Праисторическа истина: Какви динозаври са живели в България ВИДЕО
Преди 83 милиона години на територията на България са живели динозаври. Преди няколко години група палеонтолози са разкрили край Трън кости от няколко разнообразни типа динозаври.
Пред Българска телеграфна агенция единственият български палеохудожник и един от учените, взели участие в разкопките край Трън - Владимир Николов, споделя до каква степен действителна е визията ни за динозаврите от филми като "Джурасик парк ", по какъв начин някои динозаври са се трансформирали в колоси, по какъв начин се е стигнало до тяхното изгубване и за какво този факт и феномен има връзка със актуалната ни история, имало ли е динозаври по нашите земи.
"Първият филм от поредицата "Джурасик парк " показа много реалистични за времето си животни и срещна публиката с вижданията на палеонтолозите към оня миг. С продълженията нещата стоят по различен метод и към този момент заблуждават публиката. От излизането на първия "Джурасик парк " минаха 25 години, през които науката доста напредна. Неща, които сме считали за динозаврите при започване на 90-те години, не са били верни заради неналичието на задоволително данни. Сега знаем, че огромна част от динозаврите са били покрити с пера, а новите филми пренебрегват този факт ", уточни Николов.
На въпроса по какъв начин някои динозаври са се трансформирали в колоси, палеонтологът изясни, че повода е в особености на тяхната анатомия.
"Те са имали много олекотен скелет, сухи кости. Имали са дихателна система от птичи вид, за която е присъща система от въздушни мехури в тялото, което значи, че макар огромните размери, той значително е въздух. Това ги прави много леки. Растителноядните динозаври, които са най-огромни, имат относително дребни глави и не дъвчат храната. Това им разрешава да поемат голямо количество храна и по този начин зареждат растежа си ", изясни Николов.
По думите му огромна част от динозаврите са били топлокръвни или на път да станат топлокръвни.
"Съдим го по особеностите на техните костни тъкани, които демонстрират, че това са животни, които порастват извънредно бързо и с непрекъснати темпове. По това си наподобяват със актуалните бозайници и птиците. Тоест, макар че са влечуги, физиологично се разграничават доста от актуалните влечуги ".
А по какъв начин се е стигнало до тяхното изгубване?
"Динозаврите изчезват в края на кредния интервал на мезозойската епоха. През годините се е спорило за съответните аргументи. Съвременният консенсус измежду палеонтолозите е, че главната причина е ударът от метеорит на територията на Мексиканския залив и полуостров Юкатан. Довел е до извънредно съществени разтърсвания в екосистемата и във всички световни системи. Ударът е породил световни пожари. В деня на рухването на метеорита цяла Северна Америка е била запалена. Тези пожари бледнеят спрямо днешните пожари в Австралия. Континентите към Атлантическия океан са били пометени от цунамита с височина 100-200-300 метра. Ударът е предизвикал и вулканични изригвания на територията на Индия ".
"Всичко това е довело до извънредно бърза смяна в околната среда, в климата. И това не е разрешило на тези свръхспециализирани животни, приспособени към съответни условия на средата, да оцелеят. Освен динозаврите, измират още групи животни, в това число много бозайници, много птици, всички морски влечуги - 70% от живота на Земята. Оцеляват тези, които не са най-хубави, а тези, които са най-неспециализирани и могат да се хранят с всевъзможни отпадъци, мъртва материя, дървесина и каквото им попадне ", съобщи Николов.
По думите му това е много значим урок, защото в наши дни минаваме през огромни промени в заобикалящата ни среда.
Имало ли е динозаври в България?
"Колкото и да е ненадейно, по нашите земи е имало динозаври, макар че десетилетия наред се твърдеше, че такива няма да бъдат открити. По-любопитното е, че първите находки са още от 80-те години, само че не са разпознати като динозаври, тъй като са открити в морски седиментни скали и са били признати за морски влечуги. През 2004-2005 година студентът от Софийския университет - Пламен Иванов, стартира да се занимава с открития тогава материал. Той открива, че това не са морски влечуги, а динозаври ".
"През 2010 година са първите изявления за български динозаври. През 2012 година в моята катедра беше донесен фосил, за който се предполагаше, че е от динозавър. След като го изследвах, открих, че е от титанозавър, представител на група дългошиести, които са най-големите животни, живели в миналото. Въпросният динозавър обаче е с дребни размери, което не е изненадващо, тъй като из Европа този тип е малък, защото е обитавал острови ".
"Тогава взехме решение да посетим мястото, където е открита костта. Не успяхме, защото там бе паднало свлачище. Находището бе локализирано през 2017 година, а през 2018-2019 година организирахме извънредно сполучливи разкопки и събрахме динозавърски кости в региона на Трън ".
"С помощта на доцент Полина Павлишина датирахме находището. То е на възраст 83 милиона години и идва от един интервал, в който в Европа няма доста находки на динозаври. Тогава морското равнище е било много високо и съвсем не е имало суша ".
"В това отношение нашето находище е едно от дребното в Европа и може да се окаже от извънредно значение за европейската палеонтология на динозаврите. Надяваме се, данните, които получим, да разкрият повече за биологията на нашите динозаври, за това по какъв начин са се приспособили за живот в островни условия, да научим повече за средата, която са обитавали и да създадем съпоставяне с другите огромни залежи от това време - като тези в Унгария и Австрия ", заключи той.
Владимир Николов се занимава с изработването на научно обосновани художествени реконструкции на фосилни животни и растения или на цели праисторически екосистеми. Негова е корицата на българското издание на книгата "Възход и проваляне на динозаврите " от Стийв Брусати. Определят я като същински шедьовър на научно-популярната литература, който наблюдава епопеята на динозаврите. Николов е постоянен докторант в Националния природонаучен музей към Българска академия на науките.
Рисува с молив, акварел, акрил и цифрово. Много художници рисуват динозаври без да познават анатомията им и без да се съветват със експерти, разяснява Николов.
Пред Българска телеграфна агенция единственият български палеохудожник и един от учените, взели участие в разкопките край Трън - Владимир Николов, споделя до каква степен действителна е визията ни за динозаврите от филми като "Джурасик парк ", по какъв начин някои динозаври са се трансформирали в колоси, по какъв начин се е стигнало до тяхното изгубване и за какво този факт и феномен има връзка със актуалната ни история, имало ли е динозаври по нашите земи.
"Първият филм от поредицата "Джурасик парк " показа много реалистични за времето си животни и срещна публиката с вижданията на палеонтолозите към оня миг. С продълженията нещата стоят по различен метод и към този момент заблуждават публиката. От излизането на първия "Джурасик парк " минаха 25 години, през които науката доста напредна. Неща, които сме считали за динозаврите при започване на 90-те години, не са били верни заради неналичието на задоволително данни. Сега знаем, че огромна част от динозаврите са били покрити с пера, а новите филми пренебрегват този факт ", уточни Николов.
На въпроса по какъв начин някои динозаври са се трансформирали в колоси, палеонтологът изясни, че повода е в особености на тяхната анатомия.
"Те са имали много олекотен скелет, сухи кости. Имали са дихателна система от птичи вид, за която е присъща система от въздушни мехури в тялото, което значи, че макар огромните размери, той значително е въздух. Това ги прави много леки. Растителноядните динозаври, които са най-огромни, имат относително дребни глави и не дъвчат храната. Това им разрешава да поемат голямо количество храна и по този начин зареждат растежа си ", изясни Николов.
По думите му огромна част от динозаврите са били топлокръвни или на път да станат топлокръвни.
"Съдим го по особеностите на техните костни тъкани, които демонстрират, че това са животни, които порастват извънредно бързо и с непрекъснати темпове. По това си наподобяват със актуалните бозайници и птиците. Тоест, макар че са влечуги, физиологично се разграничават доста от актуалните влечуги ".
А по какъв начин се е стигнало до тяхното изгубване?
"Динозаврите изчезват в края на кредния интервал на мезозойската епоха. През годините се е спорило за съответните аргументи. Съвременният консенсус измежду палеонтолозите е, че главната причина е ударът от метеорит на територията на Мексиканския залив и полуостров Юкатан. Довел е до извънредно съществени разтърсвания в екосистемата и във всички световни системи. Ударът е породил световни пожари. В деня на рухването на метеорита цяла Северна Америка е била запалена. Тези пожари бледнеят спрямо днешните пожари в Австралия. Континентите към Атлантическия океан са били пометени от цунамита с височина 100-200-300 метра. Ударът е предизвикал и вулканични изригвания на територията на Индия ".
"Всичко това е довело до извънредно бърза смяна в околната среда, в климата. И това не е разрешило на тези свръхспециализирани животни, приспособени към съответни условия на средата, да оцелеят. Освен динозаврите, измират още групи животни, в това число много бозайници, много птици, всички морски влечуги - 70% от живота на Земята. Оцеляват тези, които не са най-хубави, а тези, които са най-неспециализирани и могат да се хранят с всевъзможни отпадъци, мъртва материя, дървесина и каквото им попадне ", съобщи Николов.
По думите му това е много значим урок, защото в наши дни минаваме през огромни промени в заобикалящата ни среда.
Имало ли е динозаври в България?
"Колкото и да е ненадейно, по нашите земи е имало динозаври, макар че десетилетия наред се твърдеше, че такива няма да бъдат открити. По-любопитното е, че първите находки са още от 80-те години, само че не са разпознати като динозаври, тъй като са открити в морски седиментни скали и са били признати за морски влечуги. През 2004-2005 година студентът от Софийския университет - Пламен Иванов, стартира да се занимава с открития тогава материал. Той открива, че това не са морски влечуги, а динозаври ".
"През 2010 година са първите изявления за български динозаври. През 2012 година в моята катедра беше донесен фосил, за който се предполагаше, че е от динозавър. След като го изследвах, открих, че е от титанозавър, представител на група дългошиести, които са най-големите животни, живели в миналото. Въпросният динозавър обаче е с дребни размери, което не е изненадващо, тъй като из Европа този тип е малък, защото е обитавал острови ".
"Тогава взехме решение да посетим мястото, където е открита костта. Не успяхме, защото там бе паднало свлачище. Находището бе локализирано през 2017 година, а през 2018-2019 година организирахме извънредно сполучливи разкопки и събрахме динозавърски кости в региона на Трън ".
"С помощта на доцент Полина Павлишина датирахме находището. То е на възраст 83 милиона години и идва от един интервал, в който в Европа няма доста находки на динозаври. Тогава морското равнище е било много високо и съвсем не е имало суша ".
"В това отношение нашето находище е едно от дребното в Европа и може да се окаже от извънредно значение за европейската палеонтология на динозаврите. Надяваме се, данните, които получим, да разкрият повече за биологията на нашите динозаври, за това по какъв начин са се приспособили за живот в островни условия, да научим повече за средата, която са обитавали и да създадем съпоставяне с другите огромни залежи от това време - като тези в Унгария и Австрия ", заключи той.
Владимир Николов се занимава с изработването на научно обосновани художествени реконструкции на фосилни животни и растения или на цели праисторически екосистеми. Негова е корицата на българското издание на книгата "Възход и проваляне на динозаврите " от Стийв Брусати. Определят я като същински шедьовър на научно-популярната литература, който наблюдава епопеята на динозаврите. Николов е постоянен докторант в Националния природонаучен музей към Българска академия на науките.
Рисува с молив, акварел, акрил и цифрово. Много художници рисуват динозаври без да познават анатомията им и без да се съветват със експерти, разяснява Николов.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ