Преди 60 години пристигат първите турски гастарбайтери в Германия. За

Преди 60 години идват първите турски гастарбайтери в Германия. За техните внуци тя е татковина, само че чувството им за дискриминация още не е изчезнало напълно. В днешна Германия живеят близо 3 милиона души с турски корени.

Споразумението, по силата на което идват първите турски гастарбайтери във Федерална Република Германия, е подписано на 30 октомври 1961 година. Тогава Западна Германия трескаво търси работна ръка за своята процъфтяваща индустрия. И стотици хиляди турци се отзовават на поканата от Германия.

Шейсет години по-късно в Германия има към три милиона души от турски генезис. Бурак Йълмаз е от третото потомство турски преселници. Неговият дядо идва през 1963 година от Истанбул в Мюнхен.

Първите гастарбайтери

Заминава за Рурската област, където първо работи във въгледобива, а по-късно и в железниците. Според постигнатата договореност, първите гастарбайтери е трябвало да останат единствено няколко години в Германия, само че по-късно немската страна им позволява да доведат и фамилиите си от чужбина и да останат по-дълго.

" Баба ми е работила във фабрика за произвеждане на храни. Сутрин са водели децата на учебно заведение, по-късно са отивали на работа, а настрана са имали малко магазинче за зеленчуци “, споделя Йълмаз и добавя, че за прародителите му е било най-важно децата им да имат по-добри условия за живот от самите тях.

Йълмаз е удовлетворен, че през днешния ден може да беседва с баба си и дядо си за предишното. За него съглашението за непознатите служащи не е просто някакъв документ: „ За мен то има доста огромно значение. И освен за мен – също и за фамилията ми, както и за доста други хора с мигрантски корени. В последна сметка това е повода, заради която през днешния ден сме в Германия “.

Приети или изолирани?
Редакцията предлага
Бурак Йълмаз е роден през 1987 година в Дуисбург. В детството си постоянно е имал чувството, че не е част от това общество. „ Беше ми повтаряно, че не съм един от тях. Питали са ме за какво не се върна в родината си. Но това е нелепост, тъй като аз съм роден и съм отраснал тук. “ За Йълмаз, който в това време е квалифициран възпитател и създател на книги, думата татковина има няколко смисли: усеща се немец, турчин и кюрд по едно и също време.

Колкото и да се усеща привързан, Йълмаз споделя: „. Все ще се случи някой да ти подмятна нещо, от време на време се случва по няколко пъти в месеца. “

Последният път е било преди няколко дни – в деня на изборите за Бундестаг на 26 септември. Сблъскал се с расистко отношение от страна на лицето, което ревизира имената в листата с гласоподавателите. „ Все още има хора, които си мислят, че Германия е единствено за тези, които имат руси коси и сини очи “, споделя той по този мотив.

Училището оказва помощ за интеграцията

Този случай не е изключение, уверен е Хаджи-Халил Услуджан, теоретичен началник на Центъра за проучване на интеграцията към Университета Дуисбург-Есен. „ Осем от всеки 10 души от турски генезис са имали най-малко едно неприятно прекарване от този жанр в границите на една година “, споделя той.

Като цяло интеграцията напредва, с помощта на, твърди Услуджан. " Първото потомство преселници са били хора с начално обучение, а в идващото потомство към този момент доминират хората със приключен 8-ми или 10-ти клас. “

Сред третото и четвърто потомство имигранти към този момент има доста повече хора със приключено гимназиално обучение. Но проблеми въпреки всичко има. И до през днешния ден на децата от турски генезис им е по-трудно, в сравнение с германчетата, да получат рекомендация за влизане в гимназия. Такъв е бил казусът и с Бурак Йълмаз.

През миналите 60 години в доста области има равнене сред хората с турски генезис и останалата част от обществото в Германия, твърди Услуджан. „ Но продължава да има разлики, да вземем за пример по отношение на религиозността “, добавя той. Докато немското общество става все по-светско, измежду преселниците принадлежността към исляма остава трайно висока в продължение на няколко генерации. „ Също и прочувствената обязаност с Турция е към момента доста мощна измежду хората от третото потомство, без значение че те са родени в Германия, а Турция познават най-вече от разказите на други или от ваканциите си в Турция “, споделя Услуджан.

Поемане на повече отговорност

Младите хора от турски генезис в този момент имат доста по-сложно отношение към личната си еднаквост, в сравнение с хората от предходните генерации имигранти от 1980-те и 1990-те години, показва Йълмаз. „ Четвъртото потомство се стреми към по-високи отговорности в обществото, а и постове. Те споделят: Това е и наша страна! “.