Какво стои зад фокуса на Тръмп върху Венецуела
Преди близо два века президентът на Съединените американски щати Джеймс Монро афишира Западното полукълбо за зона, затворена за европейските сили – позиция, останала в историята като „ Доктрината Монро “. Тази разгласа слага началото на нова епоха, в която Съединените щати се утвърждават като преобладаваща мощ и самопровъзгласен „ страж “ на района, напомня The Conversation.
В идващите десетилетия съвсем една трета от близо 400-те намеси на Съединени американски щати по света се случват точно в Латинска Америка. Вашингтон смъква държавни управления, считани за неподходящи, или прибягва до потребление на мощ, която по-късно е определяна като противозаконна от интернационалните съдилища.
През 2013 година тогавашният държавен секретар Джон Кери декларира, че „ ерата на Доктрината Монро е завършила “, с което алегорично отбелязва смяна към партньорски метод по отношение на страните от района, а не към възприемането им като сфера на въздействие.
Днес обаче Националната тактика за сигурност, оповестена предходната седмица от администрацията на настоящия президент на Америка Доналд Тръмп, официално възражда тази историческа теория. Документът дава подтекст на самодейните дейности на администрацията в района през последните месеци – от смъртоносните удари по лодки в Карибския басейн до изборното използване на наказания и помилвания.
Защо Латинска Америка още веднъж е в центъра
Стратегията намерено прокламира „ версия на доктрината Монро, обвързвана с Тръмп “, като издига Западното полукълбо до главен интернационален приоритет на Съединените щати. В текста се показва, че интервалът, в който Близкият изток е доминирал американската външна политика, „ за благополучие са отминали “.
Сигурността и просперитетът на Съединени американски щати са директно обвързани с поддържането на американското предимство в Латинска Америка. Документът цели да ограничи достъпа на Китай и други сили до стратегически активи като военни уреди, пристанища, сериозни минерали и киберкомуникационни мрежи.
Особено мощен акцент е подложен върху съчетаването на острата изразителност против „ наркотерористите “ със съперничеството сред великите сили – Съединените щати и Китай. Предвиждат се засилено военно наличие и дипломатически напън за противопоставяне на наркокартелите и за отбрана на морските пътища, пристанищата и сериозната инфраструктура от китайско въздействие.
Логиката зад дейностите на Тръмп
В продължение на месеци администрацията на Тръмп нанася удари по кораби, за които се допуска, че транспортират опиати в Карибско море и източната част на Тихия океан, при които умират десетки хора. Експерти по интернационално право и правата на индивида настояват, че тези офанзиви нарушават интернационалното право, а Конгресът на Съединени американски щати не е разрешавал въоръжен спор в тези води. Въпреки това ударите се показват като нужни за отбрана от „ наркотерористи “.
Президентът на Венецуела Николас Мадуро е именуван „ наркодиктатор “, макар че страната му е вторичен фактор в потока от опиати към Съединените щати. На 2 декември Доналд Тръмп декларира пред кореспонденти, че всяка страна, която съгласно него създава или транспортира опиати към Съединени американски щати, може да стане обект на боен удар – в това число Мексико и Колумбия.
President Trump’s National Security Strategy is a clear and powerful articulation of his common-sense, America First, Peace Through Strength agenda.
This Strategy lays out his realistic approach to advancing our nation’s interests, above all by ensuring we are always operating…
— Under Secretary of War Elbridge Colby (@USWPColby)
В същия ден Тръмп помилва някогашния президент на Хондурас Хуан Орландо Ернандес, наказан на 45 години затвор за подкрепяне на трафика на стотици тонове кокаин към Съединени американски щати. Новата тактика за национална сигурност се пробва да изясни тези спорни решения, наблягайки отбраната на „ главните национални ползи “ и заявявайки: „ Външната политика на президента Тръмп не е учредена на обичайната политическа идеология. Тя е стимулирана на първо място от това, което работи за Америка – или, с две думи – Америка преди всичко. “
Венецуела – основният фокус
Стратегията хвърля светлина и върху обсесията на Тръмп по отношение на Венецуела – страна с най-големите потвърдени нефтени запаси в света и стратегическа брегова линия на Карибско море. Под натиска на дългогодишни наказания Каракас подписва енергийни и минни съглашения с Китай, Иран и Русия – нещо, което документът дефинира като недопустимо за Съединени американски щати.
Въпреки че Венецуела не е упомената непосредствено, тактиката загатва за сложни за превъзмогване непознати въздействия, „ поради политическите съюзи сред избрани латиноамерикански държавни управления и избрани задгранични артисти “.
Паралелно с това „ Ню Йорк Таймс “ оповестява, че държавното управление на Мадуро е предложило на Съединени американски щати преобладаващ дял в нефтените и златните си запаси, което би означавало внезапен геополитически завой. В същото време мнозина виждат блян към промяна на режима, като водачът на венецуелската съпротива Мария Корина Мачадо, носителка на Нобеловата премия за мир за 2025 година, приказва за „ опция за 1,7 трилиона $ “ посредством приватизация на петрол, газ и инфраструктура след Мадуро.
Разделен районен отговор
Латинска Америка остава фрагментирана и без съгласуван отговор на дейностите на администрацията на Тръмп. Регионалните организации са отслабени, а държавните управления са принудени да реагират поотделно – някои с вяра да бъдат третирани като съдружници, други със боязън да не бъдат избрани като „ наркодържави “.
Двеста години след Доктрината Монро, Вашингтон продължава да възприема Западното полукълбо като личен двор, в който има свободата да се намесва съгласно личната си преценка.
В идващите десетилетия съвсем една трета от близо 400-те намеси на Съединени американски щати по света се случват точно в Латинска Америка. Вашингтон смъква държавни управления, считани за неподходящи, или прибягва до потребление на мощ, която по-късно е определяна като противозаконна от интернационалните съдилища.
През 2013 година тогавашният държавен секретар Джон Кери декларира, че „ ерата на Доктрината Монро е завършила “, с което алегорично отбелязва смяна към партньорски метод по отношение на страните от района, а не към възприемането им като сфера на въздействие.
Днес обаче Националната тактика за сигурност, оповестена предходната седмица от администрацията на настоящия президент на Америка Доналд Тръмп, официално възражда тази историческа теория. Документът дава подтекст на самодейните дейности на администрацията в района през последните месеци – от смъртоносните удари по лодки в Карибския басейн до изборното използване на наказания и помилвания.
Защо Латинска Америка още веднъж е в центъра
Стратегията намерено прокламира „ версия на доктрината Монро, обвързвана с Тръмп “, като издига Западното полукълбо до главен интернационален приоритет на Съединените щати. В текста се показва, че интервалът, в който Близкият изток е доминирал американската външна политика, „ за благополучие са отминали “.
Сигурността и просперитетът на Съединени американски щати са директно обвързани с поддържането на американското предимство в Латинска Америка. Документът цели да ограничи достъпа на Китай и други сили до стратегически активи като военни уреди, пристанища, сериозни минерали и киберкомуникационни мрежи.
Особено мощен акцент е подложен върху съчетаването на острата изразителност против „ наркотерористите “ със съперничеството сред великите сили – Съединените щати и Китай. Предвиждат се засилено военно наличие и дипломатически напън за противопоставяне на наркокартелите и за отбрана на морските пътища, пристанищата и сериозната инфраструктура от китайско въздействие.
Логиката зад дейностите на Тръмп
В продължение на месеци администрацията на Тръмп нанася удари по кораби, за които се допуска, че транспортират опиати в Карибско море и източната част на Тихия океан, при които умират десетки хора. Експерти по интернационално право и правата на индивида настояват, че тези офанзиви нарушават интернационалното право, а Конгресът на Съединени американски щати не е разрешавал въоръжен спор в тези води. Въпреки това ударите се показват като нужни за отбрана от „ наркотерористи “.
Президентът на Венецуела Николас Мадуро е именуван „ наркодиктатор “, макар че страната му е вторичен фактор в потока от опиати към Съединените щати. На 2 декември Доналд Тръмп декларира пред кореспонденти, че всяка страна, която съгласно него създава или транспортира опиати към Съединени американски щати, може да стане обект на боен удар – в това число Мексико и Колумбия.
President Trump’s National Security Strategy is a clear and powerful articulation of his common-sense, America First, Peace Through Strength agenda.
This Strategy lays out his realistic approach to advancing our nation’s interests, above all by ensuring we are always operating…
— Under Secretary of War Elbridge Colby (@USWPColby)
В същия ден Тръмп помилва някогашния президент на Хондурас Хуан Орландо Ернандес, наказан на 45 години затвор за подкрепяне на трафика на стотици тонове кокаин към Съединени американски щати. Новата тактика за национална сигурност се пробва да изясни тези спорни решения, наблягайки отбраната на „ главните национални ползи “ и заявявайки: „ Външната политика на президента Тръмп не е учредена на обичайната политическа идеология. Тя е стимулирана на първо място от това, което работи за Америка – или, с две думи – Америка преди всичко. “
Венецуела – основният фокус
Стратегията хвърля светлина и върху обсесията на Тръмп по отношение на Венецуела – страна с най-големите потвърдени нефтени запаси в света и стратегическа брегова линия на Карибско море. Под натиска на дългогодишни наказания Каракас подписва енергийни и минни съглашения с Китай, Иран и Русия – нещо, което документът дефинира като недопустимо за Съединени американски щати.
Въпреки че Венецуела не е упомената непосредствено, тактиката загатва за сложни за превъзмогване непознати въздействия, „ поради политическите съюзи сред избрани латиноамерикански държавни управления и избрани задгранични артисти “.
Паралелно с това „ Ню Йорк Таймс “ оповестява, че държавното управление на Мадуро е предложило на Съединени американски щати преобладаващ дял в нефтените и златните си запаси, което би означавало внезапен геополитически завой. В същото време мнозина виждат блян към промяна на режима, като водачът на венецуелската съпротива Мария Корина Мачадо, носителка на Нобеловата премия за мир за 2025 година, приказва за „ опция за 1,7 трилиона $ “ посредством приватизация на петрол, газ и инфраструктура след Мадуро.
Разделен районен отговор
Латинска Америка остава фрагментирана и без съгласуван отговор на дейностите на администрацията на Тръмп. Регионалните организации са отслабени, а държавните управления са принудени да реагират поотделно – някои с вяра да бъдат третирани като съдружници, други със боязън да не бъдат избрани като „ наркодържави “.
Двеста години след Доктрината Монро, Вашингтон продължава да възприема Западното полукълбо като личен двор, в който има свободата да се намесва съгласно личната си преценка.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ