Преди 50 години на 8 август 1974 г. Ричард Никсън

Преди 50 години на 8 август 1974 година Ричард Никсън подава оставка като президент на Съединени американски щати. До това се стига, откакто почитан чиновник, прочут с псевдонима си " Дълбокото гърло " не взема решение да раздуха абсурда.

Всичко обаче стартира в нощта на 16 против 17 юни 1972 година,

когато пет души са задържани в централата на Демократическата партия на шестия етаж на хотелския и офис комплекс " Уотъргейт " във Вашингтон. " Фалшивите водопроводчици " носят хирургически ръкавици и са оборудвани с фотоапарати и устройства за подслушване, напомня „ Франс прес “, представена от бТВ.

На идващия ден вестник " Вашингтон пост " оповестява на първа страница за това необичайно навлизане, осъществено в разгара на акцията за преизбиране на президента републиканец Ричард Никсън.

Двама млади публицисти - Боб Удуърд и Карл Бърнстийн обръщат внимание на обстоятелството, че измежду арестуваните е Джеймс Маккорд, член на Комитета за преизбиране на президента Никсън и някогашен чиновник на Централно разузнавателно управление на САЩ. За публицистите връзката с Белия дом е явна.

На 22 юни Ричард Никсън отхвърля администрацията му да е забъркана по какъвто и да било метод в абсурда. Колкото и да е необичайно, аферата тогава не повлиява на публичното мнение.

Двамата публицисти не престават своето следствие и научават от осведомен източник, който тогава става прочут като " Дълбокото гърло ", че двама души, работили за Никсън и неговия специфичен консултант Чарлз Кулсън, са направлявали " подправените водопроводчици " с радиостанции от хотел покрай " Уотъргейт ".

През 2005 година излиза наяве, че източникът на публицистите, станал прочут с

прякора Дълбокото гърло, е Марк Фелт, който по времето на абсурда е заместник-директор на ФБР.

На 10 октомври 1972 година двамата публицисти разкриват гигантския скандал, обвързван с шпионаж и политически бойкот, управителен от Белия дом за преизбиране на Никсън. Въпреки полемиката Ричард Никсън триумфално печели изборите на 6 ноември 1972 година против претендента на демократите Джордж Макгавърн.

На 15 септември 1972 година седем мъже, в това число някогашни съветници на Белия дом, са упрекнати за проникването в централата на Демократическата партия в " Уотъргейт ". На 8 януари 1973 година стартира развой против " взломаджиите " от " Уотъргейт ", който в началото не притегля публичното внимание. Между 11 и 30 януари 1973 година петима от мъжете се признават за отговорни в скрит план, влизане с щурм и нелегално подслушване. Двама от тях са наказани.

През февруари 1973 година демократическото болшинство в Сената основава комисия за следствие на предизборната акция през 1972 година и абсурда " Уотъргейт ".

На 16 юли 1973 година Сенатската комисия за следствие на абсурда " Уотъргейт " открива от свидетелски показания, че всички диалози на Никсън в Белия дом са били записвани. Никсън в началото отхвърля да съобщи записите на комисията.

На 24 юли 1974 година Върховният съд на Съединени американски щати постановява Никсън да съобщи записите.

Между 27 и 30 юли 1974 година Правната комисия в Камарата на представителите утвърждава три учредения за импийчмънт на президента: възпрепятстване на правораздаването, корист със служебно състояние и нарушение на президентската клетва, както и несъблюдение на разпорежданията на Камарата да даде свидетелски показания.

На 5 август 1974 година става публично притежание запис, на който Никсън утвърждава предлагането на началника на канцеларията си да окаже напън на ФБР да спре следствието за проникването в " Уотъргейт ". Републиканците, които имаха намерение да поддържат Никсън в процедурата по импийчмънт, го изоставят.

На 8 август 1974 година Никсън подава оставка, а на 8 септември новият президент републиканец Джералд Форд го помилва.