Преди 78 г. България спасява близо 50 000 евреи: Разказ на една от спасените
Преди 78 години на днешния ден България избавя близо 50 000 евреи от сигурна гибел.
По мотив 10 март ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева написа във Facebook, че през днешния ден свеждаме глави и заявяваме, че остро осъждаме всяка демонстрация на ксенофобия, антисемитизъм, религиозна и етническа непоносимост на всички места по света.
" Дължим го на почтените жертви на Холокоста, чиято памет почитаме, изискуем го и на нашите деца, с цел да помнят историята и да живеят в един по-спокоен, по-добър и кротичък свят ", написа Караянчева.
А в своя позиция президентът Румен Радев показва, че от епохи толерантността и уважението към другите етноси и вероизповедания са измежду най-ярките добродетели на българския народ.
Напомня, че тези качества на българите проличаха най-ярко в мрачните години на Втората международна война, когато страната ни съумя да избави от крах своята еврейска общественост и да подкрепи бягството на доста други от окупираната от нацисткия режим Европа.
Преди 78 години на днешния ден България избавя близо 50 000 евреи от сигурна гибел - една от избавените споделя детските си мемоари за Холокоста.
" В нашата махала имаше българчета, еврейчета, циганчета. Никой не се питаше " Кой какъв е ", споделя Виктория Атанасова.
Децата не подозирали, че в Германия се прави лист. И те влизат в него. За всички евреи се споделя завоалирано, че е открито " дефинитивно решение ". В превод: " Унищожение ", споделя Виктория Атанасова.
" Унищожение на 11 милиона евреи в Европа по това време ", сподели Груевски.
" Там има една значка - вижте я ", сподели Виктория Атанасова.
Означавала хиляди ограничавания и никакви права.
" За евреите имаше вечерен час. Едно момче, имаше бранник. И споделяше Хайде, чифутчетата, дома. Беше издадена заповед по кои улици можем да минаваме. Забранено беше през централните улици, централния площад. Забранено беше да се посещават кино и спектакъл спомня си Виктория Атанасова ", спомня си Виктория Атанасова.
Счупени прозорци и уволнени от работа родители. Бащи, изпратени в лагер. Деца, гонени от час.
" Еврейчетата крачка напред и като излезем крачка напред ни отстраняваше от заниманието ", споделя Виктория Атанасова.
И майки, които приготвят децата си за път.
" Майка ми седна на шевната машина и ни уши торби. Слухът беше, че отиваме в Полша. За какво отиваме - на работа. Някои деца се радваха, че ще пътуват. Те в никакъв случай не са излизали от града си. Но майка ми и татко ми към този момент знаеха, къде отиваме, сподели Виктория Атанасова.
Тук идва най-щастливото за Викторя " Но ". Багажът е подготвен, само че духовници, политици и интелектуалци извоюват спасението на евреите. Докато Германия нервно чака влака от България.
" Цар Борис, от който в последна сметка зависи последното решение, просто се скрива и не дава единодушието си за депортацията на евреите ", сподели Груевски.
Влакът от България в никакъв случай не потегля - най-щастливо непристигналият трен.
" Не единствено не желая, то не би трябвало да се не помни ", споделя Виктория Атанасова.
По мотив 10 март ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева написа във Facebook, че през днешния ден свеждаме глави и заявяваме, че остро осъждаме всяка демонстрация на ксенофобия, антисемитизъм, религиозна и етническа непоносимост на всички места по света.
" Дължим го на почтените жертви на Холокоста, чиято памет почитаме, изискуем го и на нашите деца, с цел да помнят историята и да живеят в един по-спокоен, по-добър и кротичък свят ", написа Караянчева.
А в своя позиция президентът Румен Радев показва, че от епохи толерантността и уважението към другите етноси и вероизповедания са измежду най-ярките добродетели на българския народ.
Напомня, че тези качества на българите проличаха най-ярко в мрачните години на Втората международна война, когато страната ни съумя да избави от крах своята еврейска общественост и да подкрепи бягството на доста други от окупираната от нацисткия режим Европа.
Преди 78 години на днешния ден България избавя близо 50 000 евреи от сигурна гибел - една от избавените споделя детските си мемоари за Холокоста.
" В нашата махала имаше българчета, еврейчета, циганчета. Никой не се питаше " Кой какъв е ", споделя Виктория Атанасова.
Децата не подозирали, че в Германия се прави лист. И те влизат в него. За всички евреи се споделя завоалирано, че е открито " дефинитивно решение ". В превод: " Унищожение ", споделя Виктория Атанасова.
" Унищожение на 11 милиона евреи в Европа по това време ", сподели Груевски.
" Там има една значка - вижте я ", сподели Виктория Атанасова.
Означавала хиляди ограничавания и никакви права.
" За евреите имаше вечерен час. Едно момче, имаше бранник. И споделяше Хайде, чифутчетата, дома. Беше издадена заповед по кои улици можем да минаваме. Забранено беше през централните улици, централния площад. Забранено беше да се посещават кино и спектакъл спомня си Виктория Атанасова ", спомня си Виктория Атанасова.
Счупени прозорци и уволнени от работа родители. Бащи, изпратени в лагер. Деца, гонени от час.
" Еврейчетата крачка напред и като излезем крачка напред ни отстраняваше от заниманието ", споделя Виктория Атанасова.
И майки, които приготвят децата си за път.
" Майка ми седна на шевната машина и ни уши торби. Слухът беше, че отиваме в Полша. За какво отиваме - на работа. Някои деца се радваха, че ще пътуват. Те в никакъв случай не са излизали от града си. Но майка ми и татко ми към този момент знаеха, къде отиваме, сподели Виктория Атанасова.
Тук идва най-щастливото за Викторя " Но ". Багажът е подготвен, само че духовници, политици и интелектуалци извоюват спасението на евреите. Докато Германия нервно чака влака от България.
" Цар Борис, от който в последна сметка зависи последното решение, просто се скрива и не дава единодушието си за депортацията на евреите ", сподели Груевски.
Влакът от България в никакъв случай не потегля - най-щастливо непристигналият трен.
" Не единствено не желая, то не би трябвало да се не помни ", споделя Виктория Атанасова.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ