Преди 80 години нацистките окупатори на Полша създават най-голямото еврейско

Преди 80 години нацистките окупатори на Полша основават най-голямото еврейско гето в Европа - Варшавското. Стотици хиляди хора живеят там в безчовечен условия, преди да бъдат депортирани към газовите камери.

На 2 октомври 1940 година нацисткият губернатор на Варшава Лудвиг Фишер подписва заповед за основаването на изолиран „ еврейски жилищен квартал " в окупираната полска столица. Скоро по-късно градът с най-голямата еврейска общественост в довоенна Европа се трансформира в най-голямото гето на Стария континент.

През есента на 1939 година, когато Вермахтът атакува Полша, в страната живеят общо 3,5 милиона евреи – към 10% от цялото население. Окупаторите конфискуват цялата им благосъстоятелност и ги затварят в 400 гета.

Нечовешки условия

На 16 ноември 1940 еврейският квартал във Варшава е наобиколен с ограда от бодлива тел, висока 3,5 метра, с която неговите поданици дефинитивно са откъснати от заобикалящия ги свят. Всеки, който бъде открит отвън гетото без позволение, го грози гибел. Варшавското гето на моменти е било населявано от близо 450 000 души, затворени на повърхност от едвам 4 квадратни километра.

 

Марсел Райх-Раницки - един от оживелите от Варшавското гето

„ Хигиената беше пагубна, тиф и туберкулоза се разпространяваха гладко из гетото. Всяка заран виждахме пред вратите трупове на умряли хора. Заравяха ги в всеобщи гробове ", спомня си починалият книжовен критик Марсел Райх-Раницки, оживял от Холокоста. За немските окупатори еврейският квартал представлявал нещо като туристическа атракция: нацистката организация KdF („ Сила посредством наслада " ) провела екскурзии с рейсове до гетото.

Хората там умирали главно от апетит. Според тогавашните разпореждания на нацистките окупатори, евреите в гетото получавали по 184 килокалории на ден, до момента в който „ нормата " за поляците била по 634 килокалории, а за германците - приблизително по 2 310 килокалории дневно.

Начало на всеобщите депортации
Редакцията предлага
Гетата били замислени от нацистите като междинна спирка по пътя към лагерите за заличаване. Конференцията във Ванзее през януари 1942 година взима курс към „ дефинитивно решение на еврейския въпрос ", след което нацистите стартират да унищожават гетата и да изпращат техните жители в газовите камери.

От юли 1942 единствено в границите на 7 седмици от Варшава са депортирани. В гетото остават към 35 000 души – главно млади мъже, които е трябвало да работят за немски предприятия.

Общо двайсет и пет хиляди жители на Варшавското гето съумяват да се укрият от управляващите преди депортациите, множеството от тях се причисляват към съпротивата.

Когато на 19 април 1943 в гетото нахлуват елементи от Секретен сътрудник, с цел да депортират последните останали там хора, ги очаквала изненада:. Общо 750 въстаници, въоръжени единствено с револвери и ръчни гранати, съумяват да възпират близо две хиляди тежко въоръжени немски бойци, елементи от Секретен сътрудник и служители на реда в продължение на 3 седмици. Но в последна сметка въстаниците са победени. На 16 май 1943 германците срутват до основи огромната синагога, а СС-групенфюрер Юрген Щроп написа в отчета си, че във Варшава към този момент няма еврейски квартал. 

Жестът на Вили Бранд и полският спор

Вили Бранд коленичи пред паметника на жертвите от Варшавското гето (7.12.1970)

Въстанието във Варшавското гето и убийството на 90% от полските евреи попада във фокуса на международната общност и през 1970 година, когато немският канцлер Вили Бранд коленичи пред паметника на героите от Варшавското гето в символ на респект и поклонение. Този непредвиден за мнозина жест на помиряване се трансформира в знак на политиката на Вили Бранд за разговор с Източна Европа. Въпреки това медиите в комунистическа Полша напълно премълчават символичния жест на немския канцлер.

„ В публичния спор на тогавашна Полша се говореше единствено за нацистките закононарушения против поляците, само че не и против евреите ", споделя историкът Мариуш Ястржаб от музея за история на полските евреи (POLIN). Тогава съвсем не се загатваше фактът, че половината от шестте милиона полски жертви в действителност са били евреи, споделя той.

Днешното полско държавно управление пък избира да приказва единствено за делото на тези героични поляци, които са помагали на евреите макар смъртната опасност. В тази връзка историкът Ястржаб приказва за заплахата от едностранчиво показване на истината и за съществуване на „ захаросана картина ", а оценките му звучат като предизвестие.

*****

Разгледайте и тази изложба на Дъждовни води: