Преди 80 години на 28 август 1943 г. новината за

Преди 80 години на 28 август 1943 година новината за гибелта на Борис III потапя България в печал. Народът не желае да повярва, че обичаният властник си е отишъл по този начин ненадейно. Хиляди се стичат на погребението в Рилския манастир, с цел да го изпратят в последния му път на 5 септември 1943 година Тогава синът на цар Борис III - Симеон Сакскобургготски, е единствено на 6 години. Последният български цар разкрива съкровени мемоари и размишления за своя татко.

- Ваше Величество, на 28 август се навършват 80 години от кончината на вашия татко - цар Борис III, историята помни по какъв начин стотици хиляди българи се стичат от цялата страна, с цел да отдадат последна респект на погребението. Как си обяснявате тази толкоз мощна връзка сред народ и цар?

- Няма подозрение, че сред българския народ и цар Борис е имало един тип симбиоза, която е в основата на тези усеща. Това е било коментирано и от редица историци. От друга страна, едно толкоз дълготрайно царуване също способства хората да имат по-специално отношение към самия държавен глава. А като имаме поради и сложните времена, в които татко ми е царувал, може да се разбере това отношение. То е било загърбено години наред, само че в този момент към този момент историците го разказват и мисля, че това е в полза на истината.

- Какви са вашите най-ярки мемоари от цар Борис III като татко? Във вашето предходно изявление за " България Днес " споменахте, че си спомняте последната разходка с него и сестра ви княгиня Мария Луиза до връх Мургаш в Стара планина...

- Да имаш ярки мемоари отпреди 80 година, е много мъчно, а и съм бил напълно малко дете, едвам 6-годишен, когато той умря, само че несъмнено, помня последната ни разходка до връх Мургаш, за която споменавате.

- Колко непоколебим беше цар Борис III като родител към Вас и сестра Ви княгиня Мария Луиза?

- Като родител държеше да сме добре възпитани, само че не мога да кажа, че е бил непоколебим татко, тъй като в дребното моменти, когато го виждахме, той беше доста благ и мил с мен и сестра ми. Възпитанието е нещо, което се построява последователно, само че не помня въобще да ни е обръщал особено внимание по някоя тематика или да ни се е карал.

 

- В началото на 90-те години е открита стъкленица със сърцето на цар Борис III. Какви бяха възприятията, които Ви обзеха, когато научихте новината?

- Трудно е да си визиите какъв брой ме развълнува позвъняването на акад. Благовест Сендов, който ми заяви, че пред него на писалището му стои стъкленицата със сърцето на татко ми. Ние толкоз доста години не знаехме нищо и единствено чувахме най-различни и грозни клюки за това, което се е случило с останките на татко ми. Така, че това беше една страшна страст, същински потрес.

- Кой е вашият най-ярък ловджийски излет дружно с татко ви? Виждали сме част от трофеите в двореца " Царска Бистрица ".

- Сестра ми и аз нямахме право да вървим на лов. Ловуването беше единствено за възрастните, не за децата. Един или два пъти сме ги виждали, като се връщат от лов, и някои титли като заек, фазан, дива свиня сме виждали. Затова нямаме мемоари.

- Баща ви и дядо ви са били огромни природолюбители, даже са оставили на България голямо завещание като паркове, музеи. Вие споделяте ли тази пристрастеност?

- Истински се гордея с природолюбието на дядо ми и на татко ми. То е сякаш една традиция в фамилията. Аз също държа изключително доста на опазването на природата, на ботаниката. Днес е съвременно да си природозащитник, само че в тези времена не беше толкоз публикувано. С цялото ми сърце и душа споделям тази идея. То е мое вътрешно разбиране.

- Какви са Вашите мемоари от летните Ви ваканции като дете. Къде обичахте да бъдете на море?

- Детските ми мемоари са по-скоро от Царска Бистрица през лятото. Само помня един път на 3 година съм бил в Евксиноград, само че това са толкоз далечни моменти.

- Защо Вашият чичо - княз Кирил, взема решение да остане в България, когато комунистите идват на власт?

- Учудва ме този въпрос, тъй като мисля, че е повече от разумно и обикновено княз Кирил като регент да е останал на поста си. Може да си визиите какво би означавало, в случай че регентите бяха напуснали страната в този драматичен миг.

- Кой е бащиният завет, който най-силно се е запечатал във Вашето схващане?

- Не забравяйте, че аз бях едвам на 6 година, когато той умря, тъй че за бащински завет към малко дете е мъчно да се приказва. Може би априори това, което помня е делото, на което цар Борис посвети живота си, по-скоро в историческо измерение, а не като нещо, което той да е седнал до мен или особено да ми е споделил.

Александър Хайтов: Стъкленицата се счупи, едвам го спасихме с 3-литров буркан!

Мистерията със гибелта и тленните остатъци на Борис III е измежду най-заплетените исторически загадки в новата ни история.

Царят умира на 28 август 1943 година в 16:22 ч. Тялото му е балсамирано и тогава са извадени сърцето и белите дробове.

Но царят не намира покой и след гибелта си. Гробът му в Рилския манастир бързо се трансформира в място за поклонение. Тълпи от хора идват, с цел да отдадат респект на царя.

Нещо, което не се харесва на комунистическите водачи, завладяли властта след 9 септември 1944 година Взема се решение Борис III да бъде препогребан във " Врана ". По молба на фамилията до втория гроб е построен дребен параклис.

Но за комунистите даже това място е опасност. Работи се по целенасочена стратегия за заличаване на националната памет. Параклисът е взривен през 50-те години, погребалната камера е отворена още веднъж, а ковчегът отвеян в незнайна посока.

" Открих хората, които са изкопали втория гроб и са положили царя в него - споделя пред " България Днес " скулпторът Александър Хайтов още през 2017 година - Това се случи при започване на измененията - през 1990 година - С циркулиране по Казичене и близките села открих хората, които са закопали Борис III през 1946 година На трима от тях помня имената - бай Стайко, бай Божил и бай Момчил. Вече знаех мястото, където е бил гробът, само че ми трябваше позволение да бъде разкопан. Започнах да обикалям по институции, които си прехвърляха топката, до момента в който най-после не ме пратиха при шефката на " Гробищни паркове " Ани Донкова. Очаквах, че ще ме отреже, само че тя се оказа ужасно мъжко момиче.

- Ами, хайде да тръгваме за " Врана " - сподели тя. И по този начин, въоръжени с видеокамери за документиране на събитието, отидохме на мястото. Появи се шефът на парк " Врана " полковник Коларов. Беше буен! Какво вършим там, по какъв начин си разрешаваме и по този начин нататък. Но не можеше да ни спре. Вече имахме документи и наличие на общински служител. Тогава мястото беше маркирано, към този момент се знаеше къде е бил гробът на царя. Година по-късно доцент Димитър Витанов от Българска академия на науките, екипиран и с позволение от страна на царското семейство, отвори камерата.

Всичко е още пред очите ми. Аз заставам настрани. Редно е представител на държавна институция да управлява разкопаването. Наети са бойци, които правят черната работа с кирки и лопати. Изведнъж търнокопът на едно от момчетата се забива в нещо стъклено и то се чупи на части. Оттам изпада сърцето на цар Борис III. Настава блъсканица. Някой тича към столовата на Врана и носи трилитров буркан от туршия. Слагат вътре сърцето и го носят в Българска академия на науките. Там то се слага в специфична капсула. Но от ковчега няма и диря. Изнесен е. Тези, които са го създали, просто не са видели стъкленицата със сърцето. Тя е била до саркофага. Имам своя версия къде е бил отвеян. Моите изследвания сочат, че е изхвърлен в Искъра и имам концепция в коя околност може да бъде. Ковчегът е от цинк и е допустимо да се откри с металотърсач и добра техника. "

Б.р. Сърцето на цар Борис III е заровено още веднъж в Рилския манастир през 1993 година

Проф. Пламен Павлов: Версията за съветска връзка е правдоподобна

Сталин не сортира средствата, когато би трябвало да бъдат отстранени мощни водачи

- Проф. Павлов, на 28 август се навършват 80 години от кончината на цар Борис III, коя от версиите за неговата гибел съгласно Вас е най-правдоподобна?

- Изписани са стотици, в случай че не и хиляди страници за непредвидената гибел на цар Борис. Споровете не са завършили и до през днешния ден, а и едва ли скоро тази в действителност комплицирана " мистерия " ще откри безапелационен отговор. Пропагандата - и немската, и тази на съдружниците, още през есента на 1943 година стартира разнообразни " теории ", сочещи външен фактор в странното, ненадейно за всички заболяване, довело до кончината на Борис. При това той е запомнен като физически здрав човек, водещ непретенциозен, даже спартански живот, физически деен... Търсена е немска, италианска и други връзки, които не са подкрепени със съответните доказателства, а по-скоро са от вида на тайните теории. В българската просвета, в най-силна степен в проучванията на починалия акад. Илчо Димитров, е признато, че става дума за естествена гибел, подбудена от свръхнапрежението на тези месеци и дни.

- А кои са другите версии?

- Искам да споделя с Вашите читатели една друга версия, за съветска връзка, разказана ми от починалия проф. Димитър Витанов, химик, основател и участник в откриването на стъкленицата със сърцето на цар Борис. Преди да отиде в Българска академия на науките, Витанов ръководеше една лаборатория във Велико Търново в помощ на археолозите. Моят диалог с него беше през август 2001 година, когато Агенцията за българите в чужбина взе участие в Общобългарския събор в памет на кан Кубрат при Мала Перешчепина, Украйна. Проф. Витанов към този момент работеше в Щатите, само че беше пристигнал особено, защото е от първите наши учени, занимавали с гроба на Кубрат още през 80-те години на предишния век.

Проф. Витанов някак си " под сурдинка " показа с мен, че в разтвора, по-скоро в това, което е останало от него в разрушената стъкленица, е имало следи, въпреки и слаби, от вещество, употребявано от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) (названието на руските служби преди познатото на всички име КГБ) за изкуствено причиняване на инфаркт. За страдание, няколко години по-късно научих, че проф. Витанов е умрял... Уви, не открих някъде да е разгласил тези наблюдения. Думата имат химиците, а е допустимо и негови родственици да знаят освен това. Във всеки случай тази версия за мен е изцяло правдоподобна. Предвид своите завоевателни проекти за владичество в следвоенна Европа Сталин не сортира средствата, когато би трябвало да бъдат отстранени мощни водачи. Има задоволително образци, а цар Борис III сигурно е общественик, който би бил сериозна спънка за замислите на Москва.

- Комунистическата власт не пощадява даже мъртвия монарх, тленните му остатъци са погребвани, препогребвани и в последна сметка през днешния ден са в неопределеност. С изключение на сърцето, което е по знамение непокътнато. Има ли вяра да бъдат открити и почтено заровени тленните остатъци на цар Борис III?

- Отчасти засегнах този въпрос, само че от диалога ми с проф. Витанов, а и с други хора с отношение към тематиката съм песимист за откриването им. Все отново, в случай че се появят непознати документи, най-малкото би трябвало да бъдат положени всички вероятни старания в тази посока.

- В тази връзка знае се желанието на цар Фердинанд да бъде заровен в България, за какво тази негова последна воля по този начин и не може да бъде изпълнена?

- И през днешния ден оценките за цар Фердинанд са спорни, а и прекомерно крайни, изключително от така наречен " леви ". Българската история и нейните бележити персони са жертва на нечистоплътната агитация на какви ли не политически клоуни и шарлатани... Много е елементарно, само че и непочтено, един съответен човек да бъде упрекван във всички вероятни грехове! Вероятно знаете, аз съм от хората, които са изрично " за " осъществяването на последната воля на цар Фердинанд. Независимо от своите неточности той има неоспорими заслуги за построяването на съвременна България.