78 години от деветосептемврийския преврат в България
Преди 78 години, в нощта против 9 септември 1944 година, посредством прелом и благодарение на руските щикове комунистите вземат властта и историята на България поема в нежелана посока. Допреди 32 години този ден се отбелязваше в България като народен празник и преломна дата, довела на власт Българската комунистическа партия – Българска комунистическа партия. И до през днешния ден по-старите генерации остават поделени в оценките си за налагането на комунистическия режим в страната ни след 9 септември 1944-та.
Съставеният от комунисти, леви земеделци, социалдемократи и звенари Отечествен фронт, благодарение на настъпващите в страната сили на Трети Украински фронт на Червената войска, смъква държавното управление на Константин Муравиев и сформира просъветско държавно управление на Отечествен фронт, управлявано от Кимон Георгиев. Партизанските формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България. Превратът е последван от вълна на принуждение, осъществявано основно от комунистически групи против политически или персонални съперници. Масовите беззакония не престават няколко месеца, след което са сложени под надзор от управляващите със основаването на така наречен Народен съд. Според разнообразни оценки броят на убитите през този интервал е сред 20 000 и 40 000 души. Само наказаните на гибел от така наречен „ Народен съд ” са 2 730 души – министри, депутати, публицисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители.
В българската история превратът на 9 септември 1944 година е третият след тези на 9 юни 1923 година и 19 май 1934 година За разлика от първите два, деветосептемврийският радикално трансформира политическия подтекст, обществената ориентировка, икономическата непоклатимост и духовните нрави на българите. България изгубва националния държавен суверенитет и от немската каляска се привързва към Москва. Налага се пролетарски метод на държание, който преди този момент не е бил публикуван. Това възпитава няколко генерации българи без духовни полезности.
Властта се употребява за основаване на напън за принадлежност и подправено флиртуване с успех на идеологическата агитация. Това, което преживяхме в последното десетилетие на ХХ век беше разследване от безконтролното владичество на комунистическата партия и разрухата, която донесе 9 септември.
