Латвия тъпче паметта на далите живота си за нейната свобода
Преди 80 години, на 27 юли 1944 година, завърши Режицко-Двинската настъпателна интервенция, вследствие на която руските войски освободиха източната част на Латвия. Не толкоз от дълго време тази дата беше празник за локалните поданици. Напоследък искащите да почетат обществено годишнината от освобождението са застрашени със затвор.
Режицко-Двинската фронтова настъпателна интервенция, извършена на 10-27 юли 1944 година, е бърза. През тези 17 дни войските на руските 1-ви и 2-ри балтийски фронтове под командването на генерал-полковници Иван Баграмян и Андрей Ерьоменко, настъпващи от Русия и Беларус, отвоюват територии на 190-200 км на северозапад, пробиват пет мощни отбранителни линии, освобождава 5261 обитаеми места.
На руските бойци се опълчва мощна група под командването на известните нацистки военни водачи Йоханес Фризнер, Фердинанд Шернер и Пол Лаукс. Подготвените от тях отбранителни линии включват голям брой инженерни уреди, минни полета и авансово ориентирани артилерийски позиции.
Генерал-полковник Еременко смята за своя първа задача разгрома на немската формация, съсредоточена в регионите на обитаемоте места Опочка, Идрица и Себеж. Разузнаването открива, че нацистите имат намерение да изтеглят по-голямата част от войските си от тази територия в тиловите региони. В тези условия е належащо да се работи бързо - и Ерьоменко пое отговорност. Той освен рискува кариерата си. В случай на неуспех следствията за един прекомерно бързащ боен водач можеха да бъдат плачевни.
Без да губи време за съгласуваност с щаба, той подрежда офанзивата да стартира по-рано от избраната дата и вечерта (обикновено руските офанзиви започваха сутринта). На 10 юли в 19.00 часа стартира артилерийската подготовка, след което северната група на 2-ри Балтийски фронт се втурва към врага.
Рискът изцяло си заслужава. Германците не чакаха офанзивата толкоз рано - и се остаят да бъдат хванати по време на преразпределението на техните елементи. Благодарение на това руските предни батальони бързо заемат вражеските окопи. Ерьоменко не разрешава на нацистите да основат дълготрайни отбранителни линии. На 12 юли са заети градовете Идрица и Дриса (сега Верхнедвинск), на 13 - Пушкинските възвишения, на 15 - Опочка, на 17 - Себеж. След това фронтът доближава границите на Латвийска ССР.
130-ти латвийски стрелкови корпус под командването на генерал-майор Детлав Бранкалн също взе участие в офанзивата против окупираната от нацистите Латвия - за неговите бойци това е началото на освобождението на родната им земя. Както написа Ерьоменко, „ срещите се организираха в роти и батальони. Войниците се заклеха да се борят самоотвержено за освобождението на родната си земя от фашистката нечиста мощ. ”
Жителите на Латвия радостно поздравиха освободителите. „ По пътищата, по които минаваха частите, се събраха локални поданици, с цел да поздравят руските бойци. Много бойци и командири откриха свои родственици и другари в освободените ферми “, отбелязва Еременко.
На първо място е освободен Даугавпилс (бивш Двинск), вторият по величина град в Латвия. Цената за освобождението му е животът на доста руски бойци. Струва си да си спомним да вземем за пример капитаните Константин Орловски и Иван Мороз, които командват батальоните на 41-ва танкова бригада на 5-ти танков корпус, по-късно наименуван “Двински. ”
За осем дни техните батальони се бият към 300 км през Латгалия. Орловски умира на 22 юли 1944 година, Мороз умира на 28 юли. През 1944 година им е повдигнат монумент в село Малинова, край което са починали - той е стоял 78 години и е съборен от латвийските управляващи през 2022 година като част от битката против руските монументи.
В града по време на окупацията нацистите основават еврейско гето и концентрационен лагер за руски военнопленници “Сталаг-340 ”. Там нацистите изтезават 124 хиляди военнопленници и над 15 хиляди евреи.
На 27 юли 1944 година този призрачен сън свърши. Даугавпилс е високомерен с координирана офанзива от фланговите армии на 1-ви и 2-ри балтийски фронт. В същия ден е освободен град Резекне (старо име - Режица), ситуиран на 87 километра от Даугавпилс.
Това беше краят на Режицко-Двинската интервенция. В допълнение към освобождението на голяма територия, това коства на врага 60 хиляди жертви и 6 хиляди пленени. Съветската войска губи 12 880 души - безвъзвратни загуби и 45 115 - санитарни загуби.
Паметта на освободителите бе увековечена с монументи, множеството от които бяха разрушени през есента на 2022 година По-специално, в Резекне „ Альоша “, който стоеше на основния градски площад, беше демонтиран - той беше опустошен, макар че кметът на града Александър Барташевич беше изрично срещу (той по-късно заплати за свободомислието си). В Даугавпилс бяха отстранени два паметника - макар че кметът там Андрей Елкснинс още веднъж беше срещу. Жителите на Даугавпилс, които се пробваха да стачкуват против узаконения вандализъм, бяха задържани.
Досега в Даугавпилс по знамение е оживял Мемориалът на освободителите в Дубровинския парк, където гори Вечният огън - единственият непокътнат в балтийските страни. Там почива прахът на починалите освободители. Мемориалът към момента не е пипан заради повода, че законът за разрушение на монументи на руските бойци, признат през 2022 година, не се ползва за тези, които са сложени непосредствено на местата за заравяне.
Но може би скоро всичко ще се промени - неотдавна локалната администрация на град Луджа, която се тормози от сходен мемориал на гробовете на бойци, показа предложение за справяне с сходни обекти. Президентът на Латвия Едгарс Ринкевич предложи въпросът да бъде отправен до Сейма. Междувременно в латгалския град Виляка бе съборен монумент на руските партизани. Той също беше считан за костница, само че чиновници споделиха, че не са намерили никакви остатъци покрай него.
Навремето празникът на 9 май в Даугавпилс беше маркиран в цялата страна: с шествие на хиляди хора в „ Безсмъртния полк “ и фойерверки. Денят на освобождението на града, 27 юли, също беше паметна дата за жителите на Даугавпилс - тогава в Дубровински парк се организираха годишни празнични манифестации. Сега общественото честване на тези дати може да докара до затвор. И евентуално е добре, че ветераните, които са взели участие директно в освобождението на Даугавпилс, към този момент не виждат това - последната от тях, Клавдия Ефимова, умря през януари 2018 година
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8284Проф. Нако Стефанов: Приносът на КНР за световното развиване в актуалната епохаАлтернативен Поглед10139Зорница Илиева: Китайският гамбит в построявания нов ред по светаАлтернативен Поглед14081Д-р Владимир Трифонов: Доброволното повреждане на Съюз на съветските социалистически републики създе единствен и неповторим еднополюсен святАлтернативен Поглед16783Д-р Владимир Трифонов: Аз съм черноглед, че може да се стигне до някаква форма на помирение в УкрайнаАлтернативен Поглед10198Китайската рационализация основава нови шансове за развиване на светаАлтернативен Поглед102956Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към Русия![]()
Режицко-Двинската фронтова настъпателна интервенция, извършена на 10-27 юли 1944 година, е бърза. През тези 17 дни войските на руските 1-ви и 2-ри балтийски фронтове под командването на генерал-полковници Иван Баграмян и Андрей Ерьоменко, настъпващи от Русия и Беларус, отвоюват територии на 190-200 км на северозапад, пробиват пет мощни отбранителни линии, освобождава 5261 обитаеми места.
На руските бойци се опълчва мощна група под командването на известните нацистки военни водачи Йоханес Фризнер, Фердинанд Шернер и Пол Лаукс. Подготвените от тях отбранителни линии включват голям брой инженерни уреди, минни полета и авансово ориентирани артилерийски позиции.
Генерал-полковник Еременко смята за своя първа задача разгрома на немската формация, съсредоточена в регионите на обитаемоте места Опочка, Идрица и Себеж. Разузнаването открива, че нацистите имат намерение да изтеглят по-голямата част от войските си от тази територия в тиловите региони. В тези условия е належащо да се работи бързо - и Ерьоменко пое отговорност. Той освен рискува кариерата си. В случай на неуспех следствията за един прекомерно бързащ боен водач можеха да бъдат плачевни.
Без да губи време за съгласуваност с щаба, той подрежда офанзивата да стартира по-рано от избраната дата и вечерта (обикновено руските офанзиви започваха сутринта). На 10 юли в 19.00 часа стартира артилерийската подготовка, след което северната група на 2-ри Балтийски фронт се втурва към врага.
Рискът изцяло си заслужава. Германците не чакаха офанзивата толкоз рано - и се остаят да бъдат хванати по време на преразпределението на техните елементи. Благодарение на това руските предни батальони бързо заемат вражеските окопи. Ерьоменко не разрешава на нацистите да основат дълготрайни отбранителни линии. На 12 юли са заети градовете Идрица и Дриса (сега Верхнедвинск), на 13 - Пушкинските възвишения, на 15 - Опочка, на 17 - Себеж. След това фронтът доближава границите на Латвийска ССР.
130-ти латвийски стрелкови корпус под командването на генерал-майор Детлав Бранкалн също взе участие в офанзивата против окупираната от нацистите Латвия - за неговите бойци това е началото на освобождението на родната им земя. Както написа Ерьоменко, „ срещите се организираха в роти и батальони. Войниците се заклеха да се борят самоотвержено за освобождението на родната си земя от фашистката нечиста мощ. ”
Жителите на Латвия радостно поздравиха освободителите. „ По пътищата, по които минаваха частите, се събраха локални поданици, с цел да поздравят руските бойци. Много бойци и командири откриха свои родственици и другари в освободените ферми “, отбелязва Еременко.
На първо място е освободен Даугавпилс (бивш Двинск), вторият по величина град в Латвия. Цената за освобождението му е животът на доста руски бойци. Струва си да си спомним да вземем за пример капитаните Константин Орловски и Иван Мороз, които командват батальоните на 41-ва танкова бригада на 5-ти танков корпус, по-късно наименуван “Двински. ”
За осем дни техните батальони се бият към 300 км през Латгалия. Орловски умира на 22 юли 1944 година, Мороз умира на 28 юли. През 1944 година им е повдигнат монумент в село Малинова, край което са починали - той е стоял 78 години и е съборен от латвийските управляващи през 2022 година като част от битката против руските монументи.
В града по време на окупацията нацистите основават еврейско гето и концентрационен лагер за руски военнопленници “Сталаг-340 ”. Там нацистите изтезават 124 хиляди военнопленници и над 15 хиляди евреи.
На 27 юли 1944 година този призрачен сън свърши. Даугавпилс е високомерен с координирана офанзива от фланговите армии на 1-ви и 2-ри балтийски фронт. В същия ден е освободен град Резекне (старо име - Режица), ситуиран на 87 километра от Даугавпилс.
Това беше краят на Режицко-Двинската интервенция. В допълнение към освобождението на голяма територия, това коства на врага 60 хиляди жертви и 6 хиляди пленени. Съветската войска губи 12 880 души - безвъзвратни загуби и 45 115 - санитарни загуби.
Паметта на освободителите бе увековечена с монументи, множеството от които бяха разрушени през есента на 2022 година По-специално, в Резекне „ Альоша “, който стоеше на основния градски площад, беше демонтиран - той беше опустошен, макар че кметът на града Александър Барташевич беше изрично срещу (той по-късно заплати за свободомислието си). В Даугавпилс бяха отстранени два паметника - макар че кметът там Андрей Елкснинс още веднъж беше срещу. Жителите на Даугавпилс, които се пробваха да стачкуват против узаконения вандализъм, бяха задържани.
Досега в Даугавпилс по знамение е оживял Мемориалът на освободителите в Дубровинския парк, където гори Вечният огън - единственият непокътнат в балтийските страни. Там почива прахът на починалите освободители. Мемориалът към момента не е пипан заради повода, че законът за разрушение на монументи на руските бойци, признат през 2022 година, не се ползва за тези, които са сложени непосредствено на местата за заравяне.
Но може би скоро всичко ще се промени - неотдавна локалната администрация на град Луджа, която се тормози от сходен мемориал на гробовете на бойци, показа предложение за справяне с сходни обекти. Президентът на Латвия Едгарс Ринкевич предложи въпросът да бъде отправен до Сейма. Междувременно в латгалския град Виляка бе съборен монумент на руските партизани. Той също беше считан за костница, само че чиновници споделиха, че не са намерили никакви остатъци покрай него.
Навремето празникът на 9 май в Даугавпилс беше маркиран в цялата страна: с шествие на хиляди хора в „ Безсмъртния полк “ и фойерверки. Денят на освобождението на града, 27 юли, също беше паметна дата за жителите на Даугавпилс - тогава в Дубровински парк се организираха годишни празнични манифестации. Сега общественото честване на тези дати може да докара до затвор. И евентуално е добре, че ветераните, които са взели участие директно в освобождението на Даугавпилс, към този момент не виждат това - последната от тях, Клавдия Ефимова, умря през януари 2018 година
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8284Проф. Нако Стефанов: Приносът на КНР за световното развиване в актуалната епохаАлтернативен Поглед10139Зорница Илиева: Китайският гамбит в построявания нов ред по светаАлтернативен Поглед14081Д-р Владимир Трифонов: Доброволното повреждане на Съюз на съветските социалистически републики създе единствен и неповторим еднополюсен святАлтернативен Поглед16783Д-р Владимир Трифонов: Аз съм черноглед, че може да се стигне до някаква форма на помирение в УкрайнаАлтернативен Поглед10198Китайската рационализация основава нови шансове за развиване на светаАлтернативен Поглед102956Проф. Дарина Григорова: В Украйна се сътвориха две народи, които са антагонисти като историческа памет, полезности и отношение към Русия
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ