачев, при което го събаря на земята и стартира да го рита “.
А какви са обстоятелствата, документирани на видеозаписите: не Тодор Григоров, а Марин Петров удря пестник на потърпевшия бензинджия. Много забавно обаче за какво на проверяващия служител на реда „ му наподобява “, че Тодор удря пестник, само че за сметка на това пък комфортно пропуща безспорния факт, че на фрагментите се вижда, че шамарът е дело на Марин?!
След това: когато Тачев пада на земята, Димитър Колев го изтегля към касите. От всичките му дейности се вижда, че не демонстрира никаква експанзия по отношение на него, а дружно със Светослав и Мирослав се пробват да спрат Раденков да го удря. Но проверяващите на процедура неприемливо измислят и вменяват претекст на Димитър, че в действителност го е издърпал на по-широко място, с цел да могат по-удобно да го бият. През цялото това време – от рухването на земята на Тачев до края, Тодор Григоров стои настрана от цялата обстановка.
Следователно за Тодор Григоров няма безапелационни доказателства, а единствено наподобява, че е нанесъл един пестник на потърпевшия, както е и изрично, че Димитър Колев не е нанесъл нито един удар. От записа обаче абсолютно е видно, че Тодор Григоров не е нанасял удар на потърпевшия Галин Тачев, а за какво на проверяващият служител на реда му наподобява по този начин, може да изясни само и единствено самият проверяващ. Особено мощно усещане не може да не направи фактът, че за Димитър Колев изрично се открива, че удар той въобще не е нанесъл, само че е включен в така наречен „ група “ на лицата, които са нанесли побой, в резултат на който постадалият е получил инсулт. Всъщност – и съгласно проверяващия, безапелационни доказателства има единствено за Раденков – видно от записа, привързан към делото. Той фактически брутално е нанасял ритници на потърпевшия човек.
Фатално обаче за ориста на двама души е не мнението на проверяващия служител на реда, а тезата на прокурора в обвинителния акт, която безусловно преповтаря това безусловно нестимулирано персонално мнение. Безусловно в пъти по-фатално е събитието, че съдът, който би трябвало да преценя всички доказателства и да реши делото всъщност, безусловно е прекопирал случайните съждения на проверяващ служител на реда и прокурор.
Абсолютно неразбираемо е по какъв метод може да се стимулира извод и да се постанови неоправдателна присъда, като се одобри, че един шамар, при който потърпевшият е останал прав, може да аргументи инсулт. Още по-учудващо е по какъв начин този шамар може да се трансферира като извършителство от един човек на различен. А точно – от Марин на Тодор. Освен това извънредно фрапантен е фактът, че може да бъде наказан човек, който не е нанесъл нито един удар. Дори в противен случай – също видно от записа – пробва да прекрати побоя, нанасян от Раденков.
Накрая обаче Григоров и Колев се оказват с по 13 години и 3 месеца и 10 години отнемане от независимост – ей по този начин, тъй като някой е решил да изкриви действителността в интерес на различен. Всъщност Марин Петров, който е основател на целия случай, видно от фрагментите на видеозаписа, пръв нанася удар по лицето на потърпевшия. Този факт е напълно подценен и изваден вън от кориците на делото както от проверяващият служител на реда, по този начин и от прокурора, а като край – и от правосъдните сформира. На процедура ставаме очевидци на безпецедентно арогантна замяна – Марин Петров е замесетен от различен човек, а точно Тодор Григоров, който да поеме виновността му макар неналичието на доказателства да е нанасял удар на потърпевшия.
Абсолютен казус в наказателното право е да се одобри, че човек, който въобще не е нанесъл удар, може да е причинител при причиняване на тежка телесна щета. Нещо повече: на видеозаписа Димитър Колев подхваща дейни дейности да избави потърпевшия от Раденков, който е индивидът, нанасял нескончаем и нечовечен побой.
По време на следствието Марин Петров даже има наглостта да излъже, че изобщо не е бил в бензиностанцията! Прави го, тъй като до оня миг не е знаел, че има видеокадри. Марин Петров получава присъда за лъжесвидетелстване под №561 от 27.07.2011 година по НОХД № 482/2011г. на Районен съд – Разград. Именно тази присъда е безспорното законово съображение да бъде обновено делото според наредбите на член 422 от Наказателно-процесуален кодекс.
Вече има един отвод за обновяване на делото от Апелативен съд – Варна. Вярно е, че това е ексклузивен прийом, при който се поправя влезнала в действие присъда. И случаите, в които дело се възобновява по молба на наказан, са извънредно редки. Същевременно обаче не излиза наяве има ли значение лъжесвидетелстването на главния очевидец по делото Марин Петров, както и какво в действителност се открива от видеозаписа и въобще получен ли е този запис. Не е ясно и за какво не е коментиран в претекстовете на Апелативен съд – Варна.
Основният въпрос е по какъв начин е допустимо проверяващ служител на реда, прокурор и съдии от три инстанции да не виждат и да не изтълкуват законосъобразно дейностите и държанието на всяко едно от лицата, които са участници в по този начин измислената „ група “?! Както и незаконно ли е държанието на основателя на случая, който в действителност е и човек, нанесъл удар на потърпевшия, само че необяснимо за какво остава единствено очевидец по делото?! И редно и обикновено ли е способените органи да изкривяват обстоятелствата, и в резултат на това да доближават до неправилни заключения, а действителният разбор на обстановката да бъде изработен в действителност в границите на журналистическо следствие?! И нека този парадокс да не е индикация за правораздаването в последните години. В последна сметка човек, за който на проверяващи и магистрати „ им наподобява, че е нанесъл пестник “, е наказан на 13 години и 3 месеца отнемане от независимост при първичен непоколебим режим. А този, който въобще не е нанесъл удар, също ще лежи при непоколебим режим 10 години.
Вероятно за никого няма да е изненада, че и за двамата наказани тези явно несправедливи присъди са били голям потрес. Шок, който съгласно околните на Тодор Григоров е измежду аргументите да се отключи тежко онкологично заболяване – рак на панкреаса. Последвали са и две интервенции, втората от които – извънредно тежка. На процедура половината вътрешни органи на Григоров са били изрязани – повече от половината задстомашна жлеза, жлъчка и жлъчни канали, дванадесетопръстник, част от тънките вътрешности и стомаха. Няма да бъде пресилено или пък неточност, в случай че се каже, че Тодор Григоров към този момент е половин човек. При това безусловно. Близките му се надяват извършената химеотерапия да стопира болестта и той да влезе в ремисия.
Освен подаване на молба за отсрочване на изтърпяване на наказването на Тодор Григоров заради явно унищоженото му здраве и неспособност да се лекува в изискванията на местата за отнемане от независимост, следва подаване на молба и до Апелативен съд – Варна за обновяване на делото. Надеждата е, че при новото разглеждане правосъдният състав ще реши вярно постановената присъда за лъжесвидетелстване на Марин Петров, както и ще се запознае персонално с приложения видеозапис, а също по този начин – ще направи съответни заключения на база фрагментите в него.
Настоящата обява не цели сензация, а само правдивост и наказване на действително отговорните лица. Защото въпреки всичко две човешки ориси, от които зависят и тези на техните близки, са в ръцете на Темида, която, с цел да оправдае името и достойнството си, не би трябвало да остане сляпа за една голяма неправда.
БЛИЦ ще продължава да припомня за нея.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ