Какво разказват участници в гасенето на танкера „Ерма“ – пожарът, който можеше да затрие Варна
Преди 46 години във Варна се случва случай, който заплашва съществуването на града. На 23 юни 1977 година на борда на танкера „ Ерма “, дебаркирал за разтоварване край морския град, пламва пожар. Огнената буря се разраства бързо. Пожарът е наоколо до хранилища с гориво и муниции. Твърди се, че разрушението от възможна ударна вълна, би обхванало територия в радиус от 2 км. До огромна покруса по този начин и не се стига с помощта на подвига на пожарникари и моряци, които съумяват да потушат пожара до идващия ден.
По мотив годишнината от събитието на публична гала бяха поднесени цветя и венци на паметната плоча в символ на признателност към отдадеността на всички, съдействали за потушаването на стихията.
Кап. Стоян Стоянов е пълководец на военния влекач, който пръв се отзовава на място.
„ Най-яркият ми спомен е моментът на взривяване на танкера. Стояхме на кея против него. След гърмежа видях през кабината си пушек и летящи части от него. Тъй като бях на боен влекач без да имам време да шифровам известие до горестоящите оперативни дежурни в прав текст им споделих, че на кея има пожар на танкера „ Ерма “ и желая да отида на борда. Веднага ми позволиха. На входа на пристанището срещнах още два влекача, които също се включиха. Екипите на трите съда първи застанаха на борда на танкера. Започнахме да гасим със бликам от пожарните оръдия, с пожарни шлангове, защото влекачът е противопожарен транспортен съд. След това пристигнаха и други влекачи и се провежда общото гасене на пожара. Ако не беше загасен пожарът на „ Ерма “, половината Варна нямаше да я има, защото на сушата имаше цистерни с гориво, друго корабче разтоварваше бензин, а в базата на Военноморски сили има муниции. Взривът щеше да бъде доста огромен. Нямаше избиране кой да се качи на кораба. Първи се качиха моите водолази, по-късно пристигнаха и други, а по-късно пристигнаха и пожарните.Не можахме с първата офанзива да стигнем до машинно помещение, което е доста тъпо, тъй като пожар се гаси първоначално и стана по-голям пожара “, описа кап. Стоянов.
За претърпяното в оня сериозен миг показа и старши помощникът на военния влекач Гриша Георгиев.
„ По стичане на събитията на идващия ден в границите на обучение на Военноморската база трябваше да участваме в оказване помощ на аварирал транспортен съд. Личният ни състав беше квалифициран и техническите средства също, само че се случи по този начин, че трябваше да действаме в действителност. Мащабните бяха доста по-големи, а естеството напълно друго.
Със заставането на борда дружно с обливането на корпуса на танкера прехвърлихме аварийно-спасителна група, която стартира разузнаване на пожара. Установихме, че има пожар в помпено помещение, излиза доста пушек от машинното. Започнахме да подвеждаме пенни струи, тъй като гориво се гаси с пенообразуватели. Един от първите, които се трансферираха, бях аз като пълководец на спешно – избавителната група.
Ние нямахме даже визия какво може да се случи. Никой не си даваше сметка за това. Целта ни беше да потушим пожара, само че изначало нямаше настоящо звено, което да насочи напъните тъкмо, с цел да може да има успеваемост. Координационният щаб се сътвори на идващ стадий. Ние бяхме първи на борда. Около 30 минути след случая. Едни поливат корпуса, а водата се стича обратно, където е пожарът и пречи на пяната да се натрупа. Затова и първата офанзива беше несполучлива. Корабът беше накривен обратно и всичко се струпваше тъкмо, където е пожарът. Водолазите свършиха страхотна работа. Те с неопренови костюми влизаха вътре в нефта, с цел да могат да запушат пробойните сред танковете. Вследствие на гърмежите някои от преградите на танковете се бяха изкривили и раздрали и се получаваше непрекъснат теч, който зарежда пожарът. Имаше доста компликации, много от тях бяха непознати за нас. Бях първа година лейтенант. Тренирахме на нашите кораби, само че не и на танкер. На борда на нашия транспортен съд бяхме към 35 индивида, водолазните групи бяха още към 10 индивида “, описа Георгиев.
По мотив годишнината от събитието на публична гала бяха поднесени цветя и венци на паметната плоча в символ на признателност към отдадеността на всички, съдействали за потушаването на стихията.
Кап. Стоян Стоянов е пълководец на военния влекач, който пръв се отзовава на място.
„ Най-яркият ми спомен е моментът на взривяване на танкера. Стояхме на кея против него. След гърмежа видях през кабината си пушек и летящи части от него. Тъй като бях на боен влекач без да имам време да шифровам известие до горестоящите оперативни дежурни в прав текст им споделих, че на кея има пожар на танкера „ Ерма “ и желая да отида на борда. Веднага ми позволиха. На входа на пристанището срещнах още два влекача, които също се включиха. Екипите на трите съда първи застанаха на борда на танкера. Започнахме да гасим със бликам от пожарните оръдия, с пожарни шлангове, защото влекачът е противопожарен транспортен съд. След това пристигнаха и други влекачи и се провежда общото гасене на пожара. Ако не беше загасен пожарът на „ Ерма “, половината Варна нямаше да я има, защото на сушата имаше цистерни с гориво, друго корабче разтоварваше бензин, а в базата на Военноморски сили има муниции. Взривът щеше да бъде доста огромен. Нямаше избиране кой да се качи на кораба. Първи се качиха моите водолази, по-късно пристигнаха и други, а по-късно пристигнаха и пожарните.Не можахме с първата офанзива да стигнем до машинно помещение, което е доста тъпо, тъй като пожар се гаси първоначално и стана по-голям пожара “, описа кап. Стоянов.
За претърпяното в оня сериозен миг показа и старши помощникът на военния влекач Гриша Георгиев.
„ По стичане на събитията на идващия ден в границите на обучение на Военноморската база трябваше да участваме в оказване помощ на аварирал транспортен съд. Личният ни състав беше квалифициран и техническите средства също, само че се случи по този начин, че трябваше да действаме в действителност. Мащабните бяха доста по-големи, а естеството напълно друго.
Със заставането на борда дружно с обливането на корпуса на танкера прехвърлихме аварийно-спасителна група, която стартира разузнаване на пожара. Установихме, че има пожар в помпено помещение, излиза доста пушек от машинното. Започнахме да подвеждаме пенни струи, тъй като гориво се гаси с пенообразуватели. Един от първите, които се трансферираха, бях аз като пълководец на спешно – избавителната група.
Ние нямахме даже визия какво може да се случи. Никой не си даваше сметка за това. Целта ни беше да потушим пожара, само че изначало нямаше настоящо звено, което да насочи напъните тъкмо, с цел да може да има успеваемост. Координационният щаб се сътвори на идващ стадий. Ние бяхме първи на борда. Около 30 минути след случая. Едни поливат корпуса, а водата се стича обратно, където е пожарът и пречи на пяната да се натрупа. Затова и първата офанзива беше несполучлива. Корабът беше накривен обратно и всичко се струпваше тъкмо, където е пожарът. Водолазите свършиха страхотна работа. Те с неопренови костюми влизаха вътре в нефта, с цел да могат да запушат пробойните сред танковете. Вследствие на гърмежите някои от преградите на танковете се бяха изкривили и раздрали и се получаваше непрекъснат теч, който зарежда пожарът. Имаше доста компликации, много от тях бяха непознати за нас. Бях първа година лейтенант. Тренирахме на нашите кораби, само че не и на танкер. На борда на нашия транспортен съд бяхме към 35 индивида, водолазните групи бяха още към 10 индивида “, описа Георгиев.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ