Възмездието на народа
Преди 80 години - на 30 септември 1944 година, бе сбъднат един логически акт от вилнеещите три десетилетия политически пристрастености, преминаващи в избрани интервали в революция – държавното управление на Отечествения фронт единомислещо приема законопроект за „ Наредба-закон за съдене от ексклузивен Народен съд на виновниците:
- за въвличането на България в Световната война против съюзените народи;
- за злодеянията, свързани с нея ”.
На 3 октомври всички партии от Отечествен фронт и двамата самостоятелни министри подписват документ, одобряващ Наредбата-закон. По това време партиите от обединението са: БРП/к/, Български земеделски народен съюз, Народен съюз „ Звено ”, БРСДП и Радикалната партия. На 6 октомври 1944 година Наредбата-закон е оповестена в Държавен вестник.
Народният съд в другите си сформира стартира работа през декември 1944 година.
* * *
Под съд отиваше властващата в интервала 1941-1944 година монархофашистка върхушка, приела мракобесната нацистка идеология за своя. Така бе по думите на самия министър-председател и регент Богдан Филов. Пред другите високи посетители от Райха той твърдеше, че режимът в България е сходен на този у тях, а ролята на негов фюрер играе „ негово величество царя ”.
Освен това, през оня интервал, когато партиите в България са неразрешени, властващата пронацистка буржоазия се пробва да сътвори своя партия с работното наименование „ Обществена мощ ”. Но тя си остава единствено план. Създадена е казионна младежка организация „ Бранник ” и детска „ Орле “, несъмнено и двете по нацистки пример. Иначе, съгласно актуалната антикомунистическа агитация, в България не е имало фашизъм…
Ясно е тогава, за какво Царство България фанфарно стана и в продължение на три години и половина бе правилен съдружник на най- реакционните нападателни страни по време на Втората международна война – Германия, Италия и Япония.
Естествено разследване от тези две условия бе оповестяването от България на 13 декември 1943 година на война против Съединени американски щати и Англия, без това да се постанова от Тристранния пакт.
На същата дата завърналият се предходния ден от Берлин външен министър на Царството Иван Попов оповестява друга радостна новина: Царството се причислява към Антикоминтерновския пакт.
Високоинтелигентният, съгласно актуалната монархофашистка историография, депутатски състав на XXV-то Обикновено национално заседание утвърждава и двата външнополитически акта с овации, съпроводени с мощно „ Ура ” и художествено осъществяване на националния химн „ Шуми Марица “.
Три години по-късно тези господа не можеха да обяснят пред Народния съд аргументите за своя неумирим възторг. Обявяването на война на две велики страни без никакви съществени аргументи, единствено с цел да угоди на господаря си, е не просто случка. Това бе незаконен акт на властващата монархофашистка клика, която, с присъщото си скудоумие, го назова „ алегорична война ”.
За България и нейните фашистки управници тя е била „ алегорична “, за англичаните досадна, а за американците – странна. Така я е определил самият президент на Съединени американски щати Франклин Д. Рузвелт. Може би и по тази причина Съединени американски щати реципрочно афишира война на България чак през лятото на 1942 година
Но след това се оказа, че англосаксонците не схващат шегата със символичността на тази война. Те не схващат хитроумното намигане на ръководещия България „ високоинтелигентен ” монархофашистки хайлайф и две години по-късно напълно не алегорично подлагат на опустошителни бомбардировки 147 селища на тогавашна България. Загиват хиляди хора ; материалните вреди се правят оценка на гигантската сума от 13 милиарда лв.. Половин София е срината със земята.
Управляващата монархофашистка клика, подведена от личното си безумие, не бе подготвила страната да се отбрани от въздушните набези.
А тези бомбардировки са съпроводени с периодическите люти закани на У. Чърчил към управниците в София.
Днес кръвни и идейни наследници на прогерманската политическа върхушка не си дават сметка, каква кървава кавга очакваше техните дядовци, в случай че България бе окупирана не от Червената, а от английската армия; У. Чърчил имаше сметки за споразумяване с българската прогерманска клика още от Първата международна война.
Но с изключение на изтъкнатия водач на английското държавно управление по това време, свои сметки за почистване с прогерманската клика в България имаше самият български народ. И той имаше такива още от Първата международна война, а не от 1 март 1941 година, както постановяваше Народният съд.
Някога безумната еднолична външна политика на цар Фердинанд, подкрепяна от прогерманската дворцова камарила, провокира за пет години две национални произшествия, погребвайки българските национални идеали. Жестоко смаза стихийното, провокирано от тях Войнишко въстание и по този начин сложи началото на трагичното кърваво гражданско разделяне на нацията.
То бе провокирано от българската прогерманска буржоазия, която потегли против личния си народ.
За по-малко от три десетилетия българският народ претърпя три въстания, три преврата и десетгодишна монархофашистка тирания, която в края на 30-те години на ХХ век стана обективно неизбежна.
***
През този интервал постепенно, само че праволинейно политическото посланичество на либералнодемократичната българска буржоазия бе маргинализирано. Това стана ясно на парламентарните избори през 1938 година и изключително – през 1940 година.
Тогава имаше и операции, и фалшификации, и полицейски произвол, и всички останали прелести на фашизиращия се тогава режим. Тези избори демонстрираха и още нещо доста значимо - че тази част от българската буржоазия е слязла от публичната сцена.
В XXV нормално национално заседание триумфираше прогерманската политическа клика, която неофициално, само че в действителност избра Борис Кобургготски за собствен фюрер. Назначеното от него държавно управление на отявления германофил - международно известният археолог проф. Богдан Филов незабавно се зае за работа.
По негово предложение бе гласуван така наречен Закон за гражданската готовност, който скрито, само че в действителност вкарва изключително състояние в страната. След това държавното управление подписва контракт с Германия за голям експорт за изхранването на към този момент воюващия против Западна Европа нацистки Райх.
Тези храни се обезпечават посредством реквизиции от селските производители. В страната е въведена купонна система за разпределение на питателните, а по-късно и за всички други артикули за ползване.
Тези ограничения, поставили завършек на краткотрайното благополучие през интервала 1937-38 година в България, се изясняват от монархофашистката агитация като признателен акт към ”великия немски Райх и неговия талантлив фюрер ” по тази причина, че са върнали Южна Добруджа на Отечеството.
Същата тази агитация скри, че това не можеше да стане без единодушието на Й. В. Сталин по контрактуваните клаузи от Пакта „ Рибентроп-Молотов ”.
Между другото, отново със застъпничеството на руския водач, Южна Добруджа остана в рамките на Родината, макар че на Парижката мирна конференция след войната България бе третирана като победена страна.
Интересно е, че днешната реанимирана монархофашистка историография не си спомня за тези неща. А те са се случили преди основаването на Тристранния пакт на 29 септември 1940 година
Това демонстрира, че готовността за сходна обязаност на Царство България с нацисткия Райх към този момент е съществувала. Това изяснява, за какво Кобургът и Б. Филов подценяват предизвестието на английския крал, апропо родственик на Борис Сакскобургготски, България да не се причислява към оста „ Рим, Берлин и Токио ”.
По същия метод държавното управление на Б. Филов отхвърля и оферти от Съюз на съветските социалистически републики контракт за съдействие с България. Тя към този момент е изцяло под въздействие на Третия Райх.
В края на 1940 година са признати два доста значими закона във фашистки дух – антиеврейският Закон за отбрана на нацията и Закон за българската юноша. Така пътят към участие в Тристранния пакт бе трасиран.
Оставаше единствено да се извърши формалният акт – неговото сключване. И то става тъкмо два месеца по-късно - на първи март 1941 година във Виена.
Затова, освен поради своето съучастничество в нападателната политика на нацистка Германия, монархофашистката ръководеща клика на Царство България след преврата на 9 септември 1944 година, бе заслужено привлечена към правосъдна отговорност. След предварителен интервал на 1 март 1941 година, България се включи в Тристранния пакт и по този начин потегли на финален кървясъл поход против народа.
Той стартира с неговото икономическо плячкосване от тогавашните правилни съдружници на Царството.
Още на първи февруари 1941 година - цялостен месец преди България да подпише Тристранния пакт, държавното управление на Б. Филов подписа с Райха така наречен „ конвенция Нойбахер ”, с която сякаш законово, само че безочливо и намерено се ограбваше страната.
Този хищнически юридически акт ознаменува прехода към новия нацистки ред в интернационалните връзки.
На 24 април 1941 година – единствено седмица откакто Вермахтът прегазва Гърция и Югославия, държавното управление на Б. Филовсключва нова конвенция с нацистка Германия, известна като „ Спогодба Клодиус - Попов ”.
Тя се отнася за неограниченото потребление на естествените запаси, находящи се на тогавашната територия на Царство България, т. е. и на „ подарените ” от великия съдружник Македония и Тракия.
От тези разбойнически „ спогодби ” българската страна губи от февруари 1941 година до септември 1944 година над 23.630 милиарда лв.. Колосална за това време сума!
Освен това, миналите през България и „ гостувалите ” през това време в нея синеоки рицари на Вермахта са общо над 600 хиляди души. Те също са на издръжката на Царството, т. е. на изнемощелия от недостиг български народ.
А когато на 22 юни 1941 година нацистка Германия атакува Съюз на съветските социалистически републики към глада се прибави и откритата кървава кавга против „ родоизменниците и противодържавните детайли ”. Срещу тях
въоръжената мощ на монархофашистката клика показва чудеса от садизъм. Така към тъпотата и продажността на българската фашистка буржоазия се прибави и животинска свирепост.
Започна последната фаза на българската революция.
* * *
Терорът след 22 юни 1941 година против левите сили в България стартира с касирането на няколкото комунистически народни представители от Народното събрание на „ демократичното “ Царство България. Както повелява наложеният тогава нов ред в Европа още на 24 юни 1941 година те са изпратени в авансово квалифицираните. Без съд и присъди – непосредствено от Парламента през полицията – в един от 17-те концлагера на Царство България. В която, съгласно съответните модерни историци, не е имало фашизъм.
Известните на полицията антифашисти и на първо място старите комунистически дейци са или въдворени в концлагери, или наказани по бързата процедура и хвърлени в пандиза.
От 22 юни 1941 година до началото на септември 1944 година в са въдворени над 31 хиляди души; съдени и лишени от независимост с разнообразни периоди затвор са над 90 хил.; 15 хиляди са интернирани; 54 хиляди задържани и разпитвани в полицейски участъци; изгорени са къщите на 22 хиляди ятаци и помагачи.
В страната се води пълномащабна гражданска война; – тъй като в нея умират 9150 партизани и членове на бойни групи, от които 4644, за чиито глави са платени над 200 млн. лв. – по 50 хиляди лв. за всеки погубен партизанин, като в доста случаи „ героизма “ си убийците са отчитали с отрязана партизанска глава. Загиналите ятаци и помагачи са над 22 хиляди души. Тази вътрешна война бе всъщност, тъй като не се водеше сред непознати нашественици и патриоти, а българи против българи. Това бе война сред народа и реакционната експлоататорска класа.
В България това бе пронацистката буржоазия.
Въоръжените бойци на тази буржоазия – полицията и жандармерията режеха главите на „ противодържавните детайли “ против 50 хиляди лв. за глава.
И тези бойци бяха част от
* * *
Авантюристичната, безотговорна и слугинска политика на монархофашистката клика докара България до там, че през есента на 1944 година тя бе в положение на война против съвсем всички тогавашни страни в света.
Така монархофашистката клика изправи Родината ни пред нова - трета, още по-жестока от първите две, национална злополука.
Заради всичко това Народният съд извърши волята на цялата изстрадала трудова България и издаде обективни присъди на всички военнопрестъпници.
Под напора на извънредно повишеното публично напрежение в страната през целия август и началото на септември 1944 година, незабавно откакто Отечествения фронт взе властта, в къс период бяха задържани над 28 хиляди души. И отново в къс период над 16 хиляди от тях бяха освободени.
Под правосъдна отговорност са подведени 11 122 души, от които 1 856 са оправдани.
Така, общия брой на наказаните от всички сформира на Народния съд в цяла България, е:. От тях наказани на най-тежкото наказване - на гибел - 2 730. Останалите са наказани на разнообразни периоди затвор.
Никакви 20 хил, 50 хиляди и така нататък, както настояват актуалните наследници на монархофашизма.
Фантастично пресилен от тях е и броят на жертвите на извънсъдебния произвол. Безспорно, саморазправи е имало, при което са починали и почтени хора. Но самоуправството е бързо прекъснато и жертвите му са доста надалеч от страховития брой, тиражиран от актуалната монархофашистка историография, те са били надалеч по-малко от броя на наказаните на гибел от Народния съд, военнопрестъпници. България е дребна страна и в нея нищо не остава скрито-покрито за дълго време.
Освен това, дано не се не помни, че в България като окупирана страна работи тристранна съюзническа комисия, която се състои от представители на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия. Под надзора на тази комисия на извънсъдебния произвол бързо е комплициран край.
По това време по този начин е в цяла Европа – както в източната, по този начин и в западната ѝ част, като се изключи Швеция, Швейцария, Испания и Португалия. Прекалено дълбоки са раните, които фашизмът оставя след себе си в Европа.
Най-много са наказаните немци - и в самата Германия, само че доста повече в окупираните страни, където Секретен сътрудник и Вермахтът са правили своите злодеяния. Такова е решението на страните-победителки от антихитлеристката коалиция.
Например, от всички страни най-вече са наказаните сътрудници на нацистите в „ двете Франции ” – окупираната и „ самостоятелната ”. Осъдени от учредените са над 75 000 колаборационисти, от които - 13 000 на гибел.
Франция е и страната с най-вече починали при несъдебните разправи с хора, уличени или обвинени в съдействие с немците. Самият Шарл де Гол написа в спомените си, че по насила е дал едномесечен ”гратисен интервал ” за националния яд.
А можело ли е да бъде иначе във Франция, която за 70 години – един човешки живот - води три кръвопролитни войни с Германия, претърпява две унизителни провали и печели две измъчени победи.
Затова във Франция – една несъмнено буржоазнодемократична страна - и през днешния ден никой не оспорва легитимността на нейния ексклузивен национален съд.
Във Франция – не, само че в България – да!
* * *
Същите тези госпожи и господа, идейни и физически потомци на съдените от Народния съд, към този момент 30 години отхвърлят в България да е имало фашизъм. Но дали е имало или не, проличава доста добре от казаното до тук.
Тези закъснели монархофашистки пропагандисти
Оспорвайки справедливостта на Народния съд, те доста постоянно употребяват обстоятелството, че този съд е издавал присъди в неявяване на обвинените т. е. издавал е задочни присъди. Това било недемократична процедура. Но тези госпожи и господа – потомци и модерни монархофашистки историци не помнят, че практиката на издаване на задочни присъди е била нормална и необятно практикувана в правораздаването на буржоазна България.
Лъжа е и едно друго, постоянно употребявано изказване на монархофашистката историография, че Народният съд eнелегитимен, тъй като бил основан в прорез с Търновската конституция. Напротив – той е по-легитимен, в сравнение с царствения статут на Борис Фердинандов Сакскобургготски.
Да, Народният съд е бил ексклузивен, бил е политически, само че обективен. Бил е законен!
И също така всички сформира на Народния съд, настоящи в цялата страна, са били обществени, открити.
Учредяването на националния съд е изцяло съобразено с Търновската конституция. За това в нея има специфичен текст, който е прибавен в нея от Петото Велико национално заседание, състояло се през юни - юли 1911 година
Тогава в Търновската конституция се вършат още няколко добавки, една от които е тъкмо текстът, отнасящ се за изключителното законодателство. Той гласи по този начин: конституцията не позволява основаване на такова изключително законодателство, с изключение на в случаите:
„ …
На 30 септември, когато е издадена Наредбата-закон за Народния съд, точно в такова състояние се е намирало ЦарствоБългария. И това е прието от Съюзническата контролна комисия, осъществяваща окупационния контрол над страната.
Лъжа е и това, че българският Народен съд наказвал и почтени хора. Невинни не, само че с несъразмерна суровост, непотребна от модерна позиция – да.
Под правосъдна отговорност са подведени и членовете на последното държавно управление на буржоазна България – кабинета на Константин Муравиев. Към него Народният съд има обвиняването, че той не е подхванал упования от цяла България „ завой “ за излизане от Тристранния пакт.
Правителството на Муравиев работи единствено една седмица. В нейните рамки то прави две значими крачки за излизане от Тристранния пакт; две крачки, които за цялостни три месеца е трябвало да направи държавното управление на Иван Багрянов, само че не ги е направило. Правителството на Муравиев афишира България за неутрална на 2 септември 1944 година, а след три дни - на 5 септември афишира война на нацистка Германия.
Този „ мек преход “ от съдружник към зложелател на Третия райх има за резултат общо взето странното държание на Вермахта по отношение на съюзната му до през вчерашния ден и настояща в съседство с него българска войска. Вермахтът се държи към своя вчерашен съдружник надалеч по-внимателно, в сравнение с при разоръжаването на италианската, унгарската, румънската войска
И още нещо доста значимо – държавното управление на К. Муравиев дава заповед българската войска да не оказва опозиция на навлизащата в България Червена войска и да остане в казармите, без да се разоръжава.
Така страната се оказва в ситуацията на една доста странна окупация – армията на окупираната страна остава в казармите с цялостното си въоръжение.
Не по-малко значимо е и това, че свръхкраткотрайното държавно управление заповядва армията да позволява партизаните в казармите и да се побратимява с тях.
И най-после не трябва да се не помни дадената от това държавно управление всеобща прошка.
От тази позиция, оповестената на 5 септември 1944 година от Съюз на съветските социалистически републики война на България има предохранителната цел да изключи всякаква опция за конфликт с българската войска. И още нещо не по-маловажно – да пресече готвеното от Турция навлизане в България.
Сведение за това желание на Турция идва до Съветскотоглавно командване от началника на британското разузнаване и руски шпионин Ким Филби.
В държавното управление на К. Муравиев вземат участие представители на три партии: на Български земеделски народен съюз „ Врабча 1 “, на Демократическата и на Народната партия. В държавното управление вземат участие и трима безпартийни. Характерно за тях е, че всички те се намират в съпротива на монархофашисткия режим. Партиите, които те съставляват са определяни като буржоазно-либерална, легална съпротива и т. н. Тя има малочислено посланичество и в ХХIV и в ХХV нормално национално заседание, само че по тази причина пък – извънредно почтено държание. Така да вземем за пример, нейните основни представители - Н. Мушанов и проф. Петко Стайнов от Демократическата партия - гласоподават срещу включването на България в Тристранния пакт, срещу оповестяването на война на Съединени американски щати и Англия. Но най-енергична е тяхната отбрана на българските евреи от заплахата да бъдат депортирани и убити в нацистките концлагери. Затова е належащо съдените от Народния съд представители на буржоазно-либералните партии да бъдат ясно разграничени от откровените нарушители, крепители на монархофашисткия режим.
Макар и просрочен, оневинен е въпросът коя е същинската причина за непомерно строгото отношение на Народния съд към буржоазната антифашистка съпротива. Според мнението на някои съществени историци, а и на някои очевидци на събитията от това време, виновността се крие в разцеплението на Български земеделски народен съюз – най-многобройната политическа мощ в България сред двете международни войни.
По време на монархофашисткия режим, Български земеделски народен съюз се съставлява от две партии: Български земеделски народен съюз „ Пладне “ и Български земеделски народен съюз „ Врабча 1 “. Когато се отдръпва държавното управление на Иван Багрянов, Български земеделски народен съюз „ Пладне “ е водеща мощ в държавното управление на Отечествения фронт, А Български земеделски народен съюз „ Врабча 1 “ - в държавното управление на К. Муравиев.
А сред тях има дълготраен изострен спор.
***
Още един път: напълно друго е ситуацията на съдените от Народния съд, представители на монархофашисткия режим. Те си остават правилни съдружници на Третия райх. Трудно обяснимо е, само че е реалност!
Трудно разбираема е и несъразмерната свирепост, с която „ законната ” монархофашистка власт преследва своите съперници, убивайки даже деца. Къде със съд, къде без - над 200 деца. През 1942 година, в така и така злокобния Закон за отбрана на страната са импортирани ремонти, които плануват осъждането на гибел и на малолетни, т.е. даже и на 14 годишни деца.
На фона на тези закононарушения, Народният съд у нас бе пределно благосклонен.
Освен от Съюзната контролна комисия на държавите-победителки в София, решенията на Народния съд са утвърдени и от други страни-победителки на Парижката мирна конференция 1946-47 година. Това пък послужи за облекчаващо събитие за ситуацията на България като победена страна - тя не загуби територии.
* * *
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5095Зорница Илиева: България може да направи Северна Македония по-сговорчиваАлтернативен Поглед3957Зорница Илиева: За външната политика на Турция не трябва да се съди по гръмките изказвания ЕрдоганАлтернативен Поглед38210Яков Кедми: Съединени американски щати и НАТО се готвят за огромна война с Русия през 2027 година - до тогава ще я изтощаватАлтернативен Поглед16172Яков Кедми: За Съединени американски щати е неприемливо развиване на връзките на Европа с Русия и КитайАлтернативен Поглед46617Проф. Нина Дюлгерова: Живеем през последните години в интервала на края на Римската империя
Източник: pogled.info
- за въвличането на България в Световната война против съюзените народи;
- за злодеянията, свързани с нея ”.
На 3 октомври всички партии от Отечествен фронт и двамата самостоятелни министри подписват документ, одобряващ Наредбата-закон. По това време партиите от обединението са: БРП/к/, Български земеделски народен съюз, Народен съюз „ Звено ”, БРСДП и Радикалната партия. На 6 октомври 1944 година Наредбата-закон е оповестена в Държавен вестник.
Народният съд в другите си сформира стартира работа през декември 1944 година.
* * *
Под съд отиваше властващата в интервала 1941-1944 година монархофашистка върхушка, приела мракобесната нацистка идеология за своя. Така бе по думите на самия министър-председател и регент Богдан Филов. Пред другите високи посетители от Райха той твърдеше, че режимът в България е сходен на този у тях, а ролята на негов фюрер играе „ негово величество царя ”.
Освен това, през оня интервал, когато партиите в България са неразрешени, властващата пронацистка буржоазия се пробва да сътвори своя партия с работното наименование „ Обществена мощ ”. Но тя си остава единствено план. Създадена е казионна младежка организация „ Бранник ” и детска „ Орле “, несъмнено и двете по нацистки пример. Иначе, съгласно актуалната антикомунистическа агитация, в България не е имало фашизъм…
Ясно е тогава, за какво Царство България фанфарно стана и в продължение на три години и половина бе правилен съдружник на най- реакционните нападателни страни по време на Втората международна война – Германия, Италия и Япония.
Естествено разследване от тези две условия бе оповестяването от България на 13 декември 1943 година на война против Съединени американски щати и Англия, без това да се постанова от Тристранния пакт.
На същата дата завърналият се предходния ден от Берлин външен министър на Царството Иван Попов оповестява друга радостна новина: Царството се причислява към Антикоминтерновския пакт.
Високоинтелигентният, съгласно актуалната монархофашистка историография, депутатски състав на XXV-то Обикновено национално заседание утвърждава и двата външнополитически акта с овации, съпроводени с мощно „ Ура ” и художествено осъществяване на националния химн „ Шуми Марица “.
Три години по-късно тези господа не можеха да обяснят пред Народния съд аргументите за своя неумирим възторг. Обявяването на война на две велики страни без никакви съществени аргументи, единствено с цел да угоди на господаря си, е не просто случка. Това бе незаконен акт на властващата монархофашистка клика, която, с присъщото си скудоумие, го назова „ алегорична война ”.
За България и нейните фашистки управници тя е била „ алегорична “, за англичаните досадна, а за американците – странна. Така я е определил самият президент на Съединени американски щати Франклин Д. Рузвелт. Може би и по тази причина Съединени американски щати реципрочно афишира война на България чак през лятото на 1942 година
Но след това се оказа, че англосаксонците не схващат шегата със символичността на тази война. Те не схващат хитроумното намигане на ръководещия България „ високоинтелигентен ” монархофашистки хайлайф и две години по-късно напълно не алегорично подлагат на опустошителни бомбардировки 147 селища на тогавашна България. Загиват хиляди хора ; материалните вреди се правят оценка на гигантската сума от 13 милиарда лв.. Половин София е срината със земята.
Управляващата монархофашистка клика, подведена от личното си безумие, не бе подготвила страната да се отбрани от въздушните набези.
А тези бомбардировки са съпроводени с периодическите люти закани на У. Чърчил към управниците в София.
Днес кръвни и идейни наследници на прогерманската политическа върхушка не си дават сметка, каква кървава кавга очакваше техните дядовци, в случай че България бе окупирана не от Червената, а от английската армия; У. Чърчил имаше сметки за споразумяване с българската прогерманска клика още от Първата международна война.
Но с изключение на изтъкнатия водач на английското държавно управление по това време, свои сметки за почистване с прогерманската клика в България имаше самият български народ. И той имаше такива още от Първата международна война, а не от 1 март 1941 година, както постановяваше Народният съд.
Някога безумната еднолична външна политика на цар Фердинанд, подкрепяна от прогерманската дворцова камарила, провокира за пет години две национални произшествия, погребвайки българските национални идеали. Жестоко смаза стихийното, провокирано от тях Войнишко въстание и по този начин сложи началото на трагичното кърваво гражданско разделяне на нацията.
То бе провокирано от българската прогерманска буржоазия, която потегли против личния си народ.
За по-малко от три десетилетия българският народ претърпя три въстания, три преврата и десетгодишна монархофашистка тирания, която в края на 30-те години на ХХ век стана обективно неизбежна.
***
През този интервал постепенно, само че праволинейно политическото посланичество на либералнодемократичната българска буржоазия бе маргинализирано. Това стана ясно на парламентарните избори през 1938 година и изключително – през 1940 година.
Тогава имаше и операции, и фалшификации, и полицейски произвол, и всички останали прелести на фашизиращия се тогава режим. Тези избори демонстрираха и още нещо доста значимо - че тази част от българската буржоазия е слязла от публичната сцена.
В XXV нормално национално заседание триумфираше прогерманската политическа клика, която неофициално, само че в действителност избра Борис Кобургготски за собствен фюрер. Назначеното от него държавно управление на отявления германофил - международно известният археолог проф. Богдан Филов незабавно се зае за работа.
По негово предложение бе гласуван така наречен Закон за гражданската готовност, който скрито, само че в действителност вкарва изключително състояние в страната. След това държавното управление подписва контракт с Германия за голям експорт за изхранването на към този момент воюващия против Западна Европа нацистки Райх.
Тези храни се обезпечават посредством реквизиции от селските производители. В страната е въведена купонна система за разпределение на питателните, а по-късно и за всички други артикули за ползване.
Тези ограничения, поставили завършек на краткотрайното благополучие през интервала 1937-38 година в България, се изясняват от монархофашистката агитация като признателен акт към ”великия немски Райх и неговия талантлив фюрер ” по тази причина, че са върнали Южна Добруджа на Отечеството.
Същата тази агитация скри, че това не можеше да стане без единодушието на Й. В. Сталин по контрактуваните клаузи от Пакта „ Рибентроп-Молотов ”.
Между другото, отново със застъпничеството на руския водач, Южна Добруджа остана в рамките на Родината, макар че на Парижката мирна конференция след войната България бе третирана като победена страна.
Интересно е, че днешната реанимирана монархофашистка историография не си спомня за тези неща. А те са се случили преди основаването на Тристранния пакт на 29 септември 1940 година
Това демонстрира, че готовността за сходна обязаност на Царство България с нацисткия Райх към този момент е съществувала. Това изяснява, за какво Кобургът и Б. Филов подценяват предизвестието на английския крал, апропо родственик на Борис Сакскобургготски, България да не се причислява към оста „ Рим, Берлин и Токио ”.
По същия метод държавното управление на Б. Филов отхвърля и оферти от Съюз на съветските социалистически републики контракт за съдействие с България. Тя към този момент е изцяло под въздействие на Третия Райх.
В края на 1940 година са признати два доста значими закона във фашистки дух – антиеврейският Закон за отбрана на нацията и Закон за българската юноша. Така пътят към участие в Тристранния пакт бе трасиран.
Оставаше единствено да се извърши формалният акт – неговото сключване. И то става тъкмо два месеца по-късно - на първи март 1941 година във Виена.
Затова, освен поради своето съучастничество в нападателната политика на нацистка Германия, монархофашистката ръководеща клика на Царство България след преврата на 9 септември 1944 година, бе заслужено привлечена към правосъдна отговорност. След предварителен интервал на 1 март 1941 година, България се включи в Тристранния пакт и по този начин потегли на финален кървясъл поход против народа.
Той стартира с неговото икономическо плячкосване от тогавашните правилни съдружници на Царството.
Още на първи февруари 1941 година - цялостен месец преди България да подпише Тристранния пакт, държавното управление на Б. Филов подписа с Райха така наречен „ конвенция Нойбахер ”, с която сякаш законово, само че безочливо и намерено се ограбваше страната.
Този хищнически юридически акт ознаменува прехода към новия нацистки ред в интернационалните връзки.
На 24 април 1941 година – единствено седмица откакто Вермахтът прегазва Гърция и Югославия, държавното управление на Б. Филовсключва нова конвенция с нацистка Германия, известна като „ Спогодба Клодиус - Попов ”.
Тя се отнася за неограниченото потребление на естествените запаси, находящи се на тогавашната територия на Царство България, т. е. и на „ подарените ” от великия съдружник Македония и Тракия.
От тези разбойнически „ спогодби ” българската страна губи от февруари 1941 година до септември 1944 година над 23.630 милиарда лв.. Колосална за това време сума!
Освен това, миналите през България и „ гостувалите ” през това време в нея синеоки рицари на Вермахта са общо над 600 хиляди души. Те също са на издръжката на Царството, т. е. на изнемощелия от недостиг български народ.
А когато на 22 юни 1941 година нацистка Германия атакува Съюз на съветските социалистически републики към глада се прибави и откритата кървава кавга против „ родоизменниците и противодържавните детайли ”. Срещу тях
въоръжената мощ на монархофашистката клика показва чудеса от садизъм. Така към тъпотата и продажността на българската фашистка буржоазия се прибави и животинска свирепост.
Започна последната фаза на българската революция.
* * *
Терорът след 22 юни 1941 година против левите сили в България стартира с касирането на няколкото комунистически народни представители от Народното събрание на „ демократичното “ Царство България. Както повелява наложеният тогава нов ред в Европа още на 24 юни 1941 година те са изпратени в авансово квалифицираните. Без съд и присъди – непосредствено от Парламента през полицията – в един от 17-те концлагера на Царство България. В която, съгласно съответните модерни историци, не е имало фашизъм.
Известните на полицията антифашисти и на първо място старите комунистически дейци са или въдворени в концлагери, или наказани по бързата процедура и хвърлени в пандиза.
От 22 юни 1941 година до началото на септември 1944 година в са въдворени над 31 хиляди души; съдени и лишени от независимост с разнообразни периоди затвор са над 90 хил.; 15 хиляди са интернирани; 54 хиляди задържани и разпитвани в полицейски участъци; изгорени са къщите на 22 хиляди ятаци и помагачи.
В страната се води пълномащабна гражданска война; – тъй като в нея умират 9150 партизани и членове на бойни групи, от които 4644, за чиито глави са платени над 200 млн. лв. – по 50 хиляди лв. за всеки погубен партизанин, като в доста случаи „ героизма “ си убийците са отчитали с отрязана партизанска глава. Загиналите ятаци и помагачи са над 22 хиляди души. Тази вътрешна война бе всъщност, тъй като не се водеше сред непознати нашественици и патриоти, а българи против българи. Това бе война сред народа и реакционната експлоататорска класа.
В България това бе пронацистката буржоазия.
Въоръжените бойци на тази буржоазия – полицията и жандармерията режеха главите на „ противодържавните детайли “ против 50 хиляди лв. за глава.
И тези бойци бяха част от
* * *
Авантюристичната, безотговорна и слугинска политика на монархофашистката клика докара България до там, че през есента на 1944 година тя бе в положение на война против съвсем всички тогавашни страни в света.
Така монархофашистката клика изправи Родината ни пред нова - трета, още по-жестока от първите две, национална злополука.
Заради всичко това Народният съд извърши волята на цялата изстрадала трудова България и издаде обективни присъди на всички военнопрестъпници.
Под напора на извънредно повишеното публично напрежение в страната през целия август и началото на септември 1944 година, незабавно откакто Отечествения фронт взе властта, в къс период бяха задържани над 28 хиляди души. И отново в къс период над 16 хиляди от тях бяха освободени.
Под правосъдна отговорност са подведени 11 122 души, от които 1 856 са оправдани.
Така, общия брой на наказаните от всички сформира на Народния съд в цяла България, е:. От тях наказани на най-тежкото наказване - на гибел - 2 730. Останалите са наказани на разнообразни периоди затвор.
Никакви 20 хил, 50 хиляди и така нататък, както настояват актуалните наследници на монархофашизма.
Фантастично пресилен от тях е и броят на жертвите на извънсъдебния произвол. Безспорно, саморазправи е имало, при което са починали и почтени хора. Но самоуправството е бързо прекъснато и жертвите му са доста надалеч от страховития брой, тиражиран от актуалната монархофашистка историография, те са били надалеч по-малко от броя на наказаните на гибел от Народния съд, военнопрестъпници. България е дребна страна и в нея нищо не остава скрито-покрито за дълго време.
Освен това, дано не се не помни, че в България като окупирана страна работи тристранна съюзническа комисия, която се състои от представители на Съединени американски щати, Съюз на съветските социалистически републики и Англия. Под надзора на тази комисия на извънсъдебния произвол бързо е комплициран край.
По това време по този начин е в цяла Европа – както в източната, по този начин и в западната ѝ част, като се изключи Швеция, Швейцария, Испания и Португалия. Прекалено дълбоки са раните, които фашизмът оставя след себе си в Европа.
Най-много са наказаните немци - и в самата Германия, само че доста повече в окупираните страни, където Секретен сътрудник и Вермахтът са правили своите злодеяния. Такова е решението на страните-победителки от антихитлеристката коалиция.
Например, от всички страни най-вече са наказаните сътрудници на нацистите в „ двете Франции ” – окупираната и „ самостоятелната ”. Осъдени от учредените са над 75 000 колаборационисти, от които - 13 000 на гибел.
Франция е и страната с най-вече починали при несъдебните разправи с хора, уличени или обвинени в съдействие с немците. Самият Шарл де Гол написа в спомените си, че по насила е дал едномесечен ”гратисен интервал ” за националния яд.
А можело ли е да бъде иначе във Франция, която за 70 години – един човешки живот - води три кръвопролитни войни с Германия, претърпява две унизителни провали и печели две измъчени победи.
Затова във Франция – една несъмнено буржоазнодемократична страна - и през днешния ден никой не оспорва легитимността на нейния ексклузивен национален съд.
Във Франция – не, само че в България – да!
* * *
Същите тези госпожи и господа, идейни и физически потомци на съдените от Народния съд, към този момент 30 години отхвърлят в България да е имало фашизъм. Но дали е имало или не, проличава доста добре от казаното до тук.
Тези закъснели монархофашистки пропагандисти
Оспорвайки справедливостта на Народния съд, те доста постоянно употребяват обстоятелството, че този съд е издавал присъди в неявяване на обвинените т. е. издавал е задочни присъди. Това било недемократична процедура. Но тези госпожи и господа – потомци и модерни монархофашистки историци не помнят, че практиката на издаване на задочни присъди е била нормална и необятно практикувана в правораздаването на буржоазна България.
Лъжа е и едно друго, постоянно употребявано изказване на монархофашистката историография, че Народният съд eнелегитимен, тъй като бил основан в прорез с Търновската конституция. Напротив – той е по-легитимен, в сравнение с царствения статут на Борис Фердинандов Сакскобургготски.
Да, Народният съд е бил ексклузивен, бил е политически, само че обективен. Бил е законен!
И също така всички сформира на Народния съд, настоящи в цялата страна, са били обществени, открити.
Учредяването на националния съд е изцяло съобразено с Търновската конституция. За това в нея има специфичен текст, който е прибавен в нея от Петото Велико национално заседание, състояло се през юни - юли 1911 година
Тогава в Търновската конституция се вършат още няколко добавки, една от които е тъкмо текстът, отнасящ се за изключителното законодателство. Той гласи по този начин: конституцията не позволява основаване на такова изключително законодателство, с изключение на в случаите:
„ …
На 30 септември, когато е издадена Наредбата-закон за Народния съд, точно в такова състояние се е намирало ЦарствоБългария. И това е прието от Съюзническата контролна комисия, осъществяваща окупационния контрол над страната.
Лъжа е и това, че българският Народен съд наказвал и почтени хора. Невинни не, само че с несъразмерна суровост, непотребна от модерна позиция – да.
Под правосъдна отговорност са подведени и членовете на последното държавно управление на буржоазна България – кабинета на Константин Муравиев. Към него Народният съд има обвиняването, че той не е подхванал упования от цяла България „ завой “ за излизане от Тристранния пакт.
Правителството на Муравиев работи единствено една седмица. В нейните рамки то прави две значими крачки за излизане от Тристранния пакт; две крачки, които за цялостни три месеца е трябвало да направи държавното управление на Иван Багрянов, само че не ги е направило. Правителството на Муравиев афишира България за неутрална на 2 септември 1944 година, а след три дни - на 5 септември афишира война на нацистка Германия.
Този „ мек преход “ от съдружник към зложелател на Третия райх има за резултат общо взето странното държание на Вермахта по отношение на съюзната му до през вчерашния ден и настояща в съседство с него българска войска. Вермахтът се държи към своя вчерашен съдружник надалеч по-внимателно, в сравнение с при разоръжаването на италианската, унгарската, румънската войска
И още нещо доста значимо – държавното управление на К. Муравиев дава заповед българската войска да не оказва опозиция на навлизащата в България Червена войска и да остане в казармите, без да се разоръжава.
Така страната се оказва в ситуацията на една доста странна окупация – армията на окупираната страна остава в казармите с цялостното си въоръжение.
Не по-малко значимо е и това, че свръхкраткотрайното държавно управление заповядва армията да позволява партизаните в казармите и да се побратимява с тях.
И най-после не трябва да се не помни дадената от това държавно управление всеобща прошка.
От тази позиция, оповестената на 5 септември 1944 година от Съюз на съветските социалистически републики война на България има предохранителната цел да изключи всякаква опция за конфликт с българската войска. И още нещо не по-маловажно – да пресече готвеното от Турция навлизане в България.
Сведение за това желание на Турция идва до Съветскотоглавно командване от началника на британското разузнаване и руски шпионин Ким Филби.
В държавното управление на К. Муравиев вземат участие представители на три партии: на Български земеделски народен съюз „ Врабча 1 “, на Демократическата и на Народната партия. В държавното управление вземат участие и трима безпартийни. Характерно за тях е, че всички те се намират в съпротива на монархофашисткия режим. Партиите, които те съставляват са определяни като буржоазно-либерална, легална съпротива и т. н. Тя има малочислено посланичество и в ХХIV и в ХХV нормално национално заседание, само че по тази причина пък – извънредно почтено държание. Така да вземем за пример, нейните основни представители - Н. Мушанов и проф. Петко Стайнов от Демократическата партия - гласоподават срещу включването на България в Тристранния пакт, срещу оповестяването на война на Съединени американски щати и Англия. Но най-енергична е тяхната отбрана на българските евреи от заплахата да бъдат депортирани и убити в нацистките концлагери. Затова е належащо съдените от Народния съд представители на буржоазно-либералните партии да бъдат ясно разграничени от откровените нарушители, крепители на монархофашисткия режим.
Макар и просрочен, оневинен е въпросът коя е същинската причина за непомерно строгото отношение на Народния съд към буржоазната антифашистка съпротива. Според мнението на някои съществени историци, а и на някои очевидци на събитията от това време, виновността се крие в разцеплението на Български земеделски народен съюз – най-многобройната политическа мощ в България сред двете международни войни.
По време на монархофашисткия режим, Български земеделски народен съюз се съставлява от две партии: Български земеделски народен съюз „ Пладне “ и Български земеделски народен съюз „ Врабча 1 “. Когато се отдръпва държавното управление на Иван Багрянов, Български земеделски народен съюз „ Пладне “ е водеща мощ в държавното управление на Отечествения фронт, А Български земеделски народен съюз „ Врабча 1 “ - в държавното управление на К. Муравиев.
А сред тях има дълготраен изострен спор.
***
Още един път: напълно друго е ситуацията на съдените от Народния съд, представители на монархофашисткия режим. Те си остават правилни съдружници на Третия райх. Трудно обяснимо е, само че е реалност!
Трудно разбираема е и несъразмерната свирепост, с която „ законната ” монархофашистка власт преследва своите съперници, убивайки даже деца. Къде със съд, къде без - над 200 деца. През 1942 година, в така и така злокобния Закон за отбрана на страната са импортирани ремонти, които плануват осъждането на гибел и на малолетни, т.е. даже и на 14 годишни деца.
На фона на тези закононарушения, Народният съд у нас бе пределно благосклонен.
Освен от Съюзната контролна комисия на държавите-победителки в София, решенията на Народния съд са утвърдени и от други страни-победителки на Парижката мирна конференция 1946-47 година. Това пък послужи за облекчаващо събитие за ситуацията на България като победена страна - тя не загуби територии.
* * *
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед5095Зорница Илиева: България може да направи Северна Македония по-сговорчиваАлтернативен Поглед3957Зорница Илиева: За външната политика на Турция не трябва да се съди по гръмките изказвания ЕрдоганАлтернативен Поглед38210Яков Кедми: Съединени американски щати и НАТО се готвят за огромна война с Русия през 2027 година - до тогава ще я изтощаватАлтернативен Поглед16172Яков Кедми: За Съединени американски щати е неприемливо развиване на връзките на Европа с Русия и КитайАлтернативен Поглед46617Проф. Нина Дюлгерова: Живеем през последните години в интервала на края на Римската империя
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ