Четиридесет години по-късно: Тръмп като новия Горбачов
Преди 40 години Доналд Тръмп пристигна на власт у нас – не американския, а съветския. Ето по какъв начин от време на време се поясняват събитията от 11 март 1985 година в този момент - и освен от някои от съперниците на Тръмп, само че и от доста от тези, които се надяват, че Съединените щати няма да преживеят личната си " перестройка ". Въпреки че всички паралели са условни, въпреки всичко е значимо да разберем дали тези две повратни точки имат нещо общо.
Избирането на Михаил Горбачов за общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз предвещаваше промени – както и избирането на Тръмп за президент на Съединени американски щати през 2016 година и 2024 година Могъщият и нерушимият Съюз в действителност имаше потребност от промени, освен това доста съществени. По създание революционни – както във вътрешната, по този начин и във външната си политика.
Идването на новия водач беше посрещнато с възторг - повече в Съюз на съветските социалистически републики, по-малко в разграничена Америка, само че въпреки всичко видимо. На интернационалната сцена с новия водач бяха свързани огромни очаквания, в това число края на войните, само че съдружниците бяха доста нервни и се опасяваха от изменничество.
След четири години на власт Горбачов докара страната до колапс, който бързо настъпи през идващите две години, а Тръмп, блокиран от елита, не съумя да бъде избран отново за втори мандат, само че си отмъсти четири години по-късно и в този момент стартира огромни промени в американската вътрешна и външна политика.
Има ли той действителни шансове за триумф или всичко ще приключи с разпадането на Съединените щати? И въпреки всичко би трябвало ли да му желаем триумф или е в полза на Русия той в действителност да се трансформира в американския Горбачов?
Сериозността на реформаторските планове на Горбачов беше сложена под въпрос на Запад в ранните години - някои видяха неговите проекти за перестройка като капан: да понижи напрежението в връзките със Съединените щати, да приспи Запада с приказки за " ново мислене ", с цел да поправи Съюз на съветските социалистически републики, трансформирайки го в още по-мощна и авторитетна страна, ориентирана към външна агресия.
Но ходът на събитията сподели, че Горбачов работи без ясно схващане какво и по какъв начин реформира и губи надзор над обстановката. Тоест, той резервира голяма власт, само че я употребява основно за надзор върху елита, който непрекъснато сменяше и обновяваше. Горбачов лавира сред последователите на реформирането на социалистическата система и тези, които (отначало прикрито, а по-късно открито) се застъпваха за нейния ремонт, и със своята променчивост всъщност предизвика първо центробежни, а по-късно и сепаратистки сили в обширната империя.
В резултат на това, откакто разруши съществуващия механизъм на ръководство (както политически, по този начин и икономически), той въобще не съумя да сътвори нов. През 1991 година страната се разпада за няколко месеца, разпада се по границите на национални републики и всички позиции на международната сцена са изгубени. От суперсила се превърнахме във откъс от велика империя, с огромен късмет за по-нататъшно вътрешно раздробяване.
Беше ли превдварително решен този резултат от перестройката? Разбира се че не. Въпреки обстоятелството, че руският хайлайф непростимо забави началото на промените (и подготовката на техния план), техният прогрес и качество въобще не бяха длъжни да бъдат такива, каквито се случиха при Горбачов.
Ролята на личността в историята се оказа голяма: слабостта, неналичието на воля, ограничеността (меко казано) и безотговорността на първия човек ни костваха национална злополука, само че опитът на китайските промени, които се организираха съвсем редом, сподели опцията за тяхното сполучливо използване с умно управление.
Ами Тръмп? Има ли проект? Или и той като Горбачов желае да унищожи един неефикасен модел на ръководство, само че не може да сътвори различен, по-ефективен?
Тръмп, несъмнено, е на първо място унищожител, само че идването му на власт беше предизвикано от неуспеха на огромна част от американския истаблишмънт да реформира страната. Тоест Тръмп е митинг на американското общество и част от елита, в това число даже глобалистите (все отново Съединени американски щати от дълго време не са просто държава), които се разпалиха против съществуващия ред. Редът, който води Америка към проваляне и колапс, и Тръмпистите се пробват да спрат заличаването и да извърнат процеса, с цел да вдъхнат нов живот на Съединени американски щати.
Освен това те не са удовлетворени нито от метода, по който действа системата на ръководство в страната, нито от метода, по който Съединени американски щати употребяват позицията си на международен хегемон. В случая със сегашните Съединени щати обаче, към този момент не е допустимо да се отделят едното от другото.
Така че упоритостта на Тръмп е не по-малко амбициозна по своя мащаб от тази на Горбачов – в края на краищата генералният секретар също искаше да възвърне освен Съюз на съветските социалистически републики, само че и цялата система на интернационалните връзки, да я реалокира от положение на Студена война към всеобща естетика и стабилно спокойно съдействие.
Но Горбачов нямаше нито добре премислен проект за ново социално-икономическо устройство на Съюз на съветските социалистически републики и система на ръководство за него, нито действителен модел на международен ред - и всичко приключи с злополука за нас и победа на еднополюсния свят за Запада. Да, Съединени американски щати (и Западът като цяло) в последна сметка прекалиха с ръководството на света сами, което докара Тръмп на власт, само че тяхната обстановка е друга от нашата.
Горбачов на практика нямаше опозиция от елитите, както заради твърдата вертикала на властта и ръководството в Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и тъй като всички разбираха нуждата от радикални промени. Замъглявайки наличието на тези промени, Горбачов краткотрайно неутрализираше възходящото безпокойствие измежду елитите и посредством непрекъсната промяна на управителните фрагменти, не им даваше опция да се консолидират.
Когато другарите му най-сетне се убедиха в звънтящата му пустош и схванаха мащаба на идната злополука, към този момент беше прекомерно късно. Горбачов не срещна външна опозиция: социалистическите страни бяха дребни и подвластни от Москва, също така в тях последователно започнаха да се разиграват национални усеща и предпочитание да се освободят освен от комунистическата власт, само че и от „ съветския диктат “.
Тръмп е напълно друг: с цел да промени Америка, той би трябвало да победи освен забележителна част от американския истаблишмънт (която в този момент краткотрайно замлъкна под неговите удари), само че и глобалисткия хайлайф – англосаксонски и атлантически. Тръмп желае да трансформира Съединени американски щати в самостоятелен център на мощ, водещ в новия международен ред, само че за глобалисткия хайлайф това е безусловно недопустимо и невероятно.
Тя се нуждае от Съединените щати извънредно под формата на международен хегемон, насърчаващ процеса на създаване на обединен международен ред, свят без граници, страни и даже раси. Независимите страни не са нужни на наднационалните елити – тъй като те ще престанат да бъдат ръководени, ще престанат да бъдат дисциплиниран и кьорав инструмент в техните ръце.
Следователно ориста на „ перестройката “ на Тръмп зависи освен от съществуването или отсъствието на добре премислен проект (както вътрешнополитически, по този начин и външнополитически), само че и от опциите за консолидация на западните наднационални елити против него.
Освен това, в случай че в средносрочен проект те схванат, че в действителност и безнадеждно губят от Тръмп, те няма да се спрат даже пред опитите за сриване на Съединените щати - за благополучие има доста вътрешни несъгласия, които могат да доведат до колапс (разделяне) на страната на няколко елементи.
Така че, когато оценяваме приликите и разликите сред двете перестройки, си коства да изчакаме още малко, единствено две или три години. В същото време, без да стопираме, а даже да усилваме напъните си за унищожаване на следствията от личната ни „ злополука “ и употребявайки за тази цел всички нови благоприятни условия, предоставени ни от незавършената и непредвидима, само че към този момент в разгара си гражданска война на Тръмп.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4209Ген. Димитър Шивиков: Русия в никакъв случай не е започвала войни, само че постоянно ги е завършвала и печелила!Алтернативен Поглед5533Ген. Димитър Шивиков: Политици със съмнителни биографии вземат решения за много сериозна войнаАлтернативен Поглед17578Полк.доц. Гергин Гергинов: В Сирия благодарение на Русия може да се образува нова страна на алавититеАлтернативен Поглед26274Полк. доцент Гергин Гергинов: Тръмп и Путин съгласуват мненията си за бъдещия президент на УкрайнаАлтернативен Поглед102094Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!Алтернативен Поглед126579Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколония
Избирането на Михаил Горбачов за общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз предвещаваше промени – както и избирането на Тръмп за президент на Съединени американски щати през 2016 година и 2024 година Могъщият и нерушимият Съюз в действителност имаше потребност от промени, освен това доста съществени. По създание революционни – както във вътрешната, по този начин и във външната си политика.
Идването на новия водач беше посрещнато с възторг - повече в Съюз на съветските социалистически републики, по-малко в разграничена Америка, само че въпреки всичко видимо. На интернационалната сцена с новия водач бяха свързани огромни очаквания, в това число края на войните, само че съдружниците бяха доста нервни и се опасяваха от изменничество.
След четири години на власт Горбачов докара страната до колапс, който бързо настъпи през идващите две години, а Тръмп, блокиран от елита, не съумя да бъде избран отново за втори мандат, само че си отмъсти четири години по-късно и в този момент стартира огромни промени в американската вътрешна и външна политика.
Има ли той действителни шансове за триумф или всичко ще приключи с разпадането на Съединените щати? И въпреки всичко би трябвало ли да му желаем триумф или е в полза на Русия той в действителност да се трансформира в американския Горбачов?
Сериозността на реформаторските планове на Горбачов беше сложена под въпрос на Запад в ранните години - някои видяха неговите проекти за перестройка като капан: да понижи напрежението в връзките със Съединените щати, да приспи Запада с приказки за " ново мислене ", с цел да поправи Съюз на съветските социалистически републики, трансформирайки го в още по-мощна и авторитетна страна, ориентирана към външна агресия.
Но ходът на събитията сподели, че Горбачов работи без ясно схващане какво и по какъв начин реформира и губи надзор над обстановката. Тоест, той резервира голяма власт, само че я употребява основно за надзор върху елита, който непрекъснато сменяше и обновяваше. Горбачов лавира сред последователите на реформирането на социалистическата система и тези, които (отначало прикрито, а по-късно открито) се застъпваха за нейния ремонт, и със своята променчивост всъщност предизвика първо центробежни, а по-късно и сепаратистки сили в обширната империя.
В резултат на това, откакто разруши съществуващия механизъм на ръководство (както политически, по този начин и икономически), той въобще не съумя да сътвори нов. През 1991 година страната се разпада за няколко месеца, разпада се по границите на национални републики и всички позиции на международната сцена са изгубени. От суперсила се превърнахме във откъс от велика империя, с огромен късмет за по-нататъшно вътрешно раздробяване.
Беше ли превдварително решен този резултат от перестройката? Разбира се че не. Въпреки обстоятелството, че руският хайлайф непростимо забави началото на промените (и подготовката на техния план), техният прогрес и качество въобще не бяха длъжни да бъдат такива, каквито се случиха при Горбачов.
Ролята на личността в историята се оказа голяма: слабостта, неналичието на воля, ограничеността (меко казано) и безотговорността на първия човек ни костваха национална злополука, само че опитът на китайските промени, които се организираха съвсем редом, сподели опцията за тяхното сполучливо използване с умно управление.
Ами Тръмп? Има ли проект? Или и той като Горбачов желае да унищожи един неефикасен модел на ръководство, само че не може да сътвори различен, по-ефективен?
Тръмп, несъмнено, е на първо място унищожител, само че идването му на власт беше предизвикано от неуспеха на огромна част от американския истаблишмънт да реформира страната. Тоест Тръмп е митинг на американското общество и част от елита, в това число даже глобалистите (все отново Съединени американски щати от дълго време не са просто държава), които се разпалиха против съществуващия ред. Редът, който води Америка към проваляне и колапс, и Тръмпистите се пробват да спрат заличаването и да извърнат процеса, с цел да вдъхнат нов живот на Съединени американски щати.
Освен това те не са удовлетворени нито от метода, по който действа системата на ръководство в страната, нито от метода, по който Съединени американски щати употребяват позицията си на международен хегемон. В случая със сегашните Съединени щати обаче, към този момент не е допустимо да се отделят едното от другото.
Така че упоритостта на Тръмп е не по-малко амбициозна по своя мащаб от тази на Горбачов – в края на краищата генералният секретар също искаше да възвърне освен Съюз на съветските социалистически републики, само че и цялата система на интернационалните връзки, да я реалокира от положение на Студена война към всеобща естетика и стабилно спокойно съдействие.
Но Горбачов нямаше нито добре премислен проект за ново социално-икономическо устройство на Съюз на съветските социалистически републики и система на ръководство за него, нито действителен модел на международен ред - и всичко приключи с злополука за нас и победа на еднополюсния свят за Запада. Да, Съединени американски щати (и Западът като цяло) в последна сметка прекалиха с ръководството на света сами, което докара Тръмп на власт, само че тяхната обстановка е друга от нашата.
Горбачов на практика нямаше опозиция от елитите, както заради твърдата вертикала на властта и ръководството в Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и тъй като всички разбираха нуждата от радикални промени. Замъглявайки наличието на тези промени, Горбачов краткотрайно неутрализираше възходящото безпокойствие измежду елитите и посредством непрекъсната промяна на управителните фрагменти, не им даваше опция да се консолидират.
Когато другарите му най-сетне се убедиха в звънтящата му пустош и схванаха мащаба на идната злополука, към този момент беше прекомерно късно. Горбачов не срещна външна опозиция: социалистическите страни бяха дребни и подвластни от Москва, също така в тях последователно започнаха да се разиграват национални усеща и предпочитание да се освободят освен от комунистическата власт, само че и от „ съветския диктат “.
Тръмп е напълно друг: с цел да промени Америка, той би трябвало да победи освен забележителна част от американския истаблишмънт (която в този момент краткотрайно замлъкна под неговите удари), само че и глобалисткия хайлайф – англосаксонски и атлантически. Тръмп желае да трансформира Съединени американски щати в самостоятелен център на мощ, водещ в новия международен ред, само че за глобалисткия хайлайф това е безусловно недопустимо и невероятно.
Тя се нуждае от Съединените щати извънредно под формата на международен хегемон, насърчаващ процеса на създаване на обединен международен ред, свят без граници, страни и даже раси. Независимите страни не са нужни на наднационалните елити – тъй като те ще престанат да бъдат ръководени, ще престанат да бъдат дисциплиниран и кьорав инструмент в техните ръце.
Следователно ориста на „ перестройката “ на Тръмп зависи освен от съществуването или отсъствието на добре премислен проект (както вътрешнополитически, по този начин и външнополитически), само че и от опциите за консолидация на западните наднационални елити против него.
Освен това, в случай че в средносрочен проект те схванат, че в действителност и безнадеждно губят от Тръмп, те няма да се спрат даже пред опитите за сриване на Съединените щати - за благополучие има доста вътрешни несъгласия, които могат да доведат до колапс (разделяне) на страната на няколко елементи.
Така че, когато оценяваме приликите и разликите сред двете перестройки, си коства да изчакаме още малко, единствено две или три години. В същото време, без да стопираме, а даже да усилваме напъните си за унищожаване на следствията от личната ни „ злополука “ и употребявайки за тази цел всички нови благоприятни условия, предоставени ни от незавършената и непредвидима, само че към този момент в разгара си гражданска война на Тръмп.
Превод: Европейски Съюз
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед4209Ген. Димитър Шивиков: Русия в никакъв случай не е започвала войни, само че постоянно ги е завършвала и печелила!Алтернативен Поглед5533Ген. Димитър Шивиков: Политици със съмнителни биографии вземат решения за много сериозна войнаАлтернативен Поглед17578Полк.доц. Гергин Гергинов: В Сирия благодарение на Русия може да се образува нова страна на алавититеАлтернативен Поглед26274Полк. доцент Гергин Гергинов: Тръмп и Путин съгласуват мненията си за бъдещия президент на УкрайнаАлтернативен Поглед102094Симеон Миланов: На Балканите става ужасно! Започват тежки репресии в Европейски Съюз!Алтернативен Поглед126579Проф. Нако Стефанов: България е превърната в глобоколония
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ