Преди 75 години Варшава се вдига срещу нацистката окупация, борейки

Преди 75 години Варшава се подвига против нацистката окупация, борейки се за своята независимост. В тази битка умират над 200 000 души, а отправените към Германия претенции от страна на Полша са за 45 милиарда $ репарации.

Варшавското въстание - удостоверение на желанието за независимост и самоопределяне

Нито едно друго събитие не е белязало паметта и идентичността на полската столица по този начин, както въстанието от 1 август 1944 година Това се дължи най-много на огромния брой жертви, защото германците потушават въстанието изключително брутално. В рамките на всеобщите изтезания са убити към 200 000 души, главно цивилни. Стотици хиляди са депортирани, най-вече в концентрационни лагери. И до през днешния ден Варшавското въстание хвърля сянка върху германско-полските връзки.

В този подтекст тазгодишното присъединяване в честванията на немския външен министър Хайко Маас е още по-положителен знак. Докато настояванията на полската ръководеща партия “Право и правдивост ” за немските военни репарации за Втората международна война стават все по-настоятелни (основно поради разрушенията във Варшава), полският външен министър предложения своя немски сътрудник да участва на отбелязването на 75-годишнината от въстанието. През 2004 година някогашният кмет на полската столица, определен след това за президент на Полша, Лех Качински пресметна, че нанесените вреди възлизат на 45 милиарда $.

Още в навечерието на възпоменателната дата немският външен министър Маас отдаде респект към отпора и смелостта, с които Полша се опълчва на немската окупация през 1944 година - в израз на голямото предпочитание за независимост и самоопределяне. " Изпитвам огромно почитание и примирение към това, че Полша, и по-специално Варшава, съумя със лични старания да се възвърне след войната ", съобщи Хайко Маас.
Редакцията предлага
Полската опозиция няма късмет

Разрушаването на града е предшествано от пет години тиранично подтисничество от страна на немските окупатори. Депортациите, всеобщите изтезания и преследванията са всекидневие. След като напролет на 1943 година протестът на еврейското население във е сподавен брутално (двете въстания постоянно се бъркат), гнетът в града се усилва още повече.

Когато на 1 август 1944 година избухва Варшавското въстание, в града живеят съвсем един милион души. 40 000 от тях са доброволци в незаконната войска (Армия Крайова), ръководена от полското държавно управление, пребиваващо в заточение в Лондон. Срещу тях в началото се изправят 16 000 бойци от Вермахта и специфичните отряди на Секретен сътрудник, след което получават подкрепления. По това време немската войска отстъпва на изток, до момента в който Червена войска доближава. " Германците възнамеряваха да трансфорат Варшава в цитадела, откъдето следваше, че градът ще бъде изцяло опустошен ”, изяснява Лешек Жуковски, ръководител на най-голямата полска организация на ветераните. " Искахме да предотвратим това и да освободим града ", споделя Жуковски, който е едвам 15-годишен, когато взе участие в сраженията.

За германците въстанието идва напълно в точния момент. “Добре, че поляците го направиха ", споделя тогава главнокомандващият войските на Секретен сътрудник Хайнрих Химлер, който евентуално носи най-голямата отговорност за зверствата в Полша. В края на лятото на 1944 година той споделя на Хитлер: " След 5-6 седмици ще ни няма. Но до тогава Варшава, столицата на този в миналото 16-17 милионен полски народ, ще бъде унищожена ". Още в първите дни на въстанието нацистите екзекутират към 50 000 цивилни жители.

Пред паметта на жертвите от въстанието тази година се поклони и немският външен министър Хайко Маас

Завесата се подвига чак през 1989-а

Бунтовниците се надяват на външна помощ. Но доставките на оръжие, муниции и храна, които западните съдружници изпращат с парашути, постоянно не стигат до задачата. Междувременно Червената войска остава на другия бряг на Висла и не се намесва в сраженията. Сталин няма интерес да оказва помощ на полската войска, ръководена от антикомунистическото държавно управление в заточение. След 63 дни на въстаниците им се постанова да се предадат.

Впоследствие Варшава значително е унищожена по персоналното разпореждане на Хитлер. 90 % от всички исторически обекти, в това число кралският замък, са взривени, както и всички мостове и промишлени здания. През есента на 1944 година в руините в центъра на града оцеляват единствено няколко хиляди души.

Комунистическият режим мълчи в продължение на десетилетия за случилото се във Варшава през 1944 година Общественото разискване на събитията стартира едвам през 1989 година И въпреки, че героизмът на въстаниците към момента е на напред във времето в полемиките, през днешния ден се слага под въпрос високият кръвен налог, който полското население е трябвало да заплати. Затова припомнят стотиците възпоменателни плочи в града в памет на жертвите от 1944 година