Когато съсипаха българското село
Преди 70 години комунистическият режим унищожава последните останки от парламентаризъм в България и конфискува индустриалните предприятия и банките. Отнемането на земята на селяните обаче не върви по проект. Въпреки всеобщите фалшификации на изборните резултати през 1946 година, над 1 милион поданици на селските региони гласоподават за към момента съществуващата обединена съпротива отпред с водача на Български земеделски народен съюз Никола Петков. Обесването му през септември 1947 също не сплашва болшинството селски стопани, заради което се проваля проектът те да дарят непринудено земята и добитъка си на българските колхози - Трудово-кооперативно земеделско стопанство.
В края на 1950 скришен пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия сигнализира, че макар насилията над селяните и наложените им непостижими " дежурства " от месо, жито, вълна, мляко и доста други аграрни артикули, по-малко от половината от стопанствата са вкарани в Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Изпратените по селата " групи за напън " бият, арестуват, конфискуват реколтата и добитъка и интернират десетки, а в някои случаи стотици фамилии от селата, където съпротивата против грабежа е най-активна.
Село Шипка е едно от тези места в България, които няма да откриете на картата. Там няма нито улици, нито ток, нито канализация. Някога в Шипка са живели 45 фамилии, а през днешния ден - единствено едно: Надежда, Румен и синът им Росен. (17.11.2015)
Колапсът
Насилието над непокорните " кулаци " би трябвало да продължи, упорства новата власт отпред с Вълко Червенков. Неговият доближен Титко Черноколев рапортува: " На редица места, изключително в Добруджа, са били признати доста кулаци в Трудово-кооперативно земеделско стопанство. След отчета на други Червенков, в този момент Трудово-кооперативно земеделско стопанство всеобщо изключват тези кулаци. Съгласно устава на Трудово-кооперативно земеделско стопанство не им връщат добитъка и инвентара, заради което кулаците не могат да обработват оставената им земя. Освен това органите на Финансовото министерство пристъпват да събират налога по общия приход от тези кулаци, само че тъй като те не могат да го платят, им разказват и вземат къщите, което към този момент е еднакво на цялостно разкулачване ". В книгата си " Преорани слогове " историкът Михаил Груев е събрал доста свидетелства за реакцията на ограбените. " Убиец! Защо ни взимате хляба и го давате на руснаците и търговците? ", крещи ядосана навалица от 400 селяни при появяването на фамозния болшевик Иван Тодоров-Горуня в плевенското село Ставерци.
През 1950-те години животът в българските села става нетърпим. Срещу надници от 50-80 стотинки за 10-12 часов труд на полето, до неотдавна независимите аграрни стопани не могат да свържат двата края. В Северозападна България, в селата край Пловдив, Асеновград, Първомай и други райони избухват спонтанни селски протести. Въоръжената опозиция на горяните е подкрепена от десетки хиляди нови бойци и ятаци. В последна сметка българската " колективизация " по руски модел лишава на комунистическия режим цели 14 години, в планинските региони тя завършва чак през 1962.
Мизерията в селата принуждава над 2 милиона души в дейна възраст да ги изоставен и да се заселят в панелните покрайнини на градовете. Прекъсването на връзката сред селския собственик и земята, дружно с вродените недостатъци на социалистическата стопанска система на недостига, довежда селата и селското стопанство до банкрут. Още през 1970-те години насъбраните от аграрно-промишлените комплекси (АПК) задължения и пагубната за бюджета на Народна република България натурална замяна на земеделска продукция против допотопни руски машини и въоръжение водят селото и селското стопанство към колапс. От 1980 насетне загубите от тази политика доближават и надминават 1 милиард лв. годишно, сочат докладите на Българска народна банка. От огромен експортьор на земеделска продукция България се трансформира в страна, принудена да внася зърно за изхранване на популацията.
Бягството на младите към градовете последователно трансформира селата в един тип " старешки домове " за възрастните генерации. Депопулацията се ускорява внезапно, когато към демографските загуби се прибавя и негативният натурален приръст, който е резултат от превеса на високата смъртност над падащата раждаемост измежду бързо застаряващото селско население.
Преброени ли са дните на селото?
Към обезлюдените по времето на комунизма близо хиляда села, до 2050 година ще се причислят вероятно половината от към момента съществуващите 5 000 селски селища. Заедно с Русия, Беларус и Украйна, България е страната с най-бързо обезлюдяващите се селски региони в света. Според прогнозата на Фонда на популацията към Организация на обединените нации, до 2050 година селското население ще намалее от 1,8 милиона души понастоящем до 800 хиляди, а делът на селските поданици в общото население ще спадне от 26% все още до едвам 14 на 100. За същия интервал селското население на Полша да вземем за пример ще намалее единствено нищожно. Експертите на Организация на обединените нации плануват, че през 2050 година всеки трети поляк ще продължава да бъде селски гражданин. Случайно ли е тогава, че към този момент целогодишно българите употребяват импортирани от Полша домати, ябълки, лук, картофи, месо и още редица аграрни артикули?
Демографските прогнози сочат, че най-малко 800 български села имат капацитет и запаси да оцелеят и да се развиват в дълготраен проект. Стига, несъмнено, да се трансфорат от места за овакантяване в привлекателни селища с условия и стандарт на живот, доближаващи ги до индикаторите за градовете. България обаче се оказва единствената страна-членка на Европейски Съюз, в която разликите сред приходите на селските и градските поданици не престават да порастват. В началото на българското еврочленство приходите на селските поданици са представлявали 70% от приходите на градските жители. Днес това съответствие мощно се е влошило - 10 години след присъединението към Европейски Съюз междинният приход на селските поданици е едвам 53% от този на жителите. За съпоставяне: средностатистическият селски гражданин в Европейски Съюз изкарва като цяло 80% от приходите на градските поданици.
В края на 1950 скришен пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия сигнализира, че макар насилията над селяните и наложените им непостижими " дежурства " от месо, жито, вълна, мляко и доста други аграрни артикули, по-малко от половината от стопанствата са вкарани в Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Изпратените по селата " групи за напън " бият, арестуват, конфискуват реколтата и добитъка и интернират десетки, а в някои случаи стотици фамилии от селата, където съпротивата против грабежа е най-активна.
Село Шипка е едно от тези места в България, които няма да откриете на картата. Там няма нито улици, нито ток, нито канализация. Някога в Шипка са живели 45 фамилии, а през днешния ден - единствено едно: Надежда, Румен и синът им Росен. (17.11.2015)
Колапсът
Насилието над непокорните " кулаци " би трябвало да продължи, упорства новата власт отпред с Вълко Червенков. Неговият доближен Титко Черноколев рапортува: " На редица места, изключително в Добруджа, са били признати доста кулаци в Трудово-кооперативно земеделско стопанство. След отчета на други Червенков, в този момент Трудово-кооперативно земеделско стопанство всеобщо изключват тези кулаци. Съгласно устава на Трудово-кооперативно земеделско стопанство не им връщат добитъка и инвентара, заради което кулаците не могат да обработват оставената им земя. Освен това органите на Финансовото министерство пристъпват да събират налога по общия приход от тези кулаци, само че тъй като те не могат да го платят, им разказват и вземат къщите, което към този момент е еднакво на цялостно разкулачване ". В книгата си " Преорани слогове " историкът Михаил Груев е събрал доста свидетелства за реакцията на ограбените. " Убиец! Защо ни взимате хляба и го давате на руснаците и търговците? ", крещи ядосана навалица от 400 селяни при появяването на фамозния болшевик Иван Тодоров-Горуня в плевенското село Ставерци.
През 1950-те години животът в българските села става нетърпим. Срещу надници от 50-80 стотинки за 10-12 часов труд на полето, до неотдавна независимите аграрни стопани не могат да свържат двата края. В Северозападна България, в селата край Пловдив, Асеновград, Първомай и други райони избухват спонтанни селски протести. Въоръжената опозиция на горяните е подкрепена от десетки хиляди нови бойци и ятаци. В последна сметка българската " колективизация " по руски модел лишава на комунистическия режим цели 14 години, в планинските региони тя завършва чак през 1962.
Мизерията в селата принуждава над 2 милиона души в дейна възраст да ги изоставен и да се заселят в панелните покрайнини на градовете. Прекъсването на връзката сред селския собственик и земята, дружно с вродените недостатъци на социалистическата стопанска система на недостига, довежда селата и селското стопанство до банкрут. Още през 1970-те години насъбраните от аграрно-промишлените комплекси (АПК) задължения и пагубната за бюджета на Народна република България натурална замяна на земеделска продукция против допотопни руски машини и въоръжение водят селото и селското стопанство към колапс. От 1980 насетне загубите от тази политика доближават и надминават 1 милиард лв. годишно, сочат докладите на Българска народна банка. От огромен експортьор на земеделска продукция България се трансформира в страна, принудена да внася зърно за изхранване на популацията.
Бягството на младите към градовете последователно трансформира селата в един тип " старешки домове " за възрастните генерации. Депопулацията се ускорява внезапно, когато към демографските загуби се прибавя и негативният натурален приръст, който е резултат от превеса на високата смъртност над падащата раждаемост измежду бързо застаряващото селско население.
Преброени ли са дните на селото?
Към обезлюдените по времето на комунизма близо хиляда села, до 2050 година ще се причислят вероятно половината от към момента съществуващите 5 000 селски селища. Заедно с Русия, Беларус и Украйна, България е страната с най-бързо обезлюдяващите се селски региони в света. Според прогнозата на Фонда на популацията към Организация на обединените нации, до 2050 година селското население ще намалее от 1,8 милиона души понастоящем до 800 хиляди, а делът на селските поданици в общото население ще спадне от 26% все още до едвам 14 на 100. За същия интервал селското население на Полша да вземем за пример ще намалее единствено нищожно. Експертите на Организация на обединените нации плануват, че през 2050 година всеки трети поляк ще продължава да бъде селски гражданин. Случайно ли е тогава, че към този момент целогодишно българите употребяват импортирани от Полша домати, ябълки, лук, картофи, месо и още редица аграрни артикули?
Демографските прогнози сочат, че най-малко 800 български села имат капацитет и запаси да оцелеят и да се развиват в дълготраен проект. Стига, несъмнено, да се трансфорат от места за овакантяване в привлекателни селища с условия и стандарт на живот, доближаващи ги до индикаторите за градовете. България обаче се оказва единствената страна-членка на Европейски Съюз, в която разликите сред приходите на селските и градските поданици не престават да порастват. В началото на българското еврочленство приходите на селските поданици са представлявали 70% от приходите на градските жители. Днес това съответствие мощно се е влошило - 10 години след присъединението към Европейски Съюз междинният приход на селските поданици е едвам 53% от този на жителите. За съпоставяне: средностатистическият селски гражданин в Европейски Съюз изкарва като цяло 80% от приходите на градските поданици.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ