Последната „рок звезда“ на Силициевата долина
Преди близо 23 години чиновник на Apple разказва Стив Джобс пред създателя Майкъл Гротаус като „ рок звезда измежду CEO-тата “.
Сравнението звучи необичайно. В последна сметка, рок звездите са културни икони с милиони почитатели, а основните изпълнителни директори… просто управляват компании. Авторът обаче признава, че по това време е млад и не осъзнава толкоз добре личността на Джобс.
В своя текст за Fast Company Гротаус си напомня по какъв начин стартира работа в Apple на ниска, нетехническа позиция. Нищо изключително, и въпреки всичко всякога, когато някой схваща за работното му място, следва еднакъв въпрос: „ А виждал ли си Стив Джобс? Какъв началник е той? “
Това се повтаря толкоз постоянно, че той стартира да осъзнава какъв брой огромно в действителност е въздействието на Джобс, даже върху хора, които в никакъв случай не са имали досег до него.
Самият Гротаус в никакъв случай не е разговарял с основния изпълнителен шеф, само че един път го вижда в Caffe Macs – служебното кафене на Apple в централата на 1 Infinite Loop. По-късно, когато споделя за тази къса среща, някой му отвръща: „ Ти си огромен късметлия. Много малко хора в миналото ще бъдат в една стая с историческа фигура. “
Тогава, споделя Гротаус в текста си, той осъзнава какво значи в действителност да бъдеш рок звезда в света на технологиите.
Джобс не просто управлява Apple – той е фигура, която въодушевява. Символ. Икона. Почти две десетилетия по-късно създателят има вяра, че Джобс евентуално ще остане последният толкоз необятно обичан и съвсем универсално почитан водач на софтуерния свят.
А това може би е за положително.
Факторът Мъск
Това осъзнаване не идва инцидентно. В последно време създателят размишлява доста за софтуерните водачи – и по-специално за един: Илон Мъск.
В началото на 2010-те той е същински впечатлен от Мъск. Харесва метода, по който Tesla създава електрически автомобили за всеобщия пазар и разпространява по-екологично устойчиви решения за превоз и сила. По всичко наподобява, че това не са просто артикули, а действителни стъпки към едно по-добро бъдеще.
Освен това Мъск наподобява харизматичен, съвсем като новия Джобс. Когато приказва, хората го слушат. Излъчва визионерство. И през тези години Гротаус е уверен, че Мъск е идващият софтуерен исполин, който ще промени света и ще бъде уважаван по същия метод както Джобс.
Само че се оказва в неточност.
Макар и в никакъв случай да не се е срещал с Мъск, Гротаус признава, че към този момент мъчно разпознава оня човек, който в миналото го е вдъхновявал. Какво тъкмо се е случило – дали Мъск се е трансформирал, или просто е почнал да демонстрира същинското си лице – това не може да се каже. Той обаче е сигурен в едно: гледайки по какъв начин хора от целия свят стачкуват пред магазините му, излиза наяве, че Мъск няма да бъде идващият Стив Джобс.
И не става въпрос единствено за него – сега няма нито един софтуерен водач, който даже да се приближава до тази роля.
Една от главните аргументи за това, съгласно Гротаус, е, че самият облик на огромните софтуерни компании се е трансформирал радикално от времето, в което Джобс е бил на върха.
В началото на 2000-те години Силициевата котловина е извънредно вдъхновяващо място. Почти всеки месец се появява нов артикул или услуга, които действително улесняват живота ни. Хората имат вяра в технологията. Възприемат я като инструмент за напредък, връзка, даже за народна власт.
Но през последните 15 години вятърът се обръща.
Гиганти като Amazon може и да оферират невиждани улеснения, само че в същото време унищожават дребните бизнеси и опразват локалните общности. А това поражда настървение, а не удивление към CEO-тата, които управляват тези корпорации.
Същото се случва и със обществените мрежи.
Някога оповестени за катализатор на свободата на словото и връзката сред хората, през днешния ден те постоянно са упреквани за проблемите с психологичното здраве, онлайн издевателството, разпространяването на дезинформация и поляризация.
Изследванията демонстрират, че множеството хора имат вяра, че платформи като Фейсбук и X имат прекомерно огромно въздействие върху политиката. Това още веднъж отдалечава всеобщата аудитория от ръководителите им.
Новата вълна на софтуерната гражданска война – изкуственият разсъдък – също не провокира особена еуфория. Напротив. Хората се опасяват, че AI ще отнеме милиони работни места още в идващите няколко години.
Освен това доста от тях имат вяра, че той „ изсмуква човешкото “ от изкуството. Според изследване на YouGov множеството американци гледат на AI със боязън и песимизъм. А когато си CEO на компания, чийто артикул плаши хората – не можеш да очакваш обич и почитание.
Но има и още нещо. Днес технологиите са надълбоко преплетени с политиката и властта – доста повече, в сравнение с по времето на Джобс.
Избори се печелят (или губят) в обществените мрежи. Войни се водят благодарение на чипове и програмен продукт, създадени в Силициевата котловина. Големите софтуерни компании харчат десетки милиони годишно за лобизъм, политически дарения и въздействие върху законодателството – от налози до регулации.
А политиката, по своята същина, разделя хората.
Америка през днешния ден е по-поляризирана от всеки път. Ако харесвате обстоятелството, че Джеф Безос, Илон Мъск и Марк Зъкърбърг бяха почетни посетители на встъпването в служба на Доналд Тръмп, можете да бъдете сигурни, че най-малко половината нация ненавижда това, твърди Гротаус.
Затова, съгласно него, може и да има още визионери, иноватори и водачи в света на технологиите — само че втори Джобс? Едва ли.
Разбира се, никой не твърди, че Стив Джобс е бил светец. Авторът припомня, че личността му е много комплицирана – добре знае се, че работата с Джобс можела да бъде извънредно сложна, като той постоянно бил припрян или извънредно придирчив в преследването на съвършенството.
Но все пак – или може би точно поради тази своя обсесивна отдаденост – той е обичан. Защото живее и работи в ера, в която софтуерните компании още не са се трансформирали в Големите Злодеи.
И за разлика от множеството водачи през днешния ден, Джобс съумява да резервира политическите си възгледи на назад във времето – или най-малко може да си разреши да го направи.
Най-вече хората го обичат, тъй като продуктите, които основава, носят наслада. Просто наслада.
С оглед на това по какъв начин се е трансформирал светът – и каква е днешната роля на Big Tech – създателят не има вяра, че още веднъж ще се появи толкоз харесван софтуерен водач.
И това, споделя той, е по-скоро за положително.
Колкото и огромен обожател да е на Джобс, Гротаус акцентира, че обожествяването на една-единствена фигура е много рисковано – изключително в днешната действителност, в която CEO-тата на софтуерни компании към този момент въздействат освен върху това какви устройства използваме, а и върху това какви истории четем, в какво имаме вяра и даже какви закони се одобряват.
Сравнението звучи необичайно. В последна сметка, рок звездите са културни икони с милиони почитатели, а основните изпълнителни директори… просто управляват компании. Авторът обаче признава, че по това време е млад и не осъзнава толкоз добре личността на Джобс.
В своя текст за Fast Company Гротаус си напомня по какъв начин стартира работа в Apple на ниска, нетехническа позиция. Нищо изключително, и въпреки всичко всякога, когато някой схваща за работното му място, следва еднакъв въпрос: „ А виждал ли си Стив Джобс? Какъв началник е той? “
Това се повтаря толкоз постоянно, че той стартира да осъзнава какъв брой огромно в действителност е въздействието на Джобс, даже върху хора, които в никакъв случай не са имали досег до него.
Самият Гротаус в никакъв случай не е разговарял с основния изпълнителен шеф, само че един път го вижда в Caffe Macs – служебното кафене на Apple в централата на 1 Infinite Loop. По-късно, когато споделя за тази къса среща, някой му отвръща: „ Ти си огромен късметлия. Много малко хора в миналото ще бъдат в една стая с историческа фигура. “
Тогава, споделя Гротаус в текста си, той осъзнава какво значи в действителност да бъдеш рок звезда в света на технологиите.
Джобс не просто управлява Apple – той е фигура, която въодушевява. Символ. Икона. Почти две десетилетия по-късно създателят има вяра, че Джобс евентуално ще остане последният толкоз необятно обичан и съвсем универсално почитан водач на софтуерния свят.
А това може би е за положително.
Факторът Мъск
Това осъзнаване не идва инцидентно. В последно време създателят размишлява доста за софтуерните водачи – и по-специално за един: Илон Мъск.
В началото на 2010-те той е същински впечатлен от Мъск. Харесва метода, по който Tesla създава електрически автомобили за всеобщия пазар и разпространява по-екологично устойчиви решения за превоз и сила. По всичко наподобява, че това не са просто артикули, а действителни стъпки към едно по-добро бъдеще.
Освен това Мъск наподобява харизматичен, съвсем като новия Джобс. Когато приказва, хората го слушат. Излъчва визионерство. И през тези години Гротаус е уверен, че Мъск е идващият софтуерен исполин, който ще промени света и ще бъде уважаван по същия метод както Джобс.
Само че се оказва в неточност.
Макар и в никакъв случай да не се е срещал с Мъск, Гротаус признава, че към този момент мъчно разпознава оня човек, който в миналото го е вдъхновявал. Какво тъкмо се е случило – дали Мъск се е трансформирал, или просто е почнал да демонстрира същинското си лице – това не може да се каже. Той обаче е сигурен в едно: гледайки по какъв начин хора от целия свят стачкуват пред магазините му, излиза наяве, че Мъск няма да бъде идващият Стив Джобс.
И не става въпрос единствено за него – сега няма нито един софтуерен водач, който даже да се приближава до тази роля.
Една от главните аргументи за това, съгласно Гротаус, е, че самият облик на огромните софтуерни компании се е трансформирал радикално от времето, в което Джобс е бил на върха.
В началото на 2000-те години Силициевата котловина е извънредно вдъхновяващо място. Почти всеки месец се появява нов артикул или услуга, които действително улесняват живота ни. Хората имат вяра в технологията. Възприемат я като инструмент за напредък, връзка, даже за народна власт.
Но през последните 15 години вятърът се обръща.
Гиганти като Amazon може и да оферират невиждани улеснения, само че в същото време унищожават дребните бизнеси и опразват локалните общности. А това поражда настървение, а не удивление към CEO-тата, които управляват тези корпорации.
Същото се случва и със обществените мрежи.
Някога оповестени за катализатор на свободата на словото и връзката сред хората, през днешния ден те постоянно са упреквани за проблемите с психологичното здраве, онлайн издевателството, разпространяването на дезинформация и поляризация.
Изследванията демонстрират, че множеството хора имат вяра, че платформи като Фейсбук и X имат прекомерно огромно въздействие върху политиката. Това още веднъж отдалечава всеобщата аудитория от ръководителите им.
Новата вълна на софтуерната гражданска война – изкуственият разсъдък – също не провокира особена еуфория. Напротив. Хората се опасяват, че AI ще отнеме милиони работни места още в идващите няколко години.
Освен това доста от тях имат вяра, че той „ изсмуква човешкото “ от изкуството. Според изследване на YouGov множеството американци гледат на AI със боязън и песимизъм. А когато си CEO на компания, чийто артикул плаши хората – не можеш да очакваш обич и почитание.
Но има и още нещо. Днес технологиите са надълбоко преплетени с политиката и властта – доста повече, в сравнение с по времето на Джобс.
Избори се печелят (или губят) в обществените мрежи. Войни се водят благодарение на чипове и програмен продукт, създадени в Силициевата котловина. Големите софтуерни компании харчат десетки милиони годишно за лобизъм, политически дарения и въздействие върху законодателството – от налози до регулации.
А политиката, по своята същина, разделя хората.
Америка през днешния ден е по-поляризирана от всеки път. Ако харесвате обстоятелството, че Джеф Безос, Илон Мъск и Марк Зъкърбърг бяха почетни посетители на встъпването в служба на Доналд Тръмп, можете да бъдете сигурни, че най-малко половината нация ненавижда това, твърди Гротаус.
Затова, съгласно него, може и да има още визионери, иноватори и водачи в света на технологиите — само че втори Джобс? Едва ли.
Разбира се, никой не твърди, че Стив Джобс е бил светец. Авторът припомня, че личността му е много комплицирана – добре знае се, че работата с Джобс можела да бъде извънредно сложна, като той постоянно бил припрян или извънредно придирчив в преследването на съвършенството.
Но все пак – или може би точно поради тази своя обсесивна отдаденост – той е обичан. Защото живее и работи в ера, в която софтуерните компании още не са се трансформирали в Големите Злодеи.
И за разлика от множеството водачи през днешния ден, Джобс съумява да резервира политическите си възгледи на назад във времето – или най-малко може да си разреши да го направи.
Най-вече хората го обичат, тъй като продуктите, които основава, носят наслада. Просто наслада.
С оглед на това по какъв начин се е трансформирал светът – и каква е днешната роля на Big Tech – създателят не има вяра, че още веднъж ще се появи толкоз харесван софтуерен водач.
И това, споделя той, е по-скоро за положително.
Колкото и огромен обожател да е на Джобс, Гротаус акцентира, че обожествяването на една-единствена фигура е много рисковано – изключително в днешната действителност, в която CEO-тата на софтуерни компании към този момент въздействат освен върху това какви устройства използваме, а и върху това какви истории четем, в какво имаме вяра и даже какви закони се одобряват.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ