Бомби над Пловдив на 6 ноември 1943 г.
Преди 75 години на този ден Пловдив изтръпва. Градът е обзет от злокобен писък на сирени, които сигнализират популацията да се крие кой където откри. На 6 ноември 1943 година е първата бомбардировка над Пловдив по време на Втората международна война. Самолети от английската авиация, които се завръщат от офанзива над Плоещ, от огромна височина бомбардират Пловдив. Жертви обаче няма.
Бомбардировачите са хвърлили по-голяма част от бомбите над петролната рафинерия в Румъния и под тепетата пускат останалите незначителни количества, които за наслада на жителите не нанасят обилни вреди. Леко потърпевши са няколко здания. Убити няма.
Следващата дата, на която бомби на Антихитлеристкия пакт политат над Пловдив, е 17 април 1944 година Вечерта към 23,31 ч. градът е нападнат от 30 самолета.
Пуснати са 150 бомби, които убиват 44 души, ранените са 33-ма. Бомбардирани са още Асеновград, Садово и Ягодово. Над Перущица са пуснати 10 бомби, жертвите са две.
Тези офанзиви на Военновъздушни сили на Англия и Съединени американски щати се дължат на две пагубни дейности на българското държавно управление отпред с Богдан Филов от 1941 година На 1 март Филов подписва съглашението, в което влизаме в тристранния пакт отпред с фашистка Германия. И стигаме до 13 декември 1941 година, когато под натиска на силите от пакта България афишира война на Съединени американски щати и Англия.
„ Датата, на която разгласяваме войната, в действителност предрешава ориста ни за идващите 45 години. Чърчил зачертава България с алено. В началото на 1942 година той държи тирада, в която споделя, че българите са неверен народ, три пъти през годините се озовават против англичаните и по тази причина би трябвало да бъдат осъдени. Чърчил ни санкционира 2 пъти - с бомбардировките през 1943-1944-а и по-късно в Ялта - с подписаното съглашение след войната, когато дава България в областта на въздействие на Съюз на съветските социалистически републики и на Сталин “, споделя историкът от Пловдив професор Георги Марков.
Въздушните набези на английските и американските Военновъздушни сили против София и други български обитаеми места стартират напролет на 1941 година и не престават до есента на 1944 година
Резултатът са 4208 убити, умряли от рани и безследно изчезнали, и 4744 съществено ранени, разрушени единствено в София са 12 657 цивилен, публични и жилищни здания. Българската противовъздушна защита също нанася на съперника загуби - свалени са над 100 самолета, при което умират 159 души и са пленени 329.
Българите самоуверено се изправят с едвам 36 самолета против тях. Над София са пуснати 270 бомби, убити са 71 души, тежко ранени са 46, а по-леко - 62-ма.
Във въздушния пердах умират подпоручик Георги Кюмюрджиев и именитият поручик Димитър Списаревски - първата българска „ жива торпила “. Той прострелва тежко един бомбардировач, след което се врязва и смъква лидера на вражеската американска ескадрила.
Бомбардировачите са хвърлили по-голяма част от бомбите над петролната рафинерия в Румъния и под тепетата пускат останалите незначителни количества, които за наслада на жителите не нанасят обилни вреди. Леко потърпевши са няколко здания. Убити няма.
Следващата дата, на която бомби на Антихитлеристкия пакт политат над Пловдив, е 17 април 1944 година Вечерта към 23,31 ч. градът е нападнат от 30 самолета.
Пуснати са 150 бомби, които убиват 44 души, ранените са 33-ма. Бомбардирани са още Асеновград, Садово и Ягодово. Над Перущица са пуснати 10 бомби, жертвите са две.
Тези офанзиви на Военновъздушни сили на Англия и Съединени американски щати се дължат на две пагубни дейности на българското държавно управление отпред с Богдан Филов от 1941 година На 1 март Филов подписва съглашението, в което влизаме в тристранния пакт отпред с фашистка Германия. И стигаме до 13 декември 1941 година, когато под натиска на силите от пакта България афишира война на Съединени американски щати и Англия.
„ Датата, на която разгласяваме войната, в действителност предрешава ориста ни за идващите 45 години. Чърчил зачертава България с алено. В началото на 1942 година той държи тирада, в която споделя, че българите са неверен народ, три пъти през годините се озовават против англичаните и по тази причина би трябвало да бъдат осъдени. Чърчил ни санкционира 2 пъти - с бомбардировките през 1943-1944-а и по-късно в Ялта - с подписаното съглашение след войната, когато дава България в областта на въздействие на Съюз на съветските социалистически републики и на Сталин “, споделя историкът от Пловдив професор Георги Марков.
Въздушните набези на английските и американските Военновъздушни сили против София и други български обитаеми места стартират напролет на 1941 година и не престават до есента на 1944 година
Резултатът са 4208 убити, умряли от рани и безследно изчезнали, и 4744 съществено ранени, разрушени единствено в София са 12 657 цивилен, публични и жилищни здания. Българската противовъздушна защита също нанася на съперника загуби - свалени са над 100 самолета, при което умират 159 души и са пленени 329.
Българите самоуверено се изправят с едвам 36 самолета против тях. Над София са пуснати 270 бомби, убити са 71 души, тежко ранени са 46, а по-леко - 62-ма.
Във въздушния пердах умират подпоручик Георги Кюмюрджиев и именитият поручик Димитър Списаревски - първата българска „ жива торпила “. Той прострелва тежко един бомбардировач, след което се врязва и смъква лидера на вражеската американска ескадрила.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ