Преди 85 години в много германски градове лумват клади от

Преди 85 години в доста немски градове лумват клади от книги – националсоциалистите изгарят литература, оповестена от тях за „ нездравословна “. В акцията най-изненадващо се включват и хиляди студенти.

" Това беше единствено началото. Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора ".

Онова, което предсказва Хайнрих Хайне преди повече от 100 години в една от своите драми, се трансформира в горчива истина по времето на националсоциализма., единствено месеци, откакто Хитлер поема властта в Германия, слага началото на гонения, които прокуждат стотици създатели в заточение, а на някои костват и живота.
Редакцията предлага
Почвата за това е готова от Министерството на пропагандата, ръководено от Йозеф Гьобелс, и от две враждуващи между тях, само че правилни на режима студентски организации. „ Държавата е завладяна, само че висшите учебни заведения – още не ", гласи девизът на националсоциалистите напролет на 1933. И те получават поддръжка – таман в университетите.

Неприличният флирт с режима

А и освен там. Александър Скипис – началник на Борсовото съдружие на немската книжна търговия, съществувало още по времето на националсоциализма, споделя пред Дъждовни води следното: „ Борсовото съдружие взима интензивно присъединяване в изгарянията на книги по времето на националсоциализма. Изготвяни са били описи с книги, давани са разпореждания на книжарниците да не продават избрани творби. В последна сметка става дума за поддръжка на нацисткия режим и концепциите на нацистите ". Заради предстоящи финансови изгоди сдружението явно е ухажвало намерено режима.

Споменатите описи с книги са съдържали произведения, обявявани за „ негермански ". Става дума най-вече за еврейски създатели, само че и за редица други, които са били прекомерно „ леви ", демократични, пацифистки или въобще сериозни по отношение на националсоциалистите – като Бертолд Брехт, Ерих Кестнер, Курт Тухолски, Хайнрих Ман, Алфред Дьоблин и мнозина други, които се оказват в „ черните описи " паралелно с учени като Алберт Айнщайн и Зигмунд Фройд. Общо близо 100 немски и към 40 задгранични създатели – да вземем за пример Ърнест Хемингуей и Андре Жид – са били оповестени за създатели на „ извратено изкуство ".

Клади от книги

Студенти събират въодушевено " негерманска " литература

Централният акт по изгарянето на книги се прави вечерта на 10 май 1933 на берлинския „ Оперетен площад " – днешния " Бебелплац ". Там са закарани над 20 000 книги. Присъстват 5000 студенти с факли и няколко десетки хиляди души аудитория, които стават очевидци по какъв начин Гьобелс към среднощ афишира: „ Свърши ерата на прекомерния еврейски интелектуализъм (…). "

Подпалването обаче се удава малко мъчно под проливния берлински дъжд – огънят лумва чак откакто пожарникарите се присъединили в разпалването, изливайки бензин.

през онази вечер е имало освен в Берлин. Седмици преди и по-късно в редица немски академични градове горят клади от всевъзможни писания. При подбора на създателите и книгите за изгаряне е имало и някои изненади. Така да вземем за пример писателят Оскар Мария Граф с изненада открил, че не бил включен в листата с книгите за изгаряне, които въобще не го зарадвало. Точно противоположното - тъй като постоянно се е стремял да написа истината, попитал управляващите за какво не горят и негоите книги.

Някои писатели, като Томас Ман да вземем за пример, в началото не са неразрешени, само че по-късно влизат в листата на нездравословните създатели. Много от тях са принудени да изоставен страната. Други, които остават в Германия, попадат в пандиза, трети биват напряко екзекутирани, като Карл декор Осиецки и Ерих Мюзам.

" Провинциалните проститутки на литературата "

Десетки хиляди участват на общественото изгаряне на книги на 10 май 1933 в Берлин

Мястото на отхвърлените писатели заемат други, правилни на режима създатели. По техен адрес Курт Тухолски написа от изгнанието си в Швеция: „ Ето ги по какъв начин изпълзяха в този момент от дупките си дребните провинциални проститутки на литературата (…) Ето че най-накрая те се отърваха от еврейската си конкуренция. Удари техният час! "

Критично настроеният създател Алфред Кер, който в точния момент съумява да емигрира в Англия, написа, че с „ акцията против негерманския дух " Хитлер е желал да накара всички създатели да замлъкнат, „ защото същинското изкуство изостря възприятието за съвест, укрепва духа, изобличава полуистините и зове към най-висш хуманизъм ".