Най-големият ви приятел от детството е рожденик Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/lyubopitno/nay-golemiyat-vi-priyatel-ot-detstvoto-e-rozhdenik_news550558.html
Преди 90 година от щемпел излиза една брошура, която понася на крилете на въображението всеки собствен четец. Неин създател е Алън Милн. Той е британски публицист, прочут с книгите си за говорещото плюшено мече Мечо Пух и с детски стихотворения, някои от които също са за Мечо Пух и неговите другари. С тези истории той приспивал своя наследник Кристофър.
В чест на рожденика, ето и един обичан фрагмент: Един прекрасен зимен ден Прасчо измиташе снега пред къщата си и когато подвигна глава, видя наоколо Мечо Пух. Пух обикаляше и обикаляше в кръг, надълбоко умислен. Когато Прасчо му се обади, той отново продължи да крачи, вторачен в снега. — Здрасти! — повтори Прасчо. — Накъде си тръгнал? — На лов — сподели Пух. — На лов защо? — По следите съм на нещо — сподели Пух тайнствено. — Следи на какво? — приближи се Прасчо. — И аз това се запитвам: какво ли ще е? — И по какъв начин мислиш да си отговориш? — Ще би трябвало да се срещна с това животно — сподели Мечо Пух. — Погледни тук! — и той сподели снега пред себе си. — Какво виждаш? — Следи! — сподели Прасчо. — Следи от лапи! — изквича той от възбуждение. — О, Пух, мислиш ли, че това е — е — е Невестулка? — Може би — сподели Пух. — Понякога е, а от време на време не е! Никога не можеш да бъдеш сигурен в следите от лапи! След тези думи Пух продължи по следите, а Прасчо го погледа минута-две и хукна след него. Изведнъж Пух спря разчувствуван и се наведе над следите. — Какво има? — изквича Прасчо. — Смешна работа! — сподели Пух. — Виждам в този момент следи от две животни: тези тук — на каквото и да са били, и тези тук — на друго. Продължили са дружно като приятели! Искаш ли да дойдеш с мен, Прасчо, ако те се окажат Опасни Животни? Прасчо усърдно си почеса ухото…
Блиц
В чест на рожденика, ето и един обичан фрагмент: Един прекрасен зимен ден Прасчо измиташе снега пред къщата си и когато подвигна глава, видя наоколо Мечо Пух. Пух обикаляше и обикаляше в кръг, надълбоко умислен. Когато Прасчо му се обади, той отново продължи да крачи, вторачен в снега. — Здрасти! — повтори Прасчо. — Накъде си тръгнал? — На лов — сподели Пух. — На лов защо? — По следите съм на нещо — сподели Пух тайнствено. — Следи на какво? — приближи се Прасчо. — И аз това се запитвам: какво ли ще е? — И по какъв начин мислиш да си отговориш? — Ще би трябвало да се срещна с това животно — сподели Мечо Пух. — Погледни тук! — и той сподели снега пред себе си. — Какво виждаш? — Следи! — сподели Прасчо. — Следи от лапи! — изквича той от възбуждение. — О, Пух, мислиш ли, че това е — е — е Невестулка? — Може би — сподели Пух. — Понякога е, а от време на време не е! Никога не можеш да бъдеш сигурен в следите от лапи! След тези думи Пух продължи по следите, а Прасчо го погледа минута-две и хукна след него. Изведнъж Пух спря разчувствуван и се наведе над следите. — Какво има? — изквича Прасчо. — Смешна работа! — сподели Пух. — Виждам в този момент следи от две животни: тези тук — на каквото и да са били, и тези тук — на друго. Продължили са дружно като приятели! Искаш ли да дойдеш с мен, Прасчо, ако те се окажат Опасни Животни? Прасчо усърдно си почеса ухото…
Блиц
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ




