Сладката целувка на смъртта. Как мъртвец спечелил надбягвания с коне
Преди близо 100 години Франк Хейз вечно записал името си в историята на спорта. Той удържал блестяща, сензационна победа като… труп.
Многовековната история на надбягванията знае доста удивителни победи, за които се пишели книги и разгласяли митове. Но единствено един път за 100 години в надпреварите побеждава труп. При това победил в сходство с всички правила на надпреварата, финиширайки най-бързо от всички.
Победа и гибел
Жокеят Франк Хейз и конят на име Суит Кис („ Сладка целувка “) на 4 юни 1923 година се втурнали като луди по дистанцията на трасето в Белмонт-Парк. Преди старта тази спортна двойка била считана за новобранци: залозите за нея били 20 към 1.
Но смелчаците, които рискували да създадат сходен залог, се хванали за главата от благополучие: на финалната права Суит Кис излязъл напред и изпреварил с цяла глава най-близкия си съперник.
Стопанката на коня била някоя си Мис Фрайлинг, която в компанията на приятелите си и на съдиите се втурнала към спечелилите, с цел да ги поздрави персонално за този важен резултат. Но, приближавайки към коня, всички усетили, че нещо не е наред: Хейз не се движел в седлото си и не давал никакви признаци за живот.
Пред присъстващите се разкрила жестока картина: вратата на жокея била отворена, като че ли не му бил достигнал въздух, а лицето било накриво от болежка. Но най-важното – Хейз нямал пулс, Той бил мъртъв.
Може ли труп да победи?
На лекаря не му било мъчно да сложи диагноза: Хейз бил изумен от инфаркт. Главният въпрос бил в следното: това още при започване на трасето ли се случило, или жокеят толкоз бил впечатлен от непредвидената победа, че получил удар.
По косвени признаци лекарите открили, че индивидът умрял още първоначално, а Сладка Целувка, считан за един интелигентен и добре питомен кон, приключил гонката на най-висока скорост даже без пришпорването на своя ездач.
След мнението на лекарите своята присъда трябвало да произнесат оргнизаторите на надпреварата. Може ли труп да бъде победител? Съдиите взели решение, че може.
Все отново Хейз не нарушил разпоредбите и колкото и цинично да звучало, финишира в седлото си преди всичко. Присъдили успеха на покойника и Сладка целувка, връчили наградата на мис Фрайлин, а на щастливците изплатили облагите от залозите.
Всичко било както елементарни, единствено дето уредниците решили по разбираеми аргументи да се откажат от претеглянето на жокеите след гонката.
Първата и последната
А точно тежестта, най-вероятно, станало повода за тази трагикомична история. Защото Франк Хейз, който вв общи линии, не бил професионален жокей, а главно работел като треньор на коне и елементарен коняр, по този начин желал да победи, че за ден преди надпреварата свалил тежестта си от 65 на 59 кг и излязъл на практика отпаднал на старта.
Физическото натоварване по време на гонката се оказала смъртоносна за жокея, който бил на лимита на силите си.
И за Франк, и за Сладка целувка тази победа се оказала първа и последна. Погребали жокея три дни по-късно в същия ослепителен костюм, в който той постигнал най-големия триумф в живота си.
Конят станал прочут като „ Сладката целувка на гибелта “, а нейната господарка повече не я пуснала по надпревари. Но тази едничка победа била задоволителна, с цел да не я не помнят след даже съвсем цялостен век.
