Когато полските евреи въстанаха срещу нацистките окупатори
Преди 80 години жителите на Варшавското гето се надигат против немските окупатори. Въстанието се трансформира в най-мащабната еврейска опозиция против нацистите през Втората международна война.
Изпокъсани облекла, изпочупени сервизи, ръждясали детски колички - свидетелства за терора над евреите във Варшава през Втората международна война. Още доста други предмети - от тенджери до скъпи бижута - бяха открити предходната година при археологически разкопки на територията на.
През есента на 1939 година Германия окупира, а през 1940 основава във Варшава най-голямото еврейско гето в окупираните европейски територии. Тъкмо отсам 300 000 души поемат пътя към гибелта си в.
За историка Алберт Станковски една овъглена ключалка и ключът, останал в ключалката, носят особена символика. " Вратата и ключът символизират дома. А тези хора по този начин и на са съумели да се върнат в своите домове. " Историкът изяснява за какво ключът е останал в ключалката: " При депортацията в концлагерите евреите били принудени от нацистките окупатори да оставят ключовете в ключалките, с цел да може жилищата им по-лесно да бъде поети от други. "
Тези предмети ще бъдат изложени дружно с останалите в Музея на Варшавското гето, който би трябвало да бъде открит през 2025 година. Тази година обаче означаваме тъкмо 80 години от въстанието във Варшавското гето, което минава под девиза, че битката постоянно е за предпочитане пред доброволното странствуване към лагерите на гибелта.
© Reinhard Schultz/imago images
1943, Варшавското гето: евреи на път към концентрационния лагер Треблинка.
След като през лятото на 1942 година, във Варшавското гето остават към 50 000 души. Националсоциалистите имат намерение през 1943 година дефинитивно да унищожават гетото.
Отчаяната опозиция на евреите
И тогава, на 19 април 1943, хората се надигат. Евреи от съпротивата, основно млади мъже и дами, откриват огън по една колона на Секретен сътрудник, която е навлязло в гетото, с цел да стартира да го разрушава. Това се случва тъкмо по време на. Евреите получават поддръжка от полските партизани, само че все пак те са едвам 1000 на брой, зле въоръжени и с малко муниции, така че нацистите съществено ги превъзхождат. Все отново храбрите бунтовници съумяват седмици наред да удържат позицията си в обезверена борба.
Германците подпалват къщите им благодарение на огнепръскачки, множеството въстаници умират по време на борбите, а последните оживели жители на гетото или са избити, или са изпратени в лагерите на гибелта Треблинка и Майданек. На 7 май, когато нацистите откриват тайния им бункер, водачите на въстанието, в това число и командирът им Мордехай Анелевич, избират доброволната гибел. На 16 май командирът на есесовците подрежда да бъде подпалена и синагогата и.
От касапницата оцеляват малко на брой. Една групичка под управлението на Марек Еделман съумява да се измъкне през канализацията. Еделман излиза в конспиративност, а през 1944 година се причислява към Варшавското въстание. Тогава 50 000 партизани от полската " Армия Крайова " близо два месеца се бият против немските окупатори.
© UIG/imago images
Арести след кървавото потушаване на въстанието.
Бруталната кавга с полските евреи
Преди Втората международна война в Полша живеят близо 3,5 милиона евреи - 10% от популацията на страната. Във Варшава евреите даже съставляват близо една трета от живеещите в столицата. По време на Холокоста са избити 3 милиона полски евреи, оцеляват единствено неколкостотин хиляди. След войната множеството оживели напущат страната, в това число и поради антисемитските погроми по това време.
Марек Еделман обаче остава. В следвоенна Полша той е доктор, герой за човешки права и участник в антикомунистическата съпротива. Еделман е измежду малцината съвременници, които резервират жива паметта за ужасите по време на войната. Понякога той и неговите приятели са принудени да правят своята активност по запазване на историческата памет даже незаконно, тъй като полските комунисти имат проблеми с историята на полското еврейство и даже от време на време сами подклаждат. А когато през 1970 година, полските комунисти са толкоз шашардисани, че не позволяват новината до нито един вестник.
© AP/picture alliance
7 декември 1970: немският канцлер Вили Бранд пада на колене пред паметника на героите от Варшавското гето.
" Защото и през днешния ден има отричащи Холокоста "
По мотив 80-годишнината от въстанието във Варшавското гето Музеят на историята на полските евреи раздаде 450 000 жълти хартиени нарциса, които хората окачват на реверите си в памет на избитите. През пролетта на 1941 година точно към 450 000 души живеят натъпкани като сардели на оскъдната територия на гетото, съставляваща едвам 2% от територията на столичния град.
Историкът Алберт Станковски акцентира какъв брой значимо е изключително през днешния ден да напомни на хората, освен в Полша, само че и по целия свят, за. " Защото и през днешния ден има хора, които отхвърлят Холокоста. А живи съвременници, които да разпитаме, съвсем не останаха. "
Изпокъсани облекла, изпочупени сервизи, ръждясали детски колички - свидетелства за терора над евреите във Варшава през Втората международна война. Още доста други предмети - от тенджери до скъпи бижута - бяха открити предходната година при археологически разкопки на територията на.
През есента на 1939 година Германия окупира, а през 1940 основава във Варшава най-голямото еврейско гето в окупираните европейски територии. Тъкмо отсам 300 000 души поемат пътя към гибелта си в.
За историка Алберт Станковски една овъглена ключалка и ключът, останал в ключалката, носят особена символика. " Вратата и ключът символизират дома. А тези хора по този начин и на са съумели да се върнат в своите домове. " Историкът изяснява за какво ключът е останал в ключалката: " При депортацията в концлагерите евреите били принудени от нацистките окупатори да оставят ключовете в ключалките, с цел да може жилищата им по-лесно да бъде поети от други. "
Тези предмети ще бъдат изложени дружно с останалите в Музея на Варшавското гето, който би трябвало да бъде открит през 2025 година. Тази година обаче означаваме тъкмо 80 години от въстанието във Варшавското гето, което минава под девиза, че битката постоянно е за предпочитане пред доброволното странствуване към лагерите на гибелта.
© Reinhard Schultz/imago images
1943, Варшавското гето: евреи на път към концентрационния лагер Треблинка.
След като през лятото на 1942 година, във Варшавското гето остават към 50 000 души. Националсоциалистите имат намерение през 1943 година дефинитивно да унищожават гетото.
Отчаяната опозиция на евреите
И тогава, на 19 април 1943, хората се надигат. Евреи от съпротивата, основно млади мъже и дами, откриват огън по една колона на Секретен сътрудник, която е навлязло в гетото, с цел да стартира да го разрушава. Това се случва тъкмо по време на. Евреите получават поддръжка от полските партизани, само че все пак те са едвам 1000 на брой, зле въоръжени и с малко муниции, така че нацистите съществено ги превъзхождат. Все отново храбрите бунтовници съумяват седмици наред да удържат позицията си в обезверена борба.
Германците подпалват къщите им благодарение на огнепръскачки, множеството въстаници умират по време на борбите, а последните оживели жители на гетото или са избити, или са изпратени в лагерите на гибелта Треблинка и Майданек. На 7 май, когато нацистите откриват тайния им бункер, водачите на въстанието, в това число и командирът им Мордехай Анелевич, избират доброволната гибел. На 16 май командирът на есесовците подрежда да бъде подпалена и синагогата и.
От касапницата оцеляват малко на брой. Една групичка под управлението на Марек Еделман съумява да се измъкне през канализацията. Еделман излиза в конспиративност, а през 1944 година се причислява към Варшавското въстание. Тогава 50 000 партизани от полската " Армия Крайова " близо два месеца се бият против немските окупатори.
© UIG/imago images
Арести след кървавото потушаване на въстанието.
Бруталната кавга с полските евреи
Преди Втората международна война в Полша живеят близо 3,5 милиона евреи - 10% от популацията на страната. Във Варшава евреите даже съставляват близо една трета от живеещите в столицата. По време на Холокоста са избити 3 милиона полски евреи, оцеляват единствено неколкостотин хиляди. След войната множеството оживели напущат страната, в това число и поради антисемитските погроми по това време.
Марек Еделман обаче остава. В следвоенна Полша той е доктор, герой за човешки права и участник в антикомунистическата съпротива. Еделман е измежду малцината съвременници, които резервират жива паметта за ужасите по време на войната. Понякога той и неговите приятели са принудени да правят своята активност по запазване на историческата памет даже незаконно, тъй като полските комунисти имат проблеми с историята на полското еврейство и даже от време на време сами подклаждат. А когато през 1970 година, полските комунисти са толкоз шашардисани, че не позволяват новината до нито един вестник.
© AP/picture alliance
7 декември 1970: немският канцлер Вили Бранд пада на колене пред паметника на героите от Варшавското гето.
" Защото и през днешния ден има отричащи Холокоста "
По мотив 80-годишнината от въстанието във Варшавското гето Музеят на историята на полските евреи раздаде 450 000 жълти хартиени нарциса, които хората окачват на реверите си в памет на избитите. През пролетта на 1941 година точно към 450 000 души живеят натъпкани като сардели на оскъдната територия на гетото, съставляваща едвам 2% от територията на столичния град.
Историкът Алберт Станковски акцентира какъв брой значимо е изключително през днешния ден да напомни на хората, освен в Полша, само че и по целия свят, за. " Защото и през днешния ден има хора, които отхвърлят Холокоста. А живи съвременници, които да разпитаме, съвсем не останаха. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ