Позорът на ЦРУ в Залива на прасетата
Преди 60 години един голям неуспех бележи историята на Централно разузнавателно управление на САЩ. Американците претърпяват невъобразим срам в Залива на прасетата в опит да смъкват кубинския деспот Фидел Кастро от власт, а тогавашният президент на Съединени американски щати Джон Кенеди би трябвало да заплати милиони долари, с цел да откупи пленените си бойци.
Срещу Кастро се опълчват към 1500 кубински емигранти, спонсорирани от американското държавно управление. 114 умират, 300 са ранени, а 1202 са взети в плен. Кастро освен предотвратява преврата против себе си, само че успеха му носи и още по-голяма власт в Куба, и по-здрави връзки със Съветския съюз.
Защо Съединени американски щати подхваща тази стъпка?
Решението на Съединени американски щати за интервенция против кубинското държавно управление, въпреки и цялостен неуспех, е било добре премислено.
За шест месеца Фидел Кастро смъква от властта проамериканския военачалник Фулхенсио Батиста (т.нар. Кубинска революция) и става министър-председател, след което открива в страната еднопартийна система и я трансформира в социалистическа република.
Отношенията със Съединени американски щати се изострят внезапно. Новото кубинско държавно управление конфискува частна благосъстоятелност, следена от американски предприемачи, изпраща сътрудници, които да предизвикват революции в няколко латиноамерикански страни, и открива дипломатически и стопански връзки с водещи социалистически сили.
Така през юни Конгресът на Съединени американски щати приема законодателство, след което президентът Айзенхауер взима знакови решения - Съединените щати приключват покупките на захар от Куба и скоро по-късно слагат ембарго върху целия експорт за Куба, като се изключи храните и медикаментите.
През януари 1961 година Дуайт Айзенхауер в един от заключителните актове на своята администрация прекъсва дефинитивно дипломатическите връзки с Куба.
Планът на Централно разузнавателно управление на САЩ
Централното разследващо ръководство на Съединени американски щати стартира да възнамерява Инвазия в Куба още от май 1960 година А проектът е утвърден и от новия президент Джон Фицджералд Кенеди.
Американците в продължение на месеци образоват кубинските емигранти, надълбоко разочаровани от диктата на Фидел Кастро и подготвени да въстанат против него. В Маями и Гватемала те са учени по какъв начин да боравят с оръжия и да подхождат тактически.
Първоначалният план на Централно разузнавателно управление на САЩ планува въздушен удар за заличаване на дребните военновъздушни сили на Кастро, след което кубинските емигранти да нахлуят в залива.
Самият Залив на прасетата също не е определен инцидентно - обезлюден е, а най-близките поделения на кубинската войска били на 120 км. А в документи на историци се отбелязва, че Централно разузнавателно управление на САЩ употребяват тактичност, сходна на тази, с която Кастро смъква предходното кубинско държавно управление.
Кодовото име на интервенцията е " Zapata " и тя е утвърдена от Кенеди.
Но Съединени американски щати вършат една голяма неточност - на 7 април 1961 година " Ню Йорк Таймс " излиза обява, съгласно която " специалисти от Съединените щати " образоват кубински емигранти в Гватемала и Флорида.
" Не мога да допускам на това, което чета! Кастро не се нуждае от сътрудници тук. Трябва единствено да прочете вестниците ни ", споделя тогава Кенеди. А Кастро фактически е имал детайлности за американската интервенция, получени по негови информаторски канали.
Начало на интервенцията
На 15 април 1961 година три американски самолета, пилотирани от кубинци, бомбардират кубински авиобази. Но част от самолетите на Кастро остават невредими. Според специалисти, с цел да чакат някакъв триумф, е трябвало цялата въздушна войска на кубинския деспот да бъде унищожена.
По-късно същия ден два други бомбардировача се приземили в Маями и Флорида, а техните водачи твърдели, че са част от кубинските емигранти и са взели участие във въздушните боеве. Оказва се, че това са били американски водачи, а в задачата американци не е трябвало да вземат участие. Така Кенеди признава, че в действителност Съединени американски щати стоят зад интервенцията.
Така на 16 април президентът анулира втория кръг на бомбардировки, а кубинската въздушна войска остава непокътната.
В залива на прасетата
Два дни по-късно кубинците, подготвени от Съединени американски щати и употребяващи американско съоръжение, се нареждат в Залива на прасетата на южния централен бряг. Нещата се объркват още повече, тъй като Централно разузнавателно управление на САЩ не изследват водите към залива и губят 2 кораба поради плитки води и коралови рифове.
А поради светлина от фенер кубински полицаи виждат американски водолази, след което бойците на Централно разузнавателно управление на САЩ реагират незабавно - откриват огън и стартират интервенцията прибързано.
Трудностите не престават и самолетите на Кастро потопяват още 2 кораба на Централно разузнавателно управление на САЩ, които транспортират храна, медицински материали и муниции. Американците вършат и още един гаф - оставят радиостанция на плажа в залива и разрешават да бъдат открити детайлности за нападението в Куба.
А в това време след десанта държавното управление в Куба съумява да реагира доста бързо. В страната е оповестено военно състояние и армията причаква Централно разузнавателно управление на САЩ в залива.
Боевете не престават към 3 дни. Войските на Кастро са доста по-добре готови и опустошават американските бойци и кубинските емигранти. Пленени са над 1200 души.
След американския срам
От май 1961 година администрацията на Кенеди импровизирано поддържа опитите за откуп на пандизчиите, само че не съумява да събере 28 млн. $, нужни а тежко строително съоръжение, поискано от Кастро като репарация.
Условията за откупа се трансформират няколко пъти през идващите месеци, а след старателни договаряния от Джеймс Б. Донован, Кастро най-сетне се съгласява да освободи пандизчиите в подмяна на храна и медикаменти на стойност 53 000 000 $. Между декември 1962 година и юли 1965 година оживелите са върнати в Съединените щати.
Кастро от своя страна ликува след успеха, затвърждава и ускорява властта си в Куба и печели по-голяма поддръжка от Съветския съюз.
Срещу Кастро се опълчват към 1500 кубински емигранти, спонсорирани от американското държавно управление. 114 умират, 300 са ранени, а 1202 са взети в плен. Кастро освен предотвратява преврата против себе си, само че успеха му носи и още по-голяма власт в Куба, и по-здрави връзки със Съветския съюз.
Защо Съединени американски щати подхваща тази стъпка?
Решението на Съединени американски щати за интервенция против кубинското държавно управление, въпреки и цялостен неуспех, е било добре премислено.
За шест месеца Фидел Кастро смъква от властта проамериканския военачалник Фулхенсио Батиста (т.нар. Кубинска революция) и става министър-председател, след което открива в страната еднопартийна система и я трансформира в социалистическа република.
Отношенията със Съединени американски щати се изострят внезапно. Новото кубинско държавно управление конфискува частна благосъстоятелност, следена от американски предприемачи, изпраща сътрудници, които да предизвикват революции в няколко латиноамерикански страни, и открива дипломатически и стопански връзки с водещи социалистически сили.
Така през юни Конгресът на Съединени американски щати приема законодателство, след което президентът Айзенхауер взима знакови решения - Съединените щати приключват покупките на захар от Куба и скоро по-късно слагат ембарго върху целия експорт за Куба, като се изключи храните и медикаментите.
През януари 1961 година Дуайт Айзенхауер в един от заключителните актове на своята администрация прекъсва дефинитивно дипломатическите връзки с Куба.
Планът на Централно разузнавателно управление на САЩ
Централното разследващо ръководство на Съединени американски щати стартира да възнамерява Инвазия в Куба още от май 1960 година А проектът е утвърден и от новия президент Джон Фицджералд Кенеди.
Американците в продължение на месеци образоват кубинските емигранти, надълбоко разочаровани от диктата на Фидел Кастро и подготвени да въстанат против него. В Маями и Гватемала те са учени по какъв начин да боравят с оръжия и да подхождат тактически.
Първоначалният план на Централно разузнавателно управление на САЩ планува въздушен удар за заличаване на дребните военновъздушни сили на Кастро, след което кубинските емигранти да нахлуят в залива.
Самият Залив на прасетата също не е определен инцидентно - обезлюден е, а най-близките поделения на кубинската войска били на 120 км. А в документи на историци се отбелязва, че Централно разузнавателно управление на САЩ употребяват тактичност, сходна на тази, с която Кастро смъква предходното кубинско държавно управление.
Кодовото име на интервенцията е " Zapata " и тя е утвърдена от Кенеди.
Но Съединени американски щати вършат една голяма неточност - на 7 април 1961 година " Ню Йорк Таймс " излиза обява, съгласно която " специалисти от Съединените щати " образоват кубински емигранти в Гватемала и Флорида.
" Не мога да допускам на това, което чета! Кастро не се нуждае от сътрудници тук. Трябва единствено да прочете вестниците ни ", споделя тогава Кенеди. А Кастро фактически е имал детайлности за американската интервенция, получени по негови информаторски канали.
Начало на интервенцията
На 15 април 1961 година три американски самолета, пилотирани от кубинци, бомбардират кубински авиобази. Но част от самолетите на Кастро остават невредими. Според специалисти, с цел да чакат някакъв триумф, е трябвало цялата въздушна войска на кубинския деспот да бъде унищожена.
По-късно същия ден два други бомбардировача се приземили в Маями и Флорида, а техните водачи твърдели, че са част от кубинските емигранти и са взели участие във въздушните боеве. Оказва се, че това са били американски водачи, а в задачата американци не е трябвало да вземат участие. Така Кенеди признава, че в действителност Съединени американски щати стоят зад интервенцията.
Така на 16 април президентът анулира втория кръг на бомбардировки, а кубинската въздушна войска остава непокътната.
В залива на прасетата
Два дни по-късно кубинците, подготвени от Съединени американски щати и употребяващи американско съоръжение, се нареждат в Залива на прасетата на южния централен бряг. Нещата се объркват още повече, тъй като Централно разузнавателно управление на САЩ не изследват водите към залива и губят 2 кораба поради плитки води и коралови рифове.
А поради светлина от фенер кубински полицаи виждат американски водолази, след което бойците на Централно разузнавателно управление на САЩ реагират незабавно - откриват огън и стартират интервенцията прибързано.
Трудностите не престават и самолетите на Кастро потопяват още 2 кораба на Централно разузнавателно управление на САЩ, които транспортират храна, медицински материали и муниции. Американците вършат и още един гаф - оставят радиостанция на плажа в залива и разрешават да бъдат открити детайлности за нападението в Куба.
А в това време след десанта държавното управление в Куба съумява да реагира доста бързо. В страната е оповестено военно състояние и армията причаква Централно разузнавателно управление на САЩ в залива.
Боевете не престават към 3 дни. Войските на Кастро са доста по-добре готови и опустошават американските бойци и кубинските емигранти. Пленени са над 1200 души.
След американския срам
От май 1961 година администрацията на Кенеди импровизирано поддържа опитите за откуп на пандизчиите, само че не съумява да събере 28 млн. $, нужни а тежко строително съоръжение, поискано от Кастро като репарация.
Условията за откупа се трансформират няколко пъти през идващите месеци, а след старателни договаряния от Джеймс Б. Донован, Кастро най-сетне се съгласява да освободи пандизчиите в подмяна на храна и медикаменти на стойност 53 000 000 $. Между декември 1962 година и юли 1965 година оживелите са върнати в Съединените щати.
Кастро от своя страна ликува след успеха, затвърждава и ускорява властта си в Куба и печели по-голяма поддръжка от Съветския съюз.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ